Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Февруари 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728 
 
 
Архиви
Февруари 2019 (5)
Януари 2019 (1)
Декември 2018 (7)
Ноември 2018 (2)
Октомври 2018 (4)
Септември 2018 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Koга ли ще те настигнем, Людмила

(статия се публикува със съкращения)

 

(...)Но за друго ми е думата. За Людмила Живкова и за спомена за нея. Защо ли толкова плаши някои хора споменът за тази жена? Защо не можем спокойно и цивилизовано да говорим за личностите си от историята, дори когато те са с оспорвана роля и значение. Така, както в Германия например говорят – спокойно, трезво, със за и против, дори за Хитлер.

Нека уточня. На 40 години съм, не  съм член на БСП, дори не съм им симпатизант. Родителите ми са с леви убеждения, но не бяха членове на БКП и поради това, въпреки че бях двигателят на гимназията си, не ме пускаха на бригада в Германия(...). Бунтувах се срещу системата с поведението си, с неподчинението си на абсурдни заповеди (примерно на министър Фол момичетата да ходят постригани като войници) и с критичните си публикации в „Средношколско знаме" и „Студентска трибуна".(...)

От дистанцията на времето историята се вижда по-ясно. Макар че съм била дете, имам памет за онова време, когато крехката жена в бяло грачеше с големите си очила от баналните партийни трибуни и говореше за хармонична всестранно развита личност и естетическо възпитание на подрастващите. От тези лозунги едва ли нещо съм разбирала, но в училище започна да става все по-интересно. Извън досадните задължителни предмети там се случваха десетки артсъбития, на които аз и други като мен, по-будни и жадни за интересен живот, ходехме с искрено желание. Правехме ги с ентусиазъм – срещи с творци, поетични рецитали, песенни конкурси, театрални постановки, спортни състезания, творческа работа с по-малките от нас ученици, олимпиади, курсове по краснопис и рецитиране на поезия, пътувания в други градове, опознаване на историята на родния край… И прочие, и прочие. В училището ни – ново, построено в малкия ни град в чест на 1300-годишнината на България, ходех с желание и самочувствие, защото беше уютно и модерно. А празниците в чест на същата тази годишнина, провеждащи се под ръководството на Людмила, изпълваха със смисъл детските ни дни и придаваха цветност на детството ни, каквато, уви, днес липсва… За асамлеята Знаме на мира пазя спомени, минаващи през запознанството ми с едно мадагаскарче, с което си пишехме на френски и опознавахме страните си чрез писма. Понеже, за радост или не, нямаше интернет. Докато разказвам това на племенницата ми, 12 годишна, очите й блестят и огорчено казва: „Е, и аз скам да имам такова детство като вашето с мама!"

Детството ни, на нас 40-годишните, беше наистина хубаво. Беше човешко, смислено и прекрасно. И никой не може да ми забрани да си го спомням и разказвам. Да го пренасям в днешния, уви лишен от добродетели и смисъл, демократичен ден. Защото на това мое детство аз му дължа уважение и благодарност. Защото осъзнавам, че днес съм това, което съм благодарение на възпитанието, дадено ми от родителите ми,  и на духовната храна, дадена ми от училището.

А училищния живот бе белязан силно от духа и волята на една жена с високи идеали,  душа на хуманист, филантроп и мечтател. Людмила Живкова бе тази, която превърна българските училища през 70-те и 80-те години в сцена за изява на талантите, личността и моженето на младите. Тя им придаде цвят, душа, направи ги атрактивни за децата. Така че да ходят с радост на училище и да опознават там себе си чрез творческия процес. Да се стремят да развиват духовния си и интелектуален потенциал, за да намерят своето място в живота впоследствие и да станат успешни, реализирани, щастливи хора.

За сравнение: демокрацията даде свобода да пътуваме по света – безспорна заслуга, и отне ореола на училището като място където се правят личности. Осъди учителите на неуважение и незачитане от учениците като ги унижи с мизерно заплащане и позволи в храма на знанието да се ходи като в бордей – ученички да приличат на магистрални момичета, а ученици да бият учителите си, ако не им позволят да говорят в час по мобилния си телефон или да пушат в междучасието.

Само това, което направи за модернизиране на българското училище, да  бе заслугата на председателката на комитета по култура през 1974-1981, е достатъчно, за да й благодарим. Ала нейните дела са много повече и е непростимо късогледство и исторически алцхаймер, ако не признаем и другите й заслуги: популяризирането на българската култура по света, изграждането на нов имидж на социалистическа България като на модерна страна с богато минало и история, заслужаваща уважение.  Да не говорим, че на нея дължим НДК, Галерията за чуждестранно изкуство, Италианския лицей в Горна баня, Класическата гимназия. Ролята на Людмила като дипломат и фактор за отварянето ни към света е също само част от заслугите й. А опитите й да одухотвори помътненото от безсмислени партийни клишета съзнание на българите? Да се опита да подскаже чрез речите си, че атеизмът е една голяма грешка и заблуда на комунизма, която трябва да се пормени? Огромна дързост е да тръгнеш да преобръщаш закостенелите съзнания на цяла една партийна вихрушка, живуркаща в дребно битийно удобство и лицемерие. В сервилно отношение към Първия, който на всичкото отгоре й е баща и който също не може, не е в състояние, да осмисли високите цели на дъщеря си. Да я пита човек за какво и е било да се занимава с подобни химери, разни общественополезни и държавни каузи, вместо да си живее наистина като принцеса, разхождайки се из най-богатите курорти по света, купувайки си най-скъпите маркови дрехи, пиейки питиета на цената на една банкерска заплата  и плащайки 1000 долара за парче пица. Както правят всъщност днешните модерни нетоталитарни принцеси.

Не съм адвокат на Людмила и съм против строя, в който и тя и аз живеехме до 1989 г. Но в този строй не всичко беше черно, нали? Както не всичко в настоящото време, наречено демокрация, е бяло. Нали? А и който каже, че е безгрешен, нека пръв замери грешника…

 За да може човек да оценявя обективно фактите, трябва да е безпристрастен. Може би аполитичен. Защото страстта оцветява и угнетява ума. Заслепява го, прави го неспособен да вижда истината. А за истината е нужно да имаш и едно сетиво, наречено интуиция, едно качество – наречено честност и един принцип – наречен обективност.

Людмила бе лишена от чувство за обективност – затова повярва, че светът може да бъде променен в рамките на един човешки живот и че тя лично може да помогне за тази промяна.  Твърде наивно тя вярваше в своите високи идеали, неосъзнавайки, че високите идеали затова са идеали – защото са недостижими.  Грехът на Людмила беше именно този – наивната й вяра и детинската и мечтателност. За да я разбере човек обаче, трябва да е с непокварена душа и чист ум, да е способен да мечтае смело, много смело. И да вярва в човека, така както вярваше Ницше. Вапцаров. Христос.

Тълпата никога не избира най-мъдрия за водач. Новаторите никога не са били разбирани от съвременниците си затова са били отричани, обругавани, съдени. Идеите им са от бъдещето, затова настоящето ги линчува. Те плашат, неразбираеми са, будят страх. А когато човек се страхува първото, което иска да направи е да смачка, да убие плашилото. Да го забрани, ако може със закон…

Сякаш като изпуснати по погрешка файлове от компютъра на Времето новаторите идват и си отиват – без време… Историята обаче сама поправя грешките си. И рано или късно Истината се разкрива. За имащите, както казва Малкия принц, сърце да я познаят.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: dani (24 април 2014 16:48)

Май поизбързах с пускането на тази статия. В нея има един куп противоречиви и "възрастни неща" и освен това едва в последствие видях, че авторът не е "людмил", от когото е качена в сайта ни.

И въпреки това, само заради онова място от разказа с писмата до мадагаскарчето си заслужава тази статия да е при нас. А на мен, след като я прочетох, страшно ми се прииска, да напиша писмо до някое "другарче" в Мадагаскар и то да ми отговори. Истинско писмо,направено с лист от тетрадка и химикалка, марка от X стотинки и два месеца пътуване по пощата. sad




--------------------
 
 
№2 от: Милен Иванов (24 април 2014 19:45)

Статията ми харесва! Искам да попитам имахме ли тук в сайта снимка на картата за кинопрожекции "Знаме на мира"? Спомняте ли си я ?




--------------------
 
 
№3 от: donaddt (24 април 2014 23:25)

Милене, да имаме я.
Киноклуб Знаме на мира


 
 
№4 от: Frangata (25 април 2014 03:01)

Ако авторът на тази статия е на 40 години, както е написал, и статията е писана сега, то излиза, че е роден през 1974 година, - през 1989 година, е бил петнадесетгодишен, докато е "ликувал по митингите, поради падането на комунизма". Също и публикациите в "Средношколско знаме" и "Студентска трибуна" през 80-те години не е ясно как са ставали на тази възраст. Авторът няма как и да е "гласувал на първите свободни избори за СДС – с двете си ръце", по простата причина, че на 16 години, през 1990 г., нямаш нужната възраст за гласуване. Мисля, че в тази статия тук има някои неясни и спорни моменти.

hi




--------------------
 
 
№5 от: Dolli (25 април 2014 13:20)

Цитат: Frangata
... и публикациите в "Средношколско знаме" и "Студентска трибуна" през 80-те години не е ясно как са ставали...

... Мисля, че в тази статия тук има някои неясни и спорни моменти.

И аз така мисля.

Освен всичко друго, аз настоявам да видя тези публикации - сканирани, или точна библиография към тях, за да си ги намеря сама.

В това "излияние" има един куп неверни и още повече преекспонирани неща.

Зная го, понеже единият ми син е роден през 1971 г. и аз на времето преживят този период заедно с второкласника си. Спомените ми са много обективни и не са оцветени в розова мъгла нито по възрастов, нито по политически принцип.

С една дума, прочетох тук един манипулиращ аудиторията материал - слаб като фактология, слаб като реализация. Че и нечетим в електронния свят...

 

btw dani,

биваше поне да посъкратиш текста, приятелю... Това да го е написал някой с образование на журналист, направо не е истина... Мислех, че тук "самиздат" няма място - хората вече си правят блогове и си се тиражират на воля. Но на собствената си сцена!

Тук се търси тиражиране и разширяване на възможна аудитория. Толкова ли не е ясно?

Е, не съм съгласна да чета фалшиви "спомени". Не ме карайте да участвам в това, pls!

 




--------------------
 
 
№6 от: Anakin Skywalker (25 април 2014 13:26)

Цитат: donaddt
имахме ли тук в сайта снимка на картата за кинопрожекции "Знаме на мира"

 

Ей тази карта, само че от 1981г безуспешно я търсих и не можах да си я намеря neznam

 

Иначе статията е хубава. Ето имали сме си другарчета от екзотични страни и тогава. Моите спомени са от Куба. Там компадре Фидел, не посегна по никакъв начин на религията и на духовните ценности отпреди 1959г. yess Кубинците изградиха социализъм с всичките му положителни страни. С модерно образование и здравеопазване (безплатни и до днес) както и в социално битовата и обществено икономическата сфера. Но и купонясваха нон стоп и пищно празнуваха (и празнуват) религиозните празници - Коледа, Великден, Санта Мария (Богордица) Dia de los Santos или иначе казано Денят на невинните светци на 28 декември. Той е ден на хумора, закачките и шегите, подобен на 1ви април.  Кръщенките на децата, първо причастие, както и един интересен католически ритуал свързан с порастването, с навършването на 16 години. Няма и сянка от атеизъм в тази уж тоталитарна държава. Разбира се далеч съм от мисълта да говоря за онзи азиатски военен комунизъм, обличащ еднакво и командващ под строй цялото население на познатите нам  страни. angry3  Там е съвършенно друга планета и друг свят.




--------------------
 
 
№7 от: bat_mitco (25 април 2014 15:09)

  АКО ИСКАХ ДА ЧЕТА ПОДОБНИ НЕЩА И АКО ДИВО МЕ ИНТЕРЕСУВАХА СЕДЕТАТА И БЕСЕПЕТАТА И КОЙ ЗА КОГО Е ГЛАСУВАЛ ЩЯХ ДА СЪМ В НЯКОЙ ДРУГ САЙТ ИЛИ ФОРУМ...ИЛИ ТАМ КАКТО ИМ СЕ КАЗВА...КАЖЕТЕ МИ ПОНЕ ЕДНА ДОБРА ПРИЧИНА ТАЗИ СТАТИЯ ДА Е ПРИ НАС...
  СТАТИЯТА ДОВЛЕЧЕНА ПРИ НАС ОТ ДРУГ САЙТ,КОЕТО Е НАРУШЕНИЕ НА ПРАВИЛАТА НА НАШЕТО ДЕТСТВО...

   




--------------------
 
 
№8 от: kitten (25 април 2014 15:43)

Цитат: Anakin Skywalker
Иначе статията е хубава... Моите спомени са от Куба. Там компадре Фидел не посегна по никакъв начин на религията и на духовните ценности отпреди 1959г.

Чудесно си описал Куба, Anakin. oks И аз, без да съм ходила там, съм чувала само хубави неща за тази страна с жизнерадостни хора.
 




--------------------
 
 
№9 от: regina (25 април 2014 22:19)

 Анакин, да разбирам ли, че си живял в Куба?

 


 
 
№10 от: dani (26 април 2014 00:03)

Ако още един коментар се появи с отрицателно мнение за статията, ще я махна. Но за сега остава. Авторът е жена и  това обяснява защо пише, че е на четиридесет години, а вече им е стигнала май средата на 40-сетицата. Наистина трябваше да съкратя тези обяснения за "бесепеседесе"- те са всъщност само първите два абзаца от статията. Всичко останало от написаното е свързано с детството на  авторката. Тя наистина е журналист - в "Труд". ЕДИН ВЪПРОС: ако срещнете случайно тази жена и знаете, че тя е написала статията, за какво ще й споменете - за "неясните и спорни моменти" или за онова мадагаскарче например? no




--------------------
 
 
№11 от: dani (26 април 2014 00:15)

Направих нужните съкращения в статията.




--------------------
 
 
№12 от: regina (26 април 2014 12:37)

Аз бях написала доста дълъг отрицателен коментар, но го изтрих преди Дани да го види :) :) Добре съм направила, че щеше да свали статията..

Ама Дани, защо не си посочил източника, като го знаеш? Аз го намерих. Ето го

http://www.jenykostadinova.com/index.php

Авторката е родена 1971, статията е писана 2012 - вероятно провокирана от конференцията в СУ, по време на която имаше протести. Това обяснява математическите неточности. По времето на публикацията дамата е била на 41, възможно ненавършени.

Остави статията, Дани :)

 

 


 
 
№13 от: Anakin Skywalker (26 април 2014 14:19)

Цитат: kitten
Чудесно си описал Куба, Anakin.

 

hi smile

 

Цитат: regina
Анакин, да разбирам ли, че си живял в Куба?
 

 

Де да бях, но за съжаление само съм пътувал до там 2 пъти и общо съм пребивавал малко повече от месец. Да се надявам отново да ми разпишат полетния дневник до тази дестинация sun




--------------------
 
 
№14 от: didko (26 април 2014 16:29)

Детството ни беше щастливо и безгрижно - пълноценно детство, където ни учеха на добродетели като трудолюбие, уважение към възрастните, спазване на правилата, опазване на собствеността - лична и обща. Това може да стане само с някаква степен на диктатура, където тарикати и престъпници не могат да се толерират. Имахме всичко - книжарници и библиотеки като храмове, училищата като дворци, всякакви книжки можехме да си купим - западни или соц, всеки филм можехме да гледаме по кината, играехме до полунощ без да се притесняваме, че някой може нещо да ни стори. Естествено, че не сме осъзнавали лошите неща - те бяха скривани в такава затворена система, а и за децата е трудно да осъзнават какво е липса на свобода и право на избор (за работа, за местоживеене, за идеали, за по-добър живот и т.н. - все проблеми на големите). Аз лично смятам, че по време на нашето детство бяха създавани предимно личности (а в момента предимно гамени, чалгарки, риалити идиоти, бъдещи мафиоти) - образованието беше задължително и това веднага оказваше влияние върху икономиката ни: във всеки край на България имаше образовани, усмихнати и добри хора - независимо дали ще идеш в Кърджали, Видин или македонския край, попадаш на приветливи и модерно облечени хора, говорещи книжовен български. Казвам го от лични впечатления - навсякъде зеленина, чисти улици, красива природа, красота беше! Нямаше място, което да не исках да посетя с удоволствие. И пак, благодарение на "диктатурата", на хора като Живкови и кликата им, ние имахме сериозен респект от всички държави по света, дори и проблемни региони като Африка и близкия Изток бяха приятели на България, и България беше наистина като днешна Швейцария. Дори БГА Балкан летеше до почти всяка точка по света. Аз мисля че Людмила направи много за полуляризирането на България в Западна Европа. Естествено, не знаем скритите мръсни неща и няма  как да ги знаем - дали с чартърни полети е ходела на козметик в Лондон или са отваряли специално за нея Лувъра, дали е спяла в най-луксозни хотели по света (което аз приемам, че се е случвало за българската принцеса, все пак е дъщеря на Тато) Не знаем и как с разполагали с ресурсите ни за лични цели, въпреки, че няма как да не са го правили, за да уредят децата си в следващите 100 години. Но това е цената на една диктатура - ред и спокойствие и почти никаква бедност, за сметка на няколко процента много богати тарикати. За нас, "обикновените хора" страната вървеше напред и имаше по 10 фабрики и заводи в малко село или град. Имаше работа за всички! Имаше поне 200 зоопарка в страната!? За децата! Имаше рисунки по асфалта, имаше акции за събиране на вторични суровини, за рециклиране, за помощ на пенсионери, за събиране на помощи за децата в Африка, имаше толкова много любов  и доброта в България тогава.

С много пари можеш да направиш чудеса, ако си привилигерован, така е! Но може и да не ги направиш, ако не го искаш, или не си талантлив и смел да го направиш. Или ако си зъл егоист. Люси направи много за нас, това е моето обобщение. Както Батето направи само за 10 години чудеса в телевизията, независимо какъв беше (според тези и онези).

Статията за мен е много точна, почти няма моменти, с които да не съм съгласен. Не я махай!


 
 
№15 от: dani (27 април 2014 02:34)

Статията остава, дори и някой сега да каже нещо против нея. Впрочем, ако някой иска, може да напише собствена статия за Людмила. Дъщерята на Живков е част от детството ни - "знаме на мира", рисунките по асфалта и разни КИД-ове бяха нейна идея. Ето тези неща да са тема на следващите коментари, ако някой все още иска да коментира тук.




--------------------
 
 
№16 от: Данчо (27 април 2014 17:58)

  Още един глас за статията. 

 


 
 
№17 от: regina (27 април 2014 23:29)

OK.

Сега да си кажа това, което изтрих. Рисунки по асфалта и КИД имаше и преди Людмила. Лично аз бях председател на КИД - клуба по интернационална дейност - в основното училище, т.е. 1974-1978 г. Пишех си с около 20 души едновременно, за да давам пример. И кръжоци по рисуване имаше, където не натрапваха теми за асамблеята, а всеки си рисуваше каквото си иска. И изложби имаше. И гости от чужди държави на лагерите по морето. А дружинните ръководителки не бяха така истерични, както през 80-те. 

Но авторката на статията може би не си дава сметка за това, защото е била пионерче по друго време. Така че тя за себе си е права и не мога да кажа, че съм против нея.

Признавам, че погнусата от култа към личността на Първия /или "държавната глава", както го наричаше без ирония нашата съседка немкиня, която говореше много правилен български и винаги съгласуваше по род и число/ и неговото обкръжение може би са били пречка, специално за мене, да оценя безпристрастно заслугите на дъщеря му. Някак си не мога да я видя отделно от този култ, тя е част от него.


 
 
№18 от: mchukanov (1 май 2014 13:13)

Цитат: regina
А дружинните ръководителки не бяха така истерични, както през 80-те.

bravo2 bravo2 bravo2

... това, извън темата на статията, но ми се струва сериозен повод за спомени в тази посока - дружинната и дружинната стая през 80те hum-hum




--------------------
 
 
№19 от: regina (1 май 2014 16:52)

vinagi_gotov vinagi_gotov Другарю Чуканов, честит боен празник на труда! Дирил си да видиш поздравче тук, ама тази година няма :)


 
 
№20 от: Anakin Skywalker (1 май 2014 17:04)

Цитат: regina
честит боен празник на труда!

Аз ще добавя и Честита 138 Годишнина от Априлското въстание! yess




--------------------
 
 
№21 от: kitten (1 май 2014 23:13)

Цитат: Anakin Skywalker
Аз ще добавя и Честита 138 Годишнина от Априлското въстание!

Да, точно утре се навършват 138 години от героичното Априлско въстание. Винаги съм се радвала, че рожденият ми ден 30 април е около Великден (че даже се е случвало и на самия Великден), че е в навечерието на Априлското въстание, а преди три години разбрах и друго нещо. Точно на 30 април, но през 311 година е издаден Сердикийският едикт. Именно той е първият, който спира преследването срещу християните в Римската империя. Издаденият две години по-късно Милански едикт просто разширява и допълва Сердикийския. Сега историците съвсем резонно се опитват да популяризират и Сердикийския едикт, незаслужено засенчен от Миланския.




--------------------
 
 
№22 от: bat_mitco (6 май 2014 11:22)

ЗА ЩАСТИЕ ПОНЕ ДВЕ НЕЩА ОТ КАРТИНКАТА НА ДНЕШНОТО ВРЕМЕ НАРИСУВАНА В ГОРНИЯ КОМЕНТАР СА СИЛНО НЕВЕРНИ...

  1. КРЪЖОЦИТЕ НЕ СА ПОГРЕБАНИ В ИСТОРИЯТА...ПО НЯКАКВА СЛУЧАЙНОСТ ИЛИ НЕСЛУЧАЙНОСТ ОТ ГОДИНИ В УЧИЛИЩЕТО ,КЪДЕТО РАБОТЯ(ОБИКНОВЕНО СЕЛСКО УЧИЛИЩЕ...) ИМА ТАКИВА...УЧИЛИЩНО КИНО(ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПОСРЕЩАЧИТЕ,ТО СЪЩЕСТВУВАШЕ, КОГАТО В ГРАД КАТО РУСЕ НЯМАШЕ НИТО ЕДНО КИНО...УЧИЛИЩНОТО КИНО Е ПЛАТЕН МОРАЛЕН ДЪЛГ КЪМ ЕДИН ЧОВЕК И ХОРАТА,КОИТО СА ОТДАВНА В МАХАЛАТА ЗНАЯТ ТОВА ДОБРЕ...)ДВА ТАНЦОВИ СЪСТАВА,КУЛИНАРЕН КРЪЖОК...КЛУБОВЕ СИ ИМАТ И ПРИЛОЖНИЦИТЕ И АРТИСТИТЕ ...СОБСТВЕНИТЕ МИ ДЕЦА СА УЧАСТВАЛИ И УЧАСТВАТ В ПОДОБНИ В ДРУГИ ГРАДОВЕ И УЧИЛИЩА...)

2.ОСНОВНАТА ЧАСТ  ОТ ЦАРЕВЕЦ Е РЕСТАВРИРАНА ПРЕЗ 60ТЕ ГОДИНИ, А ПАТРИАРШИЯТА БЕШЕ ИЗДИГНАТА ЗА ЮБИЛЕЯ ОТ ВЪСТАНИЕТО НА ПЕТЪР И АСЕН - 1985...

 

  ОСВЕН ТОВА...СЪГЛАСЕН СЪМ ПРИНЦИПНО С ИДЕЯТА НА СТАТИЯТА...НО ТЯ Е В НАРУШЕНИЕ НА ПРАВИЛАТА НА САЙТА(ТОЧКА 4.3...ПРИ ТОВА ПОВТОРНО НАРУШЕНИЕ ..ВИЖ КОМЕНТАР 11)...,ЗАЩОТО  Е КОПИ ПАСТ ОТ ДРУГ САЙТ И ОЧЕВИДНО ИМА ДРУГ АВТОР...СМЯТАМ,ЧЕ КОПИ ПАСТ "СТАТИИТЕ"  СА МЕКО КАЗАНО ПРОЯВА НА НЕУВАЖЕНИЕ КЪМ ТРУДА НА ОГРОМНИЯТ БРОЙ АВТОРИ НА ОРИГИНАЛНИ  СТАТИИ В "НАШЕТО ДЕТСТВО"...

 




--------------------
 
 
№23 от: dani (7 май 2014 02:08)

Съгласен съм с бат Митко. Коментарът е премахнат поради нарушение на правилата на сайта. Ако авторът му иска да оспори това, моля да ми пише лично съобщение.

Наистина вече съжалявам, че пуснах статията.  Коментари и статии за хора, свързани с  някаква политика и идеология, могат да бъдат публикувани САМО ДОКОЛКОТО тези хора имат нещо общо с темата "Детство". например както е в "речник на светлото детство"




--------------------
 
 
№24 от: dani (7 май 2014 02:14)

И още едно пояснение - след редактирането на статията, тя вече е просто "цитат", нещо, което не нарушава според мен правилата на "НД".




--------------------
 
 
№25 от: Ludmil (2 октомври 2014 19:51)

интересно колко много хора тук се захванаха да обсъждат авторски права и прочие, а не асамблеите, НДК, културните програми...


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 21
Потребители: 0
Гости: 21

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!