Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
За кулинарията и пържените яйца
6-02-2012, 12:57 | Автор: NeoArt | Категория: Разни - безобразни / Лакомства

Мили другарчета,

От висотата на житейския си опит и години, от стремежа да постигна своята най-върховна точка на некомпетентност и с ясното съзнание, че ще ви споделя нещо, което момчетата не правят, пиша следващите редове.

Не знам защо, но от малък кухнята ме привлича. Трябва да се знае, че съм си момченце още от най-невръстна възраст. Надничах под полите на момиченцата, за да разбера защо няма това, което аз имах и да видя какво си имат. Но това е тема за сексуалното ограмотяване през годините на моето детство. Ще ви споделям друг път.

Та, за кухнята. Знам най-важното: "Трябва да си приятел с готвача!". Мъжете, които са посетили казармата, могат да го потвърдят. Та и аз от малък съм приятел с готвача. А сега искам да ви разкажа за моите първи кулинарни опити.

Някъде преди около около моята четиригодишнина моите майка и татко, които тогава са били млади хора и доста по-малки от мен сега, решават да ме оставят на една моя леля да ме гледа. Тя живееше у нас под наем. Беше сестра на вуйна ми. И като ме оставят и казват, че аз съм непретенциозно дете. Просто  да ми чукне две яйца и да ме нахрани. Филийка хляб и съм готов. А дори, да си изпържи  и на себе си яйца.

Речено - сторено. Младите щастливи излизат на разходка, гости или каквото там са правили. Аз си играя спокоен и щастлив с всичко у дома. След някое време съм забравен от лелята. Трябва да отбележа, че за нея  времето и пространството бяха излишни измерения. Тя си се оправяше чудесно и без тях. Та тя ме остави да си се развивам самостоятелно и необезпокояван от нищо и никой. Седеше си в нейната стая на втория етаж. Аз си бях у дома  на първия и. . .така. Когато става време за вечеря ( тук се сещам, че може би съм бил четири и половина годишен, защото вече съм познавал основните места на стрелките на часовника и особено тези за храна ), аз се качвам на втория етаж и гордо заявявам:"Лельо Ете ( Лельо Весе), вечерята е сервирана! Заповядай!". Следва усмивка с елементи на снизхождение и умиление. Слизаме на долния етаж и аз тържествено я водя в кухнята. Там я чакат сервирани вилици, хляб и две метални чинии с пържени яйца. По две на човек. Отбелязвам, че хляба не е нарязан. Не умеех тогава. Тук започва веселата част. Освен, че времето и пространството бяха излишни измерения според леля ми Весе, то също така възможността да разсъждаваш без да се паникьосаш от нещо дребно, също не беше в приоритетите на тази ми леля. Но има и още нещо, което трябва да знаете, за да разберете ужаса в очите на бедната жена, когато разбира, че четири, не повече от четири и половина годишно момченце е включил котлона и на два пъти е изпържил по две яйца в чиния пълна с гореща мазнина.

На около две години и половина в град Бургас, от където е моята майка, лятото бяхме заедно с нея при баба ми. Тя работеше все още. Мама си ме гледаше у дома. Готвеше боб, който аз до ден днешен обожавам. Докато миеше нещо на "мийката" ( трябва да отбележа, че кухнята е по-скоро бокс ), аз се надигам и посягам към врящата тенджера с боб. Леко започвам да я придърпвам към себе си. Нали се сещате, печката ми се е виждала огромно страшилище и Хензел и Гретел съвсем спокойно са си влизали във фурната! В момента, когато тенджерата вече е на ръба и врящия боб лека полека се накланя към моята нищо неподозираща детска главичка, майка ми се обръща. Бие едно "карате" на тенджерата и тя полита не върху мен, а върху мен и леглото до печката. Това спасява красивата ми детска главичка от обезобразяване и "разкрасява само лявата ми ръка и коремчето. До тук с историята за "първата ми среща с печката и боба". Но след това си представете леля ми Весе, която ме намира вече "сготвил" и какво е  преживяла жената! Какви ли мисли са се появили в главата й!? Та така. Това е първият ми кулинарен опит, при това съвсем съзнателен!

След години, под вещото ръководство на възрастна моя родственица правих щрудел. Някъде към 4-ти или 5-ти клас. След това в 6-ти клас споделих с мой съученик тази рецепта. С огромна почуда установих, че не съм единственото момче, което има увлечение към кухнята и то в нашия клас. Той ми сподели рецепта за кекс. Познайте какво направих, като се върнах у дома? КЕКС! ;) Нещо повече, личеше си още от входната врата на къщата. Имаше и пудра захар и брашно и всичко! В къщата миришеше на нещо възкисело. Аз ядох от кекса. Не беше лош!!! Но никой друг не посмя. Може би защото творческите ми търсения ме отведоха към едни по-тъмни нюанси на кафявото или пък защото моя съученик бе пропуснал да ми каже, че содата не е една лъжица, а една чаена лъжичка. Де да знам. . . Но аз първо му съобщих, грешката и после се опитах да го почерпя. За мое огромно съжаление той не посмя да опита.

Сега, в днешно време, когато съм щастливо женен, у дома САМО аз готвя. Правя го бързо и качествено. Но това не е детство, а сбъдната детска мечта - да готвиш на воля и всички да ти харесват гозбите!

Ако някой се интересува мога да му споделя някои мои рецепти. Тази за щрудела още я помня!!!

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Cvetan (6 февруари 2012 13:03)

Такива сме си повечето момчета!
Обичаме да готвим !
А за рецептата за щрудела, сподели я разбира се! Само, че направи и снимки за да ни "почерпиш"
Например аз  те черпя с това




--------------------
 
 
№2 от: NeoArt (6 февруари 2012 13:13)

Лошото е, че аз сладко не правя от историята с кекса. А и не обичам да ям сладко. Но пък една бърза супа мога да направя и да ви почерпя за обяд някой път! Бърза супа "5минутка" ;).
Но това. . .при следващата ни среща.
А сега:
Тара-ра-а-а
Тара-ра-а-а
Леканощ, деца!
;)



Нали помниш кой пееше така?


 
 
№3 от: Цонка (6 февруари 2012 13:43)

Цитат: NeoArt
сладко не правя от историята с кекса

Значи моментът е подходящ за възстановка на събитието. В махалата обичаме да се черпим и приветстваме всякакви експерименти по темата. em_110
А навремето Добролюб от "Войната на таралежите" ми се виждаше особено странен с мераците си да прави крем-ванилия... По-късно ми стана ясно, че момчетата наистина обичат да се забавляват в кухнята. Все се каня да разкажа тук за гасенето с вода на горящо олио при пържене на картофи извършено от другарчето ми и брат му и последвалия спор, на кого да се обадят първо - на пожарната или на майка си...
Благодаря за веселия разказ! em_11




--------------------
 
 
№4 от: donaddt (6 февруари 2012 20:23)

Да, момчетата се забавляват в кухнята, а момичетата като сглобяват и ремонтират с отвертка и гаечен ключ, em_9


 
 
№5 от: shturcho (7 февруари 2012 09:59)

Много ми беше забавно :). И винаги съм твърдяла, че кулинарията е мъжка работа!


 
 
№6 от: катя милушева (7 февруари 2012 10:02)

Блазе на жена ти :))))! Много интересна история, и аз изтръпнах от ужас при мисълта за последствията от бобената афера!!! Имал си късмет!


 
 
№7 от: anni (7 февруари 2012 10:04)

Марто, друже, така се посмях с този твой щрудел...Я давай рецептата и не му мисли много.Тук май е мястото, на което всичко се яде и то не как да е , а с голяямо удоволствие
Миналата седмица моята дъщеря съвсем без предупреждение беше направила кифлички с шоколад.Обичам кифлички,но божее, колко бяха твърдии...! Обаче вкусни!Десет пъти пита харесват ли ти, харесват ли ти?Ама как няма да ми харесват, изядохме ги бързо-бързо.
Марто, добре дошъл в махалата!




--------------------
 
 
№8 от: NeoArt (7 февруари 2012 10:38)

Да, мили момичета, така е. Имах късмет и то огромен. Защото сега, ако не беше онова "карате" на майка ми, щях да съм с лице, което не всеки ще може да понесе да гледа. А колкото до щрудела, ето рецептата:
- кори, готови, за да намалите щетите;
- ябълки - една, но може и две. Нека да са сладки;
- Пудра захар - да има;
- канела - не прекалявайте с нея;
- орехи - по желание. Аз лично не предпочитам, защото те малко ми объркват вкуса, но всеки си знае.


Слагате една кора върху вестник, защото става много по-вкусно. А самия вестник е върху мушамата на масата - за да не цапате покривки и други подобни. Скандалите след това са ужасТни! Особено с майките. Та, на разстелената кора поръсвате настъргана ябълка, пудра захар и канела. После, с помощта на вестника завивате кората. Много е хитро. Повдигате вестника от едната страна и кората почти сама си се навива. Добре е да не позволявате на ентусиазма ви да надделее над прагматичността. Защото при по-малка маса има вероятност с помощта на вестника да изпратите така навитата вече кора на пода. Това, иначе не толкова сложно действие, се повтаря толкова пъти, колкото МАТРИЯЛ имате и след това е време да изпиете едно кафе. Ще попитате защо. Просто е. Защото вече сте големи и няма кой да ви се кара и обяснява, че кафетата не са за деца! До като пиете кафето можете да помислите за тавата в която ще печете нещото, което  трябва да се превърне в щрудел и то с ябълки. Намазнявате тавата и започвате да подреждате вече увитите кори. Може да са успоредно. Може да ги навиета на колелце като баница със сирене, както я правеше баба ви, или всякак. Вкуса от това няма да се промени. Вкуса може да се промени от печенето на бъдещия щрудел. За целта трябва да загреете фурната предвалително. Тъй като историята мълчи на какви градуси се печеше щрудела, ах тази история, съветвам ви да използвате фурна, която е загрята "умерено". Не знам какво значи това, но се надявам вие да сте събудили системата си за превенция и да опазите щрудела посредством често наблюдение на процеса "печене". Можете леко да го поръсите и отгоре с мазнинка. Не прекалявайте! Това не е баница!!!
След като се изпече до златно, а всеки знае как изглежда златото, нали ( ако някой не знае цвета на златото да отиде и да отвори чекмеджето на нощното шкафче на майка си и да види пръстените в кутийката с изписани с пирограф по трудово някакви неща за 8-ми март лично от вас), го поръсвате с пудра захар.
Не се отчайвайте! Първият път е най-трудно и най-вкусно!
Всички ще го харесат!!! Може би само котката не. Но тя не може и да говори, така че никой няма да разбере какво си мисли за вашия щрудел! Пък и някой виждал ли е котка да яде щрудел?

Да ви е сладко!

П.П. Забравих, докато не са се прибрали всички, трябва да изметете и измиете пода. Четиридесет и петте съда, което сте ползвали за направата на щрудела с ябълките, трябва да се измият, за да може поне от два метра кранът на мивката да се вижда из зад планината с мръсни съдове. Не казвайте на никой колко време ви е отнело да го направите - следват неодобрителни коментари на всички нива на познанства ( това е проверено !). И не опитвайте първи щрудела, моля ви! Все пак някой трябва да съобщи на лекарите от Спешна медицинска помощ от какво е реакцията в телата на близките ви!
Като гледам, с това май рецептата за "Щрудел с ябълки по мартински" се изчерпва!

;)


 
 
№9 от: Боряна (7 февруари 2012 13:41)

Добре дошъл!
Станах страшен фен на леля ти em_9 Все пак странните хора са солта на живота...




--------------------
 
 
№10 от: NeoArt (7 февруари 2012 13:56)

Благодаря!
;)


 
 
№11 от: tivesto (7 февруари 2012 19:03)

Не съм чел по-интересна рецепта от тази за щрудела. Според мен всички рецепти в готварските книги трябва да са описани по този начин.

Марто, добре дошъл при нас. Очаквам с нетърпение още изненади от теб!




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 19
Потребители: 0
Гости: 19

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!