Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Май 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
 
 
Архиви
Май 2019 (16)
Април 2019 (12)
Март 2019 (15)
Февруари 2019 (7)
Януари 2019 (1)
Декември 2018 (8)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Питър Пан завинаги - глава четвърта

Питър Пан завинаги - глава четвърта

Игра на гатанки

 - Преди всичко трябва да похапнем. - Питър погледна към Уенди. - Време е за вечеря и аз съм така изгладнял. Какво ще кажеш за това, Уенди? Защо не вземеш да ни приготвиш нещо за ядене?
- Ами добре, но… струва ми се, тук наоколо няма магазини. Откъде ще вземем продукти за вечеря. – Уенди се усмихна хитро и добави – Дори да имаше наоколо магазин, там едва ли дават нещо без пари. Как си с парите, а Питър?
 Питър не обърна внимание на язвителния тон, с който зададе въпроса Уенди.
 - Някога имах едни пари, цели пет паунда. С тяхна помощ птиците построиха гнездото, с което се возя по голямото езеро. Но до днес прекрасно се справям и без всякакви пари.  Както и ти преди, Уенди. И ти някога можеше да сготвиш прекрасно ядене, без никакви пари. Спомни си!
 - Няма обяд без пари, Питър, никога не е имало.
 - Спомни си, моля те, Уенди! Какво прави човек, когато не може да си купи от магазина разни неща за ядене? Тогава ги намира...
 - Къде? – попитаха в един глас Джордж и Уенди.
 - Да. Къде… хайде, досети се, Уенди! Много е лесно. Всичко, което ти трябва, е наоколо.
 - Наоколо?
 - Всичко, което е нужно за една хубава вечеря. Хайде, Уенди, много добре го знаеш, само си позабравила как ставаше!
 - Добре, сега да се огледам… Е, не виждам нищо за ядене наоколо. – Уенди умърлушено отпусна рамене.
 - Напротив, виждаш. Сети се за една птица, която нещо яде.
 - Една птица, ко-я-тоооо… ох не се сещам. Питър, тези твои птици само ти ги знаеш.
 - Не, Уенди, не, не моите птици. Една птица, от едно твое детско стихотворение. Сети се, беше ти най-любимо някога!
  - Стихотворение… мое любимо стихотворение?
 - Да! И то беше..за една… чавка. Но повече няма да подсказвам.
 - Аха, за чавка. Как беше това… за чавка. Чавката…
 - Чавката... И какво  прави тя?
 - Какво прави тя… Не, не мога да се сетя. Толкова стихотворения съм знаела като дете, но сега просто не ги помня.
 - Не, ще се сетиш! – Питър полетя и седна на клона на отсрещното дърво. После засвири със свирката си, като наподобяваше писък на чавка.  – Ето, чавката писка, а защо? Сети се какво й трябва!
 - Да се наяде. Но май като нас няма с какво.- каза троснато Джордж, на когото цялата тази игра на гатанки му беше втръснала.
 - Какво, какво каза, да се наяде ли? – На лицето на Уенди изгря усмивка. Ами да, чавката … какво ядеше тази чавка?
 - Така, точно така! – Питър полетя над тях и засвири още по-силно, имитирайки гласа на чавка.
- Да. Чавката… какво яде… кой … Кой каквото й даде! Ура! Ура, сетих се! Чавката какво яде? Кой какво й даде. Печена вода със сос… Леле, ама разбира се!
Уенди изведнъж се разтърча наоколо, като се оглеждаше за нещо по поляната.
 - Уенди, какво ти стана? Загуби ли нещо? – Джордж се затича след нея.
 - Джон, по-добре ми помогни, вместо само да задаваш неуместни въпроси! Огледай се наоколо. Трябват ми няколко камъчета, а още по-добре, ако намерим парче от счупена керемида. И тухла. Огледай се за тухли наоколо.
 - Счупена керемида? Тухли? Но за какво са ти?
 - После ще обяснявам, а сега търси – камъчета, керемидени парчета, пясък, да, иди до кръглото езеро – там има доста пясък по брега! А аз през това време ще набера малко глухарчета, детелини и …. После ще видиш, ти иди сега  да донесеш пясък от езерото!
Джордж се подчини машинално, защото беше разбрал, че не бива да търси никакъв смисъл във всичко това, което се случваше с него и Уенди през последния час.
След десетина минути на тревата пред паметника беше наредена една странна “трапеза".
Уенди с лек реверанс покани Питър и Джон да се настанят около “масата". Питър потриваше радостно ръце и въодушевено повтаряше:"Разкошни, чудесни ястия!" Джон беше пребледнял, но не спореше вече за нищо. Дин-дин правеше спирални кръгове над тях и радостно припяваше:
“Чавката какво яде?
Кой каквото й даде.
Ла-ла лааа, ла-ла –лааа,
кой каквото и даде.
Печена вода със сос,
пържен камък с магданоз.
Ла-ла-лааа, ла-ла-лааа,
Пържен камък с магданоз.*"

Пред тях на земята бяха наредени няколко плоски камъка, на които бяха накълцани и смесени парчета от червена керемида, дребни камъчета - от тези, които могат да се изровят в пясъчната ивица на която да е река или езеро - стръкчета тревички, клечици- ситно начупени, смачкани на кълбо сламчици… На отделен камък се пъчеха две мокри кални топки, направени от глинестата тиня  на езерото. До тях бяха наредени на няколко снопчета листя от глухарче. “Трапезата" беше обогатена и с три празни черупки от охлюви, в които беше насипана кална вода от езерото.
 - Заповядайте на вечеря, мили Джон и Питър! – очите на Уенди сияеха от радост. – Вкусете от моите ястия, “печена вода със сос, пържен камък с магданоз", нали така, Питър?
 - Именно, мила Уенди! Пържен камък с магданоз, именно това. О, Уенди, ти си спомни!
 - Какво си е спомнила? – гласът на Джон прозвуча глухо, сякаш идваше от дъното на пещера. Горкият мистър Дарлинг беше вече напълно уверен, че съпругата му е полудяла. – Господи, Уенди, но какво е това! Това са тези смешни игри на готвене, на които си играят малките момиченца в Лондон.
 - Да, Джон, именно. На които си играят лондонските момиченца, а мисля, и всички момичета по света. Вечеря без пари. Защото всички продукти за тази вечеря могат да се намерят наоколо. Това искаше Питър да си спомня. Някога страшно много обичах да готвя  по този детски начин. Намирах си камъни и тухли, на които разполагах “кухнята" си.
- И търкаше докато ти се обелят пръстите на ръцете парче керемида, за да приготвиш “кафе". – Питър показа с жест как се търка керемида за “кафе".
 - От скълцано бяло камъче си правех сол и захар. А вода, разбъркана с кал, ставаше на чай. Вкусен първокласен чай от Изтока.
 - Тези  клечки, посолени с пясък, ако не се лъжа, са …
 - Да, Питър. Превкусните наденички с горчица. А до тях съм сложила салата от краставички и домати. Много лесно се приготвя. Трябват листя от глухарче и червените плодчета на ето тези декоративни храсти, които се намират във всички паркове. Но, моля, заповядайте вече на масата, защото яденето ще изстине!
Тримата се разположиха около наредените едно до друго плоски камъчета и парчета от керемиди, на които бяха разположени “ястията".
  - И сега какво трябва да правя? – Джон изгледа Питър и Уенди с доста нервен поглед.
  - Ето така, взимаш си малко салата и започваш да се храниш. Мммм, вкусно! – Питър хвана с два пръста няколко листенца от глухарче и ги поднесе към устата си, като наподоби дъвчене.  – Но като че ли салатата е леко безсолна.
 - Ах, каква съм разсеяна! Сега ще я посоля.
Уенди взе щипка пясък и поръси “салатата".
 - А какво ще кажете за моите кюфтета? Великолепни кюфтета от свинска кайма с черен пипер и риган. Дори кралицата не би отказала да украси с тях кралската си трапеза. Опитай ги, Джордж!
 - Да, опитай ги!  - Питър го погледна подканящо.
С изражение, което показваше дълбоката му досада от всичко, което му се случваше, Джордж взе една от глинените топки. Поднесе я към устните си и се загледа в нея. Тогава изведнъж отвътре го напуши силен смях, които като буря се изтръгна от устата му. Джон ясно си спомни как като малък обикаляше тези “ресторанти", които момичетата от квартала устройваха на тротоарите пред входовете на къщите. Точно по същия начин го канеха да си “похапне" от “превкусните манджи" и Сали Тейлър, и Аманда Смит, и Беки О’Конър. Всяка се опитваше да го накара да признае, че нейният “кейк" е най-вкусният или че чаят й е от първокласна индийска реколта. “Кейкът" беше просто голямо зелево листо, върху което бяха наредени жълъди и камъчета. “Чаят" беше вода, гребната от локвите, която момичетата “сервираха" в капачки от бирени бутилки. Но той и другите момчета от улицата, Джими Милър, Ашли Форестър и братята Джеки и Робърт Скот, винаги се правеха, че наистина “ядат и пият". Обсъждаха на глас достойнствата на всяко “ядене", а момичетата се разтапяха от удоволствие и ги подканяха “ да си вземат още".
 - Млям-млям-млям. Мммм, превъзходно кюфте. Моите поздравления, Уенди! Не съм ял нещо по-вкусно.
 Джордж доближи “кюфтето" толкова близо до устата си, че се омаза с кал, но това не успя да развали ненадейно обхваналото го превъзходно настроение.
 - О, радвам се, Джордж! Хапни си от всичко сега, не се стеснявай.
След като и тримата в продължение на десет-петнадесет минути мляскаха и сумтяха, като се правеха че ядат, накрая Питър Пан обяви, че се е нахранил до пръсване и би искал да се позабавляват.
 - Джордж, разкажи ни сега някоя история.
 - Добре, - съгласи се Джордж, но коя?
Забелязахте ли, той не попита “каква", а “коя". Защото Джордж Дарлинг веднага си спомни за вечерите, които прекарваха с децата от квартала след като са се навечеряли вкъщи. Седяха на тротоара накуп и си разказваха разни истории.
 - Коя? – Питър плесна с ръце и намигна съучастнически на Уенди. – Страшна, съвсем страшна история, такава, че да ни се прииска да се скрием в храстите.
 И Джордж заразказва известната история за Черната ръка.
Няма да повтарям тук тази известна на всички деца страшилка. Само ще кажа, че когато Джордж стигна до това място, където Черната ръка стигнала в стаята, в която стоял онзи човек, Уенди изпищя и с викове, “престани, страх ме е да слушам повече" се скри от другата страна на паметника. Питър пък отлетя чак на върха на съседното дърво, а малката фея Дин-дин се скри под една паднало на земята листо.
Джордж беше доста горд от себе си заради постигнатия успех. След като поизплашените слушатели отново се събраха пред паметника, Питър предложи да си поиграят на звездно пътешествие.
 - Не помня как се играеше тая игра – каза Уенди.
 - Нито пък аз – добави Джордж.
 - Може би по ваше време да не се е казвала точно така. Просто ще легнем на земята и ще гледаме звездите.
Тримата се навъргаляха на тревата и впериха поглед към мастиленочерното небе над тях. Трябва да кажа, че небето над кенсингтонския парк не е по-различно от небето над който и да е друг парк по земята. Е, има малко разлика, ако вашия парк се намира по на юг от Лондон. Там  небето е обърнато с главата надолу. Или по-точно казано със звездите нагоре. Но това е добре известно на всяко дете, има ли нужда да обяснявам толкова известни неща?
Питър предложи всеки да си избере една звезда, която най-му харесва. Джордж, който беше късоглед, а в суматохата при тръгване от къщи си беше забравил очилата,  избра една от по-ярките звезди на “Голямата мечка". Уенди си хареса една малка звездичка, която проблясваше с лека червена светлинка.
- Да, красиви са. Дори много по-красиви, отколкото могат да се видят оттук. И така са си хубави, но когато се разхождах до тях, видях къде-къде по-хубави гледки.
 - Разхождал си се до тях?! Тук вече излъга, Питър!
 - Честна дума, Джордж! За какво да лъжа. Ходих до тях на гърба на една от птиците, които живеят на моя остров.
 - Никоя птица не може да лети в космоса, Питър. – Уенди побърза да покаже, че не напразно е учила няколко години биология в Оксфорд.
 - Никоя, освен птиците на моя остров. Впрочем не само те. Към звездите можем да полетим и ние. Е, Джордж сега е твой ред. Какво ни е нужно, за да полетим в космоса?
 - Космически кораб. Но нямаме. О, Питър, – в гласа на Джордж се прокрадна лека ирония – сега няма да се получи като с кюфтето от кал. До звездите пътуват само възрастните. Със истински космически кораби, които струват милиони…
 - Не, Дордж, никакви милиони. Не ми казвай, че си забравил как се лети в космоса. Без космически кораб. С нещо, което не струва милиони и което се намира наоколо.
 Погледите на двамата се срещнаха. Питър гледаше към Джордж  с поглед, в който се бяха събрали настойчивост, приятелско потупване и молба. Досадата, която беше отново обхванала мистър Дарлинг, се стопи полека. А след нея в главата му се появи една малка мисъл. Отначало съвсем неясна, като бледа блуждаеща светлина, която мъждука между дърветата в нощната гора. После като малко, но уверено светещо пламъче. След това още по-ясна и накрая…
 - Крушовото дърво! Трябва ни крушово дърво!
 - Ура! Крушово дърво, точно така, драги ми Джордж! Твоето крушово дърво.
 - Крушово дърво! Ще летим на крушово дърво?… Нищо не разбирам. – Уенди погледна към Джордж с изненада.
 - Ето най-после и аз да знам нещо! Да, Уенди, едно крушово дърво, което е много удобно за космически кораб. То растеше някога в градината на баба ми и когато й ходех на гости, се качвах в крушата и си представях, че тя е космическа ракета. Такава като във фантастичните книги за звездни пътешествия, за разни обитаеми планети, за космически пирати и тайнствени астероиди, на които живеят чудовища.
 - Бързо, след мен! – Питър се затича към срещуположния край на поляната и завика оттам. Елате насам, мисля че намерих, каквото ни трябва.
Джон и Уенди се запътиха към него и тримата се озоваха пред старо, изкривено от годините крушово дърво. Клоните му започваха не много високо от земята, така че Уенди и Джордж успяха да се покатерят без много усилия. Питър се качи последен, като обяви, че “затваря входния люк". Джордж се настани на един доста удобен за сядане клон, хвана едно сухо клонче, което стърчеше точно пред носа му и извика:
 - Затегнете коланите! Започвам обратно броене. Десет, девет, осем…
 - Седем, шест, пет, четири… - продължи Уенди.
 - Три, две, едно… изписка възторжено Дин-дин, която беше кацнала на едно листо над главата на Джордж.
 - Нула. Старт! Потеглямееее! – завърши последен броенето Питър.
 - Но… но какво е това! Какво става с това дърво – извика Уенди, като погледна ужасено надолу.
Защото по някаква непонятна причина крушата леко и без всякакви сътресения се изскубна от земята и започна да се издига в нощното небе.
 - Ура за Джордж! – Питър се отлепи от клона, на който беше седнал и летейки, се настани до мистър Дарлинг! - Браво Джордж, ти успя! Ние летим. Но не към звездите, поне засега няма да ходим нататък. Отиваме към Нийдеземя. Посока – напред, после втория десен завой и след това все направо до самото Утре!
---
 *откъс от стихотворението на Асен Босев "Зевзек"

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: dani (8 октомври 2013 18:29)

Благодарности към другарчето Цонка, която ми помогна за написването на тази глава hi




--------------------
 
 
№2 от: Цонка (8 октомври 2013 21:47)

Мммм,  Дани smile, "помощта" от другарчето Цонка е силно преувеличена, само посочих къде в сайта съм публикувала стихотворението на Асен Босев и после къде сме коментирали за "манджите"... Само толкова :)))
Гледай сега, огладнях!  puh_taram




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 17
Потребители: 0
Гости: 17

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?


 
 
 
 
Ново в ПУК!