Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930 
 
 
Архиви
Април 2019 (7)
Март 2019 (15)
Февруари 2019 (7)
Януари 2019 (1)
Декември 2018 (8)
Ноември 2018 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Машината на педофобите
14-03-2008, 12:28 | Автор: dani | Категория: Разни - безобразни / Децата днес
Поводът за тази статия е трагедията с децата от детския дом в гр. Трън, която стана известна на всички ни. Екипът на "Нашето детство" вече се ангажира да защити каузата на децата, лишени от родителска грижа в дома "Люба Тенева" в гр. Берковица(http://detstvoto.net/index.php?newsid=151). Предполагаме, че всички вие, пишещите и четящите в нашата интернет-страница, бихте искали днешните деца да имат също такова щастливо детство, като нашето. И това без съмнение щеше да бъде така. Щеше да бъде, ако мама и татко се връщаха вечер, макар и уморени от работа (но не от безрезултатните опити да намерят такава), и отправяха към детето си поглед, изпълнен с надежда и любов. А когато в очите им има само смразяващо детското сърце отчаяние?... Когато единственото, което желаят на детето си, е да научи английски и да се махне, след като порасне, "от тая държава". Или когато родители, които единствено могат да възпроизвеждат човешкия род биологически, връчват в студения скут на държавата поредното дете, "лишено от родителска грижа". Или когато зад безличното име "държава" стои някой, който крие властолюбието и алчността си зад красивозвучащи, но нищо незначещи партийни програми, списъци с права и свободи, популистки идеи... Някой, когото съвестта не мъчи, защото я няма. Как да имат щастливо детство децата в България, когато възрастните наоколо правят всичко възможно да им го помрачат?
Когато споменават в медиите убиеца на детето от Трън, прибавят към името му прозвището "педофил" (детелюб –гр.). По скоро такъв човек трябва да бъде наречен педофоб. И всъщност само той ли е педофоба. Тоя ли ненормален индивид е  корена на злото, застрашаващо децата?
В едно детско-юношеско предаване, излъчвано в неделя сутрин по националната телевизия (ти-ви предаването на Канал 1 "Яко"), наскоро водещите задаваха на малолетните си гости – дванадесет-тринадесетгодишни деца - въпроса: " Какво е отношението ти към секса"? Естествената реакция на хлапетата беше да се изчервят, а едно момиченце отговори:"На мен ми е рано да мисля за такива неща". Странно е, че тоя отговор не беше хрумнал на екипа на предаването, още преди да се хване за камерата... На миналогодишния фестивал на детските изкуства "Лачени обувки" в Берковица юношеска театрална група от гр. Банкя изигра без каквито и да е задръжки пред детска публика "Декамерон" от Бокачо. И макар че журито ги декласира, но все пак първо ги допусна до сцената. Добре щеше да бъде, ако инициатор на тази театрална "порнография с дрехи" (така я определи едно 15-16 годишно момче на излизане от театъра) беше само ръководителят на театралната група. Но подръжка и консултации при репетициите децата бяха получили от високопоставен политик, заемащ важно място в Културното ни министерство....
Ето така се "грижи" държавата за децата у нас. Отговорът на родителите пък  не е по-адекватен. Бях свидетел как в интернет-зала един баща и 10-годишното му дете заедно се забавляваха, разглеждайки порносайт... Една позната учителка наскоро сподели, че бащата на едно момиче от класа, на който тя е класен ръководител, има сексуална връзка с друго момиче от същия клас... Ще завърша с един последен пример. Официалният празник на града, в който живея, е Рождество Богородично. Преди две години по случай празника общинската управа покани чалга-певицата Ивана да изнесе концерт. Получи се нещо гротескно: отзад стоеше голяма икона на Пресвета Богородица, пред нея Ивана, облечена повече от оскъдно, пееше пошлите си текстове, а точно на ръба на сцената се беше събрала тълпа от невръстни "фенове" на певицата. Съвсем малки деца, все още недорасли да разбират смисъла на просташките намеци и сладострастни епитети, с които бяха изпълнени песните. Подскачаха и  припяваха около сцената, радваха се, не разбирайки че в тази абсурдна сцена няма нищо, ама нищо радостно. Около тях обаче бяха тия, които разбираха, които бяха длъжни да разбират за какво става въпрос: родителите им, бабите и дядовците им, градската управа, официални лица – политици, интелектуалци.
Никой от тях не протестираше, никой не си взе детето да го отведе по-далече от това позорище.
Та затова, когато става въпрос за педофобство, кръгът от обвиняеми трябва да бъде разширен. В този кръг ненормалният убиец от Трън ще бъде най-дребното винтче в машината за премазване на детски души,  която е разположила своите механизми по цялата ни държава. А когато някой започне да плаче и да се тръшка, да рони крокодилски сълзи по вестници и телевизии по повод нечия детска смърт, поогледайте го добре, да не би да е и той част от машината.
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: pepino (16 септември 2008 23:13)

Преди много години гледах един хубав филм, но не съм сигурен за заглавието. Беше канадски, доколкото си спомням и май се казваше "Краят на американската цивилизация" или нещо подобно. Разказваше се за либерализацията в сексуалната тема - край на табутата, всичко е разрешено, джулай морнинг и ала-бала... Няколко семейства бяха отишли на хижа в планината и всяка вечер сядаха около масата да си приказват за табутата и съответно да ги унищожават на думи. На края на филма, логично дойде и действието следващо думите - размяна на партньорите, а после всички разбраха, че нещо се е пречупило и има граници, които след като ги преминеш боли, колкото и да си свободомислещ. Така и с нашето общество. В момента чупим табута, ама на поразия. С едно уточнение: "Няма проблеми!... Ама ако е по телевизията... във вестника... при съседа... ". Когато дойде време твоето дете, твоят близък човек да покаже какво е научил от това дръзко и без граници рушене на табута, тогава става страшно... и боли, но е късно.


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 24
Потребители: 0
Гости: 24

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!