Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Септември 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930 
 
 
Архиви
Септември 2020 (4)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Моите истински спомени

  Старите ми детски снимки. Черно-бели, тук-там някоя цветна, но миговете, запечатани на тях са специално подбрани. Сякаш, когато човек пести лентата се стреми да "отсее" най-хубавото. Не че имам, нещо против дигиталните фотоапарати – дори напротив, смятам, че са голямо удобство, но… Някак си..., губи се тръпката. Не чакаш с притаен дъх да проявиш филма, не разглежаш трепетно току-що излязлата снимка…Просто щракаш безразборно, и понякога от сто снимки – нито една не "става"… Ама някак си..., и не обръщаш внимание, какво пък – утре ще си направиш нови...

   Когато дойдат гости не вадиш от секцията стария кожен албум и не обясняваш въодушевено ситуацията на всяка снимка, а те не гледат с любопитни очи… Просто отваряш лаптопа и от папка My Pictures избираш Start Slide Show, а след петдесетата еднотипна на останалите снимка, гостите отчегчено започват да се прозяват....

   Колко вълнуващо беше някога, когато мама или татко пътуваха в друг град. Като се върнеха, винаги ми носеха някакво лакомство, което в нашия град не се предлагаше. Сега навсякъде има едни и същи неща и моето детско очакване е непознато на днешните малчугани.

  Те не знаят какво е да ставаш през половин час цала нощ, за да се любуваш на новата си кукла, която родителите ти са ти донесли от Съветския съюз, късно вечерта. Такива кукли в България няма. Колко съм си мечтала! И ето – най-после!

Как да заспиш!

   Знаят ли днешните деца вкусът на новогодишните банани и портокали? Има ги всеки ден, ама не са така вкусни...Може би, защото не ги очакваш цяла година, може би... Аз да си призная, още си купувам портокали само през зимата. Някак си не мога да си представя да ям портокал през лятото. Носталгия ли, какво ли...?

    Някога нямаше такъв богат избор от салфетки, пък и не бяха особено красиви. Сегашните са еталон за дизайн и колорит, но пък кой ли ги събира ...(освен аз понякога , ако много си харесам някоя).

   Преди години бързахме да отворим пощенската кутия (става въпрос за дървен или метален правоъгълен паралелепипед), за да проверим дали не ни е писало съветското другарче. А сега – не помним в колко сайтове сме си направили поща...

   Някога бях извънредно щастлива, когато в родният ми град най-после прекараха телефони! Имам чувство, че сега децата се раждат с GSM. Не казвам, че е лошо, ама ...

      Когато си харесаш дадена песен, или трябваше да я търсиш да си я закупиш на касетка, или да вземеш от някой последната да си я презапишеш. За целта бяха необходими празна касетка и двукасетъчен касетофон. Сложна работа. А сега – просто си "дърпаш" от Интернет, каквото те интересува. Ама не се радваш, ако някой ти подари диск с музика.

   Всичко преди ставаше много сложно. И беше изстрадано. И много му се радвахме, на постиганатото... Сега всичко е доста по-просто и лесно, но сякаш никой не обръща внимание на значимите неща...

  Тъжно е.  И някак – нелепо. Сигурно днешните деца се питат какво ли са правели някогашните деца без Интернет? Каква ирония – отворете си нета и ще прочетете!

Следователно всичко трябва да бъде такова, каквото е. Ама на мен понякога ми е мъчно за онзи прекрасен свят, светът на моето детство. Но той съществува! Макар и само в спомените...  

  И аз се радвам се, че съм редила ИСТИНСКИ пъзел, не само на компютъра, че съм получавала и изпращала ИСТИНСКИ Новогодишни картички (от картон!), че съм оцветявала ИСТИНСКИ книжки (от хартия!), че съм играла на ИСТИНСКИ игри (не PlayStation), ...че съм... ИСТИНСКИ ...!

  Затова и спомените ми са ИСТИНСКИ (нищо, че ги пиша в електронен вариант)!

   Просто така трябва да бъде. Светът върви напред, но както гласи една пословица – "Човек без минало е човек без бъдеще!"

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: dani (25 март 2009 06:55)
Наистина, истинските неща трябва да се изстрадат. Страданието е доказателство за любов, а любовта е единствената сила, можеща да сгрее сърцето на човека и да го направи щастливо. И ми се струва, че никой не може да обича така, както децата, затова и при тях щастието е в изобилие.Макар че тук става въпрос за вещи, за снимките, песните, писмата от задграничното другарче... но отношението към тях също е доказателство за обич. В Щатите преди 40 години живеел един интересен човек, който твърдял, че вещи като телефона и автомобила обезчовечват хората. Той предпочитал да измине половината Сан Франциско, за да иде до някой свой приятел и да му похлопа на вратата, вместо да му звънне по телефона и на момента "да се чуят". Защото -казвал- времето, което отделям за това да намеря приятеля си, ме прави по-близък по душа и сърце с него. А днешната електронна"цифровизация" не се итересува от "душата и сърцето"



--------------------
 
 
№2 от: Pavlina Iossifova (25 март 2009 11:01)
Струва ми се, че в "Италианските пътешествия" на Гьоте е казано: "Човешката душа не може да пътува със скорост по-бърза от скоростта на коня." А един мой приятел, швейцарец изминаваше 3 години под ред разстоянието Цюрих-София с влак. Когато го попитах защо си причинява това неудобство (смяната на влак във Виена горе долу става, но в Белград през нощта е кошмар и до сега), той ми отговори: "Защото обичам душата ми да пътува с мен". Аз не можах никога да се накарам да направя такова героично пътешествие, но всеки път като кацам на някое летище си казвам, че първо трябва да си почакам душата. Софийските ми приятели вече го знаят и винаги се смеят като ме посрещат: "Сега, Поленце, отиваме на едно приятно място, дето можеш да си почакаш душата с кеф". И занаете ли, действа. Та има и такива начини за борба с бездуховните постижения на техниката. Велико нещо е силата на мисълта и душевната нагласа!!!




--------------------
 
 
№3 от: mia.yaneva (25 март 2009 16:46)

А не ви ли се струва, че след като сме тук, след като има друг раздел с... вие си знаете какво ....  и искаме да се срещаме - може би се връща истинското! Досега не бях се замислила от тази гледна точка :)


 
 
№4 от: isi (25 март 2009 20:02)

Аз благодаря, Айви, Дани, Павлина. Това имах предвид  в "Бих дал" на Надя.
Да, това е! МОЯТА душа  се движи с тази бавна равномерна скорост на пътнически влак, изостава от всичко и всички наоколо, спира и на малките гари, искам поне АЗ да пътувам с нея!




--------------------
 
 
№5 от: velizarcho (16 юли 2009 23:06)
Браво! Айви, връщаш ми хубавите спомени от детството с този текст! :)) Толкова е вярно всичко, как с трепет очаквахме да излезнат нашите снимки, да купим новата касетка на любимата Тоника или Лили Иванова... Сега с един компютър с интернет и 1 ТБ хард диск можем да си изтеглим всички дискографии, снимки и пр. на любимите ни изпълнители, но чувството не е същото - веднъж изтеглени, слушаме ги постоянно, седят ни на хард диска и това е. Няма я емоцията, когато ни подаряват касетка или диск с най-красивите песни... Затова специално аз, ако някой ден имам дете няма да му давам да седи много на компютър или да има най-модерния GSM, а ще му купувам дискове с красива музика, ако след 20 години се забравят още повече стойностните песни, ще бъдат записани на дискове и ще си ги подреждам в едно шкафче. Един ден, ще подарявам на детето ми по едно дискче за всяка шестичка :) За съжаление и то ще се сблъска с днешния свят и с днешните хора, но искам ние, родителите да му дадем най-красивото, така то ще е усмихнато въпреки всичко:)
Поздравявам всички тук и едно голямо мерси за хубавия сайт! :) roza

 
 
№6 от: mia.yaneva (17 юли 2009 14:09)
Добре дошъл Велизарчо! Пожелавам ти още успех в бъдещите планове в борбата с MP-3ките, Skype-а и прочие...

Все едно слушам себе си - и аз имам едно шкафче точно за тази цел, и аз купувам на сина ми дискове, а не свалям MP-3ки, но съвременният свят си е съвременен свят! Нашите деца все пак трябва да живеят в техния свят и това е най-хубавото, което можем да им дадем! Ние сме такива, защото сме живели в нашия свят! И се подигравахме на родителите си, когато ни обясняваха как са ходили на забави, обичаха си грамофона и ни учеха на морални ценности от тяхното детство и юношески години :) Лошото е, че децата могат да се върнат в историята с нас, поне за да я видят с нашите очи, но ние трудно вървим редом с тях по бързите им стъпки напред:) Така, че аз поне си пожелавам да мога да вървя редом с децата си без да подтичквам куцукайки отзад :)

 
 
№7 от: velizarcho (17 юли 2009 22:01)
Абсолютно точно го каза - Нашите деца все пак трябва да живеят в техния свят и това е най-хубавото, което можем да им дадем! :)Тъй като не можем да не живеем в модерния свят, просто ще си имаме mp3-ките и скайповете, а на бъдещите ни деца ще дадем това, което истински ще ги зарадва! Най-прекрасното нещо е да подариш на мъничето си компилация златни хитове, или прекрасните снимки, които сте си направили на морето :) Ей така, в пликче от фотото, когато сме ги шракнали с дигиталния апарат :) Нека детенцето ни има истинските снимки, а не простите файлове! :))

 
 
№8 от: Любомир Николов (28 юли 2009 20:39)
Айви, това си е истински спомен, преживяни и скъп на сърцето.
 Споменът за твоето детство.
Много прилича на моя. Поздрави!

 
 
№9 от: velizarcho (2 август 2009 18:17)
Хора, завърнах се от морето! Прекарахме си супер! :) Още не мога да повярвам, че съм си в София вече...

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 15
Потребители: 1
Гости: 14
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?