Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Февруари 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829 
 
 
Архиви
Февруари 2020 (3)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
Септември 2019 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Забавни случки от моето детство
23-10-2013, 02:04 | Автор: Айви | Категория: Разни - безобразни / Бели и хитрувания

  Първата случка си е чиста  беля, с която не се гордея особено  feel, но винаги ми е забавно, когато се сетя за нея.  am

 И така,  гостувах на баба и дядо от село през пролетната ваканция на първи клас и реших, че трябва да измисля някаква интересна беля.  request Хрумна ми да разменя местата на два предмета (и то какви?!). gyavol2

 Баба беше из двора и тръгна да се прибира вкъщи. На прага, насред дворните чехли видя една паница:

 - Хубава работа! Защо си изкарала тази паница тук! 

 - Ами играя, бе бабо!

 - Каква е тая игра?! Точно с това ли намери да си играеш?!

 Баба изми паницата и тръгна да я прибира в шкафа, но... malee2 каква беше изненадата й когато съзря там насред съдовете, калните гумени цървули на дядо, с които той работеше по двора.  gyavol2

 Следващата случка е далеч по - безобидна xixi, и всъщност си е чиста проба игра. 

 У дома по-голямата част от играчките ми се намираха на едно легло в стая, която служеше за склад (и още си служи, де - само играчките ми ги няма  tup1).  Много обичах да си играя там! wink  Върху леглото имаше голям кашон, в който се поставяха играчки, които "не са на дневен ред", за да се освободи повече място за "текущите".  xixi

 Веднъж играехме в тази стая с един мой братовчед, с когото сме набори. По едно време решихме, че трябва да измислим нещо интересно, което да провокира първият възрастен, който ще дойде да ни нагледа. И така, след известно време татко отвори вратата.

 След случката разказваше ( и до ден днешен разказва smile):

 - Влизам аз в стаята, и гледам децата ги няма. Леглото, както винаги - пълно с играчки, а кашонът затворен и върху него - дървени летви.  uuux Викам единия по име, викам другия - не се обаждат. Хубава работа! Чудя се къде отидоха тия деца. hum-hum Викам ги отново - пак нищо. По едно време рекох: "Къде сте бе, деца?". В този момент летвите се надигнаха и двамата извикаха в един глас: " В кашона смеееее!"  xixi

  А сега - третата случка. 

  Нашите бяха купили чувал с чушки за зимнина. На мен обаче ми беше много интересно да играя с тях.  xaxa2 Нареждах ги по столовете и играех... на училище. lol По -забележителните чушки бяха учителки, а най - едрата - директорка.  smile24 Останалите почти еднакви чушки изпълняваха ролята на учениците.  xixi 

 Веднъж, като играех с чушките, баба ме повика за обяд. Но каква беше изненадата ми когато ми сервира чинията:

 -  malee2 Ииий, аз се чудя къде ми е директорката, пък ти си я опекала!  xixi2

  И последната случка: Вече бях по - голяма, може би около 10 годишна, и исках да покажа пред възрастните, че измислям интересни неща, или по - точно интересни скривалища.  xaxa2

 И така, реших да скрия очилата на баба, но да я предупредя, че съм аз. xaxa2 Идеята беше откривайки ги, да се възхити какво невероятно скривалище съм измислила.  smile24

Баба търси ден - два и накрая се предаде. Всички започнаха:

 - Хайде стига вече! Донеси очилата на баба си!

 Аз:

 - Ааа...да, бе! И за к'во се старах толкова! Ми то не е честно...  xixi Хайде някой да дойде да види къде са.

 Мама:

 - Е, добре аз ще дойда.

 Върнахме се с очилата и майка каза:

 - Сложила ги там, дето 100 години да ги търсим, пак няма да ги намерим!  angry2

 А дядо, разбирайки къде са били, ми рече:

 - Що тъй бе, мойто дете? Ми там баба ти цял живот да ги търси -  няма да ги открие...

 А те бяха в холната секция, зад една от 600 - те книги.  lol Горда от "успеха на тайното си скривалище"  feel, повече никога не ми хрумна да крия очилата на баба.  wink

 А какви са забавните случки - бели от вашето детство?

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Цонка (23 октомври 2013 09:04)

Айви... xixi2 Както и трябва да бъде - най-едрата е директорката xixi3, на всичко отгоре и печена!!! xixi2
А по отношение на доброто криене :)))... Майка ми беше /и още е/ шампион в дисциплината. И съвсем не го прави нарочно, просто прибира нещо някъде си и завинаги забравя за него. А "нещото" само случайно може да бъде открито някой слънчев ден при търсенето на друго "нещо" и то ако има голям късмет :))
Благодаря ти за забавните истории!
hi




--------------------
 
 
№2 от: bat_mitco (24 октомври 2013 16:56)

 ИИИИИЙ...КАК МИ СЕ РАЗКАЗВА ЗА НЯКОЯ БЕЛА...АМА ПУСТО КАТО НЕ СЪМ ПРАВИЛ МНОГО,А ПЪК СЪМ ОТДАВНА В МАХАЛАТА И СЪМ СИ ПРИЗНАЛ ВСИЧКИТЕ...И ЗА ПЕЩЕРАТА,И ЗА ИЗРИСУВАНИТЕ С ЧЕРВИЛО МЕБЕЛИ,И ТЪКАЧЕСКИТЕ МИ ПОДВИЗИ...И ЗА ТОВА КАК БЯХ ИЗРЯЗАЛ ПОЧТИ ЦЕЛИЯ ВЕСТНИК "СТАРТ" И БЯХ ЗАЛЕПИЛ СНИМКИТЕ В ТЕТРАДКАТА ОТ МЕРАК ПО-СКОРО ДА Я НАПЪЛНЯ...И КАК КАЗАХ НА ЧИЧО ТОНЧО ХОРЕМАКЧИЯТА "ЧИЧО СЛОНЧО"...И КАК ПОМАГАХ НА СЕСТРА МИ ДА СИ ИЗЯДЕ ПО-БЪРЗО СЛЕДОБЕДНАТА ЗАКУСКА...




--------------------
 
 
№3 от: admin (24 октомври 2013 21:05)

Айви, благодаря за споделеното - аз (май) най-харесвам от детските истории точно белЪта и всички ония странни (а ,всъщност напълно обясними) случки. Мисля, ясно го показвам като споделям в "Белиада". Апропо, приятели, нещо съм се разконцентрирал - да обединим ли в едно категориите "Белиада" и "Бели и хитрувания" - то е едно и също? Ако да, кое да остане като название?

Китенче, моля, ако не ти е трудно, пренапиши коментара си като статия. Просто "статия" звучи някак си по-гордо, пък и не всеки чете коментарите (а точно тези истории - поне според мен - най-много си заслужават да бъдат прочетени).

Бат Митко - и към теб същата подкана. Онова с "пещерата" беше - ееееее, направо.. абе, нямам думи, Карамба! Пусни ги като статии, моля те: пак да повторя, коментарите не са като статията (че иначе аз ще ги пусна tongue ).

А към люде, решили да споделят подобни истории: Нека не ви притеснява, че към тях няма много коментари - към хубавата история, обикновено, човек не може да каже нещо много (освен, естествено "Благодаря", "Хареса ми" и прочее, но не задължително - хубавостта на историята често ни възпира - та едно просто "Готино е" изглежда "плоско"). Аз лично почти никъде не съм коментирал подобни неща, но това не означава, че не ги оценявам, напротив, напротив: това са едни от най-любомите ми статии в НД! Абе, най-любимите wink




--------------------
 
 
№4 от: kitten (24 октомври 2013 22:45)

Цитат: admin
Китенче, моля, ако не ти е трудно, пренапиши коментара си като статия. Просто "статия" звучи някак си по-гордо, пък и не всеки чете коментарите (а точно тези истории - поне според мен - най-много си заслужават да бъдат прочетени).

Добре, Влади. Махам го от коментари и го слагам като статия. Благодаря за оценката. smile




--------------------
 
 
№5 от: катя милушева (24 октомври 2013 22:54)

hiphip fellow bravo2!
 


 
 
№6 от: bat_mitco (25 октомври 2013 08:52)

Цитат: admin
А към люде, решили да споделят подобни истории: Нека не ви притеснява, че към тях няма много коментари - към хубавата история, обикновено, човек не може да каже нещо много (освен, естествено "Благодаря", "Хареса ми" и прочее, но не задължително - хубавостта на историята често ни възпира - та едно просто "Готино е" изглежда "плоско").

    ПРИТЕСНЯВА МЕ...И ТО МНОГО...НАПРАВО МЕ РАЗБОЛЯВА...ЗАЩОТО СТАТИИТЕ С МАЛКО КОМЕНТАРИ ЗНАЧАТ, ЧЕ НАС НИ НЯМА...ЧЕ СМЕ ОСТАНАЛИ НЕ ЕДИН,А ПОЛОВИН АСАНСЬОР ХОРА...СТАРИТЕ НАШЕДЕТИ СИ ОТИДОХА,НОВИ МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ НЯМА..." НОВИТЕ" СА ПОЧТИ ВСИЧКИ "НЕ СЪМ ОТТУК И СЪМ ЗАМАЛКО"...В НИЩОЖНО ПО-ДОБЪР СЛУЧАЙ ВЛЯЗАТ ,ПОЧЕТАТ, НАПИШАТ ПОЛОВИН КОМЕНТАР...И ДОТАМ...




--------------------
 
 
№7 от: Krista (25 октомври 2013 09:36)

Айви, развесели ме с твоите пакости. wink  Аз се стараех да не правя пакости, но пък ми се случваха случки, които възрастните таксуваха като такива. Сега ми е смешно, но тогава си беше гадничко  като се сетя как с приятелката ми, бяхме решили, че къщичката на кокошките на двора е идеална за наша къщичка за игра и след като се навряхме час - два там, после излязохме покрити с отвратителни миниатюни буби, т. нар. кокошини въшки. crying  Лелеее, че като ме хвана мама: директно под душа със студената вода, бррр...


 
 
№8 от: tivesto (27 октомври 2013 11:39)

Ммммммм, много обичам белите! Ама да ги правя аз! Е и да чета как други са ги правели! Белите направени от моя собствен наследник не са ми много присърце, ама какво да се прави...

Цитат: admin
...към хубавата история, обикновено, човек не може да каже нещо много...

Прав е Влади! На мен ми е много трудно да коментирам, когато нещо е разказано и написано толкова хубаво...

Цитат: bat_mitco
А ПЪК СЪМ ОТДАВНА В МАХАЛАТА И СЪМ СИ ПРИЗНАЛ ВСИЧКИТЕ...

И аз като Бат Митко съм разказал много от белите и приключенията си. Иска ми се да разкажа нещо различно, но вече не помня кое съм разказвал и кое не... Все пак ще се опитам...

Помните, че навремето се абонирахме за една камара вестници и списания. То в училище ни задължаваха, а родителите и те си имаха любими издания. Пощенската ни кутия винаги беше пълна до горе. Живеем на първия етаж и пощенските кутии са до апартамента ни. Бил съм 4-5 годишен, а брат ми 8-9 годишен. Незнайно защо, явно нещо ни е провокирало, но извадихме абсолютно всички вестници и списания от всичките кутии и ги хвърлихме в асансьора. Получи се една огромна камара. Затворихме вратата и той потегли нагоре, понеже някой го извика. От горните етажи се чуха викове и ние се скрихме зад входната ни врата. След няколко минути майка пристигна и се почна еднааааа... Тя работеше наблизо в супермаркета и комшията веднага се сетил кой е виновен за това безобразие и я извикал. Имаше наказания имаше шамари... Аз минах с бой, ама брат ми освен боя имаше да обикаля около блока...

Понеже боледувах много и не ходех на детска градина. Стоях си сам в къщи като детето от "Няма никой в къщи". Една комшийка идваше да ме наглежда от време на време. Един ден майка беше опекла слънчогледово семе в една тава. За да не ям от него през деня, бе сложила тавата върху аспиратора, който спрямо моя ръст си беше много нависоко. И решавам аз, че ще ям семки. Слагам стола отдолу, ама пак не стигам до тавата. Дребен съм. И решавам да се "набера" и да загреба една шепа семки. Набрах се... Тогава аспиратора се откърти от стената и аз барабар с него и тавата се сгромолясах на земята посипан от слънчогледов дъжд. Стола и той отлетя настрана. Главата ме болеше ужасно, ама не помня кое точно ме шибна. Май беше тавата. Поне счупено по мен нямаше. Пак ме биха. От тогава до ден днешен нямаме аспиратор в къщи. Мястото си стои празно...

Има и още бели, ама ще стане много дълъг коментара... tongue2




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 12
Потребители: 0
Гости: 12

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!