Почти съм забравил как ми е въздействал някога "Гостенка от бъдещето", но си спомням песента от филма - "Прекрасное далеко". Постоянно си я тананиках, дори намерих от някъде един детски ксилофон (музикален инструмент с плочици, които при удряне издават определен звук) и се научих да свиря мелодийката на него, а до тогава не бях се занимавал с музика. От цялата песен запомних само припева: "Прекрасное далеко, не будь ко мне жестоко". Не бях толкова на "ти" с руския, та да науча целия текст, слушайки изпълнението от телевизора. Години по-късно се поинтересувах и се оказа, че текстът, написан от Юрий Ентин, е доста странен.

Слышу голос из прекрасного далёка,*
Голос утренний в серебряной росе.
Слышу голос и манящая дорога
Кружит голову как в детстве карусель.

Здравейте, аз не мога да разкажа нищо за времето, за което вие говорите, защото съм малко по-млад :) .. но се сетих да разкажа нещо интересно.
На времето бях леко непослушен и постоянно мислех каква щуротия да направя. Най-забавните щуротии ставаха когато се събирахме с братовчед ми Гошо на село. Той е с 1 година по-възрастен от мен и съответно винаги отнасяше караниците.
Та отивам си веднъж на село и гледам на дядо магарето стои вързано за едно дърво. Викам аз на Гошо "...абе това магаре