Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Ноември 2017    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Ноември 2017 (1)
Октомври 2017 (3)
Септември 2017 (4)
Май 2016 (1)
Април 2016 (4)
Март 2016 (3)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
За сайта
12-01-2007, 20:28 | Автор: admin | Категория: Специални проекти / За сайта

Май най-доброто описание на сайта ще бъде песента на бате Асен Кисимов - "Къде остана детството" от филма "Войната на таралежите" (1979). Какво повече човек може да каже, освен:

Къде остана детството?


Къде ми са детските книжки,
кажи ми мой прашен сандък?
Закусиха сивите мишки
с вълшебните букви - язък!

Къде ми е класната стая,
къде е коравият чин,
а, б, в, тире, запетая,
забравих ги вече - амин!

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?

Къде е момчешката дързост,
след мене защо не върви,
отминаха стъпките бързи
и ехо не чувам, уви.

Къде ли се водят войните
за мойте наивни мечти,
дали пък не са ми сърдити,
че съм ги отрекъл почти?

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?

Щом той ме повтаря, дали?


няколко реда от втория редактор:

Защо трябва да го има "Нашето детство"


В нашето интернет-пространство има какво ли не - от пълни глупости до много сериозни неща. Има, разбира се, и неща за децата, но не и за тези, които вече не са в детска възраст, а биха искали. Авторите на тази страница след дълго скитане в страната на възрастните, решиха да се върнат, макар и виртуално, в своето детство. Не че не можем да го направим и без интернет, но мрежата ще ни помогне да си съберем компания за това пътешествие. И така - пускаме машината на времето и - ПЪЛЕН НАЗАД. Ако искате, заповядайте с нас на разходка в миналото, ако не искате - ваша си работа, никого не насилваме. Къде остана детството - това е въпроса, на който аз лично бих искал да открия отговора. Напълно съм убеден, че съществува отговор на тоя въпрос. Нещо повече - убеден съм, че човек може отново да върне изгубеното си детство, макар и на някои това да прозвучи налудничаво.Така че, ако това, което правим, ви харесва - пишете, пращайте статии,снимки, сканировки, песни, (филми за сега - не), стихотворения - всичко, което по някакъв начин е свързано с детството ни. Ами всъщност, както някога, ще си поиграем - нещо, което го могат само децата. Ако успеем, значи "не сме се изгубили безследно", както пее Бате Асен. И така, да видим какво има в прашния сандък...

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№31 от: undo (28 юни 2010 00:16)
Здравей, DANIIIII. Добре дошла при нас. Надяваме се, че ще се виждаме често.

 
 
№32 от: sanches2 (5 август 2010 02:37)
Тази вечер се посмях и си поплаках с вашия сайт, приятели.
Припомних си за истинските неподправени неща на които трябва да се държи.
Споних си за моето детство, за моя татко и колко много го обичах.
Благодаря ви, че ми отключихте "тайната стаичка" в главата... имах нужда от това.
Благодаря ви!
Иван

 
 
№33 от: Taylor (12 август 2010 17:04)
Благодаря! На създателите на този сайт, на регистрираните участници, на всички..... Родена съм 1981 година, имам доста спомени от "едно време" :), и откакто знам за сайта, винаги се връщам-и една буца ми се загнездва в гърлото, и все ми идва да заплача-от умиление за моето детство, за играчките, за всичко.... Обичам детството си, и съм щастлива, че ви има!

 
 
№34 от: amiga (30 септември 2010 14:47)
Здравейте на всички. Невероятно местенце .От сайта лъха толкова топлина , чистота ,близост и приятелство между всички ,ще се радвам да ме приемете като член на това виртуално общество .На създателите - искренно БЛАГОДАРЯ бъдете живи и здрави.

 
 
№35 от: Regreed (16 февруари 2011 23:21)
Здравейте, мили, вече пораснали другарчета. Дълго време разглеждах сайта и не се решавах да напиша, защото просто не знаех за какво. Тук имаше всичко. Всичко, което може да накара човек да забрави и да се върне в щастливите детски години, когато света е толкова голям и вълнуващ. Благодаря, че Ви има, и че връщате най милите и хубави спомени. Бъдете винаги здрави, щастливи и усмихнати ДЕЦА!  em_62

 
 
№36 от: silvestra (17 февруари 2011 03:05)
Здравейте на всички фенове!Аз лично не съм срещала по позитивен и вълнуващ сайт досега, за което сърдечно благодаря!Да се радваме приятели и да се чустваме отново деца!!!!!

 
 
№37 от: Knight Templar (24 февруари 2011 23:57)
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад,
ще ви бъде трудно да повярвате,
че сте успели да доживеете днешния ден.
Ние се возехме на коли без предпазни колани
и без въздушни възглавници.
Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои
с голямо съдържание на олово.
На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета,
вратите често не се заключваха,
а шкафовете в къщи не се заключваха никога.
Пиехме вода от улични чешмички,
а не от пластмасови бутилки.
На никого дори не би му хрумнало
да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от
дъски и лагери, намерени на някое бунище,
и едва когато вече летяхме по нанадолнището
си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки.
Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме,
когато запалваха уличното осветление – там където го имаше.
И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме.
Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада
от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри,
3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия,
интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме.
Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него.
Просто така, без предварително обаждане!
Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана.
Как изобщо сме оживели?

Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги
ядяхме с костилките – и на никой костилките не му
прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода
от многократни спринцовки и бутилки от „Веро".
Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние
бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в
синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой
никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите.
Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш
от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена
винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък
няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

източник: интернет

 
 
№38 от: vigo8272 (2 март 2011 23:26)
ЕХ,КЪДЕ МЕ ВЪРНАХТЕ!!!!БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ПРЕКРАСНИТЕ СПОМЕНИ ОТ НАШЕТО ДЕТСВО!ТО СЕГА НА КАКВО И ДА СЕ РАДВАМЕ ОСВЕН НА СПОМЕНИТЕ....ПРОДЪЛЖАВАЙТЕ ВСЕ ТАКА!НИЕ СМЕ С ВАС!ПОЗДРАВИ ОТ ГАБРОВО!!!!

 
 
№39 от: nelita (14 юни 2011 17:34)
Благодаря ви, че ви има... всяка прочетена статия и снимка ме връща назад в милите спомени от безгрижните детски години! Аз ви намерих докато търсих кисело мляко в стъклен буркан и боза в стъклено шише със станиолена капачка, почти никой от хората около мен не си ги спомня, и аз се зачудих дали аз не съм в грешка em_16, добре, че ви намерих!

 
 
№40 от: millenna (29 юни 2011 02:40)
Сайта е НЕВЕРОЯТЕН!!! Толкова неща, които са останали в детството ми изплуваха така ярко! Нямам търпение да се събудя утре и да продължа разглеждането с пълна сила! Благодаря!!!

 
 
№41 от: Akvarelche (29 юни 2011 20:47)
Трям-здравейте!
Да знаете как се зарадвах, когато ви открих. Само не разбрах кога преровихте всичко у нас и успяхте да сложите тук Моите картинки от дъвки, Моите книжки, Моите плочи, Моите играчки, та даже и орехомелачката на баба ми. С две думи - събрали сте голяма част от Моите спомени, които се бяха поразпилели, поизбледнели и поотдалечили. А вие с едно щракванена мишката ми ги върнахте и подредихте. Ще се включвам с пълна сила в обогатяването на калейдоскопа на нашето детство. Рапорт даден!
Вие сте моите хапчета чудесни, които ми помагат никога да не порЕсна.



--------------------
 
 
№42 от: катя милушева (29 юни 2011 21:21)
AKVARELCHE,добре дошло при нас! Надявам се , да ти е весело и забавно тук на двора!

 
 
№43 от: modern_talking (24 юли 2011 14:15)

Имам чувството че въпроса "Защо трябва да го има Нашето детство" е равносилен по важност на въпроси като "Защо трябва да живеем".

Защото умеем да виждаме красивите неща.А когато ги виждаме,значи можем и да ги създаваме.

Не се и съмнявам че всички Ние,омагьосани все още от красивата носталгия към детството ни,ще се опитаме да подарим същото усещане и на децата си.А в "Нашето детство" успяваме да си подарим това усещане,пазейки спомените си като качествен пчелен медец,създаден от красивите цветни мигове на детсвото ни,които,макар да прозвуча пристрастен,смея да твърдя че бяха изживяни в най-хубавото столетие на човечеството.Пълно с качествени десетилетия.Едни по-харизматични,други по-романтични,трети по музикални и т.н. в които всеки от нас е изживял безброй незабравими мигове,пръскащи се като фоерверки в децкото ни съзнание.

В този прекрасен сайт имаме красивата възможност да бъдем едни големи деца.

Надявам се просъществуването му да продължи дълго


 
 
№44 от: катя милушева (27 юли 2011 10:15)
Вчера прочетох това и то така Ни приляга:
"Ние белязаните, обречените на вечно детство, се усещаме през девет царства, векове и морета - просто в небето се срещат крилете ни. Всички сме странни - сами търсим болките ви, сами ги вземаме - да ви олекне. И натоварени с двойната тежест, ускорително па...даме. Пак към небето. Често от нищо обидени, млъкваме. Или с внезапен смях ви смущаваме. Вашите праведни забележки гордо преглъщаме. После забравяме. И пак очакваме от вас една ласка, една топла дума, една усмивка. Не се притеснявайте от добротата ни! Не се дразнете от нашта наивност! Ний цял живот се учим да ходим много старателно. Но не умеем. Хора с клинично земно здраве, простете нас - болните от небесно притегляне! "

 
 
№45 от: Akvarelche (27 юли 2011 15:13)

Браво Кате!  em_81
Къде го намери това, кой е авторът? Обърна ми се сърцето, докато го четях. Значи като ми казват, че съм емоционално незряла - като 10-годишна, да не се стряскам. Ще гледам да се поддържам винаги "болна от небесно притегляне"em_108




--------------------
 
 
№46 от: freja (27 юли 2011 22:53)
Кате, много е хубаво, наистина. Пък и как ни приляга само em_12

 
 
№47 от: admin (27 юли 2011 23:33)
Кате, по случайност знам авторката - казва се Иглика Пеева; стихотворението се нарича "Нарушение в генетичния код", публикувано в "Буквите" . ето тук



--------------------
 
 
№48 от: катя милушева (28 юли 2011 09:18)
 Админ, em_125 Влади благодаря за уточнението!

Цитат: dani
. Да събере спомени за детските години, за да се разбере що за феномен е това "детско щастие". ( В това отношение май че си свършихме добре работата). 2. Да разбере причината, поради която хората губят детското си светоусещане и съответено детската радост и стават "възрастни". И , "если это конечно в природе возможно", да се опита даде отговор на въпроса "как да си върнем детската радост". ( Тук като че ли не сме постигнали никакъв резултат.) Така че засега "небесното притегляне" не продолява земното такова. Нужа е "първа космическа скорост", ако някой изобщо знае формулата йem_17

Дани отговорите са тук!!! Не можеш да разбереш цената на нещо, докато го имаш, оценяваш го, когато го изгубиш, за съжаление. А гравитацията, слава Богу, не действа на мечтите и въображението с такава сила, както на тежките предмети и мисли!!

 
 
№49 от: bat_mitco (9 август 2011 09:59)
ОЩЕ ЕДНА ПЕСЕН, КОЯТО МОЖЕ ДА ЗВУЧИ НАВСЯКЪДЕ В НАШЕТО ДЕТСТВО...
КРАЙНО ВРЕМЕ Е ДА СЪБЕРА НА ЕДНО МЯСТО ВСИЧКИ ПОДОБНИ ПЕСНИ...ЕДИН ВИД ПОП-РОК САУНДТРАК НА САЙТА...ТЪКМО СЕ ЧУДЕХ, КАКВО ЩЕ СВИРИ В ПЕТЪК НА БИС...

Аз бях момче като другите всички деца,

спомням си - често играхме такава игра:

Робинзон, който пътуваше с кораби,

Робинзон, който откриваше острови,

Робинзон, който порасна голям,

но беше толкова сам...

Всички големи се смяха на наш'та игра,

а ние доволни започвахме друга така:

Гъливер, който разкъсва въжетата,

Гъливер, който обича джуджетата,

Гъливер, който макар и голям,

пак е толкова сам...

И аз съм днес голям,

замислен и сериозен,

защо ли пак съм сам,

защо ли се тормозя?

Спомням си наш'те първи стъпки,

спомням си наш'те първи тръпки,

винаги малко неразбрани

свикнахме с упреци и закани.

Ето и ти си стабилен, уверен младеж,

но кажи ми:

пазиш ли в себе си онзи момчешки стремеж

да бъдеш:

Дон Кихот, който се бореше с мелници,

Дон Кихот, който безкрайно във себе си

пазеше нея - една Дулцинея

и не беше сам...

Имаш ли ти един приятел,

който да е като теб мечтател,

ще оцелееш, ще запазиш

Дон Кихот в себе, Робинзон, Гъливер...

Трябва да имаш един приятел,

и ако е като теб мечтател,

ще оцелееш, ще запазиш

Дон Кихот в себе, Робинзон, Гъливер...



--------------------
 
 
№50 от: soulwasabi (8 ноември 2011 01:12)

Интересното е, че повечето соц-играчки просто не бяха за момиченца, както в България така и в Русия и сигурно другаде: ''Къде е момчешката дързост'' е ок, но повечето играчки са добре познатите колички, войници и подобни. за момиченцата естествено кукли, кухни и т.н. (което е така на много места, не само в бившия соц-блок). По-скоро е интересен фактът, че се изхожда от момченца - в стихотворението само по себе си, както и в него като пояснение за идеята на сайта. За момиченцата не става дума дори в бъдещо време, на негово място е ''моят наследник'' (а не ''наследничка'').

Играчките за момиченца освен това не са се променили много, все още са кукли, кухни, дрешки за кукли, прибори и чинийки за кухни, кукли-приятели на куклите и техните играчки. Момиченцата ги харесват и въпреки, че има и кончета, пъзели, зайчета, боички и тефтерчета, детските играчки са разграфени на ''синьо'' и ''розово'', на ''момченца'' и ''момиченца'', а кой е казал, че момиченцата не са се опитвали да пишкат прави като момченцата в яслата, мислейки си ''искам и аз!'', или, че момченцата не са си сресвали косите с розови четки за кукли с изкуствен мек косъм в детската градина? без стереотипи и без ''това не може'' или ''това е момичешко/момчешко''. Имаме ли нужда от такива стереотипи като малки, защото ни ориентират, или нямаме, защото ни ограничават?


 
 
№51 от: vigo8272 (23 декември 2011 06:27)

И ПАК! БРАВО НА ВАС! НАЙ-СТРАХОТНИЯ САЙТ!ВИНАГИ МЕ ВРЪЩАТЕ В НАЙ-ХУБАВИТЕ МИ ГОДИНИ! ДА СТЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ И С КАКВОТО МОЖЕ ЩЕ ВИ ПОМАГАМ!!!!!!!


 
 
№52 от: Galyusha (13 септември 2012 17:28)

Включвам се днес, когато потърсих информация за любимия ми "Синьо лято" и попаднах на най-невероятната статия! Надявам се да намеря нови приятели, които като мен с носталгия си спомнят времето, когато децата имаха истинско детство!


 
 
№53 от: Станимир (29 октомври 2012 01:10)

Супер е сайтът! Намерих доста нови (всъщност добре забравени стари) неща! И продължавам да ттърся и да намирам! Чудесна инициатива на създателите му! 


 
 
№54 от: Цонка (25 декември 2012 19:58)

Лелеее... Каква ненагледна красота е горе!!! Създава усещане за топла и уютна стая! Много, много ми харесва!!! Благодаря, Влади!




--------------------
 
 
№55 от: kremka (7 януари 2013 01:36)

Много хубав сайт. Тук ще можем да си спомним детството.


 
 
№56 от: таня05 (16 януари 2013 21:48)

Да така е-радвам се че попаднах на него!! smile


 
 
№57 от: dani (6 юли 2013 00:08)

Някой може ли да ми обясни как се е появило ето това чудо hum-hum

 




--------------------
 
 
№58 от: bat_mitco (6 юли 2013 07:33)

Цитат: dani
Някой може ли да ми обясни как се е появило ето това чудо hum-hum

 

    АЗ НЕ МОГА...ИЛИ ПОНЕ ОБЯСНЕНИЯТА МИ ЩЕ СА...ЪЪЪЪ... malee2 ИРАЦИОНАЛНИ... lol ИЗГЛЕЖДА МАЛКО КАТО НЯКОЙ ,КОЙТО ГОВОРЯЕТ ПО РУСКИ С БАЛШИМИ ГРЕШКАМИ xixi2 БЕЗ МАЙТАП - ЛЕЕЕКО СЕ НАДИГНАХ НА ПРЪСТИ ОТ ФАКТА,ЧЕ ТИЯ МАШИННИ ПРЕВОДАЧИ,КОИТО НЯКОИ НЕЩА СА ГИ ПРЕВЕЛИ ЗА ЖЕЛЯЗНА ТРОЙКА И ЧЕТВОРКА НА РЕЛСИ, ИЗОБЩО НЕ МОГАТ ДА ПРЕВЕДАТ МОИТЕ КОМЕНТАРИ...ТИЯ ТРАНСЛЕЙТЪРИ МОГАТ НА ПРОТОКОЛНИЯ АНДРОИД СИТРИПИО ОТ МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ ДА МУ ЦУНКАТ КОНДЕНЗАТОРИТЕ xixi2 xixi




--------------------
 
 
№59 от: dani (6 юли 2013 15:30)

Цитат - бата Митко

ТИЯ ТРАНСЛЕЙТЪРИ МОГАТ НА ПРОТОКОЛНИЯ АНДРОИД СИТРИПИО ОТ МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ ДА МУ ЦУНКАТ КОНДЕНЗАТОРИТЕ

Да предложим на Лукас да направи модел на "транслейтър"   робот , а"гугъл" да ходи да става личен преводач на Джаба wink




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 8
Потребители: 0
Гости: 8

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!