> Децата днес > Просто деца - 2

Просто деца - 2


27-01-2013, 15:58. : dani

Умолявам ви от сърце  surtze Не разваляйте снежната котка


А снежната котка си беше съвсем обикновена. От сняг, с мустаци от клечки и добре оформени снежни уши. Йоана я моделира цял следобяд. Йоана е дете на моя позната, която понякога дава дежурства в сградата, където съм пазач. Този ден беше събота и затова познатата ми беше взела и дъщеря си, Йоанка, която не беше на училище. Докато чистех снега с лопатата, Йоана успя лека полека да извае своето снежно коте. Аз отдавна не мога така, да стоя с часове в зимния студ и да се ровя в снега, докато ръкавите замръзнат и в ботушите попадналите снежни парченца се превърнат в неприятно мокреща пръстите студена вода.
А някога го можех. Когато и аз бях дете и студът беше нещо, непроникващо по-навътре от върха на поруменялото ми се носле. Но няма нужда да обяснявам повече, всички сме били деца и знаем добре това.
Към края на деня Йоана започна да се притеснява, че някой случайно минаващ възрастен ще вземе да разруши направената с толкова труд снежна котка. Помоли ме да я пазя през нощта ( този ден бях денонощна смяна).
Обещах й, че ще пазя котката от разни недоброжелатели, но очевидно това не я задоволи.
И затова написа ето тази бележка.

 

Просто деца - 2
На снимката не се вижда ясно. Бележката е облепена от двете страни с тиксо – да не се скъса от мокрещия я сняг. Както виждате, Иоана държи много на правописа. Пропусната буквичка е поправена старателно. В надписа има две удивителни изречения и едно – сърдечно умолително. Толкова сърдечно, че човек се сеща за онази книжка, в която “моливът пише със сърцето си".
 Защото децата винаги пишат със сърцата си – върху бележки, върху снега, върху асфалта и най-вече – върху нашите възрастни души. И не е трудно да разчетем посланието.
А после историята продължи така.
Никой не пипна снежната котка до пролетта. На моменти тя се топеше, но Йоана се появяваше в нужния ден и я “реставрираше". Бележката стоеше, забодена с клечка върху бялото кожухче на “котката". Това се случи миналата зима и, както си спомняте,  тогава снегът стоя до самата пролет. А заедно с него на двора стоеше и снежната котка. Понякога виелицата събаряше бележката и тогава аз отново я закрепвах върху котката. Накрая духна първият пролетен вятър и когато след два дена отидох на работа, от котката не беше останало нищо, освен няколко копчета ( очите и носа на котката), една клечка и бележката на Йоана.
Явно пролетният вятър не знае да чете или пък няма сърце. А може би просто беше пренесъл Иоанината котка в “рая на снежните котки". Във всеки случай ни беше оставил бележката. Може би като доказателство, че истинските неща се виждат само със сърцето, като казваше Екзюпери. И – бих добавил – никой не може да ги развали. 

Просто деца - 2