Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Ноември 2021    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930 
 
 
Архиви
Ноември 2021 (1)
Октомври 2021 (4)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
Юли 2021 (2)
Юни 2021 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Пристрастени ли сте? – тест
 
Решаването на теста не се препоръчва на бременни жени, шофьори (разбира се само ако решават теста по време на шофиране) и хора, лишени от чувство за хумор.
 
 
 
1) Страницата, която в момента разглеждате е:  

 

 
а) Ами, още не съм се ориентирал/а добре, обаче мисля, че е първата. Да, сега вече съм сигурен/на, че е първата, защото видях, че имате и други страници в този сайт.
 
 б) Шегувате ли се? Та аз съм вече цяла седмица в сайта. Горе-долу по 2-3 пъти на ден влизам за по 10-на минути. Това е много, нали?! Много ли е?
 
в) Първата. ...Обаче за последното ми влизане. А за последно влизах преди 10 минути. Значи за днес трябва да е... някъде 15-та или 20-та.
 
г) О, не ги броя. Всъщност аз не излизам от сайта, така че няма как да разбера коя точно страница е. И въпреки, че това ми харесва, скоро ще трябва да взема някакви мерки, защото се налага да ходя и на работа, пък и да се храня.
 

2) Откъде научихте за сайта "Нашето детство"?
 
а) Ами... научих от... Момент да проверя нещо... Ехо, пак съм тук. Трябваше да отворя заглавната страница, за да се уверя, че наистина така е името на сайта ви. Всъщност си мислех, че съм на друго място. Няма проблем. И без това тъкмо излизах.
 
б) Случайно попаднах, докато се ровех из Интернет. Хареса ми и останах да поразгледам. Сега съм много често тук. Мисля, че днес също влизах. Или беше вчера... Както и да е, това няма значение.
 
в) Как откъде? Навсякъде само това слушам – "Провери ли в сайта... Влезе ли в сайта... Регистрира ли се...?". Накрая си казах: "Само аз ли съм извън класацията? Всичките ми приятели и познати са там. Май трябва и аз да се включа най-после." Но това беше много отдавна. Дори се учудвам, че помня толкова назад във времето.
 
г) Нека пък аз да Ви попитам нещо! На Вас кой Ви поръча да правите такава анкета? Защото аз не съм, доколкото си спомням. И ако още не Ви е ясно защо питам, ще Ви кажа – защото АЗ съм го направил този сайт, дявол да го вземе!
 
3) Какво е мнението Ви за сайта "Нашето детство"?
 
а) Сайтът е страхотен! Направо е невероятен!... Момент само, че ме търсят по мобилния... Ало... да бе, братле... нямаш грижи... сега затварям... абе, гледах нещо тука, ама не е важно... да, да, ще чатим, момент само да го затворя.
 
б) Много ми харесва. Много добре е направен и нещата вътре са много стойностни. Ааа.., така ли се пишеше думата?! Да, отплеснах се. Значи за сайта – абе, не е съвсем лош. Може и по-добре, обаче.
 
в) Вижте, аз съм толкова отдавна тук, че не е важно какво мисля аз за сайта, а по-скоро какво мисли Той за мен.
 
г) Ще се съглася с тези, които отговарят, че сайтът е приличен, макар че може да бъде и по-добър. Наистина трябваше повече да поработим по някои конкретни неща, но ще Ви отговоря по-подробно след като го обсъдим с колегите. Имаме толкова много идеи, ама пусто не остава време за всичко. Знаете как е.
 
4) Каква е последната Ви мисъл преди да заспите вечер?
 
а) Честно да Ви кажа, предпочитам да не мисля, защото веднъж точно така стана и като се размислих, та два часа не можах да заспя и се въртях в леглото.
 
б) Ами, за важните неща – заключих ли вратата... пуснах ли си телефона да се зарежда... спрях ли фурната, че сложих едно пиле да се... Извинете... Пилето, как можах да забравя пилето! Дано не се е овъглило вече!
 
в) Мисля си за статията, която вече близо месец отлагам да пусна в сайта. Направо съм отвратен/а от себе си – то бива, бива мързел, ама моето на нищо не прилича. Всеки ден само коментирам, коментирам... а да седна да напиша статията - не. Обаче сега ще се поправя. Пускам едно кафе – Вие ще пиете ли?
 
г) О, нямам време да се занимавам с такива глупости... Извинете, исках да кажа, че нямам кога да спя. По сайта има толкова много да се върши, че просто... не знам дали ме разбирате. Но ако бяхте на мое място, щяхте да видите, че никак не е лесно. Айде сега, че имам работа!
 
5) Каква е първата Ви мисъл щом станете от сън?
 
а) Ами, да си направя едно горещо нескафе три в едно и след това... Обаче Вие за първата питахте само, нали? Е, това е първата – да си направя едно три в едно. После вече е различно – според деня. Обаче това е после, а Вие искахте да знаете за първата, нали така? Е, това е – за кафето. Оф, исках по друг начин да го кажа, ама...
 
б) Ох, само ако знаете и на мен колко ми се иска да можех да си спомня. Ставам, мисля си, че нещо си мисля, а после явно забравям какво съм мислил/а, защото се оказва, че не мога да си спомня. Ето и сега не си спомням дори за днес коя ми беше първата мисъл. Ще взема да си сложа до леглото мобилния и щом се събудя, веднага записвам с диктофона какво съм си помислил/а първо. Защо се смеете? Това е важно за мен!
 
в) Първата мисъл, естествено е да пусна компютъра и да проверя какво са коментирали от нощната смяна по адрес на статията, която пуснах към полунощ. Обаче се въздържам, де. В повечето случаи поне.
 
г) Вие май наистина не сте много интелигентен?! Нали вече Ви казах, че не спя. Как ще се събуждам, ако не спя? Ако Вие го можете този номер, покажете ми! Ако не, хайде моля, да не говорим празни приказки!
 
6) Какво си представяте, когато някой Ви каже "Днес имах страхотен ден"?
 
а) Ами, значи са му се случили някакви много яки неща. Примерно нещо в службата или с приятелите. Такива работи. Примерно може да е стартирало някакво интересно риалити по телевизията... или да са пуснали, примерно, на промоция от новия модел телефони. Това го давам само като пример.
 
б) О, определено нещо интересно в службата. Аз, например, точно днес се чувствах точно по този начин. Извика ме шефката и ми казва: "Виж какво, имаме един проект, сигурно си чувал/а за него, обаче още се чудя на кого да го дам. Хората са много важни..." И ме гледа изпитателно. Така де – мисли си, дали ще се справя, нали разбирате? Обаче аз ще се справя! Каквото и да ми струва! И се съгласих. Това е важно за мен.
 
в) Като се замисля, изглежда, че малко съм се поотдалечил/а от хората около мен. Струват ми се едни такива сиви, повърхностни. Всъщност Вие искате да ме попитате какво е за мен "един страхотен ден", нали? Ще Ви кажа. Страхотен ден е ден, в който се е случило нещо необикновено. Срещнал/а съм необикновени хора. Те са ми споделили нещо необикновено, което ме е пренесло макар и за малко в друг, по-хубав свят. Да усещам, че отново дишам и живея, но истински. Това е... Виждам, че не ме разбрахте. Ами то си трябва хората да седнат и да поговорят. С две-три приказки не става. Какво казахте за кафето? С две захарчета? Добре, ето сега идва...
 
г) Повярвайте ми, много ми се иска да Ви отделя повече време, но сам виждате, че няма как да стане. Въпросите са си въпроси, а работата си върви и трябва някой да я върши. Моля Ви се, айде ориентирайте се към други хора, които разполагат с повече време. Имам тука да редактирам писанията на един, същият като Вас. Не се научил да пише, въпроси ще ми задава.
 
 
Отговори на теста

Ако сте отговорили на повечето от въпросите с буква:

 
а) Вие сте човек, роден някъде около времето, когато Брежнев бе сменен от Андропов, Андропов – от Черненко, а Черненко – от Горбачов. Всъщност последното име Ви е познато, нали? Точно така – Горбачов беше гост в Шоуто на Слави Трифонов. Получавате награда от сайта – безплатно разглеждане на страницата на "Нашето детство" в продължение на един месец. Ако обещаете да доведете още 3-ма Ваши приятели, ние Ви гарантираме БЕЗПЛАТНО разглеждане за ЦЯЛА година! Невероятна ПРОМОЦИЯ, нали? Нужни са Ви единствено компютър и достъп до Интернет*
 
За пристрастеност във Вашия случай определено не може да става дума, но по-важното и същевременно радостно е, че прогнозите са никога и да не развиете такава. Поне не в онази болезнена и неизлечима форма, която за жалост все повече се среща сред по-възрастните от Вас. Споко, както се казва!
 
* "Нашето детство" си запазва правото да променя условията по минали и настоящи промоции, съобразно условията на търсене и предлагане, валутните курсове и международните котировки на бла-бла-бла, ша-ла-ла. Цена с ДДС или без, но това всъщност не е важно. Важното предстои, обаче е толкова ситно написано, че няма да имате възможност да го прочетете. Основната цветова схема на сайта е разрешена в морско синьо, перлено бяло, тук-там жълто, комай малко червено, почти никакво зелено и много черно, както и обилно сиво. 173 g/km – измерено в лабораторна среда. важи до изчерпване на количествата. 100 000 km Пълна Гаранция, която можете да получите не къде да е, а във франция. Малките букви са, за да не ги забележите – трябва да сте се досетили, че така правим обикновено. И още няколко пъти бля-бля-бля и ша-ля-ля за обем, но вас това не ви интересува, защото вече сте пропуснали същината на промоцията. Опа! Оказа се, че количествата току-що са се изчерпали. Много съжаляваме за неудобството! Пожелаваме ви незабравими мигове и бла-бла и ша-ла-ла! Ха-ха!
 
б) Вие сте човек от "златната среда" – не много млад и не много стар. Идеално гъвкав, идеално приспособим. Шефът в службата наистина си умира за Вас, защото Вие сте достатъчно отговорен/на, държите се възпитано и благопристойно, знаете си мястото, макар тайно да мечтаете за мястото на колегата и не на последното място – имате отлични резултати в работата. Резултати, основани на всички Ваши положителни качества, развити някъде около времето, което или сте завинаги забравили или предпочитате никога да не си спомняте. Всеки ден усъвършенствате нещо в себе си, защото вярвате, че вървите към по-доброто "утре". Тогава ще се случи всичко най-добро. "Утре" е пресечната точка на всички ваши усилия и пак "утре" ще Ви възнагради, за всичко, което сте изстрадали по пътя си досега. За "вчера" няма нито смисъл, нито много време да се мисли и говори. Било, каквото било.
 
Пристастеност? Не и в този живот. Слава Богу, Вие не страдате от никаква форма на пристрастеност, просто защото за да се пристрастите е необходимо време. Време, с което Вие определено не разполагате
 
в) Вие сте човек, който определя себе си като човек повече на "вчера", отколкото на "днес" или "утре". Разбира се, когато се налага – оправяте се и със злободневните неща. Но това е само когато се "налага". И докато решавате днешните проблеми, една малка част от Вашите мисли винаги е отделена на онова любимо Ваше "вчера". Задавате си въпроси от типа: "редно ли е или не?" и "а другият как ще се почувства, ако аз направя това или онова". Вашето детство е и Ваш непресъхващ извор на вдъхновение; място, в което винаги удобно се връщате, когато в реалността стане трудно за дишане; място, в което чак сега си давате сметка, че всъщност бихте искали да прекарате целия си живот, само ако беше възможно.
 
Трябва да Ви предупредим, че при Вас има сериозен риск от развиване на пристастеност, и ако не предприемете спешно някакви мерки, много скоро Вашето детство може да ви погълне изцяло. Ето три прости стъпки, които ще Ви помогнат да се справите с проблема: 1. Винаги щом се хванете, че мислите за миналото, разтърсете силно глава и кажете "Пфуй", после се завъртете три пъти около себе си и "заключете" заклинанието със среден пръст, преметнат над показалеца; 2. Отречете се тържествено от всичко, което Ви свързва с детството – приятели, снимки, книги и т.н. Всъщност, ако толкова Ви е жал за детските Ви снимки, можете да не ги изхвърляйте. Използвайте ги, за да отбелязвате докъде сте стигнали в книгата, която четете. Примерно "Пипи дългото чорапче" – къде по-удобно е да си сложите снимка между страниците, вместо да ги прегъвате по ъгълчетата; 3. Незабавно прекратете четенето на тази статия! Добре де, дочетете си за Вас, а после прекратете. Или поне си дайте един ден почивка. Все ще Ви е от полза.
 
г) Вие сте Freja  или Влади, няма какво да се лъжем. Пък ако сме сбъркали с малко в преценката си – е, хайде нека сте Dani  или Eli. Сега да седнем да ви правим характеристики? Няма да стане! Само ще използваме случая да ви благодарим и да ви кажем, че ви обичаме. Защото "Нашето детство" ни връща част от нашето лично и съкровено "вчера". Защото пак благодарение на "Нашето детство", нашето "днес" е поне наполовина по-детско, наполовина по-усмихнато, наполовина по-вярващо в "утре"-то, което все пак ни очаква.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Надя (3 ноември 2008 12:41)
Ами аз съм в) от където и да го погледна, ужассссссссссс, пристрастена съм help help help Ама това всъщност лошо ли е? Има и тендеция да мина в г), забелязвам такива признаци, може би на малката Ели или на малката Фрейа, и причината за да не стана е че вкъщи съвсем умишлено не съм пуснала интернет, ползвам само този в офиса. Познавайки се, направо ще стана клиничен случай, а сега поне успяваме да съхраним общуването и семейния уют, телевизора е достатъчен дразнител.
Боже каква изповед се получи, извинете..

 
 
№2 от: donaddt (3 ноември 2008 18:47)
Ха-ха-ха, Пепино страшно чувство за хумор. Страшно се забавлявах. smile24
МД - не можах да оставя коментар от раз! Трябваше първо да се логна, smile24

 
 
№3 от: admin (3 ноември 2008 20:22)
Брех! Аз вярно се оказах Влади, админа  . Пепино, и аз като ДонаДДТ ти благодаря за чудесното чувство за хумор!



--------------------
 
 
№4 от: isi (3 ноември 2008 20:47)

А аз пък като като pepino ви благодаря и ви казвам, че ви обичам, скъпи ми админи!
Освен че и аз днес цял ден се смях на глас smile24  ( Абе, pepino, онази прасешката маска май си е казала думата, признай! ), изпитах и едно голямо облекчение: брей, все пак ще се окаже, че и други страдат от нашетодетсвохолизъм! Въпреки че може и да съм по-сериозен случай, че имам още неща за добавяне в характеристиката на в), ама хич не са за разправяне...




--------------------
 
 
№5 от: Daisy (3 ноември 2008 21:32)

Много е готино да се страда от нашетодетсвохолизъм И аз съм някъде между в) и г). И да ти кажа, Наде, това не само че не е лошо, но според мен е най-готиното пристрастяване...на мен поне ми действа страшно ободряващо, направо ме откъсва от настоящето


 
 
№6 от: eli (3 ноември 2008 23:40)
Аз пък съм твърдо В, с клонежи към Б (пилета много ме бива да изгарям). Пак си направих теста, вчера бях толкова възмутена че реших, че нещо съм сбъркала. Няма, братче, не съм Ели, за Дани съм сигурна, че не съм 
Пак ви обичам, деlove

 
 
№7 от: freja (4 ноември 2008 03:02)
pepino, ако трябваше да гласувам за най-забавна твоя статия, тази щеше да е!
По ред на номерата:

1. Определено Г. Но все пак наистина се налага да се храня понякога, пък и храната да направя...smile24

2. Б - до третото изречение включително. И по-точно - филм търсех.

3. Ами Г...

4. "Гларусите пак се разчуруликаха... Автобусите тръгнаха... Защо живея до спирка?!... Искам още пет часа в денонощието."

5. О, след тези 4 часа, през които все пак съм в хоризонтално положение, първата ми мисъл може да бъде най-разнообразна. Зависи:
    - в делничен ден: "Тоя часовник не е ли звъннал???!! А, звънял е... Дано другите закъснеят повече от мен... Ако пристигна първа, дали ще имам време да сканирам още двайсетина страници от книгата... Защо такситата не бяха евтини!!"
    - в празничен ден: "Дали е минало 12 ч.?" и после на глас, в посока на другата стая: "Включихте ли компютъра?"
    - в родния ми град: "Трябва да ставам, докато е светло... Кое първо да заснема днес?"
    - като имаме гости, останали с преспиване в хола: "Пфу, човек не може едни коментари да си прочете на спокойствие... Ще трябва да чакам, докато заминат..."

6. Нещо, което е разтуптяло сърцето ми. Ама нямам време, наистина нямам, извинявай...

Така, като пресмятам, прави са били хората, като са казали: "Веднъж пристрастен - цял живот пристрастен"... Но с първото си влизане не подозирах, че така ще стане. Мислех си, че винаги ще мога да се откажа, само да реша. То всеки така си мисли с първата доза. Сега няма отърване... Просто не искам да излизам от Матрицата, тя е толкова хубава!

Ей, много си го обичам този сайт!!! И всичките му жители! hi

 
 
№8 от: dani (4 ноември 2008 05:38)
Аз пък съм твърдо В, с клонежи към Б : Цитат -  Ели.  

Лъже, лъжеее, цялата е в Г  Както и аз, впрочем.Ужасmalee2  Г-отговорите все едно са мои реплики. Е от днес няма да го погледна този сайт повече, най-мразя да съм зависим от нещо!....Лъжа, разбира се, за мен няма измъкване от "Детството", абсолютна зависимост, до гроб. И АЗ ВИ ОБИЧАМlove
Рапорт даденpionerche



--------------------
 
 
№9 от: pepino (4 ноември 2008 22:55)
Благодаря на всички! Радвам се, че съм успял да ви разсмея КБЦЗ (което беше целта на заниманието)

 
 
№10 от: mia.yaneva (30 януари 2009 13:08)

Вчера едно птиченце ми обърна внимание на този невероятен тест. Къдеее съм бляла извън картинката не знам? Лелеее, аз пък съм В с клонежи към "не мога да се озаптя". Значи съм за диспансеризиране май? Хм... Като си представите, че по принцип във форуми не участвам, диагнозата е май тежка форма. Къде ли се намира "диспансера на детството" - ма не е нужно да ме лекувате, мога ди си поседя малко там и с няколко луди приятелчета да поиграем на народна топка, индианци и прочие във времето за разходка, че те компютрите влудяват, научно е докано... и да ме пуснат после...

Много се веселих, БРАВО, Пепино, с голямо закъснение!

Харесва ми да си живея тук, много ми е приятно, защо да ме диспансеризирате... Целувам ви, явно всички сме заразени...

 
 
№11 от: Krista (9 март 2009 16:11)

smile24  Тестът си го бива!
Ами за себе си - незнам дали съм пристрастена, но ще ви споделя, че известно време нямах възможност да влизам тук и....се почувствах почти като ограбена.belay  За мен срещата с "Нашето детство" беше като любов от пръв поглед. И няма откъсване.  А и не искам да има.  Сега, ще ви споделя и нещо друго: чувствам се малко като консуматор, поради което съвсем не се гордея, защото не пазя  много неща от детството си, които да предложа като снимки...искрено се възхищавам на всички онези вещи от нашето детство, които пазите и показвате тук. Аз не живея в родната си къща и...много са се променили нещата, но ми е  много приятно да си спомням с вас и да се включвам в коментарите. Разбира се, ако срещна нещо интресно - ще пиша, обещавам...Оф, стана ми малко тъжно, дори...моля да ме извините.podsmruk


 
 
№12 от: isi (9 март 2009 16:48)
Eй, Krista! Какви ги говориш! Няма такова нещо като "консуматор" тук, не може да е само консуматор, човек, който е съпричастен. Ти пазиш нещо много по-ценно от самите  вещи, както и всички нас, предполагам! Вещите са само повод, нещо като светлината , която е нужна за събуждане на позабравения  ни  детски рефлекс. Спомените за хора,  събития, чувствата, впечатленията, страховете, радостите, мечтите, идеалите...,  които са разказани, споделени тук - те са най-четени и най-обичани! Включително и твоите, било то в коментари, или в отделна статия...
Поне за мен е така!



--------------------
 
 
№13 от: Krista (9 март 2009 18:12)

Иси, не ми объщай внимание, аз не обичам да мрънкам и дори после си отправих укор за написаното, защото, права си - човек може да "даде" много от себе си тук, със спомените си и всичките тези положителни емоции, които го заливат, посещавайки това прекрасно място. Така, че всичко е О.К.kiss Просто момента слабост....


 
 
№14 от: velizarcho (20 юли 2009 11:50)
Аз съм в)!! И определено си е вярно... love

 
 
№15 от: ХриС (29 септември 2009 12:04)
Добре беше Миа  да ни подсети нас новобранците, че имало такъв забавен тест    Аз съм В и в момента трескаво се оглеждам къде съм си оставил фотоапарата Сърбят ме ръцете за нов обект от детството явно...

 
 
№16 от: mchukanov (29 септември 2009 13:04)
   Отивам да се гръмна с плякало от бъз и топче калчища с плюнка smile24 hiphip



--------------------
 
 
№17 от: mia.yaneva (29 септември 2009 13:13)
Ей, ХриС ти може и с една снимка на колата, дето я караш на снимката да ни възнаградиш Зелено-резидаво ли беше ?

 
 
№18 от: ХриС (29 септември 2009 13:39)
Eх, Миа гледай как ме подсещаш, че статия за колата от снимката трябва да правя   Добре, записвам си да се поразровя за информация ok2

 
 
№19 от: рошав заек (13 декември 2009 17:35)
Ей... Благодаря на Младен, че ме прати тук!
Твърдо В!
Хапчетата смалидон действааааат hiphip



--------------------
 
 
№20 от: катя милушева (13 декември 2009 18:42)
    Направо съм си пристрастена/така твърдят и околните,по вече видими признаци/,очаква се да ме разследват в службата ,защо непрекъснато се разхождам с фотоапарат и може да ме линчуват за изнасяне на поверителна информация.Освен това може и от дома да ме изгонят,защото им досаждам на момчетата непрекъснато /да "проверя нещо"  при вас/.И майка ми  едва ли ще ме приеме,защото всеки път когато се прибера й разхвърлям ,за "нови открития".
Въобще...то моето направо си е диагноза,обусловена от предшестваши фактори и
психологични предпоставки.Помощ!Поне при вас може ли да остана!

 
 
№21 от: tivesto (20 май 2011 17:00)
Да си припомним една прекрасна статия от преди няколко години! От тогава до сега много нови другарчета дойдоха в махалата! Мисля, че е време всеки да си направи този тест и да разбере аджеба, пристрастен ли е към Нашето Детство! Успех с въпросите и естествено чакаме отговори! em_18



--------------------
 
 
№22 от: Simpra (20 май 2011 18:53)
Цитат: mia.yaneva
Къде ли се намира "диспансера на детството" - ма не е нужно да ме лекувате, мога ди си поседя малко там и с няколко луди приятелчета да поиграем на народна топка, индианци и прочие във времето за разходка, че те компютрите влудяват, научно е доказано... и да ме пуснат после...
Чудно предложение, Mia! Хей, и аз съм "ЗА" да се добави буква "Д" към възможните отговори - Д) Диспансер.



--------------------
 
 
№23 от: Маргарита Василева (21 май 2011 01:24)
То е ясно, че и аз съм В), но и аз искам в Д)! И за мен, като Криста, беше любов от пръв поглед. Тук намерих отдушник за носталгията ми по отдавна загубеното, и начин да се върна в миналото.
Благодаря на всички Вас, че Ви има! Обичам Ви!em_85



--------------------
 
 
№24 от: a4koto (21 май 2011 07:12)

Маргарита, аз не мога да се върна в детството, щото не съм излизала от там.Теста ми показа В,
ама няма да се лекувам! Виж ако се играе народна топка или черен петър, или хоп-стоп - там съм.
Можете да сте сигурни, че  съм тук завинаги ! И понеже обичам целия свят няма как да не обичам вас .
НД,НД ! ! !




--------------------
 
 
№25 от: nikola13 (21 май 2011 07:33)
1-"Г" и до шести въпрос - "В"
Цитат: Катя Милушева:
Направо съм си пристрастена/така твърдят и околните,по вече видими признаци/,очаква се да ме разследват в службата ,защо непрекъснато се разхождам с фотоапарат и може да ме линчуват за изнасяне на поверителна информация.Освен това може и от дома да ме изгонят,защото им досаждам на...

Досаждам на всички и по едно време забравих, че имам служебни задължения - добре, че на работа нямам интернет (работата ми е свързана с класифицирана информация)...
Сега се боря със зависимостта и след като свърша с една определена работа, която отлагам вече половин година, пак мога да и се отдам...
Поздрави на всички - админи и съмишленициem_85

 
 
№26 от: Regreed (21 май 2011 15:15)
Страшен тест! Твърдо съм  в графа "В".
Pepino, това със заключването със пръсти и превъртането страшно ме разсмя em_7
  Сега се сещам за разните детски суеверия, за заключването, настъпването на канали и еднакви номера на колите... то си е материал за цяла статия em_18
  А как намерих сайта ? - Съвсем случайно, търсех някаква детска книжка май ... em_18 първоначално даже не смеех да се регистрирам, после около година и половина пък не смеех да пусна коментар. Сега обаче не мога да си представя деня без поне веднъж да погледна какво ново има в сайта.
 Благодаря за топлите
Нашедетски спомени, и че Ви има

 
 
№27 от: рошав заек (21 май 2011 19:50)

Ав-то-ра! Ав-то-ра!




--------------------
 
 
№28 от: катя милушева (21 май 2011 20:24)
em_69 em_36 em_122 em_32 em_30 em_35 em_83 em_83 Това са част от видимите признаци на пристрастяване при посещение на сайта. Пристрастеният, често преминава от едно емоционално състояние в друго, но винаги стои пред компютъра с em_114
Браво на автора!
Цитат: рошав заек
Ав-то-ра! Ав-то-ра!

 
 
№29 от: Цветелина (21 май 2011 21:22)
И аз съм В) em_12



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 25
Потребители: 0
Гости: 25

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е: