С риск да стана досадна споделям една българска красота. За мен са вълшебство народните танци и носии. Някога бях в мандолинния състав на моето училище и по разни участия често се засичахме с детския ни танцов състав"Лудогорче"/Разград/.Танцовият състав в  родния ми град Попово пък се нарича "Северняче" В него играеше едно момченце от нашата махала и много му се възхищавах. Създават красота и обикалят света! Много съжалявам,че не съм била част и от това вълшебство.Спирам със съжаленията и започвам с родните ни красоти... 

Мая Дългъчева

Първо тръгва мечето,
на което един ден му пада крачето,
а след него и двете кафяви очета –
стъкълца се оказват, зашити с кончета.
Няма кой вече твоите тайни да слуша,
няма кой в тъмнината до теб да се сгуши.
Първо тръгва мечето и с носа научаваш
колко пари за първи път да се прощаваш.
Ала още си елф, още пърхаш невинно
и сънуваш в сияйния мед на пчелина…

Разказ за моменти от реализацията на ТВ театър в две части "Студеното сърце"

Здравей, Бойко, здравейте махалата. Поздравления за голямата издирвателска работа. Отдавна не сме се срещали тук, но понеже ме провокира статията, ще ви кажа какво аз знам понеже съм пряк участник в реализацията на българските постановки. "Джуджето Дългоноско" и "Студеното сърце". Не зная дали съм ви казвал в предишните ми статии, но аз започнах работа в БТ /тогава така се казваше/ през 1972 година. Работих като организатор и аситент режисьор на хонорар, а през март 1975 година ме назначиха на щат като уредник на програма в Детска редакция. Ако не знаете уредник на програма е човекът, през който минава целият реализационен поток от пускането на заповедите за производство, до приемането на програмите на ОТК. На тази длъжност бях до 1982 година, когато ме назначиха за редактор. Казвам това за информация, защото имам спомени за много предавания /разбира се не всички/ и филми от периода ми на уредник На практика съм гледал всичко, но продължавах участието си като асистент режисьор в много предавания. В момента пиша своите спомени в книга с работно заглавие "Моята телевизионна приказка" и разказвам за работата ми и с Теофана Преславска. Та конкретно: "Джуджето дългоноско" е постановка на ТТ за деца и юноши от 1975 година. Снимана е изцяло в студио 3 на БТ. Редактор е Виолета Илиева, автор на драматизацията Олга Кръстева, Режисьор Теофана Преславска, отг. оператор Николай Глушков. В ролята на Джуджето Дългоноско е Коста Карагеоргиев, в ролята на малкият Якуб преди бабата магьосница да го превърне в джудже е Владко /Тигърчето/,мисля че фамилията беше Василев тогава на около 10 години. В ролята на Майката е Меглена Караламбова. Бабата магьосница не помня. Но помня, че в ролята на двамата благородници, които спореха кой ще яде истинската баница "Сюзерена" бяха Иван Цветарски и Никола Анастасов...

Здравейте.

Търся това доматче - любимата играчка от далечното ми детство. Като дръпнеш въженцето започва да пее една постоянна песен /на принципа на латерната/ и си върти очичките наляво-надясно.

Ако някой го има - ще се радвам, да си го купя.

Благодаря Ви предварително!

Търся да купя лепенки Куку Руку. Имам и за размяна ако някой има но не му се продават. 

Мили другарчета!

Благодаря ви, че ви има, че има този сайт, който за мен е като машина на времето. Телепортирам се, когато отвътре ми е студено, за да се стопля на ''детския огън".Живеем в смутни времена, несигурни и неясни. Но детството дава спокойствие, усмивки и толкова много надежда. Благодаря ви за всичко това! Бъдете здрави.

Преди време ви запознах с една беладжиийка-словотворец. Ето една истинска беля от нея…
Преди повече от 25 години семейството Т. решава да окепази стените на дома си с тапети. Речено-сторено. Цялата къща бива облепена с модерни на това време хартии с десени на цветя.

Привет, дечурлига!

Някой - освен мен, де - спомня ли Дремко девети от Царството на вечното поспинкване?

Чичко Гугъл нищо не е чувал за него.

А и аз самата не си спомням това чела ли съм го или съм го гледала... Но името трайно се е набило в главата ми.

Хайде, помогнете ми да се сетя! Иначе ще започна да си мисля, че някакви гласове в главата са ми го нашепнали или е било послание от Кораба-майка...   

Преди няколко дни, случайно, срещнах с един приятел, от по-късните, недетски години. Не го бях виждал почти 7 години. Разбира се, поразговорихме се, дори седнахме на по, хъм, „кафе“… От дума на дума - все тъй става около мен напоследък - стана въпрос и за НД, та той (нека да го наречем условно Иван) ми сподели, че знае за сайта и ми разказа една история за съвременните хлапета и техните бели… Първо трябва да уточня, че Иван живее в село. Той е с няколко години по-малък от мен, има хлапе, което (също условно) ще наречем Радослав; сега е в 7 или 8 клас. Това, че живеят в село, съвсем не означава, че има някаква разлика там в технологии и прочее, даже в случая напротив - Иван се е „оборудвал“ с мощни машини, а хлапето расте освен в селска и в мега-виртуална среда. Тази бележка е необходима за последващото…