Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031 
 
 
Архиви
Януари 2019 (1)
Декември 2018 (7)
Ноември 2018 (2)
Октомври 2018 (4)
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Телефеерията трябва да продължи!
22-01-2012, 22:54 | Автор: dani | Категория: Децата днес / Измислици-премислици

За премиерата на книгата на Румен Николов "Звън-звън"

Телефеерията трябва да продължи!

Вече се бе стъмнило, когато пристигнах пред кукления театър на “Гурко". Кога за последно съм бил тук?

Съвсем скоро – за да гледам с едни хлапета забавния спектакъл “Плодчетата" и да се убедя, че изкуството на театъра за деца е много полезно и за възрастни, действа антистресово и подмладяващо.

Но тази вечер ще бъда на презентацията на книгата на Румен Николов “Звън-звън".

Долу, в предверието на театъра  вече са се събрали гости. Първо се оглеждам за “нашедетковци". Тук са  Цецо  с малката си дъщеричка Маги  и Донка. След малко се появява и Яна.

Не е трудно за разпознаем Румен – лицето му е с приятното изражение на хлапе, което е поканило другарчета на рожден ден. Едно голямо дете в костюм, и как няма да е – цял живот се е занимавал с деца. Т.е. с нас, когато бяхме деца. Или все още сме?

Взимаме си книжката, за която тази вечер ще става въпрос и се запътваме към домакина на събитието. “Тука ли сте бе, махалата!" “Тук сме, бате Румене!" Следват здрависвания и прегръдки, сякаш се познаваме от много години. А не е ли така?  Ние много добре се познаваме с автора на “Звън-звън". Просто през всичките години на нашето познанство бяхме от двете страни на синия екран ( тогава той беше син), а по средата се въртяха телеферии, премислици, лексикони, милиони и още толкова желания…

И ето че накрая се срещнахме очи в очи.

Но няма време сега за излишни приказки. Получаваме автографи и след малко започва представянето на новата книга с пиеси на Румен Николов.

Първо разказва той, после разни други режисьори, професори по театрално майсторство, артисти.

Накратко – какво може да прочетете в “Звън –звън"?

Това е наистина красиво направена книжка с големи твърди корици, с красиви илюстрации и прекрасни пиеси за деца. За нашите деца, за децата на съседите, за децата, с които се занимаваме в училищния театрален клуб или в театралната школа в градското читалище.

Пиеси със забавен сюжет, с мечета, дракончета, принцове и принцеси – спящи или будни… Цели десет пиеси, написани с талант, усет за детската душа и много, много любов. Пиеси, които със сигурност ще откъснат вашето дете от хипнотичното действие на 3D компютърната игра, на безкрайните скайп-дърдорения и на още много други “хай тек" капани за деца. Пиеси, които ще накарат детето ви да се заиграе, да се замисли, да избере страната на доброто и да го следва до гроб.  

Но това, разбира се, зависи и от вас.

И не само защото просто утре ще идете в книжарницата и ще си купите книгата “Звън-звън". Това, мисля , няма да е достатъчно, за да накарате вълшебната доброта , бликаща от пиесите на бате Румен, да се излее в сърцето на детето ви.

Защото трябва първо самите ние да разгърнем страниците на “Звън-звън". После да се смалим, да станем отново като деца и тогава ролите на героите от десетте пиеси ще ни се сторят много познати и близки. Самите ние ще бъдем герои от пиесата и само така със сигурност ще разберем “какво е искал да каже авторът с това свое произведение". А после много лесно ще предадем поуката на нашите деца.

А тя  откак свят светува си е една и съща: “Доброто винаги надвива злото", както пее бате Влади в една от “Измислици-премислиците".

Прекрасните пиеси от книгата на Румен Николов са “гарнирани" с хубави текстове за песни, които нашите деца няма как да не заобичат и запеят.

Накрая остава само едно. Да сберем децата около нас, да раздадем ролите. Костюми, декор и…

НА – ЧА – ЛООООО!

Това, разбира се, беше известната на всички ни реплика на Влади Люцканов.

Какво ни пречи да стане сега наша?

Телефеерията трябва да продължи!

Добавено от Cvetan:

Телефеерията трябва да продължи!

Ето едно щастливо дете, сдобило се книжката:em_1:

Телефеерията трябва да продължи!

Две весели дечица с нова книжка, едното е авторът:em_9:

Телефеерията трябва да продължи!

И представянето започна...

Телефеерията трябва да продължи!

Ето го и "главния герой" на събитието!

Телефеерията трябва да продължи!

Винаги човек има нужда от приятелска ръка, която да помогне ...

Телефеерията трябва да продължи!

Авторът бате Румен и издателят на книгата.

Телефеерията трябва да продължи!

А това е критика на книгата "Звън-Звън", на която аз не запомних името:em_18:

Телефеерията трябва да продължи!

Като всички весели прояви имаше и кратка музикална програма:em_33: :em_34:

Ще добавя, че в цялата суматоха успяхме да се запознаем и с Правда Далекова и Зоя Касамакова от, та дори и с " Педя човек" - актрисата Слава Рачева. Изгледахме и един филм-поздрав от издателя към автора. От този филм научихме, чекнигата "Звън-Звън" е популярна  дори сред ескимосите:em_1:

Книгата "Звън-звън" в онлайн-книжарницата

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Цонка (21 януари 2012 11:44)

“Тука ли сте бе, махалата!" “Тук сме, бате Румене!"

em_90
em_125 С пожелания за много късмет и неспирен творчески порив!




--------------------
 
 
№2 от: Cvetan (21 януари 2012 12:26)

Добавих и аз малък фоторазказem_21




--------------------
 
 
№3 от: didimus (21 януари 2012 15:58)

Направо ви завидях! Искам и аз да изпитам това страхотно усещане да си говориш с човек , който не познаваш физически, но ти е толкова близък, че можеш да си говориш с него безкрай и за толкова много неща, сякаш се познавате отдавна и никога не сте се разделяли!


 
 
№4 от: marulka (21 януари 2012 19:19)

Eeee, колко хубаво е било! Бате Руменеее, ще си я купя книжката непременно! Имам само топли спомени от всички детски предавания и един малко страшен, всичко ми е като в сън, но мисля че беше в Измислици-Премислици и Владо Пенев играеше един тигър и всичко беше толкова реалистично, че накарах мама и татко да спрат телевизора, защото вярвах, че тигърът ще влезе през телевизора при мене... И до днес ме е малко страх като видя Владо Пенев :)




--------------------
 
 
№5 от: Румен Николов (21 януари 2012 20:27)

Благодаря за прекрасните мигове, които ми дарявате, мили приятели, от махалата! Съжалявам ,че се видяхме за малко с някои от вас и не можах да ви обърна повече внимание. Но мисля, че премиерата се получи много емоционална и човешка, без някакви снобски изхвърляния и претенциозност. Освен това нищо не ни пречи и в бъдеще да се видим пак. Благодаря за статията за Маргарит, която сте публикували, той наистина беше уникален талант. Но за съжаление рано ни напусна. По-скоро го принудиха да ни напусне... Но словото му остава! Не сте ли забелязали в исторята на Българското изкуство, че ние българите рано си убиваме талантите, защото някак не можем да понесем дарбата, моженето на другия... Това, като че ли е вградено в гените на народа ни - който "стърчи" да го подрежем, че нали трябва да сме равни... А аз все си мисля, че сме равни само пред Бога... А останалото... 
Извинете ме за тези горчиви думи, но в практиката си съм се нагледал на какво ли не, изял съм много ритници по кокалчетата. Но това, че има хора като вас ме крепи и продължавам, аз никога няма да ви предам.
Така-а, а сега по-ведро. Как да продължим разказите за предаванията по хронология или според вашите желания и въпроси? Казвайте защото мисля, че заслужавате да ви разкажа всичко за това, което е било частица от вашия живот като деца. Ако съм пропуснал нещо, за което сте ме питали, припомнете ми го, аз съм насреща. А за "Звън -звън" ще говорим като я прочетете. Още веднъж желая на всички повече вълшебни мигове в трудното ни ежедневие, такива, каквито има във фантазиите ни и в някои думички, които топлят душите ни...


 
 
№6 от: tivesto (21 януари 2012 21:53)

Днес си получих книжката и то със специален автограф от автора! Бате Румене, благодаря за хубавите пожелания! Ще я прочета с най-голямо удоволствие. em_37

Искам да благодаря и на Донка, която ме снабди с тази прекрасна книжка, уреди автографа от бате Румен и ми я прати по куриер! em_42 Толкова е хубаво човек да има верни приятели! Те са най-ценното в живота! Благодаря Ви! em_125




--------------------
 
 
№7 от: Anakin Skywalker (24 януари 2012 15:40)

Бате Румене, благодарности и от мен! em_125 em_90




--------------------
 
 
№8 от: boysta3 (24 януари 2012 18:47)

Цитат: Румен Николов
Така-а, а сега по-ведро. Как да продължим разказите за предаванията по хронология или според вашите желания и въпроси? Казвайте защото мисля, че заслужавате да ви разкажа всичко за това, което е било частица от вашия живот като деца. Ако съм пропуснал нещо, за което сте ме питали, припомнете ми го, аз съм насреща.
Бате Румене, прекрасно представяне на книжката, напълно отговарящо на самата нея... Много хубава атмосфера.
Относно разказите ти, аз бих разширил малко спектъра от въпроси, за които сега се сещам. Например все още нищо не знаем за "Милион и едно желания" , как се роди то и чия бе идеята. Също и за ръководителите на Детска редакция на БТ. Споменете за вашите предшественици - шеф на редакцията "Детски и младежки предавания" през годините - примерно от 1970 до 1990 г.? Като се е казвало Детски и Младежки, било ли е разделено на два подотдела - за деца 3-12 и за Младежи 13-18? Кой избираше филмчетата за Лека нощ деца. Въобще как бяха разделени отделните групи филмчета за детска възраст. От 3-6 годинки, от 7-10 г., 11-14 и нагоре, 15-18 г. Кой ги подбираше, определена комисия ли имаше. Според спомените на Хачо Бояджиев е имало специална комисия по Пропагандата, съставена от писатели, критици, поети и др. които са одобрявали филмите за киното и телевизията. Ако може да разкажеш малко и за тази Комисия - кои писатели и поети са участвали в нея, известни ли са били?
Благодаря.


 
 
№9 от: fokke (3 февруари 2012 19:46)

Румене здравей и от мен ( Румен Чакъров - грим ;) ) , поздравявам те за книгата и успехи :) 


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 15
Потребители: 0
Гости: 15

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!