С такова умиление си спомням за ваканциите на село при баба и дядо...Всяко лято москвичът на баща ми ни откарваше със сестра ми в едно китно селце, в полите на Люлин планина. Сутрин баба ставаше рано и ни правеше мекички. След това излизахме на двора с дядо, за да видим дали птиците са ни снесли яйца в гнездата, които си бяхме направили собственоръчно и сложили в клоните на едни ниски люлякови храсти. И о, чудо - винаги имаше по едно яйчице в гнездата! Дядо предварително е поставял яйца от джинка там, за да се радваме. В двора имаше малинови храсти и не пропускахме да си наберем от вкусните плодчета. Правехме си плодово мляко - малинки с кисело мляко. Баба и дядо ни научиха на таблицата за умножение много преди да тръгнем в първи клас, четяха ни истории за хайдут Велко, учеха ни на стихотворения. Непосредствено до къщата беше училищния двор - чудесно място за игра за децата във ваканция. Имаше баскетболен кош и често играехме баскетбол с братовчедите ни, които постоянно живееха в селото. Местните деца много не приемаха пришълци - градски деца, и страняха от нас. Когато станахме девойки, положението се промени и се превърнахме в обект на ухажване от местните момчета. Контехме се по цял час, за да излезем на улицата. Косата се сплиташе на плитки вечер, за да е къдрава на другия ден. Ходехме цяла тумба на кино в близкия град, говорехме си до късно през нощта в училищния двор, разказвахме си истории. Баба и сестра й, чиято къща беше наблизо, ни следяха изкъсо и обикаляха по улицата /наричаха го ''вечерна разходка''/, за да не ни изтърват от поглед в тъмното.

Помня качамака на баба - невероятно вкусен. След като го свареше, го правеше по два начина - изсипваше го от тенджерата, чиято форма беше заел и го режеше с конец на филии, с които можеше да си топиш в различни разядки - пържени чушки и домати, люти чушчици в оцет и олио или пък в мед, друг път му слагаше масло, сирене и червен пипер. Помня и нещо, на което му казваха ''разпарен хляб" - на дъното на тенджера с малко вряща вода се слагаха клонки и отгоре се поставяше хляб да омекне. И после топяхме залъчета в невероятните гозби на баба. Аз и сестра ми бяхме злояди деца, но при баба и дядо ядяхме с голям апетит.

Дядо ми пък майстореше пищялки от дърво и свиреше на тях.

Като всяко любопитно дете тъмното мазе ме привличаше с различните неща, складирани в него. Имаше кашони, пълни със стари вестници и списания - ''Паралели'', ''Жената днeс'', ''Космос''. Обожавах да прелиствам пожълтелите страници и да чета статиите в тях.

Много обичах разказите на баба за нейната младост...Питала съм я как се е оженила и ми е разказвала, че като мома се е хванала за дядо на хорото и така...Нравите са били други тогава.

Баба и дядо вече са покойници и къщата е празна и запустяла. Малините са превзели целия двор, тревата е с човешки ръст...А люляците са станали големи дървета, за съжаление - без гнезда...

Честито Благовещение,мили другарчета!Желая ви от сърце да сте много здрави и да имате повече вълшебства и благи вести!Днес е един от най-светлите празници-ден на майката.Мисля,че не е случайно,че точно днес се навършват девет месеца  от загубата на мама...Няма случайни неща в живота...Не искам да натъжавам Нашето детство...Искам само да споделя най-ценното,което пазя от моето детство и от мама.То е в една вълшебна кутийка...Ето я...

 Вълшебната кутийка!Това са плитките на мама и моите бебешки къдрички!Откакто се помня те стоят в тази вълшебна кутийка,в която често надзъртам.На горната снимка е мама с плитките,а на долната съм аз с къдричките.Вълшебната кутийка ми я даде мама и аз я пазя до днес.И ми е тъжно и мило.И вълшебно...Целувам плитките на мама и си представям,че е до мен...И не знам защо всеки път като ги гледам в главата ми  започва да се върти една песен на Емил Димитров от нашето детство...Сетихте ли се...?Каква невеста си била ти,мамо,мила мамо...Може би,защото мама ни обича най-силно като никой друг,защото е най-верният приятел на този свят,който никога няма да те предаде...Вечер гледам тъмното небе като едно време,но сега не чакам падаща звезда,а търся моите две звезди,най-ярките-мама и татко.Зная,че те са някъде там и не са ме изоставили.Някъде на едно по-добро място,където няма зло и болка.Място като Нашето детство...Прости ми за всичко,мамо!Обичам те безкрайно!Дълбок поклон!

  Простете ми за тъгата,приятелчета...Обещавам да се реванширам с много усмивки!

Здравейте, приятели! Напоследък с моето другарче, на когото фотографията му е хоби, си говорихме доста за дигитализиране на снимки. Та реших и аз, както в предишна статия беше направил yogimax, да ви покажа някои снимки от моето детство...

Бабината къща... Скъп и топъл спомен от детството. Няма човек, който като чуе думата детство да не се сети за къщата на баба. Игри, смях, свобода и простор -  това бе за мен тази стара, къща от керпич, в едно малко, липсващо на картата, село. И всеки път, когато спомените ми ме отнесат натам, нещо стяга гърлото и сълзите идват, неканени...

Здравейте, другарчета!

Радвам се, че харесахте първата част на разхаза по мои далечни спомени. Ето и втората част. Приятно четене!

Здравейте, другарчета!

Страхотен сайт! Страхотни емоциии. Стартирам с откъс от едно мое незабравимо лято, който се надявам да продължа за да си спомним дружно хубавите времена!

Макар със закъснение ви честитя Баба Марта...писах, че съм изтрила снимките от телефона, но се оказа, че съм ги запазила в компютъра!!! Това са само част от всичките...

Преди няколко дена реших да правя пре-подреждане и почистване на шкафовете с посуда, подправки и други неща... и вижте какво открих - клечки за зъби и мелничка за орехи (казаха ми, че не била за всякакви ядки, а САМО( ) за орехи )

Ще оставя коментарите на вас!!!

П.С. Специални поздрави и целувки ( ) за Anakin Skywoker...

... в памет на баткото на Надя - Чаната ...

със специалното съучастие на Надя

ТОВА Е ЕДИН МНОГО СТАР ПРОЕКТ...

И Е ЕДИН ВИД ДУЕТНА СТАТИЯ...

ЕДНА ИСТОРИЯ ЗА БРАТЯ И СЕСТРИ,

РАЗКАЗАНА ОТ  ЕДНА СЕСТРИЧКА - НАДЕТО...

.

...И ЕДИН БАТКО - АЗ...

  ВСИЧКО ЗАПОЧНА НА ЕДИН ТОДОРОВДЕН В ЕЛЕНА ОТ ЕДИН ДЪЪЪЪЛЪГ РАЗГОВОР С ИСИ И ТИШО...БЯХА ГЛЕДАЛИ КУШИЯТА В БЕБРОВО И КАК СЕСТРА МИ БЕШЕ ПОБЕДИЛА МЪЖЕТЕ, А АЗ РАЗКАЗАХ ЗА НЕЙНОТО РОДЕО С КОЗА...ЗАМИСЛИХМЕ СЕ ДАЛИ ИМА В САЙТА НЕЩО ЗА БРАТЯТА И СЕСТРИТЕ И ТАКА МИ ХРУМНА ИДЕЯТА ДА РАЗКАЖА КАКВО Е ДА СИ БАТКО И ДА ПОТЪРСЯ НЯКОЙ, КОЙТО ДА РАЗКАЖЕ КАКВО СЕ Е ВИЖДАЛО ОТ МЯСТОТО НА МАЛКАТА СЕСТРА...ИЗОБЩО НЕ СЕ ЛУТАХ ДЪЛГО В ТЪРСЕНЕТО НА ВТОРИЯ РАЗКАЗВАЧ...СВЪРЗАХ СЕ С НАДЕТО, ОБСЪДИХМЕ ИДЕЯТА И УТОЧНИХМЕ ТЕХНИЧЕСКИТЕ ПОДРОБНОСТИ...

НЯКЪДЕ ПРЕЗ  2010 ИЗПРАТИХ С НЯКОЛКО И-МЕЙЛА НА НАДЯ  МОЯТА ЧАСТ ОТ РАЗКАЗА, А ТЯ МИ ВЪРНА ДОПИСАНА ИСТОРИЯТА НЯКЪДЕ В НАЧАЛОТО НА ТАЗИ ГОДИНА...

ПАРТИИТЕ НА НАДЕТО СА В СИНЬО И СА АБСОЛЮТНО ОРИГИНАЛНИ И НЕРЕДАКТИРАНИ...МОИТЕ СА С ПОЗНАТИТЕ ГЛАВНИ БУКВИ И СА МАЛКО РЕДАКТИРАНИ В СРАВНЕНИЕ С ТОВА, КОЕТО БЯХ ПИСАЛ ПЪРВОНАЧАЛНО...

Онзи ден Брат ми отвори старият съндък на дядо (с патроните за ловджийската пушка) и аз използвах момента да надникна. Искате ли и вие?