
"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
« Март 2021 » |
---|
Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд |
---|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | |
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
freja,
Надя,
InternalError
Редактори:
Бяло,
Дани,
Дона ДДТ,
Дългата,
Захариса,
Зверче,
Зико,
Зори Джункова,
Ели,
Иве,
Иси,
Марулка,
Тивесто,
Чудакът от 6-ти Б,
Цветан,
Цонка,
Лилия
Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
|

Анита
Денят беше 10-ти или 11-ти януари. Беше студено – онзи щипещ лицето януарски студ, който се усеща повече отколкото е, защото духа вятър. Може би именно това е времето, за което се отнася стиха: “зимата пее свойта зла песен". Януарският вятър разпиляваше във въздуха снежинки. На такъв снеговалеж селяните по нашия край му казват “прашолене’. Т.е. едва-едва вали, сякаш прах се носи по въздуха. Ако сте попадали в такова време, знаете колко е лесно да се съсредоточиш в някоя леко падаща снежинка. Понякога снежинката “каца" на лицето и тогава усещаш как лееко се стопява, докато се превърне в бистра капчица вода. Почти като сълза върху бузата ти. Стигнах на гробището тъкмо навреме. Пресният гроб се открояваше на фона на снежната белота. Погребенията през зимата са някак нелогични ( не че другите са “логични"). Всичко е бяло, красиво и черно-кафявата яма стой в ужасен дисонанс с природата наоколо. (...)
|
|
|
Някой имал ли е/ има ли подобни съкровища :-) Спомени от времето когато родителите ми бяха в СССР на работа. И едно оцеляло кученце което май си е българско. Всъщност те бяха повече, но с времето са поели в различни посоки...

|
|
|
Първа част – В този свят електронен, все по-малко бонбонен

И си не така силен,/ и си не тъй хвърчилен/ в този свят електронен,/ все по-малко бонбонен. "Електронен свят", песен от "Измислици-премислици"
-----------
Питаш ме как стигнах до това невероятно откритие? Всъщност всичко започна по най-банален начин. Отивах на нощна смяна. Колегата, който трябваше да сменя е художник. Художник, който дава нощни дежурства, какво странно има в това – все повече хора напоследък го правят. Колегата художник има доста изложби, илюстрации в разни книжки и списания, но вече нещата с рисуването не вървят и затова трябва да припечелва и от нощни смени.
Когато се сменяваме с колегите, обменяме по някоя и друга новина. А когато се сменявам с художника, винаги внимавам в това, което ми разказва. Художниците, ако не знаеш, са особени хора. Имат наблюдателно око и забелязват някой щрихи от живота около нас, които на пръв поглед са незначителни, но всъщност са ключ към всичките ни радости и скърби.
“Времето тече по-бързо. - колегата ме изгледа изпитателно и разбрах, че иска да ми каже нещо (...)
|
|
|
Умолявам ви от сърце Не разваляйте снежната котка
А снежната котка си беше съвсем обикновена. От сняг, с мустаци от клечки и добре оформени снежни уши. Йоана я моделира цял следобяд. Йоана е дете на моя позната, която понякога дава дежурства в сградата, където съм пазач. Този ден беше събота и затова познатата ми беше взела и дъщеря си, Йоанка, която не беше на училище. Докато чистех снега с лопатата, Йоана успя лека полека да извае своето снежно коте. Аз отдавна не мога така, да стоя с часове в зимния студ и да се ровя в снега, докато ръкавите замръзнат и в ботушите попадналите снежни парченца се превърнат в неприятно мокреща пръстите студена вода. А някога го можех. Когато и аз бях дете и студът беше нещо, непроникващо по-навътре от върха на поруменялото ми се носле. Но няма нужда да обяснявам повече, всички сме били деца и знаем добре това. Към края на деня Йоана започна да се притеснява, че някой случайно минаващ възрастен ще вземе да разруши направената с толкова труд снежна котка. Помоли ме да я пазя през нощта ( този ден бях денонощна смяна). Обещах й, че ще пазя котката от разни недоброжелатели, но очевидно това не я задоволи. И затова написа ето тази бележка...
|
|
|
Здравейте!
Като видях картата на Anakin Skywalker се сетих, че и аз имам няколко карти забравени в едно чекмедже. И реших да ви ги покажа.

|
|
|
Ето пътната карта, която ползваха нашите татковци, когато пътуваха из страната и ни возеха в Жигули, Лади, Москвич-и.

|
|
|
Шоколадовите опаковки на моето детство.

|
|
|

Открих тези празни кутии от лакомства в къщи. Не помня да съм ял от тях, а сигурно съм ял от космоса /пробно производство от 1983г/. Алеко са от 1972 и няма как да съм ги пробвал. Може би ще са ви познати.
|
|
|

За какво служи ваканцията – замислял ли се е някой… Така започва известната песен от “Приключенията на Петров и Васечкин". Но докато известните герои от руския филм скучаят в пионерския лагер, в нашия лагер нямаше време за скука. А за какъв лагер говоря? Да започна тогава отначало.
Не бях ходил на детски лагер от… когато бях дете. В миналото ми останаха вечерните проверки, вдигането на знамето, лагерната столова, тръбата, с която сутрин ни вдигаха, лагерния огън, лагерните игри, вечерта на талантите… Но преди около два месеца ми бутнаха в ръцете една брошура на “Ученически отдих".
|
|
|

За какво служи ваканцията – замислял ли се е някой… Така започва известната песен от “Приключенията на Петров и Васечкин". Но докато известните герои от руския филм скучаят в пионерския лагер, в нашия лагер нямаше време за скука. А за какъв лагер говоря? Да започна тогава отначало. Не бях ходил на детски лагер от… когато бях дете. В миналото ми останаха вечерните проверки, вдигането на знамето, лагерната столова, тръбата, с която сутрин ни вдигаха, лагерния огън, лагерните игри, вечерта на талантите… Но преди около два месеца ми бутнаха в ръцете една брошура на “Ученически отдих". Това е държавна организация, която се опитва да стопанисва бившите пионерски лагери. Бях обещал на едни познати деца да им организираме през лятото “скаутски лагер". Това обещание беше почти в сферата на невъзможните за изпълнение неща. Вече се ровех в интернет, за да видя къде ще си изкарам лятната отпуска, когато случайно...
|
|
|
|
Общо на сайта: 9
Потребители: 1
Гости: 8
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
|
|