> Лакомства > Сламки за напитки

Сламки за напитки


3-03-2009, 06:03. : freja
Днес ще пием лимонада. От вас - лимонадата, от мен - сламките! wink

Сламки за напитки

Не знам от кой магазин се купуваха сламките. Вкъщи те просто се взимаха от някъде. По една - по две, за многократна употреба и старателно измивани след всяко ползване.

Например едни от първите ми сламки бяха от... слама. Да. Подари ми ги един съсед, който беше работил като готвач по корабите. Не знам в коя държава нито от какво растение са били произведени, но наистина си бяха сламени, само че по-плътни и много по-твърди от сламата на село. Аз предполагах, че са африкански, защото чичкото беше плавал предимно в него регион. Така и ги представях гордо на приятелките си: африкански сламки. Африканските сламки бяха само две, а аз използвах само едната от тях. Другата си я пазех. При това, използвах сламката не когато ми падне, а само при много специални за мен случаи. Но колкото и рядко да бе то, на нея все пак ù пролича. Започна да се размеква и нацепва, особено в онзи край, който потапях в чашата (и който се беше оцветил в червено и не можеше да се измие). Скъсих я малко с ножицата, след известно време - още малко и така, докато не се наложи да подхвана "пазената" сламка. Предполагам, че в края на краищата и нейната съдба е била същата трагична, щом днес я няма. Африканските сламки ми служиха вярно цели десетина години!!! Бяха уникални и никога след това не съм виждала пак такива.

Пластмасовите им посестрими пристигаха вкъщи обикновено завити в салфетка, след гостуване у някой семеен приятел, който незнайно как се е сдобил с тях. Или пък след сладкарница? Но аз нямам спомени по сладкарниците да са предлагали сламки. Понякога майка и татко ни носеха някоя-друга - пак незнайно откъде. Бяхме си събрали около 30-тина, най-различни на цвят, като основно преобладаваха червените и тъмнорозовите. Използвахме си ги много пъти, без да се притесняваме, че вътре в тях може евентуално да е останала някоя неизмита частица от предишните ползвания, която евентуално би могла да ни отрови. И частици със сигурност са оставали, защото когато ги хвърлях преди няколко години, бяха залепнали за дъното на чашата, в която ги събирах.

Понеже беше голямо щастие да се сдобиеш с една-две сламки, през лятото на 1989 си купих цели два пакета - да имам за много години! Оказа се, че в съветските магазини този артикул съвсем щедро си се продава в големи количества; и аз се запасих. За мой "късмет", скоро след това навлязоха широките и чупещи се сламки. Тях спокойно можехме да изхвърлим след първата и единствена употреба, защото изобщо не бяха дефицитни. Та не можах да си доизползвам пакетите - ето единия (другият въобще не е разпечатан):

Сламки за напитки

Има си и етикет за качествен контрол:

Сламки за напитки

Случайно открих още две сламки от същото поколение, различни на цвят:

Сламки за напитки

Тези две сламки са много по-твърди от сламките в пакета и не могат да се огъват - за разлика от руските, които са изключително пластични и по това ужасно ми напомнят на... маркуч за система...

Сламки за напитки

_____________________________

Добавям и тези фантастични сламки за шейкове на Simpra:

Сламки за напитки