Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Февруари 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728 
 
 
Архиви
Февруари 2019 (5)
Януари 2019 (1)
Декември 2018 (7)
Ноември 2018 (2)
Октомври 2018 (4)
Септември 2018 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Питър Пан завинаги - втора глава

Какво си призна Уенди

 Питър Пан завинаги - втора глава


-Джордж, трябва да сложим решетки!
Тази странна реплика мисис Уенди Дарлинг изрече, докато седеше в удобното си кресло в гостната стая и пошиваше малка ленена покривка за маса.

Уенди беше научила изкуството да пошива покривки от майка си, която пък го беше научила от нейната майка и така нататък. От незапомнени времена жените от рода на Уенди пошиваха покривки през свободното си време. За тази цел се купуваше ленен или памучен плат. Платът за бъдещата покривка се разкрояваше и поръбваше. Уенди имаше в наследство цяло съкровище от всякакъв размер игли за бродиране, макарички с копринени конци, напръстници ( с изключение на един, вързан с тънко шнурче за носене на врата – но сега няма да разказвам известната история на напръстника-целувка, който някога й подари Питър), вдевалки, разни ножички, ножчета за рязане на бримки, телчета за завързване на възли…

Върху покривката Уенди вече беше избродирала една алена роза и сега завършваше едно от листата на стеблото й. В отсрещното кресло Джордж, който току-що се беше върнал от работа, четеше един доста обемист фентъзи-роман. Джордж Дарлинг считаше, че няма по-добър начин за един млад джентълмен, който при това съвсем наскоро е станал баща, да си почине след уморителната работа в офиса на фирмата от четенето на фентъзи. “Фентъзито облагородява душата на човека и го отвлича от скучното земно всекидневие" – обичаше да казва мистър Дарлинг, когато някой негов колега в бизнеса се учудваше, че може да си губи времето с тази завеяна фентъзи литература. Всъщност Джордж имаше предвид само добре написаните фентъзи книги. Той считаше за най-талантлив разказвач на фентъзи истории  Джордж Толкин и всеки фентъзи роман, който прочиташе, мистър Дарлинг оценяваше според нивото на романите на Толкин.

И така, двамата, Уенди и Джордж, седяха и се занимаваха с любимото си хоби. В Англия, както сигурно знаете, хоби се нарича онова занимание, с което най-много ви харесва да се занимавате, когато нямате някаква сериозна работа за вършене. Ето затова мнозина считат,че това, което прави по цял ден кралицата в Бъкингам и господата, които се навъртат в сградата на Парламента, е нищо повече от хоби.

 - Хоби-заниманията на семейство Дарлинг протичаха съвсем спокойно, когато Уенди ненадейно каза тази странна реплика за решетките.

 - Какви решетки пък сега?

Във въпроса на Джордж се долавяше известна доза тревога.

Той се беше доста постарал да снабди с всички удобства новия им апартамент, преди в него да се появи малката Джейн. Това му бе коствало много тичане по складове и магазини, и разправии с ремонти, и “майстори", както наричат онези ужасни господа, които влизат в дома ви, преобръщат го с главата надолу, най-безцеремонно стъпват с варосаните си обувки по новия ви килим или използват за разбъркване на гипсовия разтвор щеката ви за голф и накрая си тръгват, като остават неизлечима рана в банковите ви спестявания.

Джордж беше уверен че е приключил с всякакви “майстори" и “ремонти" и затова думите “да поставим решетки" го разтревожиха.

 - На кого и защо са нужни решетки?

 - На прозорците. По-точно на прозореца в детската стая. Трябва да сложим там едни здрави железни решетки. Вчера на перваза беше кацнала птица…

 - И какво като е кацнала птица? Ще вземе да изяде бебето ни ли?

 - Джордж, не бъди така лекомислен! Както е кацнала птица, така може да дойде и някой… крадец. И да отвлече нашата малка Джейн.

 - Крадец!? И ще се покатери на третия етаж? Уенди, какви ги говориш!

 - Ами да, - Уенди остави покривката и погледна Джордж с възможно най-сериозния си поглед. – Напоследък има какви ли не бандити. Не си ли спомняш как миналата година отвлякоха момиченцето на банкера Тони Бирж. Бяха се вмъкнали от покрива през комина. Поискаха му откуп от сто милиона паунда.

 - Но ние не сме банкери, Уенди. На никой няма да му хрумне да иска от нас откуп.

 - Понякога крадат деца заради самите деца. – Уенди се поизчерви малко като каза това.

 - Като Питър Пан ли имаш предвид?

 - Ами като него например.

 - Уенди, още ли вярваш в тези детски измишльотини?!

Джордж остави настрана книгата ( която и без това беше доста под еталона за фентъзи  “Толкин")

 - Имало в Кенсингтонския парк едно дете, което никога не пораснало. Веднъж то отвлякло малката Уенди и двамата й братя на чудния остров Невърленд.

Джордж каза тези думи с явна насмешка. В отговор погледът на Уенди стана студен и остър като … кинжал на феър (извинявам се за това сравнение, ако случайно вие не вярвате в съществуването на феи и феъри).

 -Чуйте какво, мистър Дарлинг!

Уенди се изправи с осанка, наподобяваща онова вълшебно благородно излъчване на кралица Маб, когато тя чете кралските си укази пред Малкия народ. Е, сега няма защо да се ровите в Енциклопедия Британика, за да разберете коя е била кралица Маб. Там не пише нищо за нея, защото кралица Маб е кралицата на феите. Енциклопедиите, както е известно, не дават никакви сведения за феи и техните кралски фамилии. Впрочем ако погледнете в детските си книжки с приказки (надявам се, че не сте направили тази глупост да ги занесете през някой нещастен за вас ден до контейнера за хартиени отпадъци), може би ще имате успех.

Та, както казах, Уенди се изправи пред Джордж с осанка на кралица на феите и размахвайки пръст (от който беше забравила да свали напръстника), започна да обяснява…

За да си спестим тази дълга, почти половинчасова нейна реч, ще преразкажа накратко какво каза тя. Според Уенди децата попадали в плен на собствените си фантазии. Всичко около тях можело да стане причина за фантазиране: от мечетата-дрънкулки над бебешкото креватче до хвърчащите в парка пеперудки, които детето е видяло, докато е било на разходка с родителите си. Тук Уенди подчерта, че именно пеперудите в парка са виновни за тези смахнати измишльотини за някакви си феи. Когато в главата на детето се появели фантазиите, всички тези вещи оживявали. Т.е. детето ги мислело за живи и си измисляло разни истории с тях. А в един момент самото дете се включвало в тези истории и така, докато един ден нещастното измамено от фантазиите си дете не тръгвало да бяга от вкъщи. И да търси Острова ( държа да отбележа, че Уенди каза думата Остров с малко “о") или феи, или този… Питър Пан, който всъщност бил само един събиращ прах в Парка бронзов паметник. И как въобще можело такова величествено и официално място ( пак една забележка от мен: Уенди изговори думите “величествено" и “официално" с големи “В" и “О") да бъде опозорявано с някакъв си съвсем несериозен паметник. Но за всичко бил виновен този бездарен драскач Джеймс Бари, който навремето заблудил със снобските си авантюри високото общество в Лондон и дори проникнал благодарение на интригите си в Двореца…  Но Уенди се била замислила за разрешаването на този въпрос и била решила да създаде лига на младите майки, пострадали от разни измамни паметници, причиняващи неконтролирани фантазии в децата. И тя щяла да предложи още на първото заседание на тази  “Лига" ( както забелязахте, Уенди изговори думата с главно “Л"), да се изпрати протестна декларация до кралицата (не до кралица Маб, разбира се. Уенди не вярваше в нея, ако се съди от речта й.) да бъде премахнат от кенсингтонския парк този ужасен и нехигиеничен паметник. По него постоянно кацали разни птици и мухи, а после разхождащите се в парка деца се допирали до паметника и се заразявали с разни  бактерии като стафилококи, стрептококи… Уенди изреди поне двадесет наименования на тези “коки" – не се учудвайте на това, преди да стане съпруга и майка, Уенди Дарлинг беше завършила курса по биология в престижния Оксфорд.  Апотеозът на тази пламенна рече беше почти апокалиптичното видение, което Уенди описа: как заразени от нечистотията около паметника на Питър Пан, децата щели да се разболеят от какви ли не болести и дори от птичи грип. Това щяло да предизвика епидемия първо в Лондон, а после по целия свят. Хиляди, не, милиони деца щели без време да идат в гроба като жертви на тези безумни фантазии…

 -Уенди, - Джордж Дарлинг се осмели най-после да я прекъсне – но какво общо има това с нашето дете? Джейн няма да може дори да пълзи в следващите пет месеца и значи въобще няма да може да “избяга", още по-малко да иде до Парка и до този паметник.

- Джордж, много добре знам, че тя не може да пълзи. Тя дори вече не може да лети… О,  Господи, какво говоря! Разбира се, че тя не може да лети. Тя въобще никога не е могла… Не, Джордж, трябва да сложим решетка на прозореца! Макар тя да не може да лети, Питър го умее много добре!

 - Питър? – Джордж се изправи и зае поза, достойна за кралския шамбелан (този, който е Бъкингам, разбира се, не става въпрос за шамбелана на кралица Маб). – Скъпа Уенди, струва ми се, че грижите за бебето са те преуморили. Дали не е добре утре да посетиш семейния ни лекар? Защото аз наистина ще взема да сложа решетки на прозорците. Но не заради Джейн, а заради теб.

Уенди се стовари разплакана върху креслото и закри лицето си с покривката. Розовата роза стана още по-розова от сълзите, които я намокриха.

 - Не, Джродж, няма да ходя на никакъв лекар. Не съм полудяла и знам какво говоря. Знам, че звучи глупаво, но той съществува.

 - Кой… кой съществува?

 - Питър. Питър Пан. И знаеш ли какво ще направи то съвсем скоро? Ооо, това ще е отмъщение, за което той е чакал толкова години. Разбираш ли, за всичко съм виновна аз. Аз го измамих. Обещах да живея при тях и да им бъда мама. Искам да кажа на него и на изгубените момчета от Острова (няма съмнение, сега Уенди изговори думата “Остров" с главно “О").  Трябваше да се грижа за тях, да им приготвям закуска и да ги мъмря, когато се върнат вкъщи със късани панталони. Да ги помирявам, когато се скарат и да правя ябълков кейк за рождените им дни. И разбира се, да им разказвам вечер приказка за лека нощ. И въобще – да се грижа и да ги възпитавам, това което трябва да върши една мама. Всъщност Джордж, ти много добре знаеш това. Защото ти също си бил на Острова. Всички деца са били там. Защото това е Острова на Вечното  Детство. Островът, на който могат да попаднат само деца и да стоят там до момента, в който не пожелаят да порастат. Това е островът  на Питър Пан. И той си е още там, в средата на езерото Серпентина. Там са и птиците, и феите, русалките и още кой каквото си пожелае и измисли. Там детските фантазии стават реалност. И, Джордж, нима не си спомняш, ти също си бил на Острова.

Уенди погледна с разплаканите си очи мъжа си и внезапно някъде вътре в най-завряното ъгълче на ума си Джордж усети да се пробуджа една мисъл. Мисъл, която го изпълни едновременно с щастие и с тъга. Тъга по нещо безвъзвратно загубено.

Но Джордж беше истински лондонски джентълмен, със здрав и практичен разум. Той веднага прогони тази съвсем не навреме дошла мисъл и като се опита да си даде бодър вид, каза:

 - Преди всичко се успокой. Ще видиш, че всичко ще отмине. Още утре ще помоля сестра ти да дойде и да се погрижи няколко дни за Джейн. А ние с теб заминаваме на кратък отдих в провинцията. Чистият планински въздух и провинциалното спокойствие ще те освободят от стреса и досадните мисли.

 - Не, Джордж, никъде няма да заминаваме. Във всеки случай никъде без нея. Само това чака Питър, за да я отвлече. Питър Пан винаги прави така, когато иска да отмъсти на някой, който му е обещал да не пораства, когато е бил дете, а след това не е удържал на думата си. А ние с теб, мили Джордж, сме точно такива.

Джордж изслуша тези “доводи" с доста умислен и тревожен вид. След това нещо му хрумна и той бързо отиде до шкафчето с инструментите си. Извади оттам една рулетка,  молив за писане и работния си бележник.

 - Добре, Уенди, съгласен съм с теб. Иди да свалиш пердетата от прозореца! Сега ще взема мярка и ти обещавам, че утре на прозореца на детската стая ще стои най-здравата решетка в Лондон, през която няма да може да мине нито птица, нито който и да е летящ крадец на деца.

Уенди, очевидно доволна от решението на мъжа си, остави настрана мократа от сълзи покривка и се отправи към детската стая. След малко оттам се чу писък, който накара Джордж да се изправи на нокти. Когато той на бегом влетя в стаята, Уенди стоеше на колене пред празното креватче на Джейн и ридаеше, скубейки красивите си златисти коси. Вятърът развяваше пердетата на отворения прозорец.

 Джейн Дарлинг беше изчезнала.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

(продължениетъо следва)

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 22
Потребители: 0
Гости: 22

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!