Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Нашето детство и аз
8-07-2008, 13:13 | Автор: Надя | Категория: Специални проекти / За сайта

Ето ме, тук съм. Бързам да заредя страницата, ех че бави този интернет..

И ето отваря се, отваря се вратата на моето скривалище. Мммм усещането е несравнимо! Когато навън е студено, тук е топло, когато навън е мрачно, тук е светло, когато навън е горещо, тук е хладно. Тук се крия, ама шшшшшшт, не казвайте на никой. Това е тайна. Крия се от ежедневието, от проблемите, от грижите, от живота на възрaстните. Чувствам се като в пашкул, уютно ми е и спокойно. Положителните емоции, усмивките ме заливат като вълни, една след друга. Сякаш времето спира, не не спира а се връща назад, едно, две три, страницата е на екрана и годината е 1984, или 1981 или още по назад. Ех какво чудно пътешествие, какви приключения, какви мигове които никога не съм си и мечтала че отново ще преживея. Повтарям, дори потретям, пия с пълни шепи и съм и гладна и сита едновременно. Като магия е, като опият, като лекарството без което не можеш, като майчина прегръдка и бащина усмивка. Най-прекрасния звук кънти в ушите ми – звука на детския смях, на детските викове и песни, на фанфари и барабанчета. Понякога се колебая, дали да изляза, тук ми е толкова добре, понякога дори се страхувам да вляза, да не би пък някой да ми е развалил скривалището докато ме няма или то да се е променило и да не е толкова уютно вече. Слава богу, всичко си е както преди, всичко си е както го оставих там в миналото, преди толкова години. Тук са моите приятели, тук са моите играчки, тук са дори родителите ми и баба на село, тук са вкусове и звуци които отдавна съм забравила. Хмм странно, не искам сега да съм там, но искам това там да го има и да си ходя там когато си поискам. 

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: isi (8 юли 2008 15:29)

Надя, благодаря, че го написа! Ти сигурно не се изненадваш, че и аз се чувствам по същия начин!   Може би чувството не важи за всички тук, но за мен определено е вярно! И е вярно, че искам просто моето детство ДА ГО ИМА! Не искам да съм вечно дете, хубаво е човек да се променя и да се радва на това, което е! Нали все това искахме като малки - да сме големи! Ала моето детство приключи точно в един период, през който вече беше "срамно" да се говори за миналото. Мина десетилетие, че и повече, без някой да спомене каквото и да било хубаво за времето на моето детство. Всичко, което можеше да ми навее някакъв спомен - изчезваше - разрушени сгради, изоставени градинки, нито една детска руска песничка, дори българските естрадни певци бяха изчезнали, нямаше ги и българските филми. В добавка към всичко и аз се отдалечавах лека полека от родния дом, от мама и татко, от баба и дядо, от приятелите...После лека полека всичко взе да се променя. Но се оказа, че е малко късно по естествени причини, а и от друга страна хубавите спомени не бяха  заснети, не бяха записани - тогава имаше много малко такива технически средства. И когато открих това кътче - почувствах се пътешественик във времето! Скривам се за малко, изчезвам, никой не предполага къде съм, отскачам назад , вдишвам с пълни гърди от спомените на всички наоколо и после следва "завръщане в бъдещето" с нови сили. Само да не счупя  машината на времето, че става опасно, независимо къде ще ме остави  mig_mig




--------------------
 
 
№2 от: Надя (8 юли 2008 15:51)
Стана кратичко но го издрасках на един дъх, просто написах това което чувствам. Радвам се че имам сподвижници, а за тебе си знам Ти си почетен член на дружеството на анонимните детствохолици!

 
 
№3 от: dani (8 юли 2008 22:42)

Браво Надя Много е хубаво! Когато преди година и половина се хванахме с Влади с този проект, точно това си представях, че ще стане един ден. Ще се появят нужните хора, тия, които са усетили колко несравнимо годините на детството превъзхождат времето, в което сме вече пораснали. А може накрая да се окаже, че да си върнем детството не е безпочвена фантазия... Може дори някой да знае как да стане това.




--------------------
 
 
№4 от: freja (9 юли 2008 02:41)
Аз тук просто се чувствам у дома.

И... нямам нищо против да се върна завинаги в детството си... По възможност - като дете, но ако не е възможно да се смаля - ще преглътна и сегашните си размери.

 
 
№5 от: Надя (9 юли 2008 11:51)
Ели това за парка е невероятна идея!!! Виждала съм подобни неща в чужбина и наистина са уникални! ще трябват обаче много парични знаци за подобно нещо, но може да се намери някой стар богат чудак който да ни помогне да осъществим идеята. За сега е само проект..

 
 
№6 от: ive (10 юли 2008 08:39)

И аз като Freja нямам нищо против да се върна в детството си. Харесваше ми да съм дете и не съм искала да порасвам. Мечтаех си наистина да има вълшебни хапчета затова.

А тук е просто прекрасно. Възможността да се върна в едно мило и хубаво време, което ми липсва...  От сърце ви благодаря! hi


 
 
№7 от: filipovaeli (7 октомври 2008 13:43)
Аз пък исках моето дете да има нашето детство, но за съжаление детството на сина ми почти свърши, а той няма много спомени като нашите. Чудя се ако един ден след време той попадне в подобен сайт какви ли статии ще измъдриneznam. А ние наистина сме големи късметлии, че детството ни премина точно през този социалистически период. Защото през нашето време  условията за щастливо детство бяха най-много. Спокойствие, сигурност, безгрижие... Тези условия ги имахме. От нас се искаше единствено да уважаваме големите и да се учим. И не ни тежеше.



--------------------
 
 
№8 от: мариана (5 март 2009 19:12)
Ах, колко хубаво си го написала, Надя! Благодаря, благодаря, благодаря! Тук наистина е и топло, и уютно, и грижите остават някъде далеч... Щастлива съм, че открих това скривалище. В него намерих отдавна изчезнали съкровища, които мислех, че съм изгубила безвъзвратно. Всички вие, стоплихте душата ми. Вчера влязoх да ви чета и осъзнах, че съм останала тук 8 часа, ужасих се , "отправих " се към изхода, но... останах като гост. За мен вие сте "ГОРСКАТА АПТЕКА" , в нея има лек за всичко..., но балсама за премръзнали души е несравним. Още веднъж БЛАГОДАРЯ!

 
 
№9 от: Anakin Skywalker (28 февруари 2010 17:29)
Нека добавя и моите благодарности към написаното от всички тук.
У мен за пръв път се появи носталгия към детството някъде в началото на 1998г.   Когато бях завършил вече университета, имах вече и малък трудов стаж и изведнъж си спомних за отминалото детство.  Донякъде принос имаше и рубриката за българско кино Понеделник 8 1/2 . Загледах отново с интерес позабравени любими български филми. И ми стана много приятно.
Тогава на фона американските екшъни и трилъри, на специалните ефекти и галактически сюжети, старите бълг. филми подействаха носталгично....
И така и аз се разрових в спомени от недалечното ни минало и...pionerche



--------------------
 
 
№10 от: toni_1976 (16 юли 2010 16:47)
Пак успяхте да ме разплачетеееееееее!

 
 
№11 от: Милен Иванов (13 септември 2010 21:14)
Колко несравнимо годините на детството превъзхождат времето, в което сме вече пораснали. А може накрая да се окаже, че да си върнем детството не е безпочвена фантазия... Може дори някой да знае как да стане това.
Дано, Дани, дано!
(само че нещо не се справям с цитата)





--------------------
 
 
№12 от: dani (13 септември 2010 22:20)
Ми нищо особено. Ако приемем че детството не е "време" ( и следователно безвъзвратно е отминало като момент от живота ни), а "състояние", което се променя вътре в нас по някакви си закони. Нямаше да пиша така смело тези думи, ако не бях чувал за хора, които са били деца ( с присъщата на всички деца радост и удивление от света наоколо) дори и на 70 години. Но това просто е съвсем друга история, и както казваше един мой любим писател - за нея трябва да се напише отделна книга. А книгата "НД" като че ли е към своя край - по моему так em_63



--------------------
 
 
№13 от: Милен Иванов (14 септември 2010 17:32)
Как край! Няма пък!



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 19
Потребители: 0
Гости: 19

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!