Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2021    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930 
 
 
Архиви
Април 2021 (1)
Март 2021 (8)
Февруари 2021 (6)
Януари 2021 (9)
Декември 2020 (6)
Ноември 2020 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
О ТОООПЛИ ГЕВРЕЦИ, МОООЛЯ О
2-02-2011, 07:26 | Автор: рошав заек | Категория: Разни - безобразни
 

Тръгна ли си от забавачката за у дома, първата ми работа по пътя е да се шмугна в хлебарницата, където работи кака Лиляна от нашата махала. Защото знам, че там ме чакат гевреците!

Ех, какво нещо е геврекът!

Голям, кръгъл, румен, лъскав геврек - зейнал насреща ми като черните дупки, с които са пълни фантастичните разкази, твърдо настанили се вече на мястото на приказките в книжевните ми предпочитания. Ей, че е зинал срещу мен тоя геврек, наоколо - същинска мъглявина от хлебно ухание, и като нищо очаквам от дупката му насреща ми да изскочи носа на звездолет, най-малкото! Или пък езикът на някой космически звяр, който ще примляска, ще ме олигави и ще ме запрати в бездънното му гърло? Ей, ама аз вярно съм много огладняла!

А геврекът, това е сериозна работа, другари. Това не ви е някоя напудрена кифла, наплескана с крем поничка или мазнееща се мекица. Това си е първият братовчед на насъщния. Направо разказва играта на глада, а пък струва само някакви си мижави пет стотинки. Като бях малка и глупава - защото съм на цели седем години и вече съм чела "Главата на професор Доуел", да знаете - съвсем сериозно се чудех защо бедните от сърцераздирателните приказки, като нямат хляб, не ядат гевреци. Дремела е в мен една малка балканска Мария Антоанета. Която така и не се събуди. Но коя е Мария Антоанета аз ще науча много по-късно, а засега знам само, че е някаква кралица от онези, дето в главата приличат на сметанени пасти. Като от приказките. Но приказките вече съм ги зарязала и сега се катеря по библиотеката вкъщи, за се добера до рафтовете с фантастика. А пък на масата ме чака и новият брой на едно много интересно списание, за което ме абонира татко - списание "Космос", защото за "Мурзилка" вече съм много голяма, а пък в "Космос" има фантастика и за инспектор Стрезов. Вчера го получихме и баба като ме подгони да си легна, четох три часа с фенерчето под одеялото. И прочетох нещо много интересно - че нашата вселена имала тор... ох, как беше точно... торо... тороидална форма. А "тороидална форма" означава като формата на... ами точно като формата на геврек! Даже беше нарисувана. Вселената, това е един грамаден, кръгъл геврек с мноооого голяма дупка, топъл, объл, румен, вкусен... Опааа, ама че съм огладняла, цялата Вселена ще изям. Хайде бързо към ъгъла, където са хлебарницата, кака Лиляна и гевреците.

Ето, стигам най-после. Кака Лиляна е с черни коси, гримирани очи и трапчинки на бузите, като се усмихне. Облечена е с престилка и прилича много на оная кака Тинче от филма за една боза от шест. Пита ме дали много съм ядосвала другарката днес и докато аз увлечено се хваля ама колко много съм я ядосала тоя път, тя пак се усмихва, трапчинките разцъфват на бузите й и ми подава геврека:

- Заповядай! Избрах ти го с нааааай-голямата дупка!

А дупката на геврека, другари, това не е една нищо и никаква дупка. Дупката на геврека е много важна! Защото колкото по-голяма е, толкова повече има за ядене! А ако я няма тая дупка, то това изобщо няма да е геврек, ами антигеврек някакъв. Като антивселената от фантастиката. Защото не може да има геврек без дупка, и дупка без геврек! Като почна да приказвам такива работи, големият ми братовчед се смее и ми разправя, че като порасна, ще стана философ. Аз не искам да ставам философ, защото философите са брадати и само приказват на вятъра. Като порасна, искам да летя из вселената. Която, според както сочи науката, е един голям геврек.

- Како Лили - казвам. - Ти знаеш ли, че вселената има тиро... торе... тороидална форма?

Кака Лили не знае какво е тороидална форма и аз й обяснявам, че е същото като гевреците. Ама вече съм толкова огладняла, че звезди ми святкат пред очите и още малко, ще се почувствам като ония прасета в космоса, дето ги дават по Всяка неделя. Но още не смея да захапя геврека - така ли се захапва тороидална форма. Свивам юмрук, пъхам го в дупката и го нанизвам на ръката си. Като скъпоценна гривна. Явно все пак вътре в мен все още дреме принцеса... Не, не, това е гривна за телепортация като на Блейк. Няма да чакам никакви принцове да ме целуват като порасна, ще стана междузвезден пират и ще си карам сама космическия кораб, и ще нанизвам на него тороидалните форми на вселена след вселена...

В хлебарницата влиза батко Джони и целува кака Лиляна по трапчинката. Батко Джони е много хубав, има дълга коса и прилича на при... на междугалактически пират. Обаче къркоренето на стомаха ми ме смъква на земята. Да, хубаво нещо са звездните простори, ама трябва и да се яде.

И захапвам топлия, кръгъл безкрай.

Безкрай с дупка!

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Pavlina Iossifova (2 февруари 2011 11:28)
ЗаЙк, както винаги, в точката на Без Края em_81

И защо ли покрай вселенските дупки се сетих за "Дупки пробиваме всякакви" ?



--------------------
 
 
№2 от: Гергана (2 февруари 2011 11:42)
Да живеят геРвеците с по-големи дупки и всички, все още необходени Вселени! Пригответе се за телепортация моля! em_7 em_7

 
 
№3 от: рошав заек (2 февруари 2011 12:03)

Ами защото пробиваме и дупки във Вселената бе, Павлинке! Черни, кафяни, пембени... всякакви! Всяка уважаваща себе си Вселена трябва да има поне една дупка!
А пък за телепортацията, вързано за темата в съседство - само някое теле да не ни извърши портация...




--------------------
 
 
№4 от: Pavlina Iossifova (2 февруари 2011 12:14)
Сега се замислих, че поговорката "Дума дупка не прави!" не е много вярна. Поне за мен. Точно думи са пробивали най-болезнени дупки в душата ми.



--------------------
 
 
№5 от: shturcho (2 февруари 2011 12:14)
Възхищавам ви се на таланта бе хора, как хубаво ги пишете нещата. То човек да се чуди сега геврек ли му се яде или му се става космонавт.

 
 
№6 от: катя милушева (2 февруари 2011 12:20)
Защото колкото по-голяма е, толкова повече има за ядене! А ако я няма тая дупка, то това изобщо няма да е геврек, ами антигеврек някакъв. em_83Страхотно, ЗнАЙКО! Направо ми потекоха слюнките, мммммммммммммм...!
С един такъв геврек една моя съученичка си строши преднния зъб и както въодушевено бърбореше, изведнъж млъкна и цял ден не ми проговори, докато не разбрахме каква е причината. em_31

 
 
№7 от: Цонка (2 февруари 2011 12:23)

Ха! Все съм предпочитала геврек с по-малка дупка. em_94 По-дебеличък е някак. Иначе е тънък - само кора. А тя ми драскаше небцето. em_77 




--------------------
 
 
№8 от: tivesto (2 февруари 2011 12:40)
Като уважаващ себе си кореняк габровец, ще поискам геврека с най-голямата дупка! Зайко, благодаря за прекрасната статия! Обличам се и хуквам навън да търся гевреци!



--------------------
 
 
№9 от: рошав заек (2 февруари 2011 12:49)
Щурчо,
най-много да ти се прияде космонавт :)))



--------------------
 
 
№10 от: Anakin Skywalker (2 февруари 2011 15:37)
А на мен кой ще донесе гвереци???em_15 
Тук където сме позиционирани в автокомплекса на изхода на София, няма и помен от това, а така ми се доядоха след тази статия....



--------------------
 
 
№11 от: ваняя (2 февруари 2011 17:11)
Ох едно варено геврече em_101

 
 
№12 от: petit bonhomme (2 февруари 2011 17:33)
Даа, TIVESTO, и аз като кореняк габровец реших, че ще се хвърля веднага на този с най-голямата дупка, обаче после прочетох съображението на Цонка и си мисля, че и то трябва да се вземе под внимание. От друга страна, по-тънките гевреци (тези с голямата дупка) имат хубавата склонност да са по-препечени и хрупкави...

Най-сърдечни поздравления за Рошавия заек за уникалния поглед към тази важна габровска тема, достигнала такива неочаквани галактически измерения! em_90


 
 
№13 от: Цонка (2 февруари 2011 19:33)
Цитат: Дилбер Танас
закуските дето си ги купувахме през прозореца от вагона на гара Г.Оряховица, едни найлончета с надпис РСВ

Пък на мен не ми купиха от тях, когато ходихме до София с влак :( Нито на отиване, нито на връщане. А толкова ме съблазняваха сандвичите с шпеков салам... Точно така, увити в найлончета. И даваха салфетки с надпис РСВ. Една недостижима Вселена!!!
Вероятно са ми отказали да ми купят заради голямата надценка - "200 на 100", както казват в един филм с Иван Иванов.



--------------------
 
 
№14 от: anni (2 февруари 2011 20:35)
Бравос за статията за живота, Вселената, гевреците, за дупките на гевреците и всичко останало! Дупката била много важна, ама нямало гевреци без дупки, както и дупки без гевреци. Направо ще падна от смях. Утре сутрин ще си купя един геврек за твое здраве, Зайкооо.



--------------------
 
 
№15 от: Simpra (2 февруари 2011 20:35)
Геврееециии с галактическо качество! em_125

Ей как се сблъскаха двете статии в едно. Спомних си една от причините, поради която подслушвахме възрастните - вицовете. em_16 Да ги подслушаш и после гордо да ги разкажеш на дечурлигата. em_99
Ей такъв един дълбоко вселенски виц си спомних от времето, когато детската градина беше цяла галактика:
- Гевреек! Геврееек! - викаха децата, без да знаят, че питката е смъртно ранена.




--------------------
 
 
№16 от: mchukanov (2 февруари 2011 21:14)
<!--[if gte mso 9]--> ООО - чудото на парените гевреци! - геврекчийницата на Ботев, до Централна гара, Те - О-тата, висяха нанизани на книжни канапи в малката къщичка, а ние блеехме като Гаврошовци - ама това си беше спИциалното място, посветено на гевреците - друго не продаваха em_18 Хремавият ми нос надушва този аромат, който и до днес се носи от книжни чували тук-там из градската Вселена - чудно де изчезнаха канапите от подобен материал, вероятно за декорация на природно съобразни аранжировки em_41 - пък и еко-логично сме го раздавали em_9

  Много ми беше любопитно защо ги наричаха парени em_18 , започнаха да ги спаряват в чували доста по-късно, тогава, когато от луксозното лакомство - за когато ходим на гости на братовчеда, се превърнаха в еФтина студентска закуска em_37 em_47 Много лъкатушна история има това Хлебче, пък и с тази фОрма... да се чудиш как да го възприемеш - като кръгла нула, или като ореол, или ни дава свобода за избор на поведение, спрямо себе си em_18 Вселена, не, ами... същинска бяла дупка - Заек, Браво em_83
... хм, големите си купуваха по много гевреци и имаше някакъв техен си майтап, ама това така и не го подслушах em_3




--------------------
 
 
№17 от: катя милушева (2 февруари 2011 21:18)
Цитат: mchukanov
чудно де изчезнаха канапите от подобен материал, вероятно за декорация на природно съобразни аранжировки

Изчезнаха при плетените мрежички "джобен формат" em_18

 
 
№18 от: isi (2 февруари 2011 22:27)
Аз пък, точно преди да се появи Зайовата статия, таман бях яла един варен геврек, както му казват тук
А в детството ми геврекът за мен си беше просто геврек... И през ум не можеше да ми мине, че бил варен, парен и т.н. :)))  Ала беше геврек от  книжния канап, на който леля Донка носеше сутрин рано на своите колежки (и  на техните деца в лятна ваканция :)))  поне двайсетина геврека във вид на огърлица, или поне аз така си ги представях...  После, след като разбрах къде продавали гевреците на Гарата, стана ми много странно - такива вълшебни, а от такова обикновено място em_2 Бяха най-вкусни, когато леля Донка ги носеше :)



--------------------
 
 
№19 от: dani (2 февруари 2011 22:31)

Гевреците са "парени", понеже се правят от "парено тесто" и затова са такива сбити и твърди, а не като хляба. Ами аз като не обичам гевреци, какво да кажа em_18  Най-хубавото в геврека е,че прилича на вселената в оня вариант, в които формата й е тороидална. Прочее да живее списание 'Космос" и неговите фантастични и вселенски истории. За да си спестя ония 50 стотинки (толкова струваше 'Космос") съм се отказвал от някоя и друга кифла или боза през голямото междучасие. Един въпрос към  Заека. Ако днес (да си представим) си на 12 години - срещу колко геврека би разменила един (нов) брой "Космос"? Или обратното, ако мислиш , че съотношението е в полза на гевреците?




--------------------
 
 
№20 от: mchukanov (2 февруари 2011 22:38)
Нъц, Дани, от парено тесто се правят тъй пухкавите и кухи еклерчета, профетроли и бение суфлета. О - и толумбичките!!! em_46 em_9



--------------------
 
 
№21 от: bat_mitco (2 февруари 2011 23:15)
  ЗАЙЧООООООО...НЕ МИ СТИГАТ МНОГОТОЧИЯТА...И ГЛАВНИТЕ БУКВИ...СПОЛАЙ ТИ ЗА ЧОВЕЩИНКАТА И ТОПЛИНКАТА...



--------------------
 
 
№22 от: Pavlina Iossifova (3 февруари 2011 02:15)
А има ли "попарено" тесто?



--------------------
 
 
№23 от: mchukanov (3 февруари 2011 11:35)
Цитат: Pavlina Iossifova
А има ли "попарено" тесто?

  Войла, - на чаршията има всичко :em_98:



--------------------
 
 
№24 от: Anakin Skywalker (3 февруари 2011 12:02)

Цитат: Цонка
Вероятно са ми отказали да ми купят заради голямата надценка - "200 на 100", както казват в един филм с Иван Иванов.


Да,  Цонче така си беше скъпи бяха в експреса тогава и сандвичите и морените и швепса и студената биричка, която чичкото от купето не си позволи. Добре че беше героят на Иван Иванов - Вас(или Христо-симпатичния агент под прикритие) от"Комбина' . Той раздели луксозното  пиво с ожаднелия си спътник. em_2




--------------------
 
 
№25 от: Цонка (3 февруари 2011 12:23)
Anakin, печелиш топъл геврек. em_115
Втори ден вече ми се въртят гевречени и междугалактически разни, вселенски мисли. Зайко... em_122
В Стария Добрич, вратите  на  бозаджийницата и геврекчийницата са  една до друга. Изкъртим ли малко стотинки, отиваме да ядем гевреци с боза. Геврекът пАри. Докато го премятам от ръка в ръка ми идва редът на опашката за боза. Изпиваме бозата. Геврекът още не е изстинал. Някъде по пътя към дома вече може да се яде. Ям го, защото и другите ядат. И бозата си изпих поради същата причина. Хем голяма. Не обичам нито гевреци, нито боза. Но пък обожавам миризмата им. Самото място там ухаеше някак детски любимо.



--------------------
 
 
№26 от: Pavlina Iossifova (3 февруари 2011 15:09)
Танасееее, не ти стигнаха гевреците и сичките РСВ мазни наденички, сега и боба с кюфтета турИ на масата. Ама сполай ти, аз със дупката на геврека не мога да се заситя. Искам си и парените и попарените, и боба с наденичките и кифтета. Абе, да се чуСтва едно изобилие! Пък ако останат само дупките на геврека ше се разходим до улица КонсЕрвена за една тортила с боб. Мисля, момчетата няма да ни откажат, може нещо и от глиненото шише да ни налеят em_70



--------------------
 
 
№27 от: Цонка (3 февруари 2011 15:26)

Ц-ц-ц... Танасе! Таман викам днес ще го карам по-лежерно и бам: гушнати кюфтенца в боб яхния. Каквото и да си приказваме, винаги става въпрос за ядене. Затуй, ако сте гладни - пуснете си "Вилна зона". /ако не стартира директно от сцената - идете на 15:00/ em_59




--------------------
 
 
№28 от: Anakin Skywalker (3 февруари 2011 15:45)
Танасе, ето припомням сцени от БГ киното където героите похапват сладко: "Изпити по никое време" където Митко Ганев води другарчетата първо на кебапчета с лимонада, после на сладкарница и ги черпи с парите от намерения портфейл. Същата тайфа после яде торта и сладкиши в дома на детския писател по повод рождения му ден. "Васко да Гама от село Рупча"  Женя в сладкарницата, където после нямаше пари за сметката, Васко в кухнята на борда на Царевец, където нагъва руналдини и пържола. "Вик за помощ" където изгладнелия Георги (Ивайло Герасков) яде лакомо кебачета и малки хлебчета, като наквасва залъците с големи глътки бира и накрая даде и на симпатично улично кученце...



--------------------
 
 
№29 от: TRIXYY (3 февруари 2011 16:50)
Вашите истории за гевреци са от по-ново време, а аз свързвам геврека с една стара, стара родова история.Може и да съм ви я разказвала.
Моят прадядо е бил 3 години пленник във Франция. Когато е заминал да воюва, дядо ми е бил съвсем малък и почти не го е помнил. Връща се прадядо ми, отива на мегдана, пита кои са неговите деца и какво мислите им носи? Гевреци, нанизани на връв! Връчва ги на дядо ми и му казва :"Беги при майкя ти и и кАжи, че баща ти си е дошел!".
Не знам дали дядо е бил по-впечатлен от баща си или от гевреците, но все разказваше, че такава благина,  в такова количество, никое дете до тогава не било виждало. em_11

 
 
№30 от: Цонка (3 февруари 2011 17:25)

Ето пак -  геврек  в български филм. "Не си отивай" /ако не ви се отваря директно сцената, идете на 2:15/
Един геврек може.




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 24
Потребители: 0
Гости: 24

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?