Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2021    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930 
 
 
Архиви
Април 2021 (1)
Март 2021 (8)
Февруари 2021 (6)
Януари 2021 (9)
Декември 2020 (6)
Ноември 2020 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Грехът (писмо до себе си)
23-03-2011, 10:38 | Автор: a4koto | Категория: Разни - безобразни
Написала съм много писма до себе си - все са размисли за тогава... когато още не съм била обременена от манипулация, когато не съм била с формиран характер, когато чувствата са бликали като чисто изворче (не че сега е твърде различно). Обичам да пиша писма - писма до себе си , и ако позволите, ще ви запозная с

ГРЕХЪТ


Помниш ли? Оная пролет, когато лястовичките долетяха и поискаха да направят гнездо на терасата? Долитаха и донасяха в човчиците парченца кал. Залепваха ги, след това отлитаха, за да потърсят нови парченца. Пак долитаха и пак ги залепваха. Ти не можеше да разбереш една и съща лястовичка ли го правеше или две?! Наблюдаваше ги как малко по малко строяха своето гнездо. Възрастните ти обясняваха, че това е техният дом. В тази малка къщичка ще донесат всичко, което им е необходимо, за да си устроят дом. Ще го застелят със сламчици и сухи тревички. Ще оскубят перата си, за да застелят меки пухчета. Ще снесат малки яйчица. Ще ги топлят и ще се грижат за тях, докато малките птиченца се излюпят...


Както всяко дете, така и ти реши да провериш дали всичко е така, както обясняват възрастните. Един ден, когато никой не те наблюдаваше, взе дълга пръчка и отиде да бутнеш гнездото. То се оказа доста здраво, устояваше на всички удари. Любопитството обаче вземаше връх. Инатът - също. Малката къщичка поддаде на едно място. Пръчката пробиваше стената. Не! По-точно - пода на жилището. Отронваха се най-напред малки парченца, след това по-големи, показваха се жълти сламки, после бяло-сиви пухчета и накрая... две малки яйчица паднаха на цимента и се разбиха.


Разляха се белтъците, а жълтъците останаха цели.
Помниш ли как се вцепени от чувството за вина? Изведнъж осъзна какво си направила!...
Не можеше да мигнеш! Не можеше да мръднеш! Нещо те парализира! В този момент остана и без дъх! Остана и без мисли! Сякаш се откъсна от реалността! Сякаш Вселената те отхвърли от своя ритъм!


Ти остана сама... 
... в нищото...
Със своя грях и с проклятието на лястовичката...


След това се върна. Но... като че ли не на същото място...
Ужасена, осъзна какво си направила! Беше късно за покаяние! Беше късно и за прошка!...
Беше време за молитва!!!...
Понякога грехът е толкова голям, че един живот не стига, за да бъде изплатен!...

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Лилия (24 март 2011 16:48)

На колко години си била? Нормално е - при децата любопитството е по-силно, отколкото чувството за вина, пък и психически те са по-устойчиви, отколкото възрастните предполагат. В нашата къща на село врабчетата имаха навик да свиват гнезда под керемидите на покрива . Баба ми се ядосваше и се качваше на тавана да им разваля гнездата, защото много цапаха площадката между къщата и лятната кухня, където лятно време обядвахме, вечеряхме и изобщо там трябваше постоянно да е чисто изметено. Аз умирах от любопитство да видя как изглеждат гнездата и какво има вътре. Един ден се качих горе и тъй като не можех да стигна с ръка гнездото, което се виждаше малко между керемидите, започнах да бутам с една пръчка. За моя голяма изненада едно голо пиле тупна долу на двора. Чак тогава изпитах чувството за вина и направих всичко възможно да  върна пилето обратно, но не успях.  em_13 


 
 
№2 от: a4koto (24 март 2011 18:06)
Лилия, когато написах това писмо до най-добрият ми приятел, той възкликна "Ти си смела, ти си много смела. Аз също съм правил такава беля, но нямах кураж да си го призная." И сега ми се иска да възкликна същото за теб. Много си смела, щом разказваш това. А аз не зная точно на колко години съм била, но не съм ходила още на училише.




--------------------
 
 
№3 от: bat_mitco (24 март 2011 18:29)
ДНЕС ЧЕТОХ НА ДЕЦАТА ОТ МОЯ КЛАС "ГРЕХЪТ НА ИВАН БЕЛИН"...НЯКАК ОТСАМОСЕБЕСИ ВКЛЮЧИХ ОТ ТАЗИ СТАТИЯ НАКЪМ ЙОВКОВ...



--------------------
 
 
№4 от: regina (24 март 2011 20:26)
Като малък, мъж ми е задушил любимото си зайче от стискане и прегръдки...спряло е да диша в ръцете му. Чувства се виновен и до днес. А не би трябвало, след като е нямал такова намерение.

 
 
№5 от: катя милушева (24 март 2011 21:22)
Цитат: a4koto
"Ти си смела,ти си много смела.
и честна пред себе си!
Като малка бях спасила едно гълъбче, което се блъсна в голям камион, профучаващ покрай нас. Сигурно стресът щеше да го убие, ако без да искам не пуснах любимия си котарак Еди в банята, където го бях приютила. Последва кратка схватка и... ужас...  аз съм го убила...! em_32 em_32 Твоят разказ ми припомни тази случка, но детските грешки не са грехове, те са просто горчиви уроци, които те карат да пораснеш и да видиш света от другата страна на розовите очила. em_32

 
 
№6 от: tivesto (24 март 2011 22:31)
На мен не ми се е налагало да разваля гнездо за да видя какво има вътре! От първи до четвърти клас учех на село в балкана на чист въздух! Има разлика между гнездата на градските и селските лястовички! Градските лястовички  правят гнездата си в ъглите на прозорците и те са напълно закрити отвсякъде! Имат само една малка дупчица, откъдето се влиза! Селските лястовички правят открити гнезда, които наподобяват паничка! Обикновенно се строят в плевни, обори, под навеси! На моето село имаше много такива гнезда и те все бяха на ниско! Най-много ми харесваше да вляза в кошарата при овцете! Таванчето беше доста ниско и имаше една дълга дъска, която висеше! Качвах се на едно столче и виждах какво има вътре! Можеше да се проследи целия процес на появата на малките лястовичета! Първо преброявах колко са яйчицата! После редовно гледах дали са се излюпили, а най-интересно ми беше да видя как мърдат голи и розовички малки мъничета, завити старателно в перушинките и показали си само гладните си човчици! Докато извършвах тези наблюдения, възрастните лястовици тревожно се стрелкаха покрай мен и издаваха заплашителни звуци за да ме прогонят! Понякога преминаваха на по-малко от педя от главата ми! Иначе щом съм надалече, забелязах, че се редуват в търсенето на храна! Докато единия е в гнездото и храни, другия търси мушици! Щом се върне с пълна човка се сменяха! Наистина е много интересно да се наблюдават тези мили птички!



--------------------
 
 
№7 от: Simpra (24 март 2011 23:56)
Това ми напомни една моя история:
Веднъж намерих един чисто черен гълъб пред 7-мо училище. Не можеше да лети, а нямаше видима причина. Стана ми жал и го прибрах. Обаче вкъщи не се приемаха животни или по-точно - учтиво се отпращаха до изтривалката пред входната врата.. И къде да скрия този толкова нещастен и в същото време симпатичен гълъб? Къде, къде? В един от затворените шкафове с книги - част от огромната библиотека в хола на баба ми. Седя милата животинка цял ден там, без да помръдне. Дойде време за вечеря, а на мен една буца ми заседнала в гърлото, не си е работа... Накрая майка ми се усети, че нещо става и отидохме двете насаме в съседната стая, и аз през сълзи отворих шкафа да й покажа гълъба, и да й се примоля, да не го изхвърля пред вратата... И гълъба остана около седмица удома. Добре, ама не иска да лети - само ходи, кълве трохи и пие водица... Дядо ми го наблюдаваше и реши да го качим на вилата, в остъклената тераса, да не му е студено през зимата.. Всеки ден ходехме да го храним и да му сипваме водица... И лека-полека птицата започна да се качва на пейката, после на масата.. и леко да скача оттам с разперени криле - първи опити за повторно летене. Напролет отворихме един прозорец и птицата започна да излиза. Отначало ходеше по двора, после се вдигне и влезе пак през прозореца, и така... Започна да лети. Слизаше до фурната в селото и там се движеше с други гълъби. Откъде знам ли? Минавайки през селото, по път към вилата го виждахме да се чернее на покрива на фурната заедно с много други. Видеше ли ни, че се задаваме, литваше и се качваше пръв на вилата - да ни посрещне. Никога няма да го забравя този гълъб.



--------------------
 
 
№8 от: Айви (25 март 2011 20:53)
Много интригуващ разказ, a4koto, както и последващите коментари! em_125
  И аз като Катето Милушева мисля, че детските грешки не са греове. За мен описаните случки са по-скоро проява на любознателност, която малката невинна главица проявява, без да осъзнава, че ще извърши лоша постъпка. Но наистина важното е, че сте си извадили поука и имате смелост да споделите преживяното. em_2
  А иначе и аз, подобно на Tivesto много обичах да наблюдавам малки лястовичета. Понеже нашите гнезда бяха доста нависоко, аз молех някой възрастен да ме повдигне да погледам малките, когато родителите им отсъстват.

 
 
№9 от: yogimax (27 март 2011 00:23)
Това ми напомни за два случая с животинки от моето детство, които ме натъжиха много. Бях много малък, когато сестра ми беше намерила две птичи яйчица и ги донесе вкъщи. Сложихме ги в кошничка и ги овихме в памук, оставяйки ги на южната тераса, за да ги топли слънцето. С такъв трепет очаквах кога ще се роди живот от тях. Но една сутрин братовчед ми, който беше още по-мъничък от мен, тичайки по терасата ги е бутнал и счупил. Плаках тогава. Беше около 1979 г. След години около нашия вход се навъртаха две малки котенца изоставени без майка. Прибрах ги в мазето на входа, всеки ден им носех храна по няколко пъти на ден. Толкова се бях привързал към тях, че една сутрин когато отидох, тях вече ги нямаше, на някого му попречиха и ги разкара или унищожи, повече нищо не разбрах за тях. Толкова ми беше криво, толкова ми беше жал за тях. Грижех се за тях с такова чувство, сякаш някой открадна сърцето ми, когато не ги намерих повече.



--------------------
 
 
№10 от: greenhrast (7 май 2011 01:28)
Бррр, историята с гнездото е страшна...
Добре че колкото и да се напъвах през годините с прашката не съм уцелил нито едно врабче или гълъб. Даже ме беше срам - кой колко гълъба уцелил, пък аз... Но един ден с камъчето от прашката уцелих точно жицата на която беше кацнал гълъба - е тогава се скъсах да се хваля :)

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 14
Потребители: 0
Гости: 14

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е: