Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Февруари 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829 
 
 
Архиви
Февруари 2020 (3)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
Септември 2019 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Животът тогава бе...
Животът тогава бе...
телевизор със стабилизатор; игри до тъмно пред блока; ключ на врата; КОРЕКОМ и писма до руско другарче; банани по Нова година и боза от 6 ст....

Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.
Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.
Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
Да пишеш писма на руско другарче.
Да идеш на градска баня.
Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.
Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.
Да си оплетеш блуза по образец от списание Бурда.
Да бързаш да се прибереш, защото ще ти "звъннат".
Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.
Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.
Да отключвиш с ключа, както ти е на врата.
"На ти две лукчета, че нямам да ти върна."
Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче...
Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне.
Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.
Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени пресилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип " голям пипит".
Да пиеш кафе смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.
Да се вълнуваш, когато "пуснат" нещо в магазина.
Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.
Да си разменяте подаръци в училище за Нова година - старателно надписани книги и грамофонни плочи.
Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.
Да ходиш до "Домашни потреби" за тиган, до "Плод-зелечук" за чушки и домати, до "Млад техник" за детски играчки, до "Битовия комбинат" за ...
Да си купуваш плочи с музика.
Да сменяш ремъка на касетофона.
Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.
Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци.
Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.
Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.
Да си дадеш чорапогащника на 'ловим бримки'.
Да си вариш домашна кола-маска.
Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.
Да гледаш на черно-бял телевизор "Студио Х" всяка събота, след 23.30 часа.
Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
Да участваш в Ленински съботник.
Да гледаш в неделя сутрин "Бързи, смели, сръчни".
Да познаваш мириса на "Кореком".
Да цъкаш пред величието на новия Москвич.
Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.
Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече.
Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.
Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.
Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.
Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.
Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен.
Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.
Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.
Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.
Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.
Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.
Животът тогава бе...Животът тогава бе...
(снимки: dimka)
Да си мечтаеш за "ходеща кукла" от СССР.
Да отидеш на истинско изпращане на войник.
Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти
донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка...

Добавено от toni_1976:
Да пушиш в самолет.
Да се возиш в автобуса с билетче от 6 стотинки.
Да купуваш бира и да вдигаш всяка бутилка, за да провериш дали няма утайка, като избираш само зелени или само кафяви бутилки.
Да носиш пръстенчета, направени от обвиката на бонбони Лакта.
Да си опечеш филийка на печка с дърва или на котлона, вместо на тостер.
Да увиваш чужда книга, взета назаем, с вестникарска хартия, за да не се повреди.
Да влезеш в супера, а там да има само сол и оцет.
Да стоите до тъмно с децата навън и да си разказвате страшни истории за извънземни. След това се изпращате взаимно, защото си умирате от страх.
Да звъниш на телефон 177, предшественик на чатрумовете. Включваш се в конферентен разговор с още n на брой хора, ако някой ти допадне – разменяте си телефоните и си звъните.
Да заминеш на море с руло тоалетна хартия в багажа.
Всеки възрастен, познат или не, да може да ти плесне един зад врата или да ти издърпа ухото, ако си направил нещо нередно, а майка ти не само няма да се възмути, че някой е пипнал безценното й чедо, което се държи като диване, ами и ще им благодари и после сама ще ти плесне един зад врата и ще ти издърпа ушите…
Да си купиш половинка хляб за 15 ст.
Преди филмите да има преглед със сериозен чичко, който да ти обясни какво ще видиш и как трябва да го разбереш.
Да ядеш луканка по празници.
Да си носиш стотинките в кожено портмоненце на врата.
Да си прибираш ключа на връв под блузата, за да не ти го снимат от самолет и после да влязат у вас.
Да слушаш всеки следобед нивото на река Дунав в сантиметри.
Да нямаш видео, да слушаш филма, преразказан от приятел, който го е чул от приятел, а после да го преразкажеш толкова подробно и цветно на друг, все едно си го видял сам.
Да идеш в чужбина точно след падането на режима и всичко, което да можеш да напишеш в картичката до близките да е ‘Тук магазините са пълни!’, от което майка ти да умре от срам.
Майка ти да донесе огромен чувал със соц дамски превръзки, на които лепилото не им държи даже предпазната лента, и вкъщи да настъпи небивала веселба, защото сте три жени, а лигнинът е неудобна работа.
Да има само два канала на телевизията: Първа програма – работи от сутринта до 12, завършва с химна; Втора програма – работи от 5 следобяд до 9-10 вечерта.
Да си "дежурен" до вратата на класната стая и да викаш "Клас стани! Клас мирно!"
Да си простират съседите от първите етажи прането на онези простори, дето бяха поставени пред секи блок. Гащи, чорапи, гащи, чорапи, потник.
Да си купиш еспадрили и да им слагаш подметки при обущаря.
Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма, да тръгнеш да ги търсиш в съседите, ако не ги намериш, да ги изчакаш у тях.
Да се събирате у вас или съседите, защото спират тока 2 към 1 и освен това няма друго какво да се прави.
Да гледаш през прозореца кой блок има ток и да прелистваш на ум дали не познаваш някой от там, за да му идеш на гости да гледаш мача.
Да те накажат с мъмрене по радиоуредбата в училище. Да ти намалят поведението! С две единици!
Да си купиш касети за 7 лева с връзки.
Да гледаш в тавана светлината от нафтовата печка, докато заспиш.
Да ходиш до "Кореком" и да гледаш показаните тоблерони, шоколадови яйца и касетофони с жален поглед.
Да помагаш на тате да прекарате "държавния" бензин през филтър със син камък, за да му се махне боята и да не ви хванат.
Да ходиш на училище от 07.00ч., за да участваш в задължителната физ. зарядка.
Баща ти да монтира втора инсталация вкъщи на 12V за осветление и да върже портативен руски телевизор към нея, за да гледате "Время" или "Панорама".
Да си купиш билетче за градски в София и да се возиш с него във Варна. При проверка от контрольор всичко да е наред.
Да ходиш в "Търговия на едро", за да си купите банани с връзки и в пълна секретност.
Да носиш 2 стари гуми, годни за регенерат, за да можете да си купите 1 нова "Вида Спорт". Имаше и руски в "Кореком".
Да скриеш изкуствените зъби на баба си.
Да се хвалиш пред приятелчетата си колко бой си изял от мама и тате.
Да висиш на опашка всеки вторник пред РЕП-а с още десетина вагабонти, с надеждата да докарат "Pif" и ако няма, да търчите през глава до следващия РЕП.
Да можеш по всяко време като огладнееш, да отидеш у съседите и да те нахранят.
Да измислиш мелодия, която да свириш с уста, за да си повикаш детето да се прибира.
Баба ти прави най-добрите палачинки!
Да наблюдаваш всяка неделя как баща ти и повечето комшии навличат вехти дрехи и работни престилки и започват да "оправят" колите си.
Да слагаш хартийка в кибрита, за да не му дрънкат клечките и да те хванат в училище, че пушиш.
Да си занесеш запалката за зареждане.
Да си мечтаеш за електронен часовник.
Да отидеш на НВО.
Да стоиш две години в казармата плюс три месеца задръжка, ако не си приет да учиш.
Да имаш политически изпит за влизане във ВУЗ.
Да имаш политически изпит за дипломиране във ВУЗ.
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: regina (25 декември 2008 23:56)
Направо програмна статия Всеки ред - заглавие на подстатия / някои вече съществуват в сайта, но могат да се допълнят /.
Относно бозата от 6 ст. - май ще трябва да си допълня Ценоразписа от І клас, като че ли бях я  включила.
Относно ключа на врата и "под плачето" - понеже брат ми непрекъснато си губеше ключа и му се караха, веднъж намерихме пред входната врата на къщата следната бележка: "Мамо, излизам да играя. Ключът е под плачето". Единственото последствие бе, че пак му се караха...

 
 
№2 от: furious_kid (26 декември 2008 09:53)
Е-ех, Кореком, Кореком... Бих го изкупил целия, за да ви честитя Коледа я с шоколадово яйце, касетофон или дънки, ама нещо му изтече срока на годност...

(Всъщност, помните ли какво значеше (на майтап, де) Кореком?  КОРекция на КОМунизма tongue2 tongue2 tongue2 )....

 
 
№3 от: о. Георги Георгиев (28 декември 2008 18:35)
Напълно споделям думите на regina "Всеки ред - заглавие на подстатия". С един замах попълвате доста липсващи части от пъзела на спомените. Браво.



Ключът на врата е вързан с ластик, за да можеш да си отключиш, без да го снемаш рисково.

Бурканчетата от кисело мляко...Имам брат, седем години по-малък и аз ходех с мрежата и пет бурканчета, добре измити. В централния магазин има тълпа (не опашка) точно за мляко. Аз съм наполовина по-малък на ръст от хората, които ме притискат и се задушавам. Излязъл, задължително укрепявах капачките от алум. фолио, за да не паднат по пътя.

 
 
№4 от: Надя (13 януари 2009 14:28)
Хммм, удивих се като видях статията, защото по празниците майка, ми беше запазила изрезка от вестник с изброените по горе неща, да не би да са най-разпространеното нещо сред медийите? Видях ги и в един друг сайт..дали пък носталгията не става модерна? Ако е така, жалко...

 
 
№5 от: isi (13 януари 2009 16:09)
Даааа... А аз чух частични  цитати от горното  и по едно радио, есетстевено - отново под друго заглавие. Модерно - май да. Но дали има изобщо някакви чувства, чии са и какви точно... Виж, коментарите по-горе са си друго нещо!



--------------------
 
 
№6 от: Гергана (23 май 2009 17:53)

Тези неща ги има написани в една книга. Нарича се : "Инвентарна книга на социализма". Аз си я закупих миналата година. Там има и снимки на нещата от нашето детство.


 
 
№7 от: Пипи (17 юли 2009 18:06)
Сега се сетих още нещо - да си купиш бежов чорапогащник и да го вариш и боядисваш черен ( щото е модерно, пък незнайно защо няма) с каквото ти попадне, включително пълнители от флумастри.

 
 
№8 от: cveti (5 август 2009 15:08)
Да имаш двукасетъчен касетофон и да правиш записи на целият блок.
Да цедиш в тензух завързан на мивката в кухнята, поне 10 бурканчета кисело мляко, за да направиш една чиния салата снежанка.


 
 
№9 от: катя милушева (23 ноември 2009 10:23)
Бих добавила:
Да приготвяш три дни саморъчно сладки (фунийки, кошнички, еклерчета, орехчета), с които да шашнеш гостите...
Да си плашаш такса за радио и телевизия...
Да изпращаш на близките си картички от курорта, в който почиваш през лятото, и те да пристигнат след твоето завръщане...
Преди всеки по-голям празник да белосваш с вар дърветата и тротоарния бордюр през едно блокче, като перманентно се грижиш за чистотата на тротоара пред къщи...
Да пускаш на видно място трикольора по празници...

 
 
№10 от: jivko ganev (14 април 2010 15:42)
mnogo to4no i iz4erpatelno napisano ,  kakva idiliq be6e samo sega moje mnogo trudno da se obqsni  na sega6noto pokolenie deca , nqma kak tehni4eskiq  progres izmesti napalno detstvoto ot negovata estestvena sreda

много точно и изчерпателно написано, каква идилия беше само сега може много трудно да се обясни на сегашното поколение деца, няма как техническия прогрес измести напълно детството от неговата естествена среда. 

Моля, пишете на кирилица! Мия

 
 
№11 от: aurora2009 (8 май 2011 16:44)
Аз бях ученичка след"тогава" и пак се казваше "Клас стани, клас мирно!" :))) И продавачките не са се променили особено...

Списъкът е много интересен и за всяко нещо човек може да си представи цяла сцена, като от филм. Радвам се, че авторите като цяло не казват своето лично мнение за нещата в списъка, а ни оставят сами да си съставим мнение дали това е хубаво, или не. Всеки период има идилични и не толкова идилични аспекти - аз много обичах да ходя с нашите на лозе и да играя с децата пред блока (това го имаше и през 90-те), но пък хроничният недостиг на всякакви продукти и услуги няма да е бил много забавен. 

 
 
№12 от: Натали Никол (26 октомври 2011 08:46)

Да ти колосват корделите с брашняна или нишестяна вода.

Да ти тропосват плисето за събота и неделя, че да не се разперят плохите.

Да покриеш стабилизатора на телевизора с парче тензух или каре с национални шевици да не се праши.

Да си купиш врял геврек или цвъртящи милинки по 3 ст. парчето на път за училище.

Да събираш марки и да ходиш всяка сряда във филателния магазин.

Да седиш пред вратата и да чакаш пощальона с писмото от руското другарче в което има безценна салфетка за колекцията ти.

Да отидеш в пощата и да пуснеш покана за междуградски разговор.

Да изпратиш телеграма за РД, сватба или новородено.

Да си намажеш филията с масло и да я поръсиш с кристална захар докато чакаш да свърши "Дела и документи".

Да пиеш липов чай и без да си болен.

Да предадеш 10 кг. стари вестници за акцията "Вторични суровини" на първия учебен ден всяка година.

Да отидеш в общежитието за инженери, на което баба ти е управител, да измиеш всички бутилки от тавана и да изкараш на пункта 4 лева и 78 стотинки.

Да участваш в поне един рецитал годишно по художествено слово.

Да носиш лента "Отличник" на манифестацията на 24 май и да се надуваш като пуйче.

Да плетеш венци от розови божури и чимшир за плаката на училището.

Да те нагряват с кварцова лампа в кабинета на училищната фелдшерка и всичко да мирише на йонизирано, а дрехите ти да пукат и пращят от статично електричество.

Да те извикат от час за да отидеш при училищния зъболекар, който да ти изкърти зъбния камък с каменоломен лост.

Да ти раздават рибено масло и други хапчета в училище.

Да ти сложат бром в чая докато си на лагер, че да не издивяваш.

Да ядеш пухкав, яйчен крем като отидеш на цирк /само там се продаваше такъв/.

Да се запишеш във всички библиотеки на града и да прекарваш там петък следобед.

Да се изчервиш като си пресрочил датата на връщане на книгите и/или направо да те е срам да стъпиш пак в библиотеката.

Да ти връчат Грамота за активно участие в комсомолския, пионерски или художествен живот.

Да хвърляш малка кожена топка по зададена цел в часа по физическо.

Да ти проверяват главата за въшки всеки понеделник.

Да влезеш във фризьорски салон само за да помиришеш онзи лак за коса, с който бетонираха ондулираните глави и който ухаеше на локумени вафли.

Да счупиш прозореца на мазето и да се промъкнеш през него, понеже нямаш ключ, а домашното ти е вътре забравено. Да ти спре сърцето от страх, че може да не ти повярват, че си го написал.

Да обядваш всеки петък печена скумрия в училищния стол.

Да играеш в първия момичешки отбор по футбол.

Да ходиш на кръжок по ..... каквото се сетиш всеки ден от седмицата.

Да те пратят отцепление на истинските стрелби в края на НВО и да те прикрепят към най-високия баскетболист от Спортното, по който си си примирала 14 дни /ти си в Езикова гимназия/.

Да береш рано сутрин домати на бригадата и да препълваш кофата, от страх, че няма да ти я преброят в нормата.

Да береш коприва в църковния двор с баба си, понеже седмичното меню е закъсало за финанси.

Да хапваш ребърца, печени под кафява амбалажна хартия, намазнена с олио и това да ти се струва петзвезден кулинарен  шедьовър.

Да се дуеш с фототапета или дуралексовия сервиз на майка ти.

Да ти донесат плуващо патенце в плексигласова сфера от Чехия или Полша и да ти светне света пред очите.

Запазвам си правото, ако може  - да допълвам. Тези не видях в основната статия, но са изцедени от автентичните ми спомени. 

Нямах представа, че съществува книга "Инвентарна книга на социализма". Много бия искала да я открия или видя в статия в сайта.


 
 
№13 от: Весито (30 октомври 2011 15:24)

Носталгия по миналото или просто мили спомени, а понякога и не толкова по онова време.



Цитат: Весито
Да изпратиш телеграма за РД, сватба или новородено.
 

Друго си е то като отвориш кутията и видиш телеграма за рожденния ден и онова приятно чуство като я прочетеш на един дъх. em_2 И естествено да я сложиш след това към колекцията от картички.



Цитат: Весито
Да имаш политически изпит за влизане във ВУЗ.
 

Това си е направо ужас, но времето е било такова за съжаление.



Цитат: Весито
Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
 

Страст на всяко дете.Прибавям и играчки от яйца, купени от Корекома, а защо не и един Тублерон.


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 13
Потребители: 0
Гости: 13

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!