Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2021    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Януари 2021 (9)
Декември 2020 (6)
Ноември 2020 (5)
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Попара
22-05-2010, 12:44 | Автор: Simpra | Категория: Разни - безобразни / Лакомства

Скоро си мислех за любимите храни на моето детство. Сетих се за много от тях – гювечи, чушки, капами и изведнъж – пред очите ми ПОПАРАТА! Седи си в чинията сухият хляб, поръсен със сирене и чака - кога чая, кога топлото мляко с каймака. Дядо ми я правеше повече с мляко, но без да пропуска сиренето. Чудно ми беше как хората я ядат ту със сирене, поръсена със захар и залята с чай, ту само с мляко и захар, а пък дядо ми винаги слагаше сирене. 

Днес надробих неговата попара. Ето я:

Две филии препечен хляб,  бучка краве сирене, малка бучка масло (колкото бучка захар) и горещо мляко – до горе на купата.

Попара

Попара

Ей тоя вкус и още няколко не са за изпускане! Защо ли няма попари в готварските книги?

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: tivesto (22 май 2010 12:51)
Искаааааааааааам! Гладен съм! Да си донеса ли паничка да ми отсипеш малко? Моляяяяя!



--------------------
 
 
№2 от: Гергана (22 май 2010 13:03)
Мама я правеше като на село. В голямата тава, надробен хляб, масълце, червен пипер. После я заливаше с вряла вода.  Препържваше няколко  хапки хляб в сгорещено олио и ги добавяше в тавата.И най-отгоре наръсваше натрошено сирене. Грабваш лъжицата...и направо от тавата! Аз най-напред обирах пържените хапки, бяха ми любимите. Уж не я обичах особенно, но той апетита  идва с яденето.

 
 
№3 от: undo (22 май 2010 13:03)
Най-бързата и все пак вкусна закуска. Да се наредя и аз след Тивесто, а? gag

 
 
№4 от: TRIXYY (22 май 2010 13:18)
Попарата беше единствената ми закуска, винаги, когато бях сутрин на училище.Ние пък имахме три разновидности:
1."Мътеница"- надробено кисело мляко, предварително разредено с прясно такова.
2."Дробен чай" - хляб, масло, захар, сирене и липов чай (най-любимата попара от всички).
3."Дробено млЕко" - просто надробено прясно мляко.Само ако отидеше и каймака, ставаше...бляхххх! tz

Симпра, просто връх спомен! hi

 
 
№5 от: mchukanov (22 май 2010 14:48)
  Ооо, че кеееф nomer1 hiphip
... знам от Баба - ПОПАРА ДУПЕ НЕ ЗАТВАРА



--------------------
 
 
№6 от: Бебо (22 май 2010 20:15)
Таман вчера си направих, само че аз я заливам само с гореща вода, без мляко. yess



--------------------
 
 
№7 от: Simpra (22 май 2010 22:03)
Ей, Трикси, всеки ден преди училище!!! До гуша ми беше дошла тая попара, ама след време умирах за нея! Какво нещо е детството, а?! plaj



--------------------
 
 
№8 от: milkulini (22 май 2010 22:33)
Ах, и аз обожавам попара. Не съм правила отдавна,подсещаш ме да направя за закуска. И ние правихме у дома, ту с гореща вода, ту с прясно мляко. Понякога и с припечен хляб. Ммм,че вкусно!!!Оказва се,че попарата е единственото българско ястие между другото. Бобове, гювече и сие...са балкански...,но попарата, да попарата е единственото БЪЛГАРСКО ястие!!! tongue2

 
 
№9 от: zori djunkova (23 май 2010 01:09)
Е, всички на лице, аз наопъки - попара НИКОГА не съм обичала.

 
 
№10 от: Miss Trixie (23 май 2010 08:02)
Ох, и аз искам, ама хляба в чужбина не става за попара...

 
 
№11 от: Надя (23 май 2010 08:55)
Ха така, закуската ми, попара със захар и сиренце:):), ам от онова домашното, мазничкото:):)
Другото беше юфка, много често тая юфка, днес някой яде ли юфка??? А някой прави ли домашна юфка? Хм, ще я сложим май в червената книга...

 
 
№12 от: ive (23 май 2010 10:03)
Аз пък ядях попарата от чай, сирене, хляб, масло и захар, когато съм болна.  
Иначе най-обичах кисело мляко с чаени бисквити. Начупвах ги в купичка, сипвах мляко и си хапвах. И до днес понякога си правя това нещо, обаче бисквитите не са същите и вкуса е различен.
След това ми харесваше попарата с горещо прясно мляко (без каймак), захар и хляб. Ама за тази попара сега нито хляба, нито млякото са същите.





 
 
№13 от: isi (23 май 2010 10:32)

Колкото деца - толкова попари
Попара с гореща вода, сирене, масло и хляб си правеше тати. Ние със сестра ми май по не я тачехме, даже и когато сме я яли, май не е било с голямо удоволствие, въпреки че не си спомням чак да не ми е харесвала... Стори ми се много вкусно, когато я опитах с чай - една съученичка пък така си я правеше.

А за нас със сестра ми любима "попара" си беше кисело мляко с надробен сух хляб , ама без никаква захар, да си е  киселко,  и  колкото се може повече корички и краищнци (ако така се пише :)))  - те вътре омекват. Това сме яли винаги и по всяко време!  Мисля, че вече съм разказвала и сигурно се повтарям, но това ни беше и за обяд, и за вечеря...  Ако друго не ядем - това е сигурно :)) Като се върнех от училише, колкото и манджи да има сготвени, правех си или филийка с олио сол и червен пипер, или попара от кисело мляко и хляб. (Въпреки, че в случая съвсем нищо не се попарва :))) При нас м със сестра ми наистина си важи това, че сме отгледани с кисело мляко :)) И шишето с биберона е било пълно с разбито кисело мляко, и овчето кисело мляко на баба, запечатано  в малките бурканчета от лютеница...
Та това е за мен попарата! Ядях я с такова удоволствие! И до днес така!  И  когато понякога си мислех за децата по света, които  гладуват, представях си как ще им направя много попара от кисело мляко и сух хляб  - толкова обикновена, а страшно вкусно! И те ще са много щастливи :))
Другата "наша"  попара беше горещо прясно мляко с хляб, но не със захар, а със сол. И най вкусно беше отново с гъстото, домашно, овче мляко на баба ... Сега понякога пък лятото  си правя такава студена попара -  изстудено прясно мляко със сол и хляб :)))




--------------------
 
 
№14 от: pasha (23 май 2010 10:53)
Я, колко специалисти по попари! Обяснете ми тогава, какво е "ФАНАРА". Тази дума е от приказката на А. Каралийчев-"Мърморан и Мърморанка".

 
 
№15 от: aurora2009 (23 май 2010 11:07)
Тази дума съм я виждала и в един разказ на Радой Ралин, цитатът гласеше "от главата ми излизаше фанара". Запомнила съм го само заради думата. Винаги съм си мислела, че е нещо като мараня или пара, при всички положения изпарения някакви, защото на човека в разказа му беше горещо.

 
 
№16 от: pasha (23 май 2010 11:34)
Благодря ти, Аврора, обяснението има смисъл.
" Щом се надигнеше на попарата фанарата (ПАРАТА), дядо Мързелан викаше на баба Мързеланка..."

 
 
№17 от: milkulini (23 май 2010 11:40)
Цитат: Надя
Другото беше юфка, много често тая юфка, днес някой яде ли юфка??? А някой прави ли домашна юфка? Хм, ще я сложим май в червената книга...

Дааа,моята майка правеше домашна юфка,много хубава и с истински продукти-мляко,масълцееее, яйчица....Ех,юфкичка.... 

 
 
№18 от: TRIXYY (23 май 2010 12:48)
И моята баба (не тази, обаче, която ме гледаше) правеше всяка година домашна юфка. Знам, че разточваше огромни кори и ги сушеше на балкона на слънце. Аз не обичах много, но пък баща ми можеше да изяде цяла тенджера, сигурно защото пък това е било от неговото детство. Милият... 

 
 
№19 от: mchukanov (23 май 2010 13:16)

  Ха - кой каза, че попарата е БГ-изобретение uuux - сетих се, че в една стара книга за френска кулинария имаше рецепта за "МОРЯШКИ СУХАР" - хляб, който се меси със силен месо-костен-зарзаватен бульон, после се изсушава на добре познатите залци и при нужда се залива с вряла водица

  И друго се замислих - имаше някакъв номер като си дробиш залчетата в киселото мляко със захар, какво се правеше, за да не се стопява захарта, а да ти хруска като си гребеш после

  Дробените манджички минават ли за попара - "дробено, Бащице!"




--------------------
 
 
№20 от: ive (23 май 2010 15:12)
Ядеш бързо, преди да се е разстопила. 



 
 
№21 от: mia.yaneva (23 май 2010 19:32)
А, Симпра, нямало попара в книгите  Има, има, ама в тези за храненето за деца. Като видях даже ми стана смешно - викам си, кой не знае как се прави попара, че в книгата да я пишат. Все едно да ми обясняват как да си налея вода от чешмата. Детската лекарка ме караше с това да захранвам детето след кашите. Всеки ден, помня ли, половин година поне. Вкусна, ама горкото дете, сега не ще и да чуе за нея :)

 
 
№22 от: Милен Иванов (23 май 2010 22:21)
Цитат: isi
И когато понякога си мислех за децата по света, които гладуват, представях си как ще им направя много попара от кисело мляко и сух хляб - толкова обикновена, а страшно вкусно! И те ще са много щастливи :))


Благородно,мило,наивно,тъжно,добро -ДЕТСКО


п.п.Я сега признайте кой след тази статия не си направи попара.Аз лично моята в момента я чакам да поизстине(и дъщеря ми също)Хляб,сирене,масълце,чай от липов чвят, а за дъщеря ми и малко захар.Хайде ставам, че ще изстине.

п.п.2 Утре след работа ще си направя с кисело мляко.Какви бисквити да сложа?



--------------------
 
 
№23 от: Simpra (23 май 2010 22:32)
Обикновени! И както каза Иси
колкото деца токлова попари
yess



--------------------
 
 
№24 от: ive (24 май 2010 07:26)
Чаени. Нямаше ли и едни "Руен" или се бъркам?  
Да ти е сладко, Милене! 

 
 
№25 от: Anakin Skywalker (29 май 2010 15:57)
Не обичам...belay



--------------------
 
 
№26 от: aurora2009 (30 май 2010 13:12)
Много обичам попара, обаче моята я правя винаги с гореща вода, хляб, сирене и масло. В детската градина ни даваха някаква странна бърканица от бисквити, захар, сирене и прясно мляко - беше просто ужасна и винаги си прецеждах млякото с лъжицата и изпивах само него. Оттогава ми е останала лека травма от комбинацията сладко и солено (примерно, не харесвам особено макарони със захар и сирене), но пък много обичам палачинки със сирене и мед...

Между другото, като стана въпрос за палачинки... някой да иска да напише статия за тях? Мога да се пробвам, но не се знае какъв ще е резултатът ...

 
 
№27 от: Надя (30 май 2010 13:17)
Разбира се, Жана, напиши за палачинките:) Може пък в твоято детство да са имали определена роля или да споделиш и някой друг спомен покрай тях. Ако имаш нужда от помощ за статията, свирни ми:):) на ЛС.

 
 
№28 от: Simpra (26 април 2011 12:35)
По Великден си припомних още една попара - от поизсъхнал козунак. Добавих горещо прясно мляко и поръсих със сиренце. Ммм... em_6



--------------------
 
 
№29 от: Весито (4 септември 2011 20:51)

О, много обичам. Само че я заливам с гореща вода, е как без сиринце и масло. Супер закуска. Малко да се върнем към детството. Понякога и сега я хапвам. А сутрин като видех мекици, палачинки, соленки, кифлички..... на мама хапвах с удоволствие. em_2


 
 
№30 от: Elle Woods (29 декември 2011 21:04)

Попаркаа! Все още си я правя. Хлебче сиренце, масълце и малко шарена сол и с горещата водичка... юм юмммм.. :) На село баба ми я поливаше със сладък липов чай... беше невероятно! :)


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 7
Потребители: 0
Гости: 7

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?