|
|

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
« Март 2021 » |
---|
Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд |
---|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | |
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
freja,
Надя,
InternalError
Редактори:
Бяло,
Дани,
Дона ДДТ,
Дългата,
Захариса,
Зверче,
Зико,
Зори Джункова,
Ели,
Иве,
Иси,
Марулка,
Тивесто,
Чудакът от 6-ти Б,
Цветан,
Цонка,
Лилия
Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
|
...Вървях забързана сред трамваи, коли и хора ... Покрай мен се изнизваха кадрите от поредния делничен ден. Лица на угрижени, напрегнати хора, надбягващи се с лудешкия ритъм на ежедневието. Вървях и не мислех за нищо друго, освен за това кога ще светне червеното на светофара, имам ли достатъчно време да успея да свърша всичко, предвидено за деня ...
Заваля, и кадрите станаха още по забързани. Аз също ускорих крачка ... нанякъде. И ето, че изведнъж усетих някакво леко потупване по рамото. Учудено се огледах наоколо, но видях единствено отминаващите хора. Нямаше никой ... В краката ми се търкулна нещо мъничко. Наведох се ... беше най-обикновено желъдче! Откъснало се от шапчицата си и от дървото, на което до скоро блажено се е препичало на слънцето. Вдигнах го от мократа улица, извадих кърпичката си и го почистих. Стана ми някак мило за това малко приятелче, потупало ме свойски по рамото, сякаш, за да ми каже едно весело: "Здравей!" и да се пошегува по хлапешки безгрижно с моите сериозни делнични планове.
Държейки в шепа палавия ми нов приятел, внезапно, като с вълшебна пръчица, се пренесох в едни много далечни дни. Дните на моето детство. Замириса ми на крем ванилия, макарони на фурна и белина. Видях се в детската градина, видях черешките, избродирани на ревера на карираната ми престилчица. Чух гласовете на децата около мен, видях парка, в който всеки следобед играехме. Там събирахме какви ли не "богатства" и ги скривахме в хралупата на едно огромно старо дърво. Най-ценни от съкровищата ни всъщност бяха точно желъдите. Сетих се колко беше важно да са с шапчица, защото после правехме от тях човечета - момиченца и момченца, давахме им имена, измисляхме цели истории и играехме малки спектакли, в които те бяха главни герои ....
... Спрях се и тръгнах обратно. Обратно към дървото на моето желъдче, което стисках в джоба. На всяка цена трябваше да намеря шапчицата на този мой приятел - там под дървото! Трябваше да му дам име и да го превърна в образ. Макар да закъснявах, макар да валеше ...
Аз се връщах назад, за да търся ... дървото на моето детство ...
|
|
|
Почти съм забравил как ми е въздействал някога "Гостенка от бъдещето", но си спомням песента от филма - "Прекрасное далеко". Постоянно си я тананиках, дори намерих от някъде един детски ксилофон (музикален инструмент с плочици, които при удряне издават определен звук) и се научих да свиря мелодийката на него, а до тогава не бях се занимавал с музика. От цялата песен запомних само припева: "Прекрасное далеко, не будь ко мне жестоко". Не бях толкова на "ти" с руския, та да науча целия текст, слушайки изпълнението от телевизора. Години по-късно се поинтересувах и се оказа, че текстът, написан от Юрий Ентин, е доста странен.
Слышу голос из прекрасного далёка,*
Голос утренний в серебряной росе.
Слышу голос и манящая дорога
Кружит голову как в детстве карусель.
|
|
|
Здравейте, аз не мога да разкажа нищо за времето, за което вие говорите, защото съм малко по-млад :) .. но се сетих да разкажа нещо интересно. На времето бях леко непослушен и постоянно мислех каква щуротия да направя. Най-забавните щуротии ставаха когато се събирахме с братовчед ми Гошо на село. Той е с 1 година по-възрастен от мен и съответно винаги отнасяше караниците. Та отивам си веднъж на село и гледам на дядо магарето стои вързано за едно дърво. Викам аз на Гошо "...абе това магаре
|
|
|
Един литератyрен герой някъде си казва, че добър писател е оня писател, на когото ти се ще да мy звъннеш след като прочетеш книгата, която е написал. Времето на детството е оня период от живота ми, когато четях много, но за жалост нямахме телефон. Обичах да чета какво ли не - фантастика, "исторически" романи, индиански и пиратски истории. Бях върл фен на градската библиотека. Бих се обзаложил, че поне 80% от книгите в детско-юношеския отдел носят все още отпечатъци от пръстите ми по страниците си. Това с библиотеките не винаги води до добро - човек като нищо може да изпадне в клиничното състояние на нещастния идалго от Ламанча (или Ла Манча - не знам точно как се пише, а и компютърният редактор, като гледам, не знае). Не бих казал за себе си, че съм бъркал реалността с фантасмагориите си, макар и да си бях малко заплес - замечтаех ли се, трудно можеше да ме върнеш на земята. Например в училище владеех до съвършенство номера да се правя, че слушам учителите - гледах ги в очите, докато обясняваха уроците, кимах винаги, когато питаха "разбрахте ли, ученици"...
|
|
|
От редакцията: Публикуваните материали не трябва да се разминават с тематиката на "Нашето детство"
|
|
|
|
Общо на сайта: 7
Потребители: 0
Гости: 7
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
Трябва ли нов дизайн на сайта?
|
|
|