Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031 
 
 
Архиви
Октомври 2018 (4)
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
Юли 2018 (2)
Юни 2018 (6)
Май 2018 (9)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Вреден-дребен-непотребен
28-01-2009, 16:18 | Автор: mia.yaneva | Категория: Разни - безобразни / Бели и хитрувания

Аз чак сега прочитам основно статиите в този раздел. А и виждам, че разделът ни е още бедничък. Затова реших да ви споделя малко и от моите пакости. Дано не съм досадна, че стана доста дълго. Ма, чак по отделна статия за всяка щуротия ми се вижда прекалено да пиша.

 

Като цяло аз бях доста луда глава, все "панта" ми викаха в къщи, ма май много пакости не си спомням. Като дете по-скоро все участвах в пакости, инициатор не си спомням да съм била, но затова пък в училище... Май само тези си струват публичното внимание J

 

Отмъщението на дребния

 

Тъкмо съм навършила 7 години и есента ще тръгвам на училище. Отиваме на море само с татко, защото брат ми е бебе и майка и баба ще си стоят в къщи с него. Отиваме на море с чичо, стринка и двамата ми по-големи братовчеди. Минаваме през вилата – спим и на другия ден потегляме към Китен. И така, и ние и чичови, имаме плажни чадъри отдолу с метална дръжка като на ръчен чадър. И къса при това. Няма как да я забиеш на плажа. (Странно. При това бяха вносни...). Един съсед на село, бай Гено, е дърводелец – той ни прави оградата на къщата. На големите им идва идея и го молят да ни направи набързо по една пръчка за чадърите – по-дебела, дълга и с една дупка – вътре да влиза чадъра и да може да се забива в пясъка. Спретва човекът набързо две пръчки и се извинява, че не е имал две еднакви пръчки и едната е по-къса. Голяма работа. Татко е над тия неща. Татко е някъде из къщата, аз нещо се мотая из двора, и неволно чувам, как стринка (Бог да я прости!) казва, че понеже със сигурност на баща ми ще му е все едно, те ще вземат по-дългата пръчка. На мен тайно ми кипва отвътре. Не защото въобще са ме вълнували тия пръчки, а защото си прави сметки зад гърба му, не пита, а така си присвоява. От 2 до 4 часа, възрастните спят. Аз никога не спя следобед. Обикновено се люлея с часове на люлката на сянка. Братовчедите ми са се запилели и те някъде, а пръчките на раздора стоят на тревата в двора. И настъпва часът на тайното отмъщение. Рисувам с цветни флуомастери някакви неща по по-дългата пръчка, бяха нещо като разказче между другото – не грозотии, убедена, че надраскана стринка няма да я вземе и ще остане за нас. Така и става. Аз хич не се и крия, казвам, че аз съм рисувала, ма не съм знаела, че тези нови-новенички пръчки са за чадърите. Стоели са захвърлени на двора. Хубаво стана сценката! Никой не ми се кара и ние взимаме по-дългата. Татко казва, че му е все едно – ще избелее на слънцето. А за зла беда поне 10 години след това така и не избеляха моите отмъстителни рисунки. Скоро си признах, баща ми умря да се смее.

 

Как се научих да преценявам нещата със собствената си глава

 

На село сме – цялата фамилия като никога – мама, татко, аз, чичо, стринка, братовчедите ми, дядо, баба и другата ми баба – майката на майка, която ме гледа в София и която никога не идва на село, защото има проблеми с единия крак. Любимата ми баба! Даже мисля и брат ми - бебе, е тук. Баба (на майка) е дошла за първи път специално да точи юфка. Точи тя юфка по цял ден на двора за цялата фамилия, сушат се едни ми ти големи кори. Който е правил юфка знае какъв кански труд е. Ние щуреем наоколо – пълна къща, голяма веселба. Става юфката, нарязва се и се увива в едни големи чаршафи – стават две големи бухчи, които другата ми баба грижливо скрива в гардероба, в стаята в която аз спя с нея, да не се виждат, да са на сухо, на сянка, никой да не ги пипа и затрива труда на другата ми баба. Не щеш ли, една сутрин, братовчедка ми, която е две години по-голяма (аз съм към 8 годишна),  дава идеята да се скрием от всички да ги изплашим. Къде, къде – в гардероба, върху юфката. Къща голяма, места много – защо точно там, не помня. Настанихме се удобно, мене отвътре ме човърка, споменах нещо, че ще се натроши, ма братовчедката ми ме успокоява: "За малко, те бързо ще ни открият, нищо няма да й стане". Някак си вътрешният ми глас се примири, макар че много обичах юфка и имах известна престава какво ще стане с нея като седим отгоре. Братовчедка ми и понятие си нямаше от юфка, а на мен баба често ми правеше в къщи. Ма, авторитет, по-голяма е – аз какво да кажа. Не знам колко сме седели, но ще е било около 2-3 часа. Първо известно време никой не се сети за нас, че чак ни писна. Тъкмо да излизаме, се сетиха за нас, взеха да ни търсят, стана ни интересно и не се предадохме безславно. Чак баща ми проверява в гардероба, но не ни откри и вече се бяха притеснили за нас. Тогава веселбата става пълна. Накрая огладняхме и изязохме за обяд. Излизаме ние победоносно, мислим, че всички ще ни се зарадват и ще плеснат с ръце като ни видят живи и здрави, а то какво стана. Всички са седнали под лозницата за обяд, дядо начело. Гробовно мълчание. Ние нещо се опитахме да се кикотим, май казахме, къде сме се скрили, но дядо, който беше сигурно най-благият човек, когото познавам, само каза с леден глас да мълчим и да ядем, да не се разваля обяда и после ще говорим. Имах желание земята под пейката да се отвори и да пропадна! И то не ме беше толкова срам, че сме ги излъгали и изплашили, а че сме направили на сол юфката и че аз нямах смелост да не се хващам на акъла на братовчедка ми, като знаех какво ще стане с юфката. Станалото – станало, ходи обяснявай после, че си си мислил, какво може да стане... Беше ми толкова жал за труда на баба и особено се мразех за собственото си малодушие. Това беше първият и последен път, в който дядо някога ми е повишавал тон. Но тази случка явно толкова ме е впечатлила, че и до ден днешен не се хващам на акъла на никой от малодушие, ако истински не съм убедена в действията си и не мога да отговарям за тях.


Първото ми возене в такси, за което не ме изключиха от бригадата


И така, с такситата за първи път през живота си се запознах на автогарата в Троян, в началото на 9-ти клас. Бяхме на първата си училищна бригада в близък град и с най-добрата ми приятелка от училище, в почивния ден неделя отидохме до Ловеч да издирваме по кварталите едно момче, в което аз бях влюбена от един лагер през лятото. Отидохме с рейса с намерението да се върнем с рейса. Но кой ти знае, че последният рейс на обратно е час след като ние едва сме пристигнали. А и въобще не проверихме на гарата кога тръгва последния рейс наобратно. Тя имаше опит с междуградския траспорт, беше ходила сама до нейното село, а аз никога през живота си сама не бях пътувала с междуградски рейс. С влак – да, но с рейс... Спомен нямам как сме го издирили това момче, имах мисля само пощенският му адрес... Отидохме до тях, звъннахме дори, но го нямаше, след мъчително чудене и дълго съвещание в коридора на кооперацията му оставихме бележка, после се мотахме из града и като отидохме по тъмно на автогарата се оказа, че единственият автобус е до Троян, но не и до мястото, където ние бяхме на бригада. А беше забранено да се върнеш след вечерна проверка. В колко часа е била не знам – май към 10:00 вечерта  – направо щяха да ни изключат от бригадата и после от училище, естествено. Обаче момчето беше прочело моята бележка и дойде на автогарата малко преди да тръгне автобуса да се видим. Можете да си представите, че бях на 7-то небе, и моята приятелка покрай мен – малко ни вълнуваше бригадата. В Троян нямаше никакъв автобус за където ни трябваше, решихме, че на стоп не можем да стигнем за проверката и мисля, някой добър човек ни посъветва да вземем такси. Имаше всичко на всичко 1 такси, и шофьорът се смили над нас, защото си беше затръгвал към къщи. Мисля, че ни взе колкото пари имахме общо – примерно 7 лв., а не колкото струваше пътя. На бригадата тъкмо започваше вечерната проверка, минахме от долната страна на лагера откъм тоалетните и се появихме на проверка пред строя като казахме, че сме били в тоалетната... За едното чудо и едната любов да ни изключат и двете. Размина ни се. А аз това момче така и не го видях повече никога J

 

Другите редовни пакости от детството в квартала бяха да разринем или утъпчем с крака розите пред кооперацията на бабата на една приятелка, която само ни се караше и злословеше по нас (бабата). Особено след дъжд и в кално време! Това беше семейна кооперация на тази приятелка (на единия етаж баба й, на другия леля й и братовчед й и на последния - тя с родителите си) и нямаше кой да чисти – поддържаше я баба й. Освен това като купеше топли франзели от магазина, даваше пред нас само на внучката си.  Или другия номер беше да й оберем джанките и черешите в двора, като влизахме от съседния двор. В интерес на истината по нашия тогавашен "рейтинг" това въобще не бяха най-хубавите джанки и череши в квартала – правехме го от лошотия, да дразним бабата. И беше голямо предизвикателство за нас, защото бабата нямаше работа и по цял ден стоеше на прозореца и следеше кой ходи по улицата и какво прави. Чудехме се как не й изтръпват ръцете, но явно не й е било много удобно, защото по едно време си сложи възгравнички отдолу. А не беше нито обездвижена, нито на легло. Беше си здрава права жената, ходеше си добре и си правеше косата синя J

 

Другият номер беше пак на някой мърморко от квартала да му натиснем звънеца да хлътне и да избягаме. Имахме си списък (не писмен, разбира се) и от време на време от нямане какво да правим явно, се присещахме да тормозим хората.

 

Също редовно беряхме цветята по дворовете по график J

 

Дразнехме също една сприхава съседка, стара мома, която имаше нервен пинчер, като му се възхищавахме пред нея: "Ей, каква хубава ходеща краставица!"

 

И редовният номер – да се подиграваме на някой съсед като го наричаме с имена и прякори. Имахме един съсед, дядото на едно момче, което само от време на време играеше в квартала, живееше другаде, редовно излизаше на прозореца да го вика с кафяв прозрачен дамски чорап на главата. Човекът беше с къдрава коса и явно така си е прибирал къдриците. Но ние му викахме Чорапа и постоянно му се подигравахме на глас: "Чорапа излезе, ха-ха!", "Къде ти е чорапа?" "Сложи си чорапите на краката!" и пр.  На друг му викахме Маратонеца и му се подигравахме по същия начин, защото редовно излизаше специално обут в маратонки да гони гълъбите от улука. Чукаше с някаква пръчка по улука, щото гълъбите му акали пред прозореца, но те не се впечатляваха много...

 

А в училище веднъж си спомням, че на едно момиче от долните класове, което много усилено и съзнателно ни дразнеше една групичка, веднъж на обяд в стола, по моя идея, признавам с голям срам, й изляхме върху учебниците няколко нектара. След тази случка обаче тя престана да се занимава с нас.

 

Бе, детски щуротии... Но и сега ме напушва смях като се сетя... И като се замисля след като вече преминах в лагера на възрастните, още ми е чудно как е възможно да са ни се връзвали възрастните на глупостите!

 

Но сега ми липсва детски глъч в двора, игра на народна топка, на стражари и апаши, на федербал, на жумичка и като цяло детските красъци от сутрин до вечер... Сега дворът е обрасъл в буреняци и жив човек не се показва по балконите. 

 

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: donaddt (28 януари 2009 18:19)
Ха-ха-ха, xixi3 Това с чадърите много ми хареса,

 
 
№2 от: eli (29 януари 2009 18:37)
О, и Чорапа! Много хубаво написано, става ти и смешно и тъжно едновременно.Особено краят. Там където играехме като деца сега има подземни гаражи, не знам чия е била гениалната идея. За двадесетина плочата е вече разбита, прилича на гето, а преди беше истинска джунгла. Обаче като ходих последно видях, че сред плочите е поникнал пранаследник на една много грозна, крива круша. Може да не е будно и гражданско, но стопли ми се сърцето и това е. 


 
 
№3 от: dflame (5 февруари 2009 15:57)
А ние пък ходехме да крадем царевица от една нива /собственост на една бабичка/ и една вечер даже правихме плашило , с което да я плашим. Е, не я уплашихме, само изядохме на другия ден по един шамар от родителите си.

 
 
№4 от: Цонка (3 май 2010 19:49)

Миа, страхотни приключения. Унесох се, докато четях - върнах се в моя двор - пред блока. Това, обаче, дето оная лошотия не ви е давала франзели, а само на внучката си, много ме впечатли. При нас тогава, не дай боже да минеш с топъл хляб покрай дечурлигата. Затова хората си знаеха и си купуваха един хляб в повече.




--------------------
 
 
№5 от: Маргарита Василева (11 май 2010 11:12)
Тогава хората бяха други recourse . Ние с брат ми (по-голям е с 6г. от мен) ходихме на градина на село. И от него съм чувала, че когато е бил съвсем малък (3-6г.), редовно си е искал хляб от минаващите по нашата улица с пълни торби лели и баби. Никой не му е отказвал - други времена, други нрави.



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 10
Потребители: 0
Гости: 10

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!