Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2022    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Януари 2022 (6)
Декември 2021 (1)
Ноември 2021 (1)
Октомври 2021 (4)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
ВКУСНИ ТОПЛИ ПРИНЦЕСИИИИИ
8-04-2010, 14:57 | Автор: ваняя | Категория: Разни - безобразни / Лакомства

Помните ли какво беше най-вкусно в лаФката в училище? За мене това си бяха принцеските с кашкавал и кайма, 0.25ст. с кашкавал и 0.30ст. с кайма. Как само миришеше като ги извадеше леличката winked girl_sigh и тичаш на опашката да си вземеш още топли топли. Или когато чаках сестра ми да свърши часовете си и да си ходиме заедно, 'айде пак за една принцеска, и да ви кажа, все съм се чудела как стават така мекички hum-hum Като ги правех вкъщи, каймата винаги се събираше в средата, а кашкавалът никога не стоеше така разлят, лафкенски тайни явно  xaxa2 Та днес реших да си направя едни домашни принцески и да ги споделя с вас, да похапнем и да се върнем в училищната лаФка.

ВКУСНИ ТОПЛИ ПРИНЦЕСИИИИИ

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№31 от: gamina (9 април 2010 12:14)
Айде сега и Мальовици uuux

Кое е Мальовица?

п.с. А ако знаете как ми се ходи към Мальовица...

 
 
№32 от: рошав заек (9 април 2010 12:47)

В Пловдив пък през осемдесетте кренвиршките официално се наричаха "мит с кренвирш"  - не знам чие е било това гениално хрумване, ама и бая митология сме изяли в гимназията.
ЛаФкаджийката в Английската пък беше кръстила едни сладки с шоколадово покритие "Ташунку Сапа", ама това си беше нейна самоинициатива.




--------------------
 
 
№33 от: bat_mitco (9 април 2010 12:48)
         ДОБРЕЕЕ...ЕТО И КРАТЪК ГЕОГРАФСКОЗАКУСКОВ СПРАВОЧНИК

           ВИТОШКА-ЗАКУСКА СЪС СИРЕНЕ ОТ АСОРТИМЕНТА НА СЛАДКАРНИЦА ЧАЙНА...ЕЛЕНА...80те...
          МАЛЬОВИЦА-ЗАКУСКА С ЛОКУМ...ПОСИПАНА С ПУДРА ЗАХАР...ПАК ОТ СЪЩАТА СЛАДКАРНИЦА, СЪЩОТО МЯСТО,СЪЩОТО ВРЕМЕ... ЗАКУСКИТЕ СЕ ПРАВЕХА ПАК ТАМ...ВИНАГИ БЯХА ТОПЛИ...
         СОФИЯНКА-ТОВА БЕШЕ  ВИД ЗАКУСКА В БУРГАС...НЯКЪДЕ В КРАЯ НА 80те...МАЙ БЕШЕ НЯКАКЪВ ВИД СОЛЕНКА ПОСИПАНА С ЧЕРВЕН ПИПЕР...



--------------------
 
 
№34 от: gamina (9 април 2010 13:04)
Ахааа, мальовицата е локумка!

Обичах локумки... с пудра захар, без пудра захар... всякакви...

 
 
№35 от: mia.yaneva (9 април 2010 13:52)
Според мен виенската кифла беше единственото кифлено подобие на нещо по-соленичко :) Леко приличаше на хляб, на нещо като геврек, но не беше сладка. Много мекичка. Дори майка имаше някаква много популярна рецепта за нещо като сегашните марети или бейкролс - режеха се виенски кифли на филийки, слагаше се мазнина - в тавата или се мажеше масло върху кифличките не знам, слагаше се шарена сол върху тях и се печаха на фурна. Доколкото съм чувала легендите, виенските кифли са измислени от австрийците с формата на османски полумесец, за да ядосват турците като ядат кифли с форма на полумесец след като турците не успяват да превземат Виена :) Аз лично много ги обичах. Помня, че и те последни изчезнаха от пазара след демокрацията - към 2000 г. мисля, ядох последните от една последна останала хлебарница от едновремешните. 

Осморката, маковата кифла и мармаладената си бяха от едно тесто - различаваха се само по това, че на осморката имаше захар отгоре (ние захаринки нямахме - от вас ги чувам) и беше най-голяма, най-дебела и най-скъпа от всички - 0,16 лв, на маковата имаше мак - май беше 0,14 лв, на мармаладената - мармалад (о,10 лв.). Козуначените кифли май по-късно се появиха - мисля бяха и те 0,14 лв. Тях ги помня от гимназията само. Локумените кифли се появиха с частните хлебопекарници-закуско-производства и прочие. От детството си аз локумки не помня.

А, Бат Митко - тия софиянки и аз помня, че съм ги виждала по морето и много им се чудех тогава, кви софиянки като ние в София ги нямаме, но не помня вкуса им, но то и руснаците нямат руска салата. :) 

А отърваването на столицата от географията хич не беше "за щастие", щото поне на мен ми липсваше соления асортимент мноооооооооого - извън мазните банички от 0,13 и 0,25 лв., бутер баничките - подкови от 0,33 лв, които се появиха към 1985 г. и пирожките (забравихме ПИРОЖКИТЕ!), които пък тогава поизчезнаха... Имаше и рогчета, но мноооооооооого рядко. 


 
 
№36 от: cvetelinka (9 април 2010 13:58)
Значи балатонът представлява кренвирш в тесто, навито спираловидно около него. Спираловидната форма е много важна, иначе не е никакъв балатон, а най-проста кренвиршка. А митовете в Плевен по подразбиране бяха с кайма. В стола на нашата гимназия не пестяха чубрицата и митовете бяха много вкусни. А баничките - разбира се, без помен от сирене или извара - толкова ни се услаждаха, че още по време на час правехме списък - кой колко банички иска - и класната (и тя беше в списъка) пускаше по двама души малко преди края на часа, за да купят банички, преди да се е извила опашка. И понеже искахме по петдесетина (за класа общо), леличката ни запазваше цяла тава - за ужас на другите класове, които чинно изчакваха края на часа и оставаха гладни. Разбира се, в лавката ги очакваха кифли (с шипков мармалад или локум), сиренки, кашкавалки, саламки, митове, но какво е междучасието без баничка! Тя беше автономна, неподчинена на иначе строгата йерархия на закуските, в чиято основа бяха мекиците с големина и форма на поничка и с дупка по средата, поръсени с пудра захар, скромни и безкрайно вкусни. На всичкото отгоре бяха толкова неприлично евтини, че никой не си купуваше една мекица, взимаха се поне по две на човек. След редник Мекица идваха сержантите Кифла и Сиренка (сиренките нещо не ги обичахме) и офицерите Кашкавалка, Саламка и Мит. (Любовта ни към саламките впрочем също беше променлива в зависимост от това дали вътре имаше прясна шунка или развален салам.) На върха на пирамидата пък блестеше генерал Балатон. А баничката? Тя просто няма място в строя, тя стои извън него и го наблюдава снизходително. Тя е Н.В. Баничка!

 
 
№37 от: ваняя (9 април 2010 14:01)
И майка печеше крьгчета от виенските кифли ,само че отгоре слагаше ким и с кака ги омитахме за нула време yeyeye

 
 
№38 от: mia.yaneva (9 април 2010 14:01)
Цветелинка

Ама все пак балатонът от кои години го помните, щото на мен ми се струва, че се появи, поне в София след 1990 г. от частниците?

 
 
№39 от: ваняя (9 април 2010 14:02)
Ох пьк пирижки как обичах лелеееееееее


Голяма мазна пирожжжжжжжка сьс сиренеееее

 
 
№40 от: gamina (9 април 2010 14:13)
Пирожкитееее! Във Враца се продаваха точно до входа на ДЕТМАГ

А балатон - значи при нас си е било кренвиршка, те повечето ги навиват спираловидно. Винаги ми е правело впечатление, че ненавитите кренвиршки са с някакво по-сладникаво тесто. Блях.

Локумки - помня ги и от преди това. Даже на село караха от хлебарницата в Роман - банички, понички (с един ужасен бял крем) и локумки.

При нас бутер банички се появиха чак към средата на 90те...

 
 
№41 от: dflame (9 април 2010 14:16)
А пък аз да ви разкажа, в нашия малък градец една от хубавите сладкарници, която носеше гръмкото име МЛЕЧЕН БАР, се стопанисваше от семейство, в което жената беше рускиня. Та благодарение на тази дама, вкусих за първи път руското чудо, наречено  ЧЕБУРЕК. По-вкусна закуска не съм яла, честна пионерска! И пак благодарение на тази напредничава жена за пръв път съм вкусила и  ШЕЙК!

 
 
№42 от: ваняя (9 април 2010 14:19)
Какво е ЧЕБУРЕК ?Сигурно идва от чебурашка

 
 
№43 от: Цонка (9 април 2010 15:15)

По нашите хлебарници в Толбухин се продаваха Петрушки - бухнали правоъгълни сладки изделия с оскъден пълнеж от орехи и шоколадов опит за крем, поръсени с пудра захар. Много ги мразех!!! Имаше и Кремки, подобни, но триъгълни, с бял крем вътре. Отврат!  Защо ли тогава ги мразех, а сега бих омела с удоволствие едно солидно количество от тях - за наваксване!?
В училище върхът на асортимента от сандвичи беше Негово Величество Сандвичът с Шунка - филия с масло и парче шунка, което покрива цялата филия. Струваше 22 стотинки. Най-често се задоволявах с баничка от 13 стотинки с размери Ширина 7 см/ Дължина 13 см/ Височина 1 см.
Обаче Пирожките, дето разправя Ваня, мале-е... убийствено вкусни ги помня. Мазни, горещи, пълни до пръсване с извара, купени след голямо чакане на опашка. Махнаха ги от центъра, защото опушвали околността.



Също твърди до счупване на зъб Меденки и Негърчета, почти умрели от чакане да бъдат купени. Но то е било така, защото заводът е  преизпълнявал предсрочно петилетния план за производство  на пресни закуски.


 
 
№44 от: gamina (9 април 2010 15:27)
Верно, че имаше някакви Кремки... ама имаше и едни от гадни, по-гадни Тригуни...

А явно плевенския мит с кайма е роднина на нашата врачанска кемерка.

 
 
№45 от: mia.yaneva (9 април 2010 16:26)
Поне в Русия и Украйна, така наречените  ЧЕБУРЕКИ са събрат на италианското калцоне - тънко тесто за пици, дори малко по-тънко, същият вкус, прегънато на две и затворено с пълнеж. Всякакъв - солен обаче. В Русия съм яла дори пълнени с картофи и гъби. Мммммм. Продават ги в едни павилиончета още горещи, горещи, парят ти езика. Интересно ми е dflame, вашата рускиня дали не ги е побългарила? И какъв вкус са имали. 

А иначе, Чебурашка идва от чебурекна, което значи нещо като катурвам се, климбичкам се за предмет, който не може да се задържи прав. Поне във филмчето е така. Знам ли, може да се помисли, че чебуреките приличат на ухо, но пък на Чебурашка ушите са кръгли. А и чебуреките са със сигурност по-стари от идеята за Чебурашка. Но ще се справим (както казваше учителката ми по руски) с етимологичния речник. 

 
 
№46 от: ваняя (9 април 2010 16:28)
Всьщност тригуните бяха бутерки заляти сьс захарен сироп и много ги обичах xaxa2


Mia както го описа вкусно вече искам ЧЕБУРЕЕЕЕЕЕКККК ,дайте вече огладнях smile24

 
 
№47 от: isi (9 април 2010 16:42)
Отклонение: Относно Чебурашка и кое е чебурашка, Младен беше качил едно съвременно предаване на "Что, где, когда?" ето ТУК    (ако не греша, че в момента не мога да го видя...)



--------------------
 
 
№48 от: gamina (9 април 2010 17:00)
ахаааа, ама веднага ви казвам къде има такива "пици - чебуреки" - миналото лято ядох такова в Охрид! Хем пица, хем не, с по-тънко тесто, горещо, пари, с всякакъв пълнеж! Страхотно!

А тригуните бяха хем някак солени отвътре, хем поляти със захарен сироп. Ъргх!

 
 
№49 от: рошав заек (9 април 2010 17:26)
Тутманика забравихмееее, тутманикааааа hiphip !!!



--------------------
 
 
№50 от: cvetelinka (9 април 2010 17:37)

Mia, балатоните в Плевен съвсем определено си ги имаше и през 80-те. Едно от местата, където имам спомен мама да ми е купувала балатон (и винаги имаше опашка), беше щандът пред Наркооп, между ресторант Будапеща и магазин Будапеща (унгарската връзка ми е загадка и до ден-днешен).
След промените се появиха закуски от съвсем друг клас: банан (кифла със сирене, каквато никога не си купих заради така омразните ми сиренки от училище), рогче (кифла с колбас, гъби и чубрица, ммм), ловджийска (цяла наденица върху тесто), кайлъшка (в Плевен сме все пак mig_mig ), както и саламки "Будапеща" (пак тази Унгария!), но те нямаха никакъв шанс да добият култовия статус на баничките и балатона hvalba  
Пирожки имахме само в основното училище, мисля, че бяха с мармалад.
Пиците заслужават повече внимание. В моето плевенско детство биваха два вида: тези, които се продаваха на улицата, и тези в училищния стол. Първите бяха с тънко, пухкаво и меко тесто, целите покрити с вкусна плънка; приготвяха ги пред теб, така че винаги бяха топли, а вкусът и ароматът на препечените ръбчета още го помня. Тези от стола бяха малки, от хлебно тесто, върху което имаше основно олио и червен пипер. В средата - сирене, доматени люспи и евентуално кръгче кренвирш. След време по пиците се появи кайма. Някой беше изпуснал една такава пица на пода в класната стая и учителката по математика стъпи отгоре, което роди "бисерния" възглас: "Ма к'ви са тия пици дет' са мажат по токовете?!"


 
 
№51 от: Цонка (9 април 2010 17:40)
Цитат: cvetelinka
Някой беше изпуснал една такава пица на пода в класната стая и учителката по математика стъпи отгоре, което роди "бисерния" възглас: "Ма к'ви са тия пици дет' са мажат по токовете?!"
smile24 xixi2 xixi2 xixi3

 
 
№52 от: ваняя (9 април 2010 17:42)
Вярно пиците бе,от онези машини дето влиза от едната страна и излиза от другата готова с кьдрави рьбчета лелееее Правеха ги в малки кьдрави тавички вечно загорели,много обичах и тях

 
 
№53 от: dflame (9 април 2010 20:19)
Да уточня на MYA, аз "оригинален" чебурек не съм яла, но тези дето ги продаваше рускинята, бяха с пълнеж от кромид лук, нарязан на едро.


Ама не ПИЦИ, моля ви се! Явно в отпор на чуждиците ги бяха кръстили ГАРНИРАНИ ПИТИ. Даже имам спомени при посещенията си в София, на витрините никъде не пишеше ПИЦИ, а гарнирани пити!

Ама хората си бяха свикнали вече - пици, та пици!

 
 
№54 от: anni (9 април 2010 20:56)

Аа,балатоните пред Наркопа в Плевен-това си е истинска класика. Е няма други такива, заклевам се.И със сигурност ги имаше през 80 -те. Ходели сме от училище са ги гледаме ние майсторите как правят балатоти-и една такава баш майсторка като почна да ги реже онези ми ти ленти и да ги увива около кремвиршите...Да дъпълня-кремвиршите се слагаха ЦЕЛИ, а не на половинки или четвъртинки(а някой да е виждал скоро цели кремвирши ва балатона?)
 А пици от онези в къдравите тавички продаваха току до Базара.И май само там.




--------------------
 
 
№55 от: isi (9 април 2010 23:30)
Ето подробна информация от frejafurious_kid и още много вкусни спомени за  дебюта на пицата като гарнирана пита :))



--------------------
 
 
№56 от: mia.yaneva (10 април 2010 00:08)
Заменям всички днешни пици, за тогавашните гарнирани пити, ама ниц :) 

П.П. Ето малко по името на чебуреките: http://ru.wikipedia.org/wiki/Чебуреки



П.П.П. Цветелинка, пирожките с мармалад не са ли всъщност онези мазните понички, дето и  сега ги продават по морето, а преди по гарите  мен лично ме хвърли в музиката с тия пирожки с мармалад... хъм...

 
 
№57 от: Надя (10 април 2010 17:37)
Шопска - питка с пълнеж от сирене и шарена сол.
Издирват се - едни като рози, тестени, вътре пълни с крем, маслено-сметанов, и поръсени с пудра захар. Наистина не помня как се казват, беше нещо с "р" - ромки:):), ромулки, руменки???



 
 
№58 от: ralitza_tzankova (10 април 2010 19:47)
В Русе до нас имаше закусвалня и приготвяха закуски. Наричаха се май милинки независимо от пълнежа, а на тези с кремвирш им казваха маруся. Аз бях много злояда, нашите като излезеха за работа хвърлях закуската и млякото през прозореца. А закуските от стола в училище ги кътах в чантата си докато майка ми не ги намери мухлясали.

 
 
№59 от: cvetelinka (10 април 2010 20:43)
Mia, може и да са като поничките, които описваш, и наистина си бяха бая мазнички, ама в нашия стол се водеха пирожки А изделие с име поничка нямаше Много по-късно опитах поничка, но беше качествено различна, така че чудесата от стола за мен си останаха пирожки

 
 
№60 от: Krista (10 април 2010 23:31)
Щом коментарите са прерастнали към "разни закуски", веднага ще добавя любимите ми "РОГЧЕТА". Това беше една много вкусна закуска, нещо като баничка с тесто, в което има мая. И много истинско сирене, естествено. Ммммм, толкова беше вкусно. Продаваха се на спирката на трамвай 3, преди  пресечката на "Жданов" (дн. "Пиротска") с "Хр. Ботев". Почти винаги, когато слизахме с мама от трамвая - се отбивахме за "рогче". Еййй, още ми е в ума,  онзи вкусен аромат на прясно изпечени "рогчета". Хм..., трябва да отбележа, че става въпрос за средата и втората половина на 70-тте. После там направиха магазин за продажба на велосипеди. И вкусната баничарница замина в небитието. Никъде повече не срещнах тази вкусна закуска. Днешните "рогчета", нямат нищо общо с онези банички.

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 21
Потребители: 0
Гости: 21

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по: