> За сайта > За сайта

За сайта


12-01-2007, 20:28. : admin

Май най-доброто описание на сайта ще бъде песента на бате Асен Кисимов - "Къде остана детството" от филма "Войната на таралежите" (1979). Какво повече човек може да каже, освен:

Къде остана детството?


Къде ми са детските книжки,
кажи ми мой прашен сандък?
Закусиха сивите мишки
с вълшебните букви - язък!

Къде ми е класната стая,
къде е коравият чин,
а, б, в, тире, запетая,
забравих ги вече - амин!

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?

Къде е момчешката дързост,
след мене защо не върви,
отминаха стъпките бързи
и ехо не чувам, уви.

Къде ли се водят войните
за мойте наивни мечти,
дали пък не са ми сърдити,
че съм ги отрекъл почти?

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?

Щом той ме повтаря, дали?


няколко реда от втория редактор:

Защо трябва да го има "Нашето детство"


В нашето интернет-пространство има какво ли не - от пълни глупости до много сериозни неща. Има, разбира се, и неща за децата, но не и за тези, които вече не са в детска възраст, а биха искали. Авторите на тази страница след дълго скитане в страната на възрастните, решиха да се върнат, макар и виртуално, в своето детство. Не че не можем да го направим и без интернет, но мрежата ще ни помогне да си съберем компания за това пътешествие. И така - пускаме машината на времето и - ПЪЛЕН НАЗАД. Ако искате, заповядайте с нас на разходка в миналото, ако не искате - ваша си работа, никого не насилваме. Къде остана детството - това е въпроса, на който аз лично бих искал да открия отговора. Напълно съм убеден, че съществува отговор на тоя въпрос. Нещо повече - убеден съм, че човек може отново да върне изгубеното си детство, макар и на някои това да прозвучи налудничаво.Така че, ако това, което правим, ви харесва - пишете, пращайте статии,снимки, сканировки, песни, (филми за сега - не), стихотворения - всичко, което по някакъв начин е свързано с детството ни. Ами всъщност, както някога, ще си поиграем - нещо, което го могат само децата. Ако успеем, значи "не сме се изгубили безследно", както пее Бате Асен. И така, да видим какво има в прашния сандък...