Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Май 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
„Мили другарчета, заповядайте на сладка закуска!”
23-05-2010, 19:11 | Автор: mia.yaneva | Категория: Разни - безобразни / Лакомства
Три почивни дни – ще рече три празника. Напомниха ми за трите ми любими закуски от детството, които ми правеше баба. Във вчерашния празник по домашни причини пропуснах да ви пусна първата закуска, днес също – та, няма да стане на ден по закуска. Затова за утре ви каня на три закуски едновременно. Празник е все пак – заслужава нарушаване на дневния режим. Помните ли изречението от заглавието? От детската градина. Всички сядахме на масичките преди да се храним, после ни караха да се изправим и да рецитираме това laughing  

И така: 

Празнична закуска: милИнки 

„Мили другарчета, заповядайте на сладка закуска!”

Тесто: мая колкото голям орех (1 пак от 40 гр., може и с ½ пак.), ½ л. прясно мляко, 1 с.л. захар, 1 л. сол, 1 с.л. олио, 1 с.л. оцет, 1 яйце, брашно колкото поеме (около 1 кг.) 

Заливка: 1 ч.чаша натрошено сирене, 1 стопено масло (125 гр.) – може и олио: масло в съотношение 50:50, 3 яйца 

Маята се разбива със захарта и част от млякото. Замесва се тесто от другите продукти и разбитата мая и тестото се оставя да втаса. Готово е като е станало на конци. (Втасва около час.) Премесва се отново и се правят топчета колкото орех. Тестото много лепне и топчетата се правят с намазани с олио ръце. В намазана с олио и поръсена с брашно тава се нареждат топчетата, на разстояние едно от друго. Оставят се малко да втасат (около 10-15 мин.). Между тях пак трябва да е останало малко разстояние. Заливат се със  заливката и се пекат в затоплена фурна на горен и долен реотан на 180-200 градуса. Пекат се около 30-40 мин. Отгоре се поръсват с пудра захар. 

У нас баба ги сервираше направо с тавата, а ние ги излапваме като всяка милинка топим в пудра захар. 

Неделна закуска: рЪсеница

Продукти: брашно, вода, сол, лук, червен пипер – с две думи, продукти каквито винаги се намират в къщата на бедния fellow  

В тава се сипва брашно, а в една купичка, в която да е удобно да се бърка с цяла ръка – вода. Топва се ръката във водата и се напръсква брашното. 

„Мили другарчета, заповядайте на сладка закуска!”

Разтрива се с ръка, да се получат гранули. 

„Мили другарчета, заповядайте на сладка закуска!”

Това (свещено-)действие се повтаря няколко пъти. Пресяват се гранулите. Повтаря се, докато се свърши брашното. Готовите гранули се сипват във вряща вода със сол. Варят се като се бъркат постоянно, докато се сварят, а водата се сгъсти като каша. Трябва да има гранули, а не просто еднородна каша.

„Мили другарчета, заповядайте на сладка закуска!”

Готовата смес се изсипва в тава. Отделно се запържва една глава лук, ситно нарязан, с червен пипер и се изсипва върху готовата каша. Разбърква се с дървена лъжица и се оставя да изстине. По желание могат да се сложат пречепени хапки стар хляб – по модерному – домашни (!) крутони. Яде се на семейна трапеза направо от тавата  smile На вкус е по-скоро като манджа, отколкото като закуска :) 

Точно снимката на готовата ръсеница не стана - ами, ще имате изненада, ако си направите ръсеница  fellow

Бедна, но най-вкусната ми закуска от детството. Никога нямах търпение да чакам да изстине и вечно си горях езика. Най-обичах като баба сложи препечени хапки хляб, което не беше често. Като започна много да ми се услажда ми я правеше по-рядко, защото е много хранителна... А  и защото, май само жените я обичахме в къщи, и мъжете трябваше да ядат филийки... А каква ти неделна семейна закуска беше това за тях :) 

Любима закуска: траханА 

От тази закуска бързичко се огладнява, предлагам я за почивка на третия ден от празниците :)

1 кг. домати, 1 кг. червени чушки – камби, ½ кг. моркови, 2-3 обелени ябълки, 1 обелена дюля, 1-2 обелени круши, 1 резен тиква обелена, може грозде, 1-2 стръка копър, брашно, квас = стара трахана (ако има).

І вариант: Зеленчуците и плодовете се нарязват на парченца и се сваряват докато омекнат, след което се смачкват на гъста каша. Оставят се да втасат. Втасалата смес се замесва с брашно, докато стане меко тесто. (В случай, че има квас = стара трахана, той се забърква с малко топла вода и брашно да стане меко тесто.Като втаса, той се забърква с леко затоплената каша и брашното да стане меко тесто.) Слага се и малко сол. Престоява няколко дни и се премесва, докато спре да се надига. Правят се малки питки и се нареждат една до друга да изсъхнат, но не много. Полуизсъхналите питки се настъргват на едро ренде или се прекарват през машинка за мелене на месо. Така се разстила да изсъхне и след това може да се постави в буркани или в памечна торбичка.

ІІ вариант: Готовото тесто не се суши, а се слага в буркани и се съхранява в хладилник.

Сервиране: И двете се сервират като 1-2 лъжици трахана се варят  в гореща вода със сол. После се прибавят сухи хапки хляб. Трябва да има консистенция на гъста супа. Има кисело-резлив вкус. (Сухата трахана, преди да се готви, се накисва във вода 1 нощ да стане на каша.) 

Ако питате мен – това си е направо зимнина. Така, при липсата на хладилник, едно време хората са се опитвали да хранят витаминозно децата. 

Не знам дали на някой му е познато – не съм виждала рецепта за трахана в никоя книга и дори в едно манастирска кухня "супата от тархана" нямаше нищо общо с това, което аз съм яла като малка, приготвено от моята баба. 

За съжаление, скоро и аз не съм правила трахана – та нямам снимка. Но тази есен, ще има!

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: pasha (23 май 2010 19:31)
Благодарим ти, от сърце, мило другарче!

И аз започвам, направо от тавата. М-м-м, с пудра захар! Оха! yeyeye

 
 
№2 от: TRIXYY (23 май 2010 19:57)
Мия, от всичките тия вкусотии само милинките са ми познати. Ето ги и моите, но при нас това си е солена закуска ( понякога вечеря   ) и не я поръсваме с пудра захар :


http://detstvoto.net/index.php?newsid=2634

 
 
№3 от: Гергана (23 май 2010 20:21)
Ох, милинките...искам ги в момента

 
 
№4 от: катя милушева (23 май 2010 20:24)
 MIA,страхотноооо,направо обявявам конкурс"ЗЛАТНАТА ЛЪЖИЦА".Готова съм със почетната статуетка в умствен план.Направо страхотни нещица се появяват тук icecream icecream
 Страхотна закуска!

 
 
№5 от: isi (23 май 2010 20:25)
Преди мнооого време тук при нас eli беше написала едно уютно разказче -спомен за баба си и за нейната трахана и за траханола (явно стара трахана - квас) Разказчето се казваше  "'Като гореща вода за трахана"  Тогава бяхме установили, че е имало  най-ранообразни рецепти :))  Аз тогава от нея го чух за първи път това нещо, но май в сливенския край е било доста познато. И любимо! Но беше различно от това на Мия -  беше само с чушки и домати.   И варинтите за консумация на Ели бяха:  във вид на яхния със сирене или във вид на супа с крутони ...



--------------------
 
 
№6 от: катя милушева (23 май 2010 20:34)
 Трахана, не съм виждала направена ,нито съм яла,но сигурно е много вкусна! Определено ще да се приготвя в края на лятото,за да са налични всички продукти с екологично качество!

 
 
№7 от: mchukanov (23 май 2010 20:55)
  Мия
... ръсеницата е живото ноу-хау за кус-кус, само дето той е с грис hiphip



--------------------
 
 
№8 от: mia.yaneva (23 май 2010 21:37)
И няма препържен лук  Ама къв ти кус-кус с грис, хвърли ме в музиката! 

А иначе, траханата е от Сливенско-Ямболския-Новозагорски край. Май ще се наложи да направя наесен да видите :) 

 
 
№9 от: bat_mitco (23 май 2010 21:43)
     МИЯ ЯНЕВА,МИЯ ЯНЕВА...АНГЛИЙСКАТА ФУТБОЛНА ТРАДИЦИЯ ПОВЕЛЯВА, КОГАТО ЕДИН ИГРАЧ ВКАРА ТРИ ГОЛА, СЛЕД МАЧА ДА ВЗЕМА ТОПКАТА ЗА СПОМЕН...ТИ ОБАЧЕ Я СКРИ И ЗАТОВА ЩЕ Я ПОЛУЧИШ, КОГАТО Я НАМЕРЯ...



--------------------
 
 
№10 от: mchukanov (23 май 2010 21:49)
Ооо, Бат Миткоо  xixi3
  ... от онзи край, Мия, не липсва ли в колекцията смегдал
А инак - със, или без лук, така Северноафриканските Баби правят кус-кус-Ът, тъй модерен, напоследък, чаша грис, лъжица брашно, малко сол, ръсиш водица, правиш на трохи, после на пара, и prase




--------------------
 
 
№11 от: undo (23 май 2010 22:09)
И ето втория човек, който е просто НАЛОЖИТЕЛНО да се премести близо до мен. И няма не може - да не си показвала такива чудесии, Мия! blink3

 
 
№12 от: mia.yaneva (23 май 2010 23:23)
... да нямаш предвид самардала, Младе?

 
 
№13 от: mchukanov (23 май 2010 23:57)
  .. самардалата беше подправка, а - зелената сол uuux Смегдалът са пържени залци със сирене, мисля - там по онзи район, или по-скоро Хасковския - суха попара, един вид   - ама Фкусна! - няма ли кой да подскажеее bravoo



--------------------
 
 
№14 от: mia.yaneva (24 май 2010 10:52)
Смегдал.... уф, това за пръви път чувам! Трябват си пищови - определено. А, самардалата - да, това е, все пак сол не е, но е зелена - не соли, ми уханнисва (друга дума не намерих), придава едно осбенно ухание - слага се на кайма, кюфтета, пълнени чушки, пълнени патладжани, но не и на мусака :) Няма ядене, в което да има самардала и да не познаеш :) 

Ух, пък тогава така се бях залисала по лебедчетата на Трикси, че хич не забелязах милинките, нямаше да се повтарям иначе де :) 

 
 
№15 от: TRIXYY (24 май 2010 18:53)
Мия, колкото повече, толкова повече!yess

 
 
№16 от: papi (25 май 2010 16:04)
А това с пържените залци със сирене и масло... олеле, татко ми правеше такава като бях малък... много вкусно, казва се ждиджи папо или поне така се казва в София де.

 
 
№17 от: катя милушева (25 май 2010 21:49)
 Подсетихте ме за една вкусна супа със залчета ,препечени хапки в масло,които се потапят в картофена супа,като кремообразно картофено пюре.Още докато залчетата са горещи много приятно и ароматно цвърчат в охладената супа.Бързо ги излапваш преди да са се размекнали...

 
 
№18 от: svetly71 (15 септември 2013 22:32)

аз го знам като смигял-от питката.дето правят,като се роди бебето,това е в крумовградския край,се надробява от тая пита ,обърква се с олио и сол и се яде,баба ми правеше и беше много вкусно.....
 


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 14
Потребители: 1
Гости: 13
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?