Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Ноември 2017    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Ноември 2017 (1)
Октомври 2017 (3)
Септември 2017 (4)
Май 2016 (1)
Април 2016 (4)
Март 2016 (3)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Първа среща с Детството
31-01-2009, 05:15 | Автор: freja | Категория: Специални проекти / За сайта
Честито ми! На мен!
Ставам на една годинка! winked

Всичко започна на работа. Беше краят на 2007, а на мен ми трябваха техническите данни на кораба "Припят". В енциклопедиите не намирах достатъчно и затова написах името му в Google. Първият сайт, който ми излезе, беше сайтът на града-призрак. Но тогава - как така? - аз още не знаех за съществуването му. И си помислих: "Я, той корабът бил кръстен на някакъв град, чакай да прочетем!". И влязох. Не ми беше нужно дълго време, за да разбера що за град е [бил] това и защо сайтът му е толкова посещаван. Не знам как се случи - почти веднага, с късмета на начинаещия, попаднах на снимките "преди/след". И се загледах в тях. Измежду тоновете радиационен прах и изпод сивия прахоляк на времето, опитвайки се да игнорирам "след" и да се съсредоточа върху "преди", аз запътувах в миналото. Миналото от снимките не беше моето, но не ми беше и чуждо. И пътувах поне час, преди да се върна на кораба си.

Вечерта се прибрах и исках да покажа и да разкажа всичко на дъщеря си. Тя обича да слуша кое как е било. Разглеждахме сайта, покрай единия спомен се сетих за друг, после - за трети и още, и още, като игра на аналогии... Много неща ги нямаше в припятските снимки, търсихме ги в интернет, но и там малко намерихме. Много добре си спомням например как Мавзолеят ми отне няколко часа и в крайна сметка, пак не намерих образцова снимка в Мрежата. Разказите ми продължиха и на следващата вечер, но и тя не бе последната. В един момент стигнахме до темата "филми" и ме обзе някакво неистово желание да ги намеря всичките. Датата беше 30 януари 2008. Мился, че издирвах "Синьо лято", когато добрият Google ме отведе до нова находка - сайта "Нашето детство". Тогава не му обърнах внимание, даже се съмнявам да съм знаела къде съм попаднала. Интересуваха ме само намерените линкове. И ако бяха проработили, сигурно щях да си изляза от сайта все така в неведение за прекрасното място, на което случайно се бях озовала. Обаче линковете не проработиха! Пробвах един, после - втори, после пробвах напосоки, но никой не ми даваше пътечка към филмите от детството ми. Видях, че мога да коментирам (т.е. да питам защо, дявол да го вземе, тук нищо не работи??), обаче трябваше да се регистрирам преди това. Тази част хич не ми хареса - от лекомислено регистриране където ми падне, папката ми "Спам" ежедневно се пълни с 10-тина нови досади... Ама нямаше начин, хвърлих по едно око на 1-2 статии, реших, че мястото е безопасно и се регистрирах. И поисках работещи линкове. Докато чаках отговор, тръгнах да разглеждам сайта. И се влюбих! То... колко ми трябва на мен да се влюбя... Няколко мили спомена. Казвам "няколко", защото тогава "Нашето детство" все още не изглеждаше така оживено, както сега, и набързо го попрегледах. Но макар и малко, статиите си бяха уникални за мен, защото никъде другаде нямаше такива. Продължавах да си чакам отговора... Не чаках кой знае колко дълго - може би час, може би два, но исках линк към филма СЕГА и ВЕДНАГА(!!); освен това, дотогава имах навика да вися в един форум, в който по всяко време на денонощието висяха хиляди други като мен и ако се случеше да извикам "Помощ!", незабавно се намираше някой, който да се отзове на SOS-a ми. Тук обаче това не се случи незабавно и реших да поема нещата в свои ръце. Може би сайтът не функционираше вече? Може би вече не го поддържаха? Започнах да търся някой по-висш в йерархията и съвсем скоро (пак с късмета на начинаещия) открих Дани. Писах му едно лично съобщение, на другия ден с радост видях отговора му, успокоих се, че сайтът си работи все пак и после... После въртележката се завъртя, аз се понесох с нея и от спомен на спомен, от радост на радост - ето ме тук вече цяла година! laughing Не мога да сляза! Ама и не искам! Ако го направя, ще ми се вие свят и ще трябва да търся безуспешно по света своята Маруся...

Така че - честита ми първа чудесна годинка!
~
А при вас? Каква беше първата ви среща с "Нашето детство", приятели? smile
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: freja (31 януари 2009 05:31)
Имах най-добрите намерения да пусна статията преди полунощ, но закъснях с няколко часа... Което ме прави вече на 1 година и 1 ден, но и то си е кръгла годишнина, нали?

 
 
№2 от: felice puba (31 януари 2009 10:44)
Честито, Freja и от мен! Това което знам със сигурност е, че всички намерихме страхотен приятел в твое лице! yeye Каква беше първата ми среща с "Нашето детство"? Ами представи си, Freja, ровех се из търсачката и ... попаднах на ТВОЯТА статия за някаква книжка с картинки! /Мисля че беше на Мари-Клод Моншо. С приятелка бяхме обсъждали авторката и какви нейни книжки сме имали в детството си./ И направо се захласнах по статиите, коментарите, снимките, картинките... После Ели, Дани, filipovaeli, Надя и много други сред вас, ме посрещнаха топло и сърдечно. Помислих си, просто невероятно място с толкова много чудеса! Благодаря ви, че сте тук, приятели!



--------------------
 
 
№3 от: donaddt (31 януари 2009 13:47)
Честито и от мен, Freja, roza 1 година си е сериозна възраст, bebe38
Моят отговор на въпроса как се появих тук е между А и Б. Ха-ха, ами нищо не е еднопластово. И защо ли? Прочетох коментар на приятел в друг сайт с препратка към НД. И разбира се, трябваше да видя какво е това! После, ... реших да напиша и аз нещо, регистрирах се, Дани ме приветства с добре дошла на борда, а после... после Админ Влади дистанционно сбъдна една моя мечта, hi
И сега е време за торта и боза, или поне за меденки, ...


 
 
№4 от: ive (31 януари 2009 13:56)
Аз попаднах на сайта още докато беше съвсем новичък. В "Гювеч" има раздел "Най-новото" и там един ден линк за "Нашето детство". Месеци наред се радвах на детството, докато един ден се престраших да се регистрирам.

Честит ти ден, Фрея! puh_haha

 
 
№5 от: Cvetan (31 януари 2009 14:23)
Честито, Freja и от менpuh_haha  !
Аз попаднах  на саита търсейки  песента от "Войната на таралежите" през Google.След като влязох  в сайта така се зачетох в някакви статии, че забравих за какво бях тук.Появи мисе покана за регистация и аз така въодушевено се "хвърлих" да се регистрирам,че двайсетина дни по-късно ,когато реших да "вляза"от вкъщи  разбрах ,че съм си забравил паролата пък . Така 3-4 дни се чувствах като болно дете ,което гледа през прозореца как другите си играят навън, но те не го виждатrev .
Благодаря ти  freja за бързата намеса и помощ тогаваhi !

 
 
№6 от: dulgata (1 февруари 2009 00:02)
И аз закъснях мъничко, но вече съм на 2 годинки и 4 дни Май сега е времето да благодаря на админите и приятелите от сайта за прекрасните мигове, които имах тук! макар, че не винаги остава много време за писане, чета редовно и ми става весело и много, много мило!
Помня, че открих сайта, търсейки детски песнички за малката принцеска на една приятелка, но при регистрацията се опитах да мина доста инкогнито, макар че бързо бях "безпощадно" разкрита от админите
Желая успех и на тях и на всички вас, които пишете, четете и да сме живи и здрави да  празнуваме и пълнолетие в този сайт!

 
 
№7 от: mia.yaneva (1 февруари 2009 09:56)

Аз май-съм най-малката тук, но и така си беше в детството ми - най-малката от братовчедите, една от най-ниските в класа, накрая на строя по физическо :) Как дойдох тук. С едно колежка често обсъждаме детството и търсим заедно неща, които пак ни се иска да имаме и сме загубили. Тя ми прати линка на сайта, беше го намерила търсейки чавдарската клетва, сложих си го във "favourites", защото тогава нямах време да чета и там застина. Обаче се появи един сайт за 1968 г. и българското участие в Чехословакия, подредих си го и него в папката и виждам детството. А, бях го забравила! Я сега да видя по подробно какво беше това. Зачитам се. Откривам с възхищение неща, които търся от години. Особено ме впечатлява бюро "Изгубени вещи". Виждам, че и хората тук търсят същото като мен, а аз вече съм открила доста от нещата, които те търсят. Супер! Ще си свалям оттук неща. Ма ще им покажа и моите - то не може човек да взима, без да дава. Поне аз не мога. Като знам на мен какво ми костваше намирането и как ми се искаше някой да ми ги даде. Хм... трябва да се регистрирам. Аз по форуми не се регистрирам и не участвам. Обаче тук всички и снимки са си сложили, много мило звучат. Всички с такова умиление се сещат за детството, тук има нещо... Не съм сама. Определено не е като другите форуми. Добре, де! Ще се регистрирам без снимка. Главно ще чета, няма да пиша. Като не ми хареса - бързо се махам. Пиша няколко коментара без снимка - детските ми снимки са при майка. Изведнъж всички ме приветстват радушно. Само 5 мин. след като съм написала какво имам от изгубените вещи - filipovaeli, freja... Гледай ти! Още трудно се ориентирам в сайта, но попадам на статия за констенурката на Сънчо. И не издържам - снимките ми на костенурката са ми на компютъра в офиса и пускам статия със снимки за костенурката. Не мога да кача снимките три пъти, викам за помощ. Надя и админите се отзовават на другия ден, furious веднага оценява снимките - нокдаун съм! Е, още съм само на три месеца и малко - не мога още даже да пълзя, сега едва прояждам пюре.. .ма, Дани, даже в хоронологията ме е отбелязал. Знам, много грамовито ревящо бебе съм. Такава съм от малка. Обичам ви и не знам как за кой път да споделя колко се радвам, че ви има и че съм тук!  

ЧЕСТИТО МИЛА ФРЕЯ!

 
 
№8 от: isi (1 февруари 2009 19:12)

От мен просто благодарности на Надя и на marulka!
А Детството за мен е ПЪРВАТА и ЕДИНСТВЕНА интернет любов.  Съвсем честно - преди него нямах, а и сега нямам никакъв друг опит с интернет,  не искам и не търся. Всъщност преди Детството нямах дори и интернет. Аз по принцип не обичам компютрите и нета, обичам Детството и вас!

П.П. (добавено няколко часа по-късно)
Естествено не всичко е така розово и Ели ме накара да се замисля, че часовете ми БЕЗполезно висенен тук не са малко. Дори са излишно много. Всъщност като всяка любов и тази заслепява. Трябва да си пооправя лудостта до моята годишнина! Чудесните зелените острови могат да бъдат и коварни.




--------------------
 
 
№9 от: dulgata (2 февруари 2009 03:29)

 
 
№10 от: Надя (2 февруари 2009 11:24)
Опала ето ме и мен! Една годинка си е достойна възраст от където и да го погледнеш!
Фрейя, специални поздрави от мен, малко позакъснели, но това е една друга тема. Както в училище си имахме другарче от по-големите пионери, което да ни въведе в пионерската организация, така си беше за мен Фрейа, понеже аз съм пълен профан по отношение - цитат Бяло - разнитимикомпютърниработи - та за всяко нещо отивах при нея, не загуби търпение нито за миг, а напротив, подробно ми обясняваше абсолютно всичко. Тя ме запали да остана, и Дани също, а и Ели, хммм да не изтърва някой...
А как попаднах: ами току що с племеника бяхме изгедали Войната на таралежите за ен-найсти път и просто ужасно исках да видя какво е станало с тези деца или да им видя лицата като порастнали, не ги видях но като влязох в картинната галерия на НД, просто изпищях в офиса. Видях образи и предмети, които си мислех че бях безвъзвратно загубила. После Дани ме провокира и да пиша ииии такаа, заразена съм окончателно, но мисля не съм патологичен случай.
Обичам ви всички, мои малки-порастнали приятели! love kiss

 
 
№11 от: niksan18 (3 февруари 2009 17:33)

Привет и от мен. 

Аз съм на един ден :)

Днес случайно открих този сайт, и много ми допадна. 

Изпитвам голяма носталгия към миналото време, особенно към дребните неща които вече ги няма. 

Надявам се да популяризираме сайта, така че да се присъединят повече хора. Има много такива като нас - нека да им помогнем да дойдат до тук. 


 
 
№12 от: vivaldi (11 март 2009 12:12)
Здравейте приятели. Аз намерих сайта чрез портала www.gbg.bg
В "Указател на български сайтове" (не помня вече коя категория) беше отбелязан в "Избор на редактора". По този начин съм намирал доста интересни сайтове, но този е може би най-важната находка. Изключително много се вълнувам като чета статиите.
Може би тук е мястото да спомена, че работя не много далеч от Камбаните и се сещам за Асамблеята "Знаме на мира" :)

 
 
№13 от: Гергана (25 май 2009 20:18)
Аз пък търсех песничката от "Бързи, смели, сръчни" и......така съвсем случайно, като влязох вече забравих за какво съм влязла.Пленихте ме и нямаше начин да не се регистрирам. Щастлива съм , че ви срещнах мили другарчета!love

 
 
№14 от: svetla (28 януари 2010 18:35)
Здравейте приятели от нашето детство. Аз отскоро съм при вас, но и аз да ви кажа как попаднах тук. От приблизително три години ползвам интернет, работата ми го изисква, но не съм се регистрирала никъде и случайно, търсейки една книжка, която ми е любима от детството попаднах тук. Книжката се казва Чук И Пук .Вие сте първият сайт, в който съм регистрирана, но нямам нужда от друг. Аз оставам с вас. Благодаря, че ви има.


 
 
№15 от: freja (28 януари 2010 18:42)
svetla,
в случай, че още не си я намерила: "Чук и Пук" .
Добре дошла! sun

 
 
№16 от: beboran (22 март 2010 11:55)
И аз да си кажа как попаднах тук  Ровех в google за стари играчки, не помня поради каква причина ( не е трудно да се сетя де, поради същата причина, поради която обичам да влизам и да чета,и да пиша ) и попаднах на статия на dani - http://detstvoto.net/index.php?newsid=171 pionerche и от тази статия, на друга, после на друга, и после на още много други ...и се регистритрах, иииии ето ме все още тук



--------------------
 
 
№17 от: shturcho (19 април 2010 18:42)
Аз чух по БТВ май беше, и оттогава потънах тук...

 
 
№18 от: tivesto (19 април 2010 19:03)
Аз гледах интервюто на Надя Милушева по телевизията. Регистрирах се и четох чак до 3 сутринта. Най- много ми хареса Великата история за Венци. Дълго време само четях и не смеех да пиша коментари. Сега не мога да се спра и основно само в този сайт се ровя и пиша. Специално благодаря на Надя за съветите и помощта. Тя е първия приятел, който се обърна лично към мен. Благодаря ти Наде! roza



--------------------
 
 
№19 от: boysta3 (1 юли 2010 21:32)
Цитат: tivesto
Аз гледах интервюто на Надя Милушева по телевизията.
И аз от бТВ-то на културата...
Репортера и монтажиста бяха направили кратко но увлекателно репортажче, а и по принцип не гледам новините, но като чух песента от Рицаря на БД, и се загледах... това бе в 19 часа, после го гледах цялото от 22 часа. Мерси бТВ, че направи този сайт достояние за хиляди българи... браво на репортера, явно и той е бил запленен от историите и топлото споделяне на участниците в този искрен прочувствен проект, изпълнен със силна носталгия и сантименти...

 
 
№20 от: Regreed (1 май 2011 21:09)
Аз пък си търсех любимата книжка "Иван прасето и Кирчо сламката" и попаднах в сайта. Хареса ми много, но дълго време не се решавах да се регисрирам. После пък дълго време не можех да се реша да напиша статия, но вече без Всички Вас не мога! Благодаря, че Ви има и за всички прекрасни мигове прекарани тук. em_125

 
 
№21 от: alex66 (1 юни 2011 00:53)
Аз търсех стари снимки на София от 70-80г. и попаднах на сайта. Прочетох 2-3 статии и веднага разбрах, че ТОВА Е САЙТА. Така не съм се разчуствал много отдавна. Дори си поплаках малко. Благодаря на хората, които са създали сайта за това, че ме върнаха 30-35 години назад в моето детство!

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 12
Потребители: 0
Гости: 12

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!