> Единство, творчество, красота > Пристрастени ли сте? – тест

Пристрастени ли сте? – тест


20-05-2011, 16:55. : pepino
 
Решаването на теста не се препоръчва на бременни жени, шофьори (разбира се само ако решават теста по време на шофиране) и хора, лишени от чувство за хумор.
 
 
 
1) Страницата, която в момента разглеждате е:  

 

 
а) Ами, още не съм се ориентирал/а добре, обаче мисля, че е първата. Да, сега вече съм сигурен/на, че е първата, защото видях, че имате и други страници в този сайт.
 
 б) Шегувате ли се? Та аз съм вече цяла седмица в сайта. Горе-долу по 2-3 пъти на ден влизам за по 10-на минути. Това е много, нали?! Много ли е?
 
в) Първата. ...Обаче за последното ми влизане. А за последно влизах преди 10 минути. Значи за днес трябва да е... някъде 15-та или 20-та.
 
г) О, не ги броя. Всъщност аз не излизам от сайта, така че няма как да разбера коя точно страница е. И въпреки, че това ми харесва, скоро ще трябва да взема някакви мерки, защото се налага да ходя и на работа, пък и да се храня.
 

2) Откъде научихте за сайта "Нашето детство"?
 
а) Ами... научих от... Момент да проверя нещо... Ехо, пак съм тук. Трябваше да отворя заглавната страница, за да се уверя, че наистина така е името на сайта ви. Всъщност си мислех, че съм на друго място. Няма проблем. И без това тъкмо излизах.
 
б) Случайно попаднах, докато се ровех из Интернет. Хареса ми и останах да поразгледам. Сега съм много често тук. Мисля, че днес също влизах. Или беше вчера... Както и да е, това няма значение.
 
в) Как откъде? Навсякъде само това слушам – "Провери ли в сайта... Влезе ли в сайта... Регистрира ли се...?". Накрая си казах: "Само аз ли съм извън класацията? Всичките ми приятели и познати са там. Май трябва и аз да се включа най-после." Но това беше много отдавна. Дори се учудвам, че помня толкова назад във времето.
 
г) Нека пък аз да Ви попитам нещо! На Вас кой Ви поръча да правите такава анкета? Защото аз не съм, доколкото си спомням. И ако още не Ви е ясно защо питам, ще Ви кажа – защото АЗ съм го направил този сайт, дявол да го вземе!
 
3) Какво е мнението Ви за сайта "Нашето детство"?
 
а) Сайтът е страхотен! Направо е невероятен!... Момент само, че ме търсят по мобилния... Ало... да бе, братле... нямаш грижи... сега затварям... абе, гледах нещо тука, ама не е важно... да, да, ще чатим, момент само да го затворя.
 
б) Много ми харесва. Много добре е направен и нещата вътре са много стойностни. Ааа.., така ли се пишеше думата?! Да, отплеснах се. Значи за сайта – абе, не е съвсем лош. Може и по-добре, обаче.
 
в) Вижте, аз съм толкова отдавна тук, че не е важно какво мисля аз за сайта, а по-скоро какво мисли Той за мен.
 
г) Ще се съглася с тези, които отговарят, че сайтът е приличен, макар че може да бъде и по-добър. Наистина трябваше повече да поработим по някои конкретни неща, но ще Ви отговоря по-подробно след като го обсъдим с колегите. Имаме толкова много идеи, ама пусто не остава време за всичко. Знаете как е.
 
4) Каква е последната Ви мисъл преди да заспите вечер?
 
а) Честно да Ви кажа, предпочитам да не мисля, защото веднъж точно така стана и като се размислих, та два часа не можах да заспя и се въртях в леглото.
 
б) Ами, за важните неща – заключих ли вратата... пуснах ли си телефона да се зарежда... спрях ли фурната, че сложих едно пиле да се... Извинете... Пилето, как можах да забравя пилето! Дано не се е овъглило вече!
 
в) Мисля си за статията, която вече близо месец отлагам да пусна в сайта. Направо съм отвратен/а от себе си – то бива, бива мързел, ама моето на нищо не прилича. Всеки ден само коментирам, коментирам... а да седна да напиша статията - не. Обаче сега ще се поправя. Пускам едно кафе – Вие ще пиете ли?
 
г) О, нямам време да се занимавам с такива глупости... Извинете, исках да кажа, че нямам кога да спя. По сайта има толкова много да се върши, че просто... не знам дали ме разбирате. Но ако бяхте на мое място, щяхте да видите, че никак не е лесно. Айде сега, че имам работа!
 
5) Каква е първата Ви мисъл щом станете от сън?
 
а) Ами, да си направя едно горещо нескафе три в едно и след това... Обаче Вие за първата питахте само, нали? Е, това е първата – да си направя едно три в едно. После вече е различно – според деня. Обаче това е после, а Вие искахте да знаете за първата, нали така? Е, това е – за кафето. Оф, исках по друг начин да го кажа, ама...
 
б) Ох, само ако знаете и на мен колко ми се иска да можех да си спомня. Ставам, мисля си, че нещо си мисля, а после явно забравям какво съм мислил/а, защото се оказва, че не мога да си спомня. Ето и сега не си спомням дори за днес коя ми беше първата мисъл. Ще взема да си сложа до леглото мобилния и щом се събудя, веднага записвам с диктофона какво съм си помислил/а първо. Защо се смеете? Това е важно за мен!
 
в) Първата мисъл, естествено е да пусна компютъра и да проверя какво са коментирали от нощната смяна по адрес на статията, която пуснах към полунощ. Обаче се въздържам, де. В повечето случаи поне.
 
г) Вие май наистина не сте много интелигентен?! Нали вече Ви казах, че не спя. Как ще се събуждам, ако не спя? Ако Вие го можете този номер, покажете ми! Ако не, хайде моля, да не говорим празни приказки!
 
6) Какво си представяте, когато някой Ви каже "Днес имах страхотен ден"?
 
а) Ами, значи са му се случили някакви много яки неща. Примерно нещо в службата или с приятелите. Такива работи. Примерно може да е стартирало някакво интересно риалити по телевизията... или да са пуснали, примерно, на промоция от новия модел телефони. Това го давам само като пример.
 
б) О, определено нещо интересно в службата. Аз, например, точно днес се чувствах точно по този начин. Извика ме шефката и ми казва: "Виж какво, имаме един проект, сигурно си чувал/а за него, обаче още се чудя на кого да го дам. Хората са много важни..." И ме гледа изпитателно. Така де – мисли си, дали ще се справя, нали разбирате? Обаче аз ще се справя! Каквото и да ми струва! И се съгласих. Това е важно за мен.
 
в) Като се замисля, изглежда, че малко съм се поотдалечил/а от хората около мен. Струват ми се едни такива сиви, повърхностни. Всъщност Вие искате да ме попитате какво е за мен "един страхотен ден", нали? Ще Ви кажа. Страхотен ден е ден, в който се е случило нещо необикновено. Срещнал/а съм необикновени хора. Те са ми споделили нещо необикновено, което ме е пренесло макар и за малко в друг, по-хубав свят. Да усещам, че отново дишам и живея, но истински. Това е... Виждам, че не ме разбрахте. Ами то си трябва хората да седнат и да поговорят. С две-три приказки не става. Какво казахте за кафето? С две захарчета? Добре, ето сега идва...
 
г) Повярвайте ми, много ми се иска да Ви отделя повече време, но сам виждате, че няма как да стане. Въпросите са си въпроси, а работата си върви и трябва някой да я върши. Моля Ви се, айде ориентирайте се към други хора, които разполагат с повече време. Имам тука да редактирам писанията на един, същият като Вас. Не се научил да пише, въпроси ще ми задава.
 
 
Отговори на теста

Ако сте отговорили на повечето от въпросите с буква:

 
а) Вие сте човек, роден някъде около времето, когато Брежнев бе сменен от Андропов, Андропов – от Черненко, а Черненко – от Горбачов. Всъщност последното име Ви е познато, нали? Точно така – Горбачов беше гост в Шоуто на Слави Трифонов. Получавате награда от сайта – безплатно разглеждане на страницата на "Нашето детство" в продължение на един месец. Ако обещаете да доведете още 3-ма Ваши приятели, ние Ви гарантираме БЕЗПЛАТНО разглеждане за ЦЯЛА година! Невероятна ПРОМОЦИЯ, нали? Нужни са Ви единствено компютър и достъп до Интернет*
 
За пристрастеност във Вашия случай определено не може да става дума, но по-важното и същевременно радостно е, че прогнозите са никога и да не развиете такава. Поне не в онази болезнена и неизлечима форма, която за жалост все повече се среща сред по-възрастните от Вас. Споко, както се казва!
 
* "Нашето детство" си запазва правото да променя условията по минали и настоящи промоции, съобразно условията на търсене и предлагане, валутните курсове и международните котировки на бла-бла-бла, ша-ла-ла. Цена с ДДС или без, но това всъщност не е важно. Важното предстои, обаче е толкова ситно написано, че няма да имате възможност да го прочетете. Основната цветова схема на сайта е разрешена в морско синьо, перлено бяло, тук-там жълто, комай малко червено, почти никакво зелено и много черно, както и обилно сиво. 173 g/km – измерено в лабораторна среда. важи до изчерпване на количествата. 100 000 km Пълна Гаранция, която можете да получите не къде да е, а във франция. Малките букви са, за да не ги забележите – трябва да сте се досетили, че така правим обикновено. И още няколко пъти бля-бля-бля и ша-ля-ля за обем, но вас това не ви интересува, защото вече сте пропуснали същината на промоцията. Опа! Оказа се, че количествата току-що са се изчерпали. Много съжаляваме за неудобството! Пожелаваме ви незабравими мигове и бла-бла и ша-ла-ла! Ха-ха!
 
б) Вие сте човек от "златната среда" – не много млад и не много стар. Идеално гъвкав, идеално приспособим. Шефът в службата наистина си умира за Вас, защото Вие сте достатъчно отговорен/на, държите се възпитано и благопристойно, знаете си мястото, макар тайно да мечтаете за мястото на колегата и не на последното място – имате отлични резултати в работата. Резултати, основани на всички Ваши положителни качества, развити някъде около времето, което или сте завинаги забравили или предпочитате никога да не си спомняте. Всеки ден усъвършенствате нещо в себе си, защото вярвате, че вървите към по-доброто "утре". Тогава ще се случи всичко най-добро. "Утре" е пресечната точка на всички ваши усилия и пак "утре" ще Ви възнагради, за всичко, което сте изстрадали по пътя си досега. За "вчера" няма нито смисъл, нито много време да се мисли и говори. Било, каквото било.
 
Пристастеност? Не и в този живот. Слава Богу, Вие не страдате от никаква форма на пристрастеност, просто защото за да се пристрастите е необходимо време. Време, с което Вие определено не разполагате
 
в) Вие сте човек, който определя себе си като човек повече на "вчера", отколкото на "днес" или "утре". Разбира се, когато се налага – оправяте се и със злободневните неща. Но това е само когато се "налага". И докато решавате днешните проблеми, една малка част от Вашите мисли винаги е отделена на онова любимо Ваше "вчера". Задавате си въпроси от типа: "редно ли е или не?" и "а другият как ще се почувства, ако аз направя това или онова". Вашето детство е и Ваш непресъхващ извор на вдъхновение; място, в което винаги удобно се връщате, когато в реалността стане трудно за дишане; място, в което чак сега си давате сметка, че всъщност бихте искали да прекарате целия си живот, само ако беше възможно.
 
Трябва да Ви предупредим, че при Вас има сериозен риск от развиване на пристастеност, и ако не предприемете спешно някакви мерки, много скоро Вашето детство може да ви погълне изцяло. Ето три прости стъпки, които ще Ви помогнат да се справите с проблема: 1. Винаги щом се хванете, че мислите за миналото, разтърсете силно глава и кажете "Пфуй", после се завъртете три пъти около себе си и "заключете" заклинанието със среден пръст, преметнат над показалеца; 2. Отречете се тържествено от всичко, което Ви свързва с детството – приятели, снимки, книги и т.н. Всъщност, ако толкова Ви е жал за детските Ви снимки, можете да не ги изхвърляйте. Използвайте ги, за да отбелязвате докъде сте стигнали в книгата, която четете. Примерно "Пипи дългото чорапче" – къде по-удобно е да си сложите снимка между страниците, вместо да ги прегъвате по ъгълчетата; 3. Незабавно прекратете четенето на тази статия! Добре де, дочетете си за Вас, а после прекратете. Или поне си дайте един ден почивка. Все ще Ви е от полза.
 
г) Вие сте Freja  или Влади, няма какво да се лъжем. Пък ако сме сбъркали с малко в преценката си – е, хайде нека сте Dani  или Eli. Сега да седнем да ви правим характеристики? Няма да стане! Само ще използваме случая да ви благодарим и да ви кажем, че ви обичаме. Защото "Нашето детство" ни връща част от нашето лично и съкровено "вчера". Защото пак благодарение на "Нашето детство", нашето "днес" е поне наполовина по-детско, наполовина по-усмихнато, наполовина по-вярващо в "утре"-то, което все пак ни очаква.