Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Февруари 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829 
 
 
Архиви
Февруари 2020 (3)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
Септември 2019 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Добро утро, врабче сиво!
25-03-2011, 16:58 | Автор: a4koto | Категория: Разни - безобразни / Бели и хитрувания

Предлагам още едно разказче на най-добрия ми приятел "Синбад"

(не е грешка)

Добро утро, врабче сиво

Кака ми е пълен "отличник". Може ли аз да съм назад?

Мама запретва ръкави - с македонска упоритост ме подхваща от детската градина да налива четмо и писмо в празната ми кратунка. Не може тъй личното дете да се излага. Що писане и брисане бе...! Ченгели, завъртулки, чертички на око разтояние. Цяла камара носни кърпички пълнех на ден. Другарчетата ми пердашат игра навън, а аз "се ограмотявам".

Първи клас. Другите, изплезили езици, разливат морета от мастило по тетрадките, а аз, гордо изпъчен, пиша "красиво", чета свободно и смятам не на пръсти. Гордостта на другарката класна.


Дядо Мраз и Снежанка вече стягат впряга да ни посетят. Настъпва неописуема какафония. Подготвяме им изненадващо посрещане: литературно-музикална програма. Поетически рецитал, гарниран с песнички, сценки и танци. Връчват ми стихче, ама то хич не ми харесва. Облечен съм като птичка - с човка, опашка от метла и какин черен чорапогащник.

Да, ама не! Аз си знам мойта. Харесах си едно стихче за врабчето и си научих него.

"Лютата" мама се прибира от пазар.
- Научи ли стихчето?
Нали съм си перфектен лъжец и ми личи поне от сто километра, изчервих дори бузите на гърба си.
- Ами аз, такова...
- Марш в кюшето! С лице към стената!
Връчва ми се стихчето и фотограгската ми памет го наизустява за нула време.


Настъпи денят съдбовен.

Дядо Мраз, гушнал Снежанка и ехичката с огромен чувал подаръци, ни се усмихва под мустак. Ние, чинно строени, като аптекарски шишета, с глътнати езици, сме готови за старт. Умиленото развълнувано родителско тяло, въоръжено с носни кърпички, се е разположило по чиновете ни.
Начало. Другарката като диригент развълнувано ни ръкомаха. Започват рецитации, песни и танци по сценарий. Тишина като в залата на НДК. Завършва танцът на птичките и удря "моят" час.

Какъв ти сценарий! Кой знае какво е това?! Разбутвам смело другарчетата си от предните редове, изтъпанвам се в цялото си великолепие пред дядо Мраз, поемам дъх и си започвам мойта:


Добро утро, врабче сиво!
Що си днеска мълчаливо,
неупрано, неумито,

пък отгоре и сърдито?
Дали гъста мъгла сипна,
или мравчето те щипна?


Що ме питаш, що ме маеш?
Нали виждаш, нали знаеш?
Житце няма във хангара,
ни трошица за попара!


Танцувам около Дядо Мраз, пърхам с криле и подскачам по врабчешки. На учителката и увисна ченето. Дядо Мраз, родителите и децата започнаха да се смеят и ми ръкопляскат. Снежанка ме целуна и веднага ми връчи подаръка. Голям пъзел с житни класове и птички.

Обстановката се разведри. Без да осъзнавам (де толкова ум във врабчешкия ми мозък), извън-сценичната ми проява се вписа като весела рисунка в обстановката. Другарката се усмихва щастливо. Мама се захлупи върху чина и смени набъзо всички цветове на дъгата. Остана си в жабурняшко зелено. Всичко е добре, когато завършва добре.


Да, да ама НЕ.
Със зачервени бузки, щастлив до небесата, мъкна огромния подарък, ситнейки  ръченица до мама. Кой ти забелязва в такова щастие "подробностите"? Мама мълчи и пуфти като градоносен облак. Стигаме у дома. Още не разбрал какво става, съм грабнат през кръста. Панталоните ми са на земята и... олеле, мале, горката точилка, що бой изяде от дупето ми!
Мама ми направи дупето на пешеходна пътека "зебра".
Ох... още ме боли!


Така и не помня стихчето, което ме караха да науча.
А за врабчето го знаят дори и децата ми.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: nikola13 (25 март 2011 20:54)
Абе Радост ама наистина ли с д....то ти набиха точилката em_5 Чак мен ме заболя, а ти така добре да си кажеш стихчето...Бива ли така...Изпълнен съм със съчувствие.
П. П. Мен мама също ме е шамарила няколко пъти - по-точно три - помня ги сякаш бяха вчера. Радвам се обаче, че тати не ме ошамариem_2

 
 
№2 от: катя милушева (26 март 2011 08:54)
изчервих дори бузите на гърба си.
em_11
:))))) Не са оценили творческото ти изпълнение по достойнство, но пък спомен ти е останал!

 
 
№3 от: tivesto (14 април 2011 21:30)



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 6
Потребители: 0
Гости: 6

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?


 
 
 
 
Ново в ПУК!