Като деца нямахме възможност да си купим оригинални „западни” фланелки с картинки и надписи на любимите ни групи. А как само искахме… Поради тази причина се наложи сами да си ги правим. В къщи това начинание започна брат ми, който беше четири години по-голям от мен. Той разполагаше с няколко значки, купени от стрелбището.

Гледайки от тях, успя да направи първите шаблони. Най-много се използваше шаблона на Rainbow, който е вече на 30 години, но си го пазя като скъп спомен. С негова помощ са направени много щампи.

Имах едно дънково яке, на което ръкавите му бяха къси. Отрязах ги, направих си дънков елек и естествено на гърба му сложих щампата на Rainbow. Когато нямаше от къде да се прекопира някой надпис, той се рисуваше по памет. Най-често се ползваха значки, снимки от стрелбищата, страници от „западни” списания, плакати и всичко, което можеше да ни свърши работа. При наличието на плакат се съобразяваше големината на надписа. Той трябваше да може да се помести върху фланелката или гърба на якето. Първо прекопирвах надписа с оризова хартия. После с помощта на индиго прехвърлях изкопираното върху твърд картон. Оправях контурите и обмислях как и къде ще режа. При някои букви, като например „О”, оставях неотрязано парче, за да не изпадне средната част. Следваше най-трудната част. Изрязването на шаблона с помощта на бръснарско ножче. Тогава не разполагах с макетно ножче и внимавах да не се порежа. При рязането, под картона слагах вестник, за да запазя масата. След направата на шаблона, естествено трябваше веднага да го изпробвам. Та за какво съм се мъчил толкова дълго време. Вземах фланелката и вътре поставях нещо твърдо. После нагласявах шаблона на мястото, където трябва да се отпечата надписа. За да не се размества, понякога го фиксирах с карфици. От дунапрен си правех нещо като тампон. В една капачка от детско пюре слагах малко боя и с тампона внимателно нанасях боята върху шаблона. Накрая го махах и готово, надписа беше отпечатан върху фланелката. После дорисувах с четка върху „специалните” букви и ги оправях. В началото нямах никакви бои. Тези за метал се пукаха и не ставаха, а текстилни нямаше от къде да взема. Ползвах сребърен бронз от железарията, с който баща ми мажеше кюнците. После от някъде намерих златен бронз и щампите изглеждаха страхотно. Върхът в това самоделно производство беше, когато намерихме от завод „Буря” бяла гумирана боя, която след като се нагрееше с ютия ставаше релефна. Просто чудесия. Що надписи и фланелки сме си направили с нея. След надписите се захванах да правя и картинки, до колкото може да се каже, че са картинки. Показвам ви само това, което съм запазил. Имаше и други, които накрая се съдраха от боите и прекомерното им използване. Ще видите надписите върху оризова хартия, отпечатани с индиго върху картон и накрая изрязани и готови за отпечатване. Знам, че и други другарчета тук са си правили такива фланелки. Ще се радвам, ако сте запазили нещо и го покажете. За съжаление от моите фланелки не е останала нито една. Е, някъде имам снимки, но ще ги видите след като ги изровя от архива. А сега да разгледаме щампите:










|