> Разни - безобразни > Думите, от които се страхувахме

Думите, от които се страхувахме


10-02-2010, 15:26. : Боряна
Преди няколко години с приятели се връщахме от поредното пътуване и минахме покрай скалите на Скравена, където има забит кръст. Някой се поинтересува каква му е случката, когато мъничката Лиа /тогава 6-7 годишна/ буквално "изби рибата» със следния отговор: "Ами от там, по време на Конституцията, Комунистите хвърляли Хората от скалите…» Секунда-две мълчание, след това – бурен смях. "Абе, Лийка – питаме ние – ти знаеш ли, какво е Конституция?» Тя се изчервява и много бавно казва: "Не знам, ама звучи много страшно…»
Тази история ме върна мнооооого години назад, когато четях "Сто и един далматинци». Там, в последната глава, Мистър Душкинг обясняваше на Мисис Душкинг, че трябва да създадат династия от Душкингови, която да се грижи за далматинската династия. Ако не ме лъже паметта, точното продължение е: "Пердита рязко излая. Думата династия й се стори като какафония…». Та и в моята класация на думичките, които плашат, "династията» зае подобаващото си първо място. Но не беше само тя – о не, в никакъв случай!
Следващото ми сериозно предизвикателство, беше ужасната комбинация от букви алманах. И до днес ми звучи някак гадничко, скрито, като място, където са извършвани жертвоприношения, нещо тайно, църковно, тъмно, бррррр…. И няма сила, която да ме убеди, че това е просто някакъв си сборник, убедена съм в злокобното значение на тази дума, също като и това на сестра й – христоматията
Хиляда и една благодарности на автора на разяснението на тункваните вафли – честно си признавам, че и аз до вчера не знаех какво точно значи това. В съзнанието ми, това бяха едни вафли, подлагани на чудовищни мъчения, тунквани във врящи казани и въртени на шиш. Всъщност, като се замисли човек, обливането с горещ шоколад едва ли е от най-приятните неща, които могат да се случат на една уважаваща себе си вафла…
Да не пропусна – Кръстова гора. В съзнанието ми това е най-страшната гора на света, вместо дървета виреят само кръстове, а под тях вият страшни създания. Едни много отчаяни хора ходят да спят там, защото /тука по моему съм чела малко повече легендата за Орфей – б.а./ тая гора със сигурност води към подземното царство. Признавам си най-честно – и до днес моят крак не е стъпвал в околията…
Ще завърша с дума, чието значение не знам и до днес, а не съм го и търсила. "Паноптикум на стари криминални случки» се зовеше една доста симпатична книга в татковата библиотека. Криминалните случки бяха прилични, разказите – доста добре написани и какъв късмет, че никакъв паноптикум не се пръкна между страниците…

А на вас, деца, от кои буквосъчетания ви настръхваха косите?

ПП. Сега, когато съм голяма, няма думи, от които да ме е страх. Има само такива, които ме дразнят като за световно: "Ще инициираме поредица от хепънинги и ще ангажираме оптималния си капацитет и ресурс, за да отговорим адекватно на изискванията на европейските ни партньори…». Без думи. И без коментар.