Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Март 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031 
 
 
Архиви
Март 2020 (1)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Да позвъниш на Карл Май
altЕдин литературен герой някъде си казва, че добър писател е оня писател, на когото ти се ще да мy звъннеш след като прочетеш книгата, която е написал. Времето на детството е оня период от живота ми, когато четях много, но за жалост нямахме телефон. Обичах да чета какво ли не - фантастика, "исторически" романи, индиански и пиратски истории. Бях върл фен на градската библиотека. Бих се обзаложил, че поне 80% от книгите в детско-юношеския отдел носят все още отпечатъци от пръстите ми по страниците си. Това с библиотеките не винаги води до добро - човек като нищо може да изпадне в клиничното състояние на нещастния идалго от Ламанча (или Ла Манча - не знам точно как се пише, а и компютърният редактор, като гледам, не знае). Не бих казал за себе си, че съм бъркал реалността с фантасмагориите си, макар и да си бях малко заплес - замечтаех ли се, трудно можеше да ме върнеш на земята. Например в училище владеех до съвършенство номера да се правя, че слушам учителите - гледах ги в очите, докато обясняваха уроците, кимах винаги, когато питаха »разбрахте ли, ученици», усмихвах се или се намръщвах, когато те го правеха, а всъщност в главата ми се разиграваха бойни сцени между сиукските и войските на федералната армия или пък потеглях с плазмения си планетолет към мъглявината Андромеда - зависи какво точно четях за момента. В резултат на това мое поведение учителите ми все ме даваха за пример - "Този час съм доволна(ен) само от Д. През цялото време не шукна и внимаваше какво говоря". В бележника се редяха шестици, но не че учех - какво ти учене в къщи, като ме чакаха поне две едновременно наченати книги. Умеех в междучасието да назубря колко тичинки и венчелистчета има някой си представител на семейство сложноцветни или на какво е равно делта пе, да речем - на те нулево плюс же, където же е константа, без зазубрянето на която оцеляването на петокласниците на земята е немислимо. И тъй, резултатът от всичко това е, че днес аз съм един тотално провалил се представител на ""нацията техническа - нация комунистическа". Питай ме, например, дали знам основните литературни жанрове, или ако щещ ми задай въпроса какъв е пълният състав на БРЦК от 1975 г., или поне да бях запомнил ония истории със синус, косинус и прочее - но на мен нищо, ама нищо не ми е останало в главата. И сега като ме срещнат из града, бившите ми учители клатят глава и си думат: "Какво умно момче беше, а не можа да завърши поне едно висше". Понякога ми се ще да ги спра и да им кажа в лицето: "Ами така е, като оставихте разни типове като Карл Май и Стругацки да ме развращават с празните си брътвежи". Всъщност никога не бих казал нещо подобно за Стругацки, Май и другите от тая компания. Защото именно те са хората, на които бих искал да позвъня - поне да благодаря за хубавото детство. Уви, тях ги няма на тоя свят.
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: dani (8 март 2008 20:36)
Да, цитирал съм Холдън от "Спасителят в ръжта". Много си я обичам тая книга. А аз в последствие узнах, че Май не само не е виждал индианци, но и много от индианските му истории нямат нищо общо с бита и нравите на някогашното коренно американско население!



--------------------
 
 
№2 от: razkazwacha (1 април 2008 11:15)
Това с имитирането на внимание и до днес го владея до съвършенство. Съпругата ми казва, че учител ми бил капитан Ваимс (знаете го кой е), който казваше че трябва да слушаш съпругата си, без да я чуваш, но така че, когато те засече, да можеш да повториш последното изречение, което е казала... Или нещо подобно.



--------------------
 
 
№3 от: Надя (14 ноември 2008 12:03)
    Ех как съм пропуснала такава хубава статия. Все едно, че видях себе си, книгите, около мен, с мен навсякъде, сутрин, вечер, на масата, понякога под чина, в двете нули, в колата, под възглавницата... НАВСЯКЪДЕ!!!!
    И какво стана... Ами когато започнах да уча, май към 15-та, 16-та си година, в главата ми нямаше нищо, нищо! Нула, дупка..., освен героите от книгите. Учителката ми по математика в гимназията беше въкликнала:
    "Ама как така, къде си била досега, на друга планета ли? Как не ги знаеш тези неща?"
    Ами не ги знаех, не съм си поставяла за цел да ги знам, за мен беше важна шестицата в бележника и това е, дали тя маркира някакви знания, кой го е грижа.  fiufiu
    МД: Това с Андромеда ми напомни за Станислав Лем...

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 6
Потребители: 0
Гости: 6

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!