Празникът започваше с падналия първи сняг, когато всичко наоколо става бяло и ти се струва, че белотата е преобразила дори душите на хората около теб. В училище учителите ставаха снизходителни, изчезваха строгите нотки в гласа им, започваха все по-често да ни се усмихват, макар че видима причина за това нямаше - ние си бяхме същите непоправими магарета. Нещо повече. Някак ставаше като че ли правило никой в тия дни да не си пише домашните (но, другарко, аз участвам в новогодишната програма и вчера цял следобяд бях на репетиция). Започваха ония гадни номера с гърмящите конфети. Любимият номер на пакостниците в класа беше да залепят с тиксо на вратата на класната стая конфета по такъв начин, че като влезе учителят, тя да гръмне. Естествено не си позволявахме да правим тоя фойерверк пред всеки учител.:)
Но все пак най-важното в тия дни беше, че из въздуха се носеше екзалтиращия трепет на чудото наречено ПРАЗНИК. Спомняте ли си какво беше това – празник?...

Админ: Това е статия на Дани от 30.12.2007 г. - но много ми се доиска да я пусна пак днес, особено в тая безснежност наоколо

Моят поздрав за предстоящата Нова година за вас, мили другарчета! Стихове и картинки.

Новогодишният базар е пълен с хора. Навсякъде мигат китайски лампички, по всички витрини на магазините са щръкнали изкуствени китайски елхи с елхови китайски украшения. Знаех си, че не трябва да идвам тук. Всичко е само една пародия, една имитация на Нова година. Нищо вече не е както някога. А как бих искал да празнувам една истинска, една Стара Нова година...
-Банани, много сладки банани!Купете си за новогодишната трапеза банани!
Човекът за сергията ми се усмихва подканящо. Бих си купил, да, бих си купил няколко килограма, но тия са толкова зрели... А бих искал да се зеленеят. И не просто така – да си купя. Да се наредя на една дълга-дълга опашка, да треперя на студа, стискайки тревирената пазарска чанта. Да си купя банани така, както се купуваха някога. Някога...
---
А опашката е наистина отчайващо дълга. Не обаче и за едно дете, въоръжено с толкова много новогодишно настроение и оптимизъм. Пред мен е редица от недоволни възрастни, решили се със зъби и нокти да се сдобият с колкото се може по-голямо количество банани.  Вече три лелки, които се наредиха след мен на опашката, успяха не знам как да ме изпреварят. Магазинерката гледа намръщено и постоянно обяснява, че не може да продава повече от два килограма на човек, понеже няма да стигнат за всички. Накрая идва и моят ред. Два килограма съвсем зелени банани...

Ванка сгъна на четири изписания лист и
го сложи в плика, купен същата вечер за една копейка…
Помисли малко, натопи перото и написа адреса:
На село за дядо
После се почеса, помисли и добави: "Константин Макарич“.