Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30 
 
 
Архиви
Април 2018 (1)
Март 2018 (15)
Февруари 2018 (3)
Януари 2018 (6)
Декември 2017 (8)
Ноември 2017 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Детето в мен

Детето в мен

Ще се разделя ли с мойто детство?
Ще стана ли разумна и голяма?
Да спра да вярвам във вълщебства,
да бъда във живота обиграна?..

Червило не използвам и не се гримирам.
За мен е непресъщо женското кокетство,
но вътре в себе си намирам
игра - фантазия от мойто детство.

Не знам дали ще чакат като мене
за Дядо коледа да дойде време,
но знам - ще им остане във наследство
споменът за тяхното си детство !


Бел. админ: Даже и бавно, явно, конкурса "Песен за нашето детство" продължава :)

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: isi (3 май 2011 14:18)
Цитат: admin
Даже и бавно, явно, конкурса "Песен за нашето детство" продължава :)


A eто още едно стихотворение от a4koto, което остана малко скрито в един от коментарите  ТУК  em_121

Аз пак съм малкото момиче,

орехът зелен превръщам в червило,

ушите си с череши кича

и става ми в душата мило !

 

Сред цветята на поляната лежа,

в облак чудноват се вглеждам

безутешно, истински тъжа,

че приказните форми се разреждат.

 

Навън отново гоня пеперуди,

в кукли се превръщат пъпките на мака,

бера в гората теменуги

и много ме е страх от мрака.

 

Защо ли спомена изплува ?

Видях момиче как венец плете.

През всичките години пропътувах

и разбрах - в душата още съм дете.



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 19
Потребители: 0
Гости: 19

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!