Така... Тъжно или не - малко вещи са останали от детството ми, заради постоянни местения между общежития и поради липса на собствен дом, на тавани и мазета, където човек обикновено смело трупа и съхранява различни предмети. И до днес е така. Добре, че има такива виртуални складове за чудеса от миналото като този сайт, където да си намирам разни изгубени неща...
(.... А на мен ми върви да си губя играчките от малка - още при първото преместване в друг блок, дядо  ми някъде забрави цял чувал с играчки (от онези белите големи чували), най-хубавите ми играчки..., всъщност - всичките ми играчки. С години тъгувах за тях и се чудех каква ли е съдбата им.

Здравейте,
 
Казвам се Марияна и съм нова сред вас, но много се радвам, че съм тук и мога да се върна чрез този сайт назад в спомените на моето детство.
Тук намерих много от нещата, които са били част от моето детсво.
Бях на гости на родителите си, а там имаше панаир, от който си купих любимия ми пухкав крем във фунийка, който ме върна в спомените от моето детсво.

Вижте какво намерих в гаража:

Малко коментар от админа:

Може би тази статия ще стане повод за спорове. Във всеки случай авторът й е писал за човек, който е част от детството ни и за неговото "детско мнение" за този човек. Промених малко кратката статия, за да е ясно, че статията все пак е в съответствие с "НД".

Dani

"Макар че съм била дете, имам памет за онова време, когато крехката жена в бяло грачеше с големите си очила от баналните партийни трибуни и говореше за хармонична всестранно развита личност и естетическо възпитание на подрастващите. От тези лозунги едва ли нещо съм разбирала, но в училище започна да става все по-интересно. Извън досадните задължителни предмети там се случваха десетки артсъбития, на които аз и други като мен, по-будни и жадни за интересен живот, ходехме с искрено желание. Правехме ги с ентусиазъм – срещи с творци, поетични рецитали, песенни конкурси, театрални постановки, спортни състезания, творческа работа с по-малките от нас ученици, олимпиади, курсове по краснопис и рецитиране на поезия, пътувания в други градове, опознаване на историята на родния край… И прочие, и прочие. В училището ни – ново, построено в малкия ни град в чест на 1300-годишнината на България, ходех с желание и самочувствие, защото беше уютно и модерно. " (...)

Здравейте махалата :)

Ходих да искам прошка на родителското тяло, и се оказа че преподреждат къщата и вижте какви неща си намерих :)

Извинявам се за качеството на снимките, но са от телефона, че не бях подготвен за снимки ;)

Деца, нека видим малко от рекламните послания по времето когато още не бяха така дразнещи както днес. Признайте си сега колко е неприятно да ти прекъснат по телевизията филма или олимпийското състезние за да те занимават със... ...Но няма да говорим за това, а за онези плакати и брошурки, които бяха цветни, шарени и някак привличаха погледа. Тогава през соца и по голямата част от нашето детство преобладваха разбира се рекламите на тежката индустрия, на големи фабрики и металургични заводи, на електрониката, но имаше и такива на тема ширпотреба.

Намерих на село тези опаковки и много им се зарадвах, особенно на Лактата като я гледам все едно гледам кутия пълна с бонбони и онези цветните "златца" от които си правехме пръстенчета, помните ли?

Сладък спомен от детството Taoro - Jugo de mango...

   Впечатлен от разказите на другарчетата, с риск да се повторя ще събера и аз в статия всичките си предишни коментари за пакости и лудории. Тъй като отсъствах от махалата няколко дни, ще разкажа на свой ред какви разбойници бяхме ние най-вече на село. Там децата бяха буйни, или както модерно се наричат сега -  хиперактивни. Та С какъвто се събереш, такъв ставаш - казва известната поговорка...