Тези листчета бяха намерени преди няколко месеца в... олтара на един столичен храм. Някой е написал от обратната им страна имена "за здраве" и ги е оставил да се четат на литургия. По някакъв начин впоследствие листчетата попаднаха у мен и това съчетание на детския комплекс Ясребино и църковната молитва ме накара да се захвана с темата за децата-герои. Може би изчетох почти всичко, което е написано в бг-интернета за тях. Колкото повече четях, толкова повече се обезкуражавах да пиша по въпроса. Мненията за известните ни на всички деца, пострадали в последните дни на третото Българско Царство, са толкова разнородни, противоречащи си, че не виждах начин да напиша нещо и то да не породи същите страстни дебати на сайта ни.

 

 

И все пак накрая се реших. Повод беше ...

Отново скова студ,   но вчера видях една баба на пазара да продава кокичета! Така че ще побързам със снимките на СНЕЖНИЯ ЧОВЕК, за да не се събудя утре сутринта и НЕГО да го няма, а в джоба ми - само един шал! (Благодаря пак на ive за филмчето  - ето ТОВА филмче! )

 

А от мен  - здраво сурвакане за здраве!

По здрава ви гърбина!

С моята здрава дрянова сурвачка!

Бъдедете здрави и щастливи, приятели!

 

Животът тогава бе...
телевизор със стабилизатор; игри до тъмно пред блока; ключ на врата; КОРЕКОМ и писма до руско другарче; банани по Нова година и боза от 6 ст...

Не, никога няма да ги изхвърля - моите първи рисунки. Събирани от родителите ми в началото, по-късно те бяха основно забавление за рожден ден например. В трети, четвърти, пети клас заедно с гостите умирах от смях колко непохватно са рисувани. По-късно започнах да чувствувам някакво умиление и сантименталност, а днес...представете си, ги предлагам на публика. Най-късните рисунки в тази папка - корица на Блок №1 са от първи-втори клас. Най-ранните са от три и половина годишна възраст. Годините са 1967 - 1972. Направих колажи на няколко теми, най-характерните за тогавашното ми творчество.