"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Другарчета, искам да покажа едно изделие от личното ми творчество и фантазия. Има много красиви неща, плод на художествените занаяти, различни елементи от ковано желязо или изкусна дърворезба. Аз пък ще покажа как се украсява художествено бутилка от вносна напитка (от Корекома тогава :em_12: )...
В статията "Светът е наш дом, мирът е негов покрив" ви разказах, как с един приятел бяхме луднали по филмите на асамблеята и си бяхме направили фалшиви карти за достъп. На 12 години бяхме завършени фалшификатори на документи. Няма да повтарям разказа тук, но онзи ден попаднах на един хартиен плик от модна къща "Валентина" .
Не помня колко малка съм била, но очевидно е било във възрастта на детските заблуди. Хапвах си сливи и без да искам глътнах костилка. Много внимавах това да не се случи, но някак се приплъзна и хоп... глътнах я. Какъв ужас! Цялата съм пребледняла и аха да припадна. Майка ми, притеснена ме раздрусва: - Какво ти е бе, дете... задави ли се? А аз хълцам, обляна в сълзи: - Сега ще ми порасте в корема и клоните ще излезнат през носа и устата! Искренно съм вярвала, че текста на песничката е самата истина:
Днес се чудех дали да пусна подборка от стихове, посветени на българския език, по случай празника. Отказах се. Защото, поетичния език не е това, истинското, което всъщност е силата и яркостта, напредъка и развитието на родната ни реч. Поетичното е закрепостено, донякъде, в изкуствените правила и формализма, а живия, пулсиращ език е този на ежедневието. В сайта "Нашето детство" езика ни пулсира, "живее" – вие, хора, имате достатъчната езикова култура и я съчетавате с вашия сленгизъм (жаргонизъм), а по този начин разширявате (разширяваме) красотата и пълноценността на българския език. Не бих го крил и никога не съм го крил - аз обичам до крайности родния ни език (не само за това, че е роден, а заради невероятната му красота и всеобхватност, за това, че на този език – стига да се опиташ да го познаеш – можеш да кажеш почти всичко, наистина всичко: обикновеното обяснение е с думата "ромоли"). Шегувах се някога, че знам един – четвърт руски, четвърт английски и половин, почти половин: български. Езикът наш е по-мъдър от всички ни. Ами, да го опознаваме! В сайта аз се срещам него – и чрез вашите думи – и това всеки път ми носи радост и познание. Българският език до голяма степен ни прави това което сме. Не знам как другак да благодаря...
tivesto ни показа плетива за украса на дома, а аз ще ви разкрия някои от тайните на това изкуство... Е, ако успеете да ги разгадаете, де! Според мен хич не е лесно! Но знам, че тук сред вас има големи специалисти :))
Имате ли кукли за обличане, деца? И "Мечо няма си кожух и затуй е болен..."
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
