> За сайта > Първа среща с Детството

Първа среща с Детството


31-01-2009, 05:15. : freja
Честито ми! На мен!
Ставам на една годинка! winked

Всичко започна на работа. Беше краят на 2007, а на мен ми трябваха техническите данни на кораба "Припят". В енциклопедиите не намирах достатъчно и затова написах името му в Google. Първият сайт, който ми излезе, беше сайтът на града-призрак. Но тогава - как така? - аз още не знаех за съществуването му. И си помислих: "Я, той корабът бил кръстен на някакъв град, чакай да прочетем!". И влязох. Не ми беше нужно дълго време, за да разбера що за град е [бил] това и защо сайтът му е толкова посещаван. Не знам как се случи - почти веднага, с късмета на начинаещия, попаднах на снимките "преди/след". И се загледах в тях. Измежду тоновете радиационен прах и изпод сивия прахоляк на времето, опитвайки се да игнорирам "след" и да се съсредоточа върху "преди", аз запътувах в миналото. Миналото от снимките не беше моето, но не ми беше и чуждо. И пътувах поне час, преди да се върна на кораба си.

Вечерта се прибрах и исках да покажа и да разкажа всичко на дъщеря си. Тя обича да слуша кое как е било. Разглеждахме сайта, покрай единия спомен се сетих за друг, после - за трети и още, и още, като игра на аналогии... Много неща ги нямаше в припятските снимки, търсихме ги в интернет, но и там малко намерихме. Много добре си спомням например как Мавзолеят ми отне няколко часа и в крайна сметка, пак не намерих образцова снимка в Мрежата. Разказите ми продължиха и на следващата вечер, но и тя не бе последната. В един момент стигнахме до темата "филми" и ме обзе някакво неистово желание да ги намеря всичките. Датата беше 30 януари 2008. Мился, че издирвах "Синьо лято", когато добрият Google ме отведе до нова находка - сайта "Нашето детство". Тогава не му обърнах внимание, даже се съмнявам да съм знаела къде съм попаднала. Интересуваха ме само намерените линкове. И ако бяха проработили, сигурно щях да си изляза от сайта все така в неведение за прекрасното място, на което случайно се бях озовала. Обаче линковете не проработиха! Пробвах един, после - втори, после пробвах напосоки, но никой не ми даваше пътечка към филмите от детството ми. Видях, че мога да коментирам (т.е. да питам защо, дявол да го вземе, тук нищо не работи??), обаче трябваше да се регистрирам преди това. Тази част хич не ми хареса - от лекомислено регистриране където ми падне, папката ми "Спам" ежедневно се пълни с 10-тина нови досади... Ама нямаше начин, хвърлих по едно око на 1-2 статии, реших, че мястото е безопасно и се регистрирах. И поисках работещи линкове. Докато чаках отговор, тръгнах да разглеждам сайта. И се влюбих! То... колко ми трябва на мен да се влюбя... Няколко мили спомена. Казвам "няколко", защото тогава "Нашето детство" все още не изглеждаше така оживено, както сега, и набързо го попрегледах. Но макар и малко, статиите си бяха уникални за мен, защото никъде другаде нямаше такива. Продължавах да си чакам отговора... Не чаках кой знае колко дълго - може би час, може би два, но исках линк към филма СЕГА и ВЕДНАГА(!!); освен това, дотогава имах навика да вися в един форум, в който по всяко време на денонощието висяха хиляди други като мен и ако се случеше да извикам "Помощ!", незабавно се намираше някой, който да се отзове на SOS-a ми. Тук обаче това не се случи незабавно и реших да поема нещата в свои ръце. Може би сайтът не функционираше вече? Може би вече не го поддържаха? Започнах да търся някой по-висш в йерархията и съвсем скоро (пак с късмета на начинаещия) открих Дани. Писах му едно лично съобщение, на другия ден с радост видях отговора му, успокоих се, че сайтът си работи все пак и после... После въртележката се завъртя, аз се понесох с нея и от спомен на спомен, от радост на радост - ето ме тук вече цяла година! laughing Не мога да сляза! Ама и не искам! Ако го направя, ще ми се вие свят и ще трябва да търся безуспешно по света своята Маруся...

Така че - честита ми първа чудесна годинка!
~
А при вас? Каква беше първата ви среща с "Нашето детство", приятели? smile