Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 
 
 
Архиви
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
История с магаре

altЗдравейте, аз не мога да разкажа нищо за времето, за което вие говорите, защото съм малко по-млад :) Но се сетих да разкажа нещо интересно.
На времето бях леко непослушен и постоянно мислех каква щуротия да направя. Най-забавните щуротии ставаха, когато се събирахме с братовчед ми Гошо на село. Той е с 1 година по-възрастен от мен и съответно винаги отнасяше караниците.
Та отивам си веднъж на село и гледам на дядо магарето стои вързано за едно дърво. Викам аз на Гошо "Абе, това магаре, така като го гледаш, дали можем да го пояздим малко?". И той веднага се нави. Появи се отнякъде и брат му, който изрази възхищение от невероятната идея и даже изказа изумление, как така досега не се е сещал да го поязди. Магарето се оказа страшно несговорчиво. Не знам защо, но все не искаше някой от нас да се покачи на гърба му. Какво ли му не давахме: хляб, бонбони, обикновени вафли... (Дядо ни ги бе купил да ни почерпи.) Накрая го дотътрихме до един пън и аз се метнах отгоре му. Гошо и брат му здраво го държаха за юздите, но проклетото магаре реши на всяка цена да се отърве от нас и като се разигра... Накратко, аз бях принуден да сляза по много каубойски начин от "седлото", а след това дядо се наложи да търси дългоухия беглец през девет дола в десетия.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: aranjoro (24 април 2007 05:13)
Ха, ха, ха и аз така, реших да пояздя магарицата на баба и дядо, и докато отивахме един ден с баба да я напоим на селската чешма, баба върви напред и я води, пък аз реших да я пояздя. Тъй ама тя не беше съгласна нещо. За разлика от тебе, аз бързо се метнах на гърба, но не разбрах кога се озовах на земята изотзад. Обаче усетих здравия ритник на копито по гърба си докато се приземявах  във прахта.
После се посмяхме доста, ама не е никак приятно да те ритне магаре.
Пък не знам на колко години съм бил, ама съм се сборил и с домашния коч, докато не са ме видели нашите, че да ми се карат. Те докато се усетят, и борбата свършила :)

 
 
№2 от: Polgara (23 октомври 2009 19:54)
Я, каква статийка изрових  И аз съм яздила магаре като малка, но доста по-сговорчиво, и със знанието и помощта на баба, или дядо, или и на двамата (не помня). Помня само две неща: чергицата метната на гърба на въпросното същество - доста ми беше неудобно; и нанадолнището по пътя от нивата към селото - магарето постоянно се хлъзгаше, и аз си умирах от страх... Сега като се замисля, може би това го е спряло от буйстване, понеже е било заето да си гледа в краката
А едно друго магаре се опитваше да изрита каручката, която му се налагаше да дърпа, докато ние с приятелки се наслаждавахме на пейзажа и си представяхме, че сме във файтон, в резултат на което доста ни раздрусваше, а на връщане определено предпочетох ходенето пеш...

 
 
№3 от: Jencheto (29 октомври 2009 17:27)
Да се включа и аз.Една година в нашата махаличка се появи незнайно откъде едно магаре.Е,то винаги се намира полсе на кого е,но естествено неговата поява ни прозвуча като покана да го пояздим.И така вървейки по пътя с въпросното магаре нашата славна команда се редуваше да язди един по един.Навлизайки в махалата дойде и моя ред.И незнам какво му стана на това до този момент спокойно магаре,но в момента в който се качих отгоре му то започна да хвърля къчове и да реве.Естествено ревях и аз хванала се за и аз не знам за какво отгоре му.Всички безстрашни юнаци от дружината се бяха изпокрили(начело с моя любящ по-голям брат).В един момент магарето явно впечатлено от моите певчески способности се укроти и аз ни жива ни умряла се смъкнах на земята.Краката ми не ме държаха,но аз бързо се отдалечих от магарето.Тогава смелчаците взеха да се показват оттук-оттам и да се усмихват неловко.
По-късно магарето си намери собственика,а аз оттогава винаг си имам едно на ум. smile24

 
 
№4 от: Милен Иванов (8 февруари 2010 15:25)
Със сигурност бях някой от "Великолепната седморка", когато яздих нашето магаре, но не си спомням кой. Дали Вин или Крис? Ама като се замисля, тогава гологлавите не бяха много на почит и трябва да съм бил Крис, макар Вин да имаше умопомрачителна черна риза. Та яздех аз нашето магаре, въоръжен с каубойски кобур, пистолет и ласо от канап. Предпочитах да пострелям, но хващането на овцете в двора с ласо е къде къде по-интересно и макар да съзнавах, че ловенето на овце е занимание не много достойно за един стрелец от "Великолепната седморка", аз си ги ловях. В един момент обаче моя породист жребец на име "Маргарита" взе, че отиде до яслата и никак не искаше да ми се подчинява. Много се ядосах, най-вече от това, че около яслата беше много кално и нямаше как да сляза (не преценявах, че и изобщо да не се окалям, дрехите ми, пълни с магарешка "коса", пак са си за пране). Единственото сухо място беше зад задницата на "Маргарита". Със всичкия си каубойски акъл реших да сляза от там. В момента, в който се изхлузих и направих две крачки назад, "конят" ми хвърли едно чифте. Подковата ме охлузи съвсем съвсем леко по веждата. Ако бях с 4[см] по-напред, вероятно нямаше да научите тази история. Изобщо не казах на нашите - да не се притесняват, но аз сериозно си се уплаших.
  А понеже по-горе беше споменато и друго животно - овенът, по нататък ще опиша как си правихме "корида"...



--------------------
 
 
№5 от: gamina (8 февруари 2010 15:39)
Това явно е било разпространено селско занимание, понеже и ние гонехме шилетата с ласо. Е, нямахме магаре за кон, но търчахме по двора след горките Овци. Даже сме се мъчели да ги яздим - бяха диви мустанги... добре, че не се даваха.

Някой път трябва да седна да разкажа за "ловът на герака"... беше епично. Птицата беше отмъкнала сума ти пилета, а ние с едни "далекобойни" прашки го дебнехме на покрива.

 
 
№6 от: gamina (8 февруари 2010 15:58)
Историята с герака е от Врачанско според областното деление, говорът в селото ми обаче не е типичен северозападен - Струпец се казва, между Мездра и Роман, Големия и Малкия Искър. Самата дума иначе е доста широко разпространена. Не е характерна само за оня край.
При нас се ползва за ястреб, но май на някои места герака е сокол.

 
 
№7 от: Regreed (20 юни 2011 10:48)
Я каква хубава статия! Пак съм бил някъде, не в час em_13
gamina , Герак казват на едно крадливо пиле и по нашия край - типичния северозапад. По нашето село също наричат ястреба - герак.
Опа, ами моето село е Вълчедръм - сега Монтанско, преди се водеше Михайловградски окръг.
Магаре никога не съм яздил, просто нашите никога не са гледали такава животинка, но пък на 10 години бях комбоец - свинездач! Тогава родителите ми се местеха от старата кооперация в кв. Орландовци, в сегашния "модерен" квартал Младост, аз пък трябваше да уча на село. Та случката е следната: На село животни всякакви ,кокошки,овце,патки, разбира се и прасе! Голямо, нахално , грутящо и доволно мръсно. Мръсно като прасе, ама и по характер! Сутрин бях на училище , ама следобед ми се падаше великата чест да го храня, не само това но и да пазя кокошките да не крадат от неговата храна с една пръчка. Всичко беше добре докато един ден проклетото прасе не се измъкна на двора и не погна кокошките.Какво тичане беше, а някой казват , че прасе не можело да бяга em_80  Както и да е, успях да догоня прасето , ама то пък не искаше да се прибира, като легна на земята и - дотук! Аз какво да правя, хванах го за ушите, и започнах да го дърпам (така бях чувал, че прасе се води за ухото), да ама проклетата  животинка не става и не става. Тогава ми хрумна "гениалната идея" да го мъкна за врата, обкрачих прасето хванах го за врата, а то в тоя момент като рипна, а аз върху него! Е ездата продължи само няколко метра след което никой неможеше да каже кой е по голямо прасе - прасето или аз. Та така, безславно, приключи първия ми опит за свинска езда. em_59 em_16

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 12
Потребители: 0
Гости: 12

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е: