Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Февруари 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829 
 
 
Архиви
Февруари 2020 (1)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
Септември 2019 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Лагерен живот, част 3, глава 8
19-07-2011, 19:34 | Автор: donaddt | Категория: Специални проекти / Велика книга

~ ЧАСТ 3, ГЛАВА 8 ~

ЛАГЕРЕН ЖИВОТ 

Венци раздаде пак картите. На всички вече им беше станало горещо. Добролюб обърсваше стеклите се вадички покрай ушите си. В тоя момент Юлия премигна, сякаш песъчинка й беше влязла в окото.

- Кент! - извика Венци. Това с премигването като че ли имат песъчинка в окото беше тайният им знак за играта на Кент-Купе. Габи и Добролюб отново изгубиха играта. Габи отегчено въздъхна. Ама и тоя Камен да не може да плува, брррррр! И сега с подготвителната група под ръководството на спасителя на лагера правеше упражнения на брега, преди да влязат във водата. Яд я беше, защото иначе щеше да играе на Кент-Купе с Камен и резултатът щеше да е поне равен. Тоя Добролюб толкова бавно загрява, пък като прави знаците, всички го хващат. Ама и Камен е такъв тарикат. Вече можеше да плува, ама остана в подготвителната група, за да се топи във водата повече. А те - 5 минути по корем, 5 минути - по гръбнак. Направо й зазвуча песничката в ушите.


Габи присви очи и под предлог, че ще правят още сувенири, предложи на Юлия да събират мидички по брега. Поне краката да си натопят в ласкавите вълни. Момчетата с присмех се отдръпнаха от момичешките им занимания. Мидички ще събират. Добролюб отиде да си бъбре с близначките, а Венци намусено си седна на плажната кърпа. Да правят пепруди и цветя. Като че ли не ги знаеше тия сувенири.

Лагерен живот, част 3, глава 8

Беше ги виждал в центъра на градчето - жабки, кутийки, зайчета от мидички. Имаха такава жабка в секцията в хола и всяка събота майка му търпеливо забърсваше праха и от нея. Даже един път Руми отчупи без да иска една мидичка от жабката и той трябваше да я лепи с Кале. Домъчня му за Руми. Сигурно вече са се прибрали в Созопол и всичките рапани са за нея. Друго си бяха рапаните. А не някакви си мидички. Ех, сега да беше с баща си на риба и да лови рапани или да гони раци в прозрачната вода.

Свирката на спасителя го извади от унеса. Подготвителната група беше свършила с обучението и сега трябваше да избършат водата преди да насядат по пясъка. Тъкмо си мислеше дали да не поиграят с Камен на джапанки и дружинната ръководителка обяви, че след 10 минути ще започне състезанието "Мозайка от пясък". Записалите се да дойдат да се подготвят. Венци се плесна по челото, беше се записал за участие. Не му се участваше много-много, ама и без това беше пропуснал част от състезанията заради наказания. Приклекна и започна да подравнява определения му квадрат, като издигна малка дига между него и вълните, да може по-дълго време да се задържи мозайката му. Започна бавно да натрупва пясък и да го подравнява докато му хареса. Дружинната прегледа квадратите на всички участници и даде старт на състезанието. Венци се зачуди какво ли да направи - раци, риби, медузи, морско конче. Представи си шоколадовите фигурки на бонбоните "Морско дъно". Тогава се сети за Ленин в Подмосковието и идеята сама си дойде. Започна да оформя кръга на Земното кълбо. Моретата и океаните щеше да покрие с водорасли. Очерта бавно Екватора, тропиците, меридианите. Чудеше се как да направи детските стъпки. Ех, ако Руми беше тук, сигурно щеше да му подскаже нещо с бърборенето си.

- Тати, тати, хайде пак.  - Венци се огледа, точно до него във водата малко момче на около 3-4 години се пръскаше с баща си. Ето ги неговите детски стъпки по Земното кълбо. Довърши мозайката и изчака останалите участници да приключат. Отрядните ръководители от журито минаха, записаха си нещо и казаха, че ще се съвещават и ще обявят резултатите довечера пред строя, а дружинната ръководителка се върна със Зенита и направи снимки на мозайките за изложба.

Венци и Камен решиха да поиграят на джапанки, тъкмо редяха клечките, когато Катина се появи при тях:

- Венци, отивай да се изплакнеш и тръгваш към лагера с Юлия и другарката Савова. Трябва да направите плаката за Нептунуиадата, материалите ще ви даде другарката Савова.

***

Венци довършваше раковинките по половинката кадастрон. Пастелите меко запълваха рисунката. Бяха решили Юлия да напише текста на поканата и после само да го залепят на мястото му. Понеже ако сбъркаше нещо, да не прерисуват целия плакат наново. Другарката Савова се зачете в текста.

 Лагерен живот, част 3, глава 8

- Много хубаво си го написала, Юле. Дали да не надпишеш и книгите за наградите довечера?

Савова се върна с купчинка книги. Юлия разчерта недоловими редове с молив и започна бавно да ги надписва.

Лагерният съвет при пионерски лагер „Знаме на мира", град Мичурин награждава ............................................................................ за I място в конкурса „Мозайка от пясък". Юлия надписа 5 книги – едно първо и по две втори и трети места. Другарката Савова щеше да напише имената допълнително.

- Тайна – усмихна им се тя. Но пък всички участници ще получат снимка на мозайката си. Аз отивам да ги проявявам, а вие се мийте, че след малко е обядът.

Споменът за Славянския гювеч изплува в главите на децата. Чудеха се какво ли има за ядене. Е, след малко щяха да знаят. Дежурният трети отряд им пожела добър апетит и вилиците и лъжиците затракаха по чиниите с доматена супа и мусака. За десерт имаше круши.

- Другарко Колева – примоли се Юлия, ще може ли да отидем с Габи, Венци и Камен до пощата, да купим подаръци за родителите си, а и аз забравих да пусна картички.

- Лелеееееееее, и аз съм да забравил да пусна картички, плесна се Венци. Баба Гиче ще ме убие!

- Добре, но след час да сте тук.

Дълго се бутаха и избираха картички в пощата.

- Да не забравите пощенския код, после се чудите защо не са получени картичките ви, скара им се пощенската служителка и им пъхна в ръцете указателя с пощенския код, завързан на канапче. – И да не драскате по него, ей!

Венци разтвори указателя, намери буквата „З". Зая, Звегор, Звезда – Бургаски, Звезда – Търговищки, а ето го и Звездево – 8, 5, 7... – написа кода в квадратчетата на полето за получателя. После продължи – Звездево, ул. „Кирил и Методий", №9, Драгица и Стоян Колеви.

- Ама защо ще купувате сувенири – не се стърпя Камен, нали правихте такива от мидички. Мисля, че нашите родители повече биха се зарадвали на нещо направено от нас. Я, да изядем по един сладолед.

И четиримата се отправиха към машината за сладолед, а след няколко минути стискаха фунийките с извитата като кула плодова смес и се спряха до една пейка.

- А вие мислили ли сте на какво да се маскираме за Нептуниадата– подхвана Габи.

- А, то вие двете с Юлия ще сте русалки, то е ясно – веднага отговори Камен. Ами ние с Венци какво да измислим?

- Ми що не се направите на индианци. Невидимата стъпка ще ви помогне.

- Да бе, индианци. Измислил съм го – възрази Венци, ще бъдем мускетари. Мантиите ще ги направим от кърпи за лице, като ги хванем с безопасни игли на раменете. Ще ни дадете ли вашите?

- Е, добре, отговориха в един глас Габи и Юлия.

- Щастие! Едно, две, три! – момичетата избухнаха в смях.

- Венци, а рапирите, посбутна го Камен.

- И рапирите ще направим лесно, от пръчки от дъбовите дървета в лагера, а накрая им ще забодем капачка от буркан. Я, колко лютеница изядохме, ще ни дадат от столовата. Само за шапките се чудя, май пак трябва да искаме от Габи и Юлия, да ни дадат плажните си шапки, пък ние да им направим периферии от картон и да го закрепим с канап. Венци бръкна в джобовете на панталонките си. Изтърканите раковинки си бяха там. Извади ги и ги подаде на момичетата.

 - Нали ще бъдете русалки, да си направите по едно морско герданче. Изтърках ги на мокрите камъни до чешмата, докато вие правихте сувенири.

Четиримата бяха изяли сладоледа и обсъждайки предстоящата Нептуниада провлачваха сандали в прахоляка на път за лагера.

***

Извънредният бърз влак от Стара Загора пристига на първи коловоз. На първи коловоз пристига извънредният бърз влак от Стара Загора.

Лагерен живот, част 3, глава 8

~~~

П.П. Снимката на локомотива е взета от Интернет, от тук:

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Цонка (19 юли 2011 20:16)
Ехеее.., Дона, em_125, върна ми три разкошни детски спомена и още не мога да си прибера усмивката.
Първо: играта на Кент - основно играна в махалата. Нашият знак с приятелката ми Елчето беше много простичък, но никога не успяха да ни го разгадаят - седнали по турски на цимента пред входа на блока, размърдвахме палеца на крака при събрани четири еднакви карти. Нямахме хващане!!! em_89
Второ: Единствената Вечер на Нептун, която съм гледала беше на първия ми лагер в четвърти за пети. Естествено дребните не участвахме, бяхме само публика. Помня един страховит Нептун, ама наистина много страшен и едър и великолепната му "дъщеря" - дружинната председателка Вярчето, с коси до кръста, уплетени с водорасли... Малеее... Приказно!
Трето: Конкурс на плажа за пясъчни фигури. Изравнявам си купчинката мокър пясък и с пръчка се каня да изрисувам фигурката на русалка отгоре, след което да отмахна излишния пясък и да остане само фигурката, която да заобля. Но се сещам, че русалките ходят само по коси и опашки и ме досрамява. Затова решавам да направя делфин. Журито май го хареса...
Благодаря за настроението, което ми поднесе!!!



--------------------
 
 
№2 от: катя милушева (19 юли 2011 21:08)
Еха, дочаках я!!!! Благодаря Дона!!!!Каква палитра от занимания em_81 !
П.П Трябва ли да се досетим, кой печели ????

 
 
№3 от: Cvetan (20 юли 2011 10:09)
Пак е лято!Замириса на море и... Венци се завърна в  нашия лагер!
Благодаря Дона, че му показа пътя!

Цитат: Цонка
Трето: Конкурс на плажа за пясъчни фигури. Изравнявам си купчинката мокър пясък и с пръчка се каня да изрисувам фигурката на русалка отгоре, след което да отмахна излишния пясък и да остане само фигурката, която да заобля. Но се сещам, че русалките ходят само по коси и опашки и ме досрамява. Затова решавам да направя делфин. Журито май го хареса...

Фигурите от пясък винаги са ми били любими!На един лагер в Китен даже спечлих награда с фигура на една костенурка.
И сега обичам да правя фигурки като съм на плажа, но вече не участвам в конкурси (защото няма






--------------------
 
 
№4 от: Цонка (20 юли 2011 10:28)

Ехейии.., Цецо, да вземем да си спретнем конкурс, а? За пясъчни мозайки, пясъчни фигури и замъци собственоръчно изработени от съответния участник по време на отпуската /другарчето Радост вече е в конкурса :)))/. Наемам се на финала на вераното да събера в една статия снимките на фигурките-кандидатки за надпреварата в конкурса, ако ми ги изпратите де:) Навити ли сте?




--------------------
 
 
№5 от: a4koto (20 юли 2011 11:39)
Аз като малка не съм ходила на море. Нашите все на балкан ме пращаха на лагер. Та това лято се наиграх на пясъка, а що се отнася за маскените балове и на планинските лагери се маскирахме. Правихме си полички от папрат, и също използвахме кърпи и шалове. А момчетата много бързо се правеха на индианци(пак благодарение на папрат) и мускетари, с наметнати на раменете плисирани полички (нали на нас не ни трябваха) ... И играехме, играехме много ...



--------------------
 
 
№6 от: Cvetan (20 юли 2011 12:52)
Аз съм навит!!!
Аз също имам някаква такава  идея и материал снимков от последните няколко години, но нещо напоследък съм се увъртял в работа...ъъъ ..т.е уроци и не ми остава време да спретна една статия.



--------------------
 
 
№7 от: катя милушева (20 юли 2011 21:40)
Като стигна до морето и аз ще участвам,ако може?!!!

 
 
№8 от: Pavlina Iossifova (21 юли 2011 08:37)
Ехааа, то съвсем лагерно стана в сайта :) И дето рече Дилбер Танас, една легенда се завърна! Благодаря, Дона. А пък лирично-дружеското-леко притихнало настроение на последните лагерни дни - толкова точно си го предала, Дона! Каква стана тя? Ами да взема да се стегна да посрещна пък аз Настя, че Коля ще закъснее за Нептуниадата, че и само двама мускетари - някак си е извън класиката... направо си 'вика' поне за трети :-)



--------------------
 
 
№9 от: donaddt (21 юли 2011 10:39)
Еее, радвам се, че отново е лято, em_50 Имах разни въпроси, ама си отпаднаха сами,
Павлинкееееееееееееееее, хайде, чакам, крайно време е Настя да пристигне, от толкова време пътува...

Цоне, благодаря за Конкурса, em_125 и ще може ли да вмъкнеш в началото на главата песничката за плажа?

 
 
№10 от: Цонка (21 юли 2011 10:50)
em_20 Рапортува дежурната ученичка. Песничката е вмъкната в началото на главата! Рапорт даден.



--------------------
 
 
№11 от: tivesto (21 юли 2011 21:43)
Много се бях затъжил за Венци и компания! Радвам се, че точно в разгара на лятото, с най-голямо удоволствие имам възможността да прочета поредните приключения! Дона, благодаря! Сигурен съм, че най-хубавото предстои! Наистина е крайно време Настя да кацне! Все пак скоро предстои Гранде Финале на тази Велика история!



--------------------
 
 
№12 от: mchukanov (31 юли 2011 12:10)
... ха, Дона, как си нацелила един от локомотивите, по който се прехласвах тези дни, докато ме мъкнеше по подбалканската em_61
 - дори се мъчех да си спомня - имаше ли такива шарени машини по време на ДеЦтвото ни, или бяха преобладаващо червени em_18
... Кръстю, помагай em_2



--------------------
 
 
№13 от: Anakin Skywalker (4 август 2011 12:45)
Цитат: Цонка
Нашият знак с приятелката ми Елчето беше много простичък, но никога не успяха да ни го разгадаят - седнали по турски на цимента пред входа на блока, размърдвахме палеца на крака при събрани четири еднакви карти. Нямахме хващане!!!


Но като хванех знака на противниковите играчи казвах - КУПЕ!!! или за по кратко - СТОП!!!em_106  и играта беше за нас. на по късен етап като вече играехме бридж-белот не беше така интересно. Често страстите се нажежаваха в отрицателна посока...
Ето и чичо Антон, боцмана на кораба "ЦАРЕВЕЦ"

http://youtu.be/_2PeDJSjgs8

(в минута 21.30 - 21.45)



--------------------
 
 
№14 от: катя милушева (30 януари 2012 09:08)

Дали не е време,в това студено време "да си върнем лятото"? em_18 em_17


 
 
№15 от: катя милушева (11 август 2012 17:44)

Цитат: Cvetan
Пак е лято! Замириса на море и... Венци се завърна в нашия лагер! Благодаря Дона, че му показа пътя!


 
 
№16 от: donaddt (22 август 2013 21:25)

Намерих едно несъответствие и си го оправих. Критикът, ей критика (това е автоирония), chorchik


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 26
Потребители: 1
Гости: 25
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!