Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2022    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Януари 2022 (10)
Декември 2021 (1)
Ноември 2021 (1)
Октомври 2021 (4)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Суха супа пилешка
22-10-2008, 04:09 | Автор: freja | Категория: Разни - безобразни / Лакомства
За разлика от някои мои връстници, аз прекрасно си спомням тази супа. Баба я купуваше от време на време за разнообразие, макар че самата тя готвеше къде-къде по-вкусни супи. Не знам защо толкова харесвах вкуса й и най-вече парченцата изсушено месо и зеленчуци (разбирай моркови - другите не ги ценях кой знае колко). Нищо особено не е била, обаче беше нещо различно - може би там е ключът.
 
Суха супа пилешка
 
Към края на онова време я промениха - направиха я буквално прахообразна и започнаха да я опаковат не в блестящи пакетчета, а в едни бели, тънки, които много лесно се късат. И докато старото пакетче ми харесваше толкова, че съм си запазила едно (и даже съм реставрирала с черен флумастер обелените букви на гърба), новото въобще не ме привличаше. Вкусът на супата също стана различен - дали защото вече липсваше картинката отпред, която да събуди кулинарното ми въображение и убеждението, че ме чака нещо вкусно?...
 
Суха супа пилешка
 
 
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: о. Георги Георгиев (22 октомври 2008 10:24)
За мен вече не е тайна, защо беше толкова вкусна - натриев глутамат! (вижте опаковката)
Едва ли друго нещо от новите времена ме е възмутило толкова, колкото този продукт. Сега виждам,  че и социалистическата хранителна индустрия го е ползвала... Не ме възмущава толкова евентуалната му вредност, колкото развращаването на вкуса което, подозирам, се получава от него.

Като дете добре знаех разликата между купения бройлер и домашното пиле.
Един интересен факт - понякога селските стопани си купуваха поотраснали ярки и петлета, за да си спестят разочароващата смъртност сред пиленцата. Купените пилета бяха с безцветни (бледи) гребени. Само няколко седмици гледане в домашни условия бяха достатъчни, за да станат гребените им ярко червени.

Хората говореха с основание, че купеното свинско месо понякога има рибен привкус, заради смеските с рибен произход, с които са били хранени из стопанствата.

По селата не се поддържаха магазини за месо, но и никой не страдаше от тази липса - хората там рядко ядяха месо през лятото. Само при повод - внучето е дошло... В такива случаи дядо ми винаги изиграваше диалог с баба ми:
 - Русано, днеска Гочето ни е на гости и викам да турим цялото яйце в супата.
Това разбира се, е шеговито омаловажаване на кулинарното събитие, че се готви кокошка.


 
 
№2 от: furious_kid (22 октомври 2008 12:51)
Абе то за натриевия глутамат (глутаминат) въпросът е доста спорен - вреден ли е или не...
Ама беше вкусно!
prase prase prase

Цитат: "Wikipedia"

Мононатриевият глутамат (IUPAC наименование — 2-аминопентандиова киселина,2-аминоглутаринова киселина,1-аминопропан-1,3-дикарбоксилна киселина), e сол на натрия и глутаминовата киселина. Най-добре е познат с употребата си като овкусител. Чистият мононатриев глутамат е бял кристален прах. При разтваряне във вода (или слюнка), той бързо се разделя (дисоциира) на свободни натриеви и глутаматни йони.

Мононатриевият глутамат активира (наскоро откритите) вкусови брадавици, чувствителни към умами, един от петте основни вкуса; този вкус се смята за основен в японската и китайската кухня, но не се среща толкова често в западната кухня, където понякога бива наричан "апетитен" или "в повече". Смята се, че "умами" вкусовите брадавици реагират точно на глутамата, по същия начин, по който "сладките" реагират на захар.

Глутаминовата киселина е една от двадесетте аминокоселини, които влизат в състава на човешките белтъци; тя е критична за правилното фуинкциониране на клетките, но не се смята за крайно необходима хранителна съставка, защото организмът може да си я произвежда от по-прости съединения. Освен че е една градивните единици в синтеза на белтъци, тя е важна за функционирането на мозъка като стимулиращ невромедиатор. Свободната глутаминова киселина не може да премине през кръвно-мозъчната бариера в осезаеми количества; затова тя се преобразува в L-глутамин, който се използва от мозъка за гориво и синтез на белтъци.

Мононатриевият глутамат се съдържа естествено в морски водорасли и ферментирали соеви продукти и особено в екстракти от дрожди. По-малки количества има и в доматите, гъбите и сиренето "Пармезан". Използва се в много по-големи концентрации за овкусяване на чипс, царевични пръчици и други подобни храни, както и на замразени полуготови храни и бързи храни. Широката му употреба се дължи повече на факта, че е по-евтино да се добави мононатриев глутамат, отколкото да се добавят други аромати и овкусители.

Мононатриевият глутамат е открит и патентован от японския изследовател Кикунае Икеда от Токийския имперски университет, който успял да го получи чрез кристализация в бульон от водорасли. За първи път започнали да го продават под марката Аджи-но-мото в Япония. Съвременният търговски мононатриев глутамат се произвежда чрез ферментация на нишесте, захарно цвекло или меласа.


Далеч по-важното се вижда на етикета: СУШЕНИ МЕСНИ ГРАНУЛИ и СУШЕНИ ЗЕЛЕНЧУЦИ! Много ходехме по планини и пещери и имах приятел, който изкарваше такива гранули - пилешки и телешки с килограми. Бяха направо БЕЗЦЕННИ при лагеруване! А не едно пътуване в Памир, разменихме две кила телешки гранули за чисто нови свръзки титанови карабинери, с каквито тук си беше чиста научна фантастика да се сдобиеш...

 
 
№3 от: felice puba (22 октомври 2008 19:27)
Аз харесвах всички продукти, които не са домашно приготвени. Може би защото ми беше писнало до пренасищане от домашни лютеници и туршии. Сега, никой като не ги прави, отново ми се ядат. Но преди наистина търсехме разнообразието в магазина. И все пак-колкото и да не са били полезни някогашните полуфабрикати, при всички положения са били по-полезни от днешните...



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 21
Потребители: 1
Гости: 20
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?