Анита

Денят беше 10-ти или 11-ти януари. Беше студено – онзи щипещ лицето януарски студ, който се усеща повече отколкото е, защото духа вятър. Може би именно това е времето, за което се отнася стиха: “зимата пее свойта зла песен".
Януарският вятър разпиляваше във въздуха снежинки. На такъв снеговалеж селяните по нашия край му казват “прашолене’. Т.е. едва-едва вали, сякаш прах се носи по въздуха. Ако сте попадали в такова време, знаете колко е лесно да се съсредоточиш в някоя леко падаща снежинка. Понякога снежинката “каца" на лицето и тогава усещаш как лееко се стопява, докато се превърне в бистра капчица вода. Почти като сълза върху бузата ти.
Стигнах на гробището тъкмо навреме. Пресният гроб се открояваше на фона на снежната белота. Погребенията през зимата са някак нелогични ( не че другите са “логични"). Всичко е бяло, красиво и черно-кафявата яма стой в ужасен дисонанс с природата наоколо. (...)

Някой имал ли е/ има ли подобни съкровища :-)
Спомени от времето когато родителите ми бяха в СССР на работа.
И едно оцеляло кученце което май си е българско. Всъщност те бяха повече, но с времето са поели в различни посоки...

Първа част – В този свят електронен, все по-малко бонбонен   

И си не така силен,/
и си не тъй хвърчилен/
в този свят електронен,/
все по-малко бонбонен.
"Електронен свят", песен от "Измислици-премислици"

-----------

 Питаш ме как стигнах до това невероятно откритие? Всъщност всичко започна по най-банален начин. Отивах на нощна смяна. Колегата, който трябваше да сменя е художник. Художник, който дава нощни дежурства, какво странно има в това – все повече хора напоследък го правят. Колегата художник има доста изложби, илюстрации в разни книжки и списания, но вече  нещата с рисуването не вървят и затова трябва да припечелва и от нощни смени.

Когато се сменяваме с колегите, обменяме по някоя и друга новина. А когато се сменявам с художника, винаги внимавам в това, което ми разказва. Художниците, ако не знаеш, са особени хора. Имат наблюдателно око и забелязват някой щрихи от живота около нас, които на пръв поглед са незначителни, но всъщност са ключ към всичките ни радости и скърби.

“Времето тече по-бързо. -  колегата ме изгледа изпитателно и разбрах, че иска да ми каже нещо (...)

Умолявам ви от сърце  Не разваляйте снежната котка

А снежната котка си беше съвсем обикновена. От сняг, с мустаци от клечки и добре оформени снежни уши. Йоана я моделира цял следобяд. Йоана е дете на моя позната, която понякога дава дежурства в сградата, където съм пазач. Този ден беше събота и затова познатата ми беше взела и дъщеря си, Йоанка, която не беше на училище. Докато чистех снега с лопатата, Йоана успя лека полека да извае своето снежно коте. Аз отдавна не мога така, да стоя с часове в зимния студ и да се ровя в снега, докато ръкавите замръзнат и в ботушите попадналите снежни парченца се превърнат в неприятно мокреща пръстите студена вода.
А някога го можех. Когато и аз бях дете и студът беше нещо, непроникващо по-навътре от върха на поруменялото ми се носле. Но няма нужда да обяснявам повече, всички сме били деца и знаем добре това.
Към края на деня Йоана започна да се притеснява, че някой случайно минаващ възрастен ще вземе да разруши направената с толкова труд снежна котка. Помоли ме да я пазя през нощта ( този ден бях денонощна смяна).
Обещах й, че ще пазя котката от разни недоброжелатели, но очевидно това не я задоволи.
И затова написа ето тази бележка...

Здравейте!

Като видях картата на Anakin Skywalker се сетих, че и аз имам няколко карти забравени в едно чекмедже. И реших да ви ги покажа.

Ето пътната карта, която ползваха нашите татковци, когато пътуваха из страната и ни возеха в Жигули, Лади, Москвич-и.

Шоколадовите опаковки на моето детство. 

Открих тези празни кутии от лакомства в къщи. Не помня да съм ял от тях, а сигурно съм ял от космоса /пробно производство от 1983г/. Алеко са от 1972 и няма как да съм ги пробвал. Може би ще са ви познати.

За какво служи ваканцията – замислял ли се е някой… Така започва известната песен от “Приключенията на Петров и Васечкин". Но докато известните герои от руския филм скучаят в пионерския лагер, в нашия лагер нямаше време за скука. А за какъв лагер говоря? Да започна тогава отначало.

Не бях ходил на детски лагер от… когато бях дете. В миналото ми останаха вечерните проверки, вдигането на знамето, лагерната столова, тръбата, с която сутрин ни вдигаха, лагерния огън, лагерните игри, вечерта на талантите…
Но преди около два месеца ми бутнаха в ръцете една брошура на “Ученически отдих".

За какво служи ваканцията – замислял ли се е някой… Така започва известната песен от “Приключенията на Петров и Васечкин". Но докато известните герои от руския филм скучаят в пионерския лагер, в нашия лагер нямаше време за скука. А за какъв лагер говоря? Да започна тогава отначало.
Не бях ходил на детски лагер от… когато бях дете. В миналото ми останаха вечерните проверки, вдигането на знамето, лагерната столова, тръбата, с която сутрин ни вдигаха, лагерния огън, лагерните игри, вечерта на талантите…
Но преди около два месеца ми бутнаха в ръцете една брошура на “Ученически отдих". Това е държавна организация, която се опитва да стопанисва бившите пионерски лагери.
Бях обещал на едни познати деца да им организираме през лятото “скаутски лагер". Това обещание беше почти в сферата на невъзможните за изпълнение неща. Вече се ровех в интернет, за да видя къде ще си изкарам лятната отпуска, когато случайно...