Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Февруари 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829 
 
 
Архиви
Февруари 2020 (1)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
Септември 2019 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Дълги летни вечери, изпълнени с призраци, помощ и хумор - Част трета, глава 3
4-03-2010, 22:12 | Автор: donaddt | Категория: Специални проекти / Велика книга
~ ЧАСТ 3, ГЛАВА 3 ~
ДЪЛГИ ЛЕТНИ ВЕЧЕРИ, ИЗПЪЛНЕНИ С ПРИЗРАЦИ, ПОМОЩ И ХУМОР

В този миг нещо се скъса-разпра, като раздрано от нож платно на художник...
В далечината се чуваха уплашени писъци. Катина само дето не изруга наум и се спусна с всички сили към брега. Беше й все едно дали ще я видят, но от децата нямаше и следа. Само за миг се стресна от грохота и ги изгуби. Оф, ама и тя, сама жена. Трябваше да вземе подкрепление, не спираше да се упреква Катина. Тогава забеляза кораба, беше изплувал като страховит призрак от вълните. А на бледата лунна светлина й се стори, че сънува. Ощипа се по бузата, но не, корабът си беше там. Нямаше време за губене, трябваше да се върне за помощ. За кораба щеше да мисли после. Въздъхна и тръгна обратно към лагера. Мислеше да събуди доктор Янева и ръководителя на първи отряд и да се върнат. Дано не се наложи да се дава лекарска помощ! Катина взе разстоянието до лагера на бегом. Не усещаше неравностите по пътечката. Когато влизаше в лагера, сърцето й щеше да изскочи. Поспря се малко до стената на столовата, за да си поеме дъх. Само тихият нощен ветрец си играеше с тревичките и ги превиваше в ритъма на моряшка балада. Катина се огледа и забеляза светлината в едно от крайните бунгала на втори ред. Кой ли не спи, зачуди се тя и по-скоро по усет отиде да провери. Пристъпваше тихо, на пръсти, когато чу тихо хлипане. Беше бунгалото, където бяха настанени близначките и още две момичета. Катина решително натисна дръжката на вратата и този път изруга на глас. Някой беше намазал дръжката с паста за зъби. Идеше й да му издърпа ушите, ако го хване кой е. Вратата беше заключена с райбер. Катина почука настоятелно и възможно най-строго настоя да й отключат. Когато влезе завари покъртителна гледка. Едното легло беше обърнато, момичето хлипаше, а другите три се опитваха да го успокоят.
- Какво се е случило тук?
- Призраци, призраци – хлипаше момичето.
- Дайте ми една салфетка да се избърша и ми разкажете спокойно всичко- вече ласкавият глас на Катина малко успокои децата. Тя разбра, че преди около десетина минути изневиделица в стаята влезли страшни призраци, които ревели като мечка и обърнали леглото. Били по-страшни и от призраците в замъка Шпесарт! Катина оправи леглото, успокои децата и им каза да пазят тишина, а тя ще има грижата за призраците. Много е важно да са тихи, за да не ги изплашат. Не й трябваше много време, за да разбере кои може да са призраците. Изгасиха лампата и тя тихо се притаи зад една круша. След около около десет минути забеляза промъкващите се "призраци». Бяха трима, наметнали се с чаршафи и одеяла. Тъкмо се опитаха да влязат в бунгалото до крушата и Катина излезе иззад дървото.
- Стой – заповяда тя с глас, нетърпящ възражение. А сега ще клекнете 100 пъти, така както сте се маскирали. Нептуновата вечер е още далеч, но да сте във форма за тогава, нали ще съпровождате Нептун от плажа до лагера. Започвайте! Еднооо, двеее, триии...
Когато стигнаха до сто, Катина свали одеянията им и изпрати посрамените "призраци» да спят. А на другия ден трябваше да измият всички врати и тя щеше да ги провери. Цялата тази история обаче забави нейните планове с проследяването на избягалите деца. За съжаление проблемите никога не идват сами! Катина нямаше избор, трябваше да събуди всички ръководители и да овладеят положението. До сутринта оставаше около час. Тя беше събрала ръководителите и вече разпределяха задачите за през деня – кой ще остане с децата в лагера и кои ще се върнат на брега да търсят избягалите лагерници.

***
"На недельку до второго я уеду в Комарово
Поглядеть отвыкшим глазом на балтийскую волну..»
си тананикаше леко фалшиво мъжът и размахваше пластмасова кофа в ръка, а на гърба му се поклащаше раничка Мицокоши. Беше навил корда на бутилка от бира и смяташе да полови малко риба на кея. Беше дошъл през кратката си отпуска на гости на родителите си и смяташе да прекара някой и друг час край морето, да се взира в синьозелената вода и да обхожда с поглед хоризонта. Най-красивата немска овчарка подтичваше и въртеше опашка край него. Мъжът и кучето бяха в идеален синхрон. Спокойствие лъхаше и от двамата. Още две-три минути и зад тази височинка е плажът, а оттам до кейчето на края на плажа можеше да прецапа и по морската ивица. Изведнъж кучето весело се залая и се шмугна в близкия храсталак.
- Руди, Руди, къде пак се завираш? – сгълча го мъжът. Кучето се появи, носейки бяла платненка в уста. Мъжът отвори уста да сгълчи кучето, но с периферното си зрение забеляза раздвижването на плажа, всичките тези хора, коли и по-скоро усети напрежението, което витаеше там, спотайваше се и всеки момент щеше да избухне. Нямаше време да осмисля и се втурна към навалицата, трябваше да се действа. Обгърна с поглед обстановката и всичко му стана ясно. Засега само колата беше пропаднала, но военните щяха да я измъкнат. **На припадналата жена вече се оказваше първа помощ, по-важното беше да успокои хлипащото дете. Гушна детето и тогава чу крясъците. Някаква жена истерично крещеше на друга, очевидно ръководител от някой от близките лагери за възпитанието и отговорността към поверените й деца. Мъжът се обърна, за секунда се поколеба, но ситуацията вече излизаше извън контрол:
- Не Ви ли е срам другарке! – намеси се той. – Вместо да помагате, Вие изнервяте излишно обстановката! Поне замълчете! Не сте пропуснали рано сутринта да се накиприте с италианските гердани, а възпитанието на децата сте оставили на училището!
Мимето зяпна от учудване. Никой не си беше позволявал да се държи така с нея! Но пък герданите наистина бяха италиански. Познавач, а-ха. Чак малкото Полезовче зяпна от учудване и забрави да хлипа.

***
Първи: Как се досети, че хората, които товареха продуктите, са крадци?
Втори: Отначало помислих, че са работници, които товарят камиона, но после се усъмних.
Трети: Кое ти даде основание да се усъмниш?
Втори: Много бързо работеха ...

Катина уморено записваше нещо в бележника си. Течеше вечерта на хумора и в момента "посрамените призраци» разиграваха сценка, в интерес на истината доста добре се бяха подготвили. Венци беше наказан да не участва и стоеше зад импровизираната завеса от чаршаф да вдига знаменцето според силата на ръкоплясканията на публиката. Знаменцето се изкачи до пет и половина, а публиката продължаваше да ръкопляска.Текстът не беше кой знае какъв, но момчетата се стараеха. Катина се усмихваше уморено, сякаш тези тримата се стараеха да изкупят вината си от снощи. А изненадата тази вечер бяха специалните гости Петьо и кучето Руди (защото това наистина бяха те, човекът и кучето намерили децата в ямата). А сега за втори път й помагаха. Катина погледна новите си сандали, подарък от Петьо и се усмихна като се сети как той сви сармите на Мимето. Ама и с изядената й платненка от кучето стана голяма смешка и нямаше как да откаже да посетят заедно магазина за обувки в центъра на града. Добре, че след като успокоиха духовете, Полезов се съгласи да върне жените и децата с Вартбурга на Колеви в Созопол. Светко щеше да остане един-два дни при бай Ставри, докато осмисли картината си. А сега Катина трябваше да се съсредоточи върху сценката на германчетата, които се представяха с буфосинхрониада.

~~~
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: катя милушева (4 март 2010 23:22)
Как я уреди таз Катина? Много плавен преход, браво! И на Полезова така и се пада - кипра с кипра! smile24 smile24 hiphip Ще хвърчат тук искри ми се струва!

 
 
№2 от: Милен Иванов (5 март 2010 11:47)
Браво, донаддт! Интересно! Аз само бих сменил "сливата", зад която се притаява Катина с "круша" (може и дива, виждал съм в лагери).  
Кате, не свиват ли сърмите на Мария Колева?!  Аз май се обърках, Мимето - Полезова ли е?
  Я по-добре пак да препрочета и без това ми е безкрайно интересно. Браво на всички пишещи! И ако има някои, които още се двуомят, да не му мислят много!



--------------------
 
 
№3 от: isi (5 март 2010 12:15)

Еха! Браво, Дона! Вече си имаме истински лагер! 

Милене, съвсем правилно си разбрал :)) Мимето си е Мария Колева, не е Полезова :)) Тя Катето Милушева  все си я бърка нея  - хи-хи  tongue2

Цитат: Милен Иванов
И ако има някои, които още се двуомят, да не му мислят много!
Ами ти самият какво още чакаш! Я бързо на опашката!




--------------------
 
 
№4 от: donaddt (5 март 2010 12:16)
Благодаря ви, сменям сливата с круша. То и аз много се чудех снощи какво да е дървото, hmmm Пък и в по-предни глави ставаше дума за круши. Накрая се сетих за едни сливи в Ахтопол, които бяха нападнати от оси като Пършинги, И бройката на призраците и участниците в сценката нещо ме глождеше, но вече коригирах в сценката,

П.П. Благодаря за корекциите.

 
 
№5 от: Pavlina Iossifova (5 март 2010 13:13)
О, вярно, крушите бяха станали в началото литературен герой. Ония сладките, на дядото на Венци, нали?

Не сте пропуснали рано сутринта да се накиприте с италианските гердани, а възпитанието на децата сте оставили на училището!
smile24
Това ми става един от бисерите в сагата! Дона, браво, че си дала творчески отпуск на Светко от Мимето. И бай Ставри може и да му даде кураж за по-нататъшната неравна борба с Мимето. Петьо пък много пасва на Катина, следващия внимава да не развали пробляскавщия роман!



--------------------
 
 
№6 от: donaddt (5 март 2010 20:33)
Пепи, това за италианските гердани е патент на бабата на Боряна (Цецо, и ти си от посветените, хи-хи! ). Обаче в оригинал изразът е много-много по-колоритен, но не беше удобно да го заемам 1:1.

 
 
№7 от: катя милушева (5 март 2010 20:43)
 Е, грешката е вярна,но  то и двете са кипри!  DONADDT,сандалките червени ли са????С коркова подметка???? tongue3 tongue3

 
 
№8 от: Pavlina Iossifova (5 март 2010 20:47)
Еееее, Дона, така не е честно! Сега ще умра от любопитство как е оригинала. Аз видях някъде, че Боряна е разрешила да се ползва. Подшушни го, мооооооля ти се!!!

П.П. Пък крушите как хубаво се събраха от Венци и папие машето днес заедно, а!



--------------------
 
 
№9 от: Надя (6 март 2010 08:54)
Много лагерно стана:):) Браво Дона kiss , успях да се пренеса и аз край морето в лагер, най-накрая.
Аз да питам - сандалите по какъв повод са подарък, че едно време мъж да подари сандали, ей тъй, малко странно става, че даже и с повод. Дали да не ги сменим с някоя гривна от мидички или нещо такова. Не знам вие кажете, по-специално мъжете:):)
А за кучето, ако е немска овчарка, те ги кръщаваха - Вихър, Балкан, Цезар, нещо подобно, Руди е име на пудел от онази епоха smile24 smile24

 
 
№10 от: donaddt (6 март 2010 09:59)
Наде, ами то е леко загатнато, нали кучето се появява в уста с бяла платненка и докато стигнат на плажа познай на какво я е направило, А това е платненката на Катина, Може би трябва да го поукрася или някой от следващите автори да изясни мистерията с това на моменти "непослушно куче".  Та затова, заради кучето. Готово, добавих едно изречение, че кучето й е изяло платненката, защото не е хубаво да оставям работа на следващите, И сега като истински мъж на честта Петьо трябва да поправи поразиите на кучето. Пък за името му знам ли? Така си тръгна от началото.

 
 
№11 от: Надя (11 март 2010 00:04)
А-а, че кой му беше кръстника?? Да го питам аз него как се кръщава немска овчарка с име на пудел?

 
 
№12 от: isi (11 март 2010 09:48)

Руди е с кръстник Захариса, но тя има нещо предвид, може би...
От ето тук http://detstvoto.net/index.php?newsid=1298

Цитат: Захариса
Не мога да скрия, че кучето е намигване към следващия
Ели, всичко от финала е истинско и тамошно, но не искам да манипулирам сюжета    Оставам с надеждата, че ще свърши работа по-нататък.



Айййй! СЕТИХ СЕ!
След Захариса тогава, навремето, се беше записал нашият furious_kid и намигването беше точно за него! Тогава го бях разбрала, ама сега бях забравила  Та за наш Вили  Руди си е много любимо име със значение ... Танк! http://detstvoto.net/index.php?newsid=633
Може би и за Петьо е било така...




--------------------
 
 
№13 от: tivesto (8 април 2010 23:10)
Хей! Какво става с продължението? Кой е на ред да пише? Чакам с нетърпение нови изненади от Венци. Интересно ми е, защото и синът ми се казва Венци. Хайде, таланти, пишете и ни радвайте. kniga



--------------------
 
 
№14 от: катя милушева (8 април 2010 23:49)
 И аз чакам.......!Давайте!

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 15
Потребители: 0
Гости: 15

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!