Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Декември 2021    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
 
 
Архиви
Ноември 2021 (1)
Октомври 2021 (4)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
Юли 2021 (2)
Юни 2021 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Човекът, който спря времето

Първа част – В този свят електронен, все по-малко бонбонен

Човекът, който спря времето

 

И си не така силен,/
и си не тъй хвърчилен/ 
в този свят електронен,/ 
все по-малко бонбонен.
"Електронен свят", песен от "Измислици-премислици"

 ---------

 Питаш ме как стигнах до това невероятно откритие? Всъщност всичко започна по най-банален начин. Отивах на нощна смяна. Колегата, който трябваше да сменя е художник. Художник, който дава нощни дежурства, какво странно има в това – все повече хора напоследък го правят. Колегата художник има доста изложби, илюстрации в разни книжки и списания, но вече  нещата с рисуването не вървят и затова трябва да припечелва и от нощни смени.

Когато се сменяваме с колегите, обменяме по някоя и друга новина. А когато се сменявам с художника, винаги внимавам в това, което ми разказва. Художниците, ако не знаеш, са особени хора. Имат наблюдателно око и забелязват някой щрихи от живота около нас, които на пръв поглед са незначителни, но всъщност са ключ към всичките ни радости и скърби.

“Времето тече по-бързо. -  колегата ме изгледа изпитателно и разбрах, че иска да ми каже нещо, върху което дълго е мислил. - А причината са тези нови машинки, електроники, компютри, гигахерци… Самите ние си ги направихме, уж да живеем по-удобно, а те се оказаха капан. Нали виждаш – всичко става все по-бързо, все по-компютърно. Всяка година – все по-нови модели от разни машинки. Все-по мощни, по-бързо работещи, с повече “опции". А защо тогава времето не стига за нищо? Докато станеш от сън и се обърнеш насам-натам - и вече денят е свършил. Едва си в началото на седмицата, а вече е неделя. На два-три дъха – и месецът е свършил. И докато се усетиш – годината изтекла, а какво си успял да направиш през нея? Нищо!  Нищо, казвам ти, нищо от всички тези неща, които би искал да свършиш и за които някога стигаше достатъчно време през годината, че и оставаше. Получава се като все едно рисувам картина. Едва-що съм измислил композицията и съм скицирал една-две фигури, а вече ми се обаждат да я нося на изложба.

Ето затова хората се побъркват. Не че са луди. Нормални са си, просто не знаят какво да правят в това бясно препускащо време и  изпадат в някакъв “шаш". Особено по-старите като мен. Ставаме все по-беззащитни срещу този поток от бързо цъкащи машинки. Цъкат, цъкат и заедно с тях “цъка" и времето – все по-бързо и по-бързо.

Заради това е и стресът – нали виждаш, всеки днес има стрес.  А защо? Ами сърцето не издържа. Това прилича като маратон, който трябва да претичаме с темпото на спринтьори. Прилича като гигантски водовъртеж. Като Маелстрьом ( нали си чел за Маелстрьом), който се е отворил изненадващо в реката на времето. И ние безнадеждно сме всмуквани в зейналата му фуния."

Колегата си отиде и ме остави да размишлявам върху думите му. Бях мислил за тези неща напоследък доста, но все някак не ми беше ясно. А ето че художникът успя да ми посочи незабележимия щрих, който изяснява картината на ежедневието.

Но нещата ми станаха съвсем ясни няколко дена по-късно, когато отидох в онзи магазин. Трябва да те заведа там, усещането е неизразимо. Всъщност това е един стар “универсален" магазин. Сега на първия му етаж има някакъв съвременен супермаркет. Интересното е горе – на втория етаж. В обявата във вестника пишеше, че е магазин за стари вещи. Тръгнах да го търся, защото се надявах да си намеря щепсел за старата ми кафеварка. Едва го открих в този забутан краен квартал. Загубих половин ден да стигна дотам ( половин ден, помисли си само!), но си заслужаваше.

Когато се качих горе, разбрах какво имаше предвид художникът. Представи си  - щандове и лавици, а на тях неща, които отдавна вече никой не продава. Магазин за неща от някога, магазин “Имало едно време" бих го нарекъл.

 На един рафт бяха наредени телефони. Имам предвид  онова, което ние някога наричахме “телефон". Обла плоска кутия; шайба с цифри,  която казва “чррррррт", когато я завъртиш; слушалка, дълга колкото два от съвременните “джи-ес…", мразя я тази дума!

С една дума – телефон. Спомняш ли си - стои си на шкафчето в антрето. Не го “забравяш", защото никога не го взимаш със себе си, когато излизаш от вкъщи. Ако те срещне приятел, не ти казва: “Защо не ми вдигаш, когато ти звъня?" Отговорът би бил пределно ясен – защото не си бил вкъщи. Защото по телефона се разговаря ВКЪЩИ! И когато звъннеш на някого, не питаш:"Удобно ли е да говориш?" Че какво по-удобно от това – да си у дома, по халат и пантофи, и единствено да се притесняваш да не загори кексът във фурната или твоят отбор да не вкара гол, докато не си  във фотьойла пред чернобелия екран.

Докато си мислех тези неща, взех един от телефоните и го подържах в ръце. Завъртях шайбата: “чрррррт, чрррррррт". Сложих слушалката на ухото си. А вътре, в “спешното отделение" на сърцето ми онова невротично кълбо, което наричаме “стрес", започна да се стопява.

А после се придвижих до грамофоните. Различни марки грамофони – с вградени тонколонки или с отделни такива; грамофони , вградени в радио; грамофони с “иглички", с копчета за настройване на звука, с  копче за 33 и 78 оборота. А до грамофоните – “ВЕФ"-ове, “Сокол"-и , касетофони, магнетофони… Отсреща пък бяха наредени фотоапарати: от “Смена" до “Зенит", до тях обективи, “светкавици", копирни апарати. На един от фотокопирните апарати върху алуминиева табелка пишеше “сделано в СССР". Не обичам онова, което се наричаше “СССР", обаче обичам “сделано в СССР". Ех как го обичам!

После се замислих – на кого сега му е притрябвало да купува фотографски копирен апарат? За да копираш в домашни условия са нужни всички онези “фиксатори", “разредители", червена лампа (там имаше и червена лампа) и  разбира се – фотохартия. Чернобяла.

А после си представих как ставаха тези неща някога. Банята, осветена в червено. Ние с Васко и Емо сме на гости при Иван – фотографът на нашия клас. Иван настройва фотокадъра върху поставената на плотера фотохартия. Няколко секунди – и хартията отива във ваничка с течност. След това  в друга ваничка. И в червеникавия полумрак през прозрачната течност се появява върху бялата хартия образ: 9-ти “а" клас на бригада за ябълки. Появява се като някакво вълшебство, от нищото, от невидимото, което се е скрило до този момент върху празната снимка.

Няма нищо общо с "цифров" фотоапарат. Цифровият фотапарат е част от онзи "маелстрьом" на колегата художник. Той поглъща всичко, което му е отпред и го превръща в "цифри" със скорост сто хиляди херца в секунда. С големина не-знам-колко-си мегабайта. С пиксели, цветно, снимка след снимка, десетки, стотици снимки... А те не може да са повече от 36 върху лентата. Разбираш ли, не може да са повече. Иначе се задавяш от това ненормално изобилие, от тази небрежност и скорост, с която става всичко.  Тези смахнати цифрови снимки и всичко останало, което е цифрово, но не е ИСТИНСКО.Разбираш ли го това!

Истинските неща не стават бързо. Те са истински, защото изискват време и труд. Усилия, пот, лутане, въпроси, понякога неудачи и пропуски ( но те също са нужни). И накрая се получава това, хубавото, истинското. Което е като вълшебна приказка.

А за да се  случи то, е нужно време. Бавно течащо време. Да, баааавно течащо. 

 ( следва продължение)

 ---

 Снимката е взета от сайта "Изгубената България"  http://www.lostbulgaria.com/

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Айви (1 февруари 2013 18:14)

 Прекрасна статия, Дани!!!   yajuyo
 Напълно съм съгласна с всичко описано.

Тези смахнати цифрови снимки и всичко останало, което е цифрово, но не е ИСТИНСКО.
 
 Така е. Аз деля снимките на цифрови и ИСТИНСКИ. 
  


 
 
№2 от: катя милушева (1 февруари 2013 21:58)

bravo2 bravo2 hiphipАма точно днес ми разказаха за този магазин по телефона и ми обещаха, че ще ме заведат hiphip, защото щял да ми хареса, ти, ДАНИ, ме караш още утре да хукна натам! Благодаря!


 
 
№3 от: didimus (2 февруари 2013 12:48)

И аз искам в този магазин! Искам истински грамофон с игличка! Благодаря ти, Дани, че ме върна във времето, когато аз бях фотографа на класа и за мен времето спираше, щом влезнех в банята - моята лаборатория, моето място!  


 
 
№4 от: Krista (2 февруари 2013 23:39)

Мдааа,.....тече времето. Много бързо.
Хубава статия, над която може да се замислиш. Но, едва ли, нещо може да се промени. belay


 
 
№5 от: dancho (3 февруари 2013 16:18)

И това ако не е съвпадение. Онзи ден имах езиков курс (ходя да уча немски на средна възраст...) и имаше тема "времето лети". Трябваше да се каже нещо по този въпрос. И въпреки, че съм информатик и навремето (1989-та като започнах сериозно да се занимавам с компютри) ми се струваше много романтично, сега развих почти същата теза. Днешните комуникационни възможности позволятат на всеки служител, да се генерират стотици задачи в рамките на един ден от поне 20-30 човека. Никой не подбира какво да се прави "защото всичко днес е по-лесно и достъпно". Навремето за да се комуникира нещо писмено - пишеш писмо, пращаш, минават 2-3 дни. Всичко става бавно и сериозно, всяка задача се преценява и оптимира, преди да се зададе. Днес става за секунда и не ти струва нищо. Информационна лавина. Едва ли човекът, като вид, е способен на такова натоварване. Еволюцията трае векове, а ние трябва да се адаптираме за броени години. Трудно.


 
 
№6 от: donaddt (3 февруари 2013 22:26)

Днес бях в магазина. Там наистина времето е спряло. Етажерки, скринове, порцеланови чаши. И да, ВЕФ-овете. Изкарах дъъъълго време сред старите книги. Доста порових. Интересно ми беше. Кате, ако не си стигнала, мога да те заведа. Не работи обаче в понеделник, научих го от личен опит. Радвам се, че днес успях да стигна там.


 
 
№7 от: Gogo (5 февруари 2013 13:23)

Може ли да споделите къде точно се намира :)

 


 
 
№8 от: donaddt (5 февруари 2013 21:39)

Гого, ето в тази статия коментираме къде се намира магазина и работното му време: тук


 
 
№9 от: Gogo (6 февруари 2013 13:08)

Много благодаря!!! wink

 


 
 
№10 от: Румен Николов (17 февруари 2013 12:11)

Статията си я бива, поздравления. Но, малко ми е в повече носталгията... Иначе и аз съм си правил снимките така, дори нямах преса за сушене и ги лепях по стъклото, затова купувах хартия растер тя нямаше нужда да се гланцира. Тази статия ме провокира, защото скоро влязох в празния дом на мама, там нещата са спрели в годините. Открих страхотни неща от годините, за които пише Дани. И понеже имам Дани като добър приятел ще му подаря едно уникално нещо. ТВ Кулата "Останкино" във вид на радиоприемник къси и средни вълни- още работи...
Ако го искаш, Дани, обади ми се!А истнския текст на "Този свят електронен" от Маргарит
Минков е следният:
Този свят електронен,
все по-малко бонбонен.
Антенен - стерилен,
все по-малко хвърчилен.
Щракаш разни бутони,
по физични закони
и по бели клавиши
пишеш думички миши-и-и...

Помня, че когато снимахме този текст в "Измислиците - "Срещи в компютърния свят" бяхме модерни на ниво "Правец" и половин ден си играхме да напишем като графика "Добре дошли". После го снимахме и в "Телефеерия Клас стани" .
Бате ви Румен


 
 
№11 от: dani (17 февруари 2013 23:36)

Бате Румене, ще ти отговоря в лично съобщение. Не знам дали прочете втората част от разказа, защото там си прототип на един от героите ми smile




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 22
Потребители: 1
Гости: 21
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по: