Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Август 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Август 2020 (2)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
Март 2020 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Чудото на Нова година

 Новогодишният базар е пълен с хора. Навсякъде мигат китайски лампички, по всички витрини на магазините са щръкнали изкуствени китайски елхи с елхови китайски украшения. Знаех си, че не трябва да идвам тук. Всичко е само една пародия, една имитация на Нова година. Нищо вече не е както някога. А как бих искал да празнувам една истинска, една Стара Нова година...
-Банани, много сладки банани!Купете си за новогодишната трапеза банани!
Човекът за сергията ми се усмихва подканящо. Бих си купил, да, бих си купил няколко килограма, но тия са толкова зрели... А бих искал да се зеленеят. И не просто така – да си купя. Да се наредя на една дълга-дълга опашка, да треперя на студа, стискайки тревирената пазарска чанта. Да си купя банани така, както се купуваха някога.
Някога...
---
А опашката е наистина отчайващо дълга. Не обаче и за едно дете, въоръжено с толкова много новогодишно настроение и оптимизъм. Пред мен е редица от недоволни възрастни, решили се със зъби и нокти да се сдобият с колкото се може по-голямо количество банани.  Вече три лелки, които се наредиха след мен на опашката, успяха не знам как да ме изпреварят. Магазинерката гледа намръщено и постоянно обяснява, че не може да продава повече от два килограма на човек, понеже няма да стигнат за всички. Накрая идва и моят ред. Два килограма съвсем зелени банани. Е нищо, ще узреят и ще станат  жълтички и ароматни! А те и сега са ароматни. Един такъв упойващ аромат, ухание на нещо рядко и много ценно. На нещо, което се случва веднъж в годината. Защото веднъж в годината човек си купува банани и празнува Нова година.

---

Последният учебен ден. Разменяме си подаръци. Подавам на Кирчо подаръка, който съм му приготвил плюс една картичка. Да си призная картичката я написа майка ми, след като аз вече съсипах с правописни грешки три новогодишни картички. Кирчо с любопитество разопакова обвивката, а след това се понамръщва. Но какво толкова й е лошото на една книжка, при това много интересна – за животните в Африка? Ако питат мен, няма по-хубав подарък от книжка за Нова година, стига само човек да си пада по четене на книжки. А Кирчо не е от тия хора. Катя ме дърпа за ръкава и ми подава хубаво опакован пакет. Колко добре се нареди - момиче да ми подарява подарък. Момичетата ги бива за тая работа – да избират хубави неща за подаръци.

Цялата класна стая е в книжни гирлянди, а  черната дъска е украсена с елхови клончета. В средата на стаята Васко с ехидна усмивка гърми конфета след конфета. При всеки гърмеж момичетата пищят, а после се кискат, докато изтръскват от себе си цветните книжни късчета. Всъщност гърменето на книжни конфети в клас си е чиста хулиганщина и при други обстоятелства отрядният съвет би трябвало да вземе строги мерки, но днес празнуваме в училище Нова година и на дисциплината се гледа съвсем през пръсти. И аз, макар и да съм отряден, но честно казано, нямам нищо против това.

---

Вървя по улиците на заснежения град и стискам в ръцете си най-ценното нещо, с което едно дете можер да се сдобие в дните около Нова година. Най-най-ценното, най-шареното и най-интересно списание! "Дъга"!


Два часа се редих да си го купя в централната книжарница заедно с още стотина деца. Вървя и си представям как ще седна в къщи на дивана и ще чета новата история за Телемаг, ще решавам главоблъсканиците с пчеличката Любка, ще се смея над "Чоко и Боко" ... Сякаш наистина някъде вътре в мен е изгряла дъга – седмоцветна, красива, изпълваща ме с някакво чудесно настроение. Около мен преминават забързани възрастни, грабнали опаковани подаръци и препълнени чанти. Всички бързат ли бързат натам – към новогодишната празнична вечер, тайнствена и обещаваща нещо ново и прекрасно. Нещо неизразимо с думи, но осезаемо със сърцето. С вече празнуващото ми детско сърце.
---
Току що приключи тържеството на центъра. Пак отвличаха дядо Мраз и накрая пак го спасиха, а той раздаде подаръци. Имаше и викторина, томбола и разни награди, но най-хубавото е след това. След като всички си идат и площадът опустее, остава нещо много хубаво, такова едно много особено. Отсреща голямата градска елха е светнала със стотина цветни лампи – сини, червени, жълти... От тяхната светлина гирляндите и огромните стъклени топки изглеждат много красиви, като във филм. Отгоре леко и плавно падат снежинки. Ако гледам към тях без да мигам, започва да ми се струва, че не снежинките падат, а аз се издигам нагоре. Сякаш съм лек като перце и летя сред отрупаната с бели пухчета вечерна тъмнина. Нагоре и нагоре, към сияещото новогодишно небе, а после и по-нагоре, над снежната облачност. Нагоре към звездите, които сред космическото зимно мълчание очакват настъпването на Новата година.
---
Писмо с картичка от баба и дядо, писмо с картичка от леля и братовчедите... Пощенската ни кутия е препълнена от поздравителни писма.
 
 Ще наредя картичките навсякъде из стаята. Ето го и татко. Татко с една съвсем истинска елха в ръце. Елха! Как вече съвсем новогодишно става в къщи, когато се появи и елхата! А сега да се захванем с украсата. С малкото ми братче Гошко вече сме увили със станиол орехите и боровите шишарки. Щеше да е още по-хубаво, ако имахме повечко стъклени топки, но какво да се прави - докато поотрасна, Гошко изпочупи повече от половината от тях. Слагаме книжните гирлянди, памука по клончетата и около ствола. Също и цветни свещички, а най-отгоре един бенгалски огън. Ще го запалим точно навръх Нова година, а родителите ни ще угасят лампите, за да се виждат искрите колкото се може по-ярко. Под елхата е празно – засега. Но там винаги около  дванадест без нещо на тридесет и първи декември се появяват пакети с подаръци. За тях дори и братчето ми се досеща, че не ги е донесъл дядо Мраз, а мама и татко. А наоколо се носи едно невероятно празнично усещане. Вдишвам го с въздуха, излъчват го зелените клонки на елхата и новогодишните картички, усмихнатите лица на родителите ни.
---
Колко е тихо наоколо. Така е, защото всички са се захванали с последните приготовления за новогодишната вечер. От околните къщи се носи мирис на опечен във фурна хляб и сладки, на кисело зеле и свински пържоли. Отдолу по улицата се задава татко - ходил е до дядо Начо за вино и сега се връща с една плетена дамаджанка. И е малко повече поразвеселен от обикновено. Като че ли са поопитали сериозно с дядо Начо хубавото му винце. Митко е излязъл да се пофука с новата си шейна "Чук и Гек". На никое дете я не дава да се повози, но пък на мен ми е запотрябвал неговия "Чук и Гек". На училищното състезание с шейни аз излязох първи с моята дървена шейничка, а пък той се зарови по средата на пистата в една пряспа. И все пак защо е толкова тихо наоколо? Дори и птици не се чуват. Сякаш снегът, покриващ улици, паркове, къщи и дървета, е погълнал всеки звук, всеки ветрен повей. Има само една бяла снежна тишина. Толкова тиха, толкова чиста тишина!
---
По телевизията става вече съвсем детско. Дават новия детски руски филм "Приказка за звездното дете".
Ама че загадъчна приказка. Съвсем новогодишна и съвсем загадъчна. В една зимна нощ в еловия лес пада звезда. А когато двамата ловци, които вървят в леса, отиват да видят какво е това, се оказва, че звездата е едно звездно дете. Как може от небето да падне дете? И все пак е толкова хубаво, ако това се случи наистина. И как бих искал и аз да съм там, да видя това дете, да бъда с двамата ловци в онова старо време в оня снежен елов лес. Да съм част от приказката...
---
 Не, не искам да сядам на масата! Никой не може да ме накара да се махна от телевизора!  И да не се опитват дори – сега е най-интересното детско предаване през годината! Всяка Нова година привечер започва "Дядомразиада" - с дядо Мраз в главната роля, с  джуджетата му, с разни лоши, които искат да провалят Новата година. Със Старата и Новата година, които са винаги бабичка и момомиче, и с още цял куп приказни герои. Сцената, на която се снима предаването, е покрита с изкуствен сняг. Приказката ме увлича и сякаш ставам герой от нея.  Кое е всъщност по-реално – нашият дом с елхата, с отрупаната с ястия маса и всички други неща наоколо, или тая невероятно чудесна телевизионна приказка? Защото никога една празнична маса, с каквито и да е ястия на нея, не може да те направи така щастлив, както една новогодишнoто детско предаване. А  ако нещо те прави щастлив, то е наистина реално, съвсем истинско. Много по-истинско от свинските пържоли и баницата с късмети. Не, чудото на Нова година не е в богатата трапеза, макар че на възрастните им се струва именно така. Нова година е една приказка, една такава най-най..., дори не знам как да го обясня, но мисля, че децата разбират това и без думи. А на възрастните колкото и да обясняваш, няма да им стане ясно.
---
Започва програмата за възрастни. Е сега мога да си похапна. Какво ли ми се е паднало от баницата с късмети? В присвитото място от парчето баница  изчоплям късче хартийка от ученическа тетрадка. Ясно, и тази година у мен ще е "книгата", но предполагам, че майка ми нарочно така подрежда парчетата с късмети, защото иска да стана "учен". Свинската пържола е толкова голяма, че не мога да изям повече от половината. Виж, тавата със сладките бих могъл да  опразня до троха. А новогодишният концерт е много хубав – с най-хубавите песни от изминалата година и с разни смешки, с Парцалев и Стефан Данаилов... После са поздравите  от братските социалистически телевизии – руснаците винаги играят "казачок", чехословаците също танцуват народни танци, а немците са по-модерни – пеят естрадни песни. Още колко остава? Още един час, ама нещо клепачите ми натежават, но ще издържа до полунощ, ще издър...
---
- Събуди се, Дани! След малко ще е дванадесет часа. – гласът на майка ми ме сепва.
Винаги става така. Все заспивам преди да дойде Новата година и трябва да ме будят. Братчето ми отдавна е в леглото. Татко е приготвил бутилката шампанско. И на мен ще ми сипят малко за новогодишната наздравица. На телевизионния екран се появява цифреблат. Още двадесет секунди... още десет... пет... три, две, една...

Честита Нова година!!! Наистина, наистина е честита, още от сега го чувствам! И как може да не е! Та тя още преди да е започнала, ми подари толкова щастливи мигове – ухаещи като  банани, блестящи като градска новогодишна елха, пъстри като списание "Дъга", тихи и бели, като постлания навсякъде декемврийски сняг. Снегът, който покрива всичко наоколо – хора, паркове, къщи и дървета, Стари и Нови години. Който прави всичко бяло, скрива всяка чернилка. Който сякаш ражда отново целия свят, обвива го в бели пелени, полага го в люлката на стаената природа и му разказва най-загадъчната, най-красивата приказка на Земята. Приказката за чудото на Нова година.  А от вас се иска само едно - да вярвате в приказки. Вярвате ли?

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: катя милушева (27 декември 2009 17:04)
 Прекрасно!Дани, от всичко тук ми липсват само пуканките,тук-таме поизгорели,но много хрупкави и истински.

 
 
№2 от: Боряна (27 декември 2009 18:06)

Страхотна приказка! Браво, Дани! Рядко се включваш, но винаги на място! Има толкова атмосфера, че направо се усеща във въздуха! 
Явно Новите години едно време са били толкова еднакви! Само дето си бил поспаланко и си пропускал най-любимата част - сурвакането. Обикаляхме и петте входа на блока и пълнехме по една торба банани, портокали и орехи  
 Иначе твоя спомен за бананите направо ме разби - моят е абсолютно сто процента същия! Признавам, че до ден-днешен ям банани само по това време на годината




--------------------
 
 
№3 от: Айви (27 декември 2009 19:00)
  Браво, Дани!  
 Все едно съм си в родния дом преди повече от 20 години. Липсва само любимата ми бабина млечна салата от цедено косело мляко с орехи и кисели краставички и ефектни надписи от морков отгоре - "ЧНГ".

 
 
№4 от: mchukanov (28 декември 2009 00:33)
   В приказки и чудеса вярвам, не вярвам на календарите Като дете ми се искаше от 300 и колкото дни е годината, Новата Година да е около 150, РД да ми е още толкова, другите 50тина дни оставях за всички любими Празници - Семейните тържества, РД на сестра ми, защото и аз намазвах, Курбанът на Село по Рангеловден, Сбора по Гергьовден (тогава беше празник на овчаря), 24 май в Костинброд с панаирджийските истории, няколкото махленски сватби със сергиите, да не пропусна и особено очарователните Заговезни - когато се комкахме и оротвахме (оротвал ли си?!), по Благовец да блъскаме с тенекии от сирене из махалата, за да гоним змии и гущери , като добавим и началото на всяка ваканция, 1ви май и 9ти септември, дали остана 1 работен или учебен ден
  И сега се сещам, че след празнуването на НГ винаги ми оставаше една пуста празнота, 1ви януари ми беше нелюбим, за разлика от 31 декември, ааа, плача си за живот по Фиджи, ама да видим...
 



--------------------
 
 
№5 от: zaharisa (28 декември 2009 14:59)
Вярваме !   printzesa2 kniga

 
 
№6 от: Ганима (28 декември 2009 21:29)
Ех, Дани, не само вярваме . Творим ги, живеем в тях .
Всичко е почти същото, само че при мен бананите бяха... портокали и мандарини  .

 
 
№7 от: felice puba (1 януари 2010 20:01)

Аз определено не знаех, че някой може да ме пренесе в миналите празници така неусетно, не предполагах, че може да ми върне новите години от детството със всички усещания и емоции така истински, но със сигурност винаги съм вярвала, че именно детството прави всички празници вълшебни!

Ами честита НОВА година и да не забравяме отминалите години!




--------------------
 
 
№8 от: Надя (18 януари 2010 11:46)
Моята нова година и моя свят:) Като изключим заспиването, аз стоях да гледам каубойските филми след 12.

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 20
Потребители: 0
Гости: 20

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?