Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Май 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
 
 
Архиви
Май 2019 (16)
Април 2019 (12)
Март 2019 (15)
Февруари 2019 (7)
Януари 2019 (1)
Декември 2018 (8)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Белиада ІІ. За две стотинки и половина
10-07-2010, 09:02 | Автор: admin | Категория: Специални проекти / Белиада
Всички знаете лафа "да те направят на две стотинки", но аз искам да ви разкажа какво ми се случи за "две стотинки и половина". По запознатите с нумизматиката вероятно поне са чували за тях. Ако не ме лъже паметта бяха от 1888 г.
В шести клас (лятната ваканция, дано не се лъжа) бях горд притежател на поне една такава необичайна монета. Като повечето хлапета много обичах да споря, естествено за доста глупави работи, каквито са и всъщност 99% от споровете изобщо. Понякога в тоя спорт също се залагаха разни работи. В ония прекрасен майски или юнски ден (а може и юлски да е бил) в хола на апартамента ни се разрази бурно надвикване, свързано с някакви научни факти. Опонента ми беше не кой да е, а моят именяк, с две години по-малък от мен, който живееше точно на една стена разстояние от хола, иначе казано моят съсед Влади. На надвикването присъстваше също мъничката ми сестричка, която именувам Ито и Гошо, нейната любима кукла-маймуна (и до днес не мога да си изясня принадлежността и – приличаше на нещо средно между горила и мечка, с големина почти колкото нея по онова време).
Необичайното на баса, който изникна беше предложението на Влади - за монетата за която споменах (тогава той май не беше нумизмат, но си беше много ценна, за менкане - перфектна). Печелил съм доста спорове (не че това е гордост - напротив), този също – с нагледно пособие някаква енциклопедия от близката лавица. След което, съответно загубилия трябваше да ми даде еквивалента.  Разигра се нещо като следния диалог:
- Добре бе – те ти три стотинки.
- Аааа, баса ни беше за две и половина!
- Ама нямам.
- Не ме интересува. Ще срежеш една стотинка на половината и ще ми я дадеш с двете…
От тук започва забързаното и задъхано действие! И малко страшно!
Съседът ми, който разбира се нямаше никакво намерение да се опитва да реже една стотинка с ножовка, бързо реши да се спаси от справедливия ми гняв (иначе казано от някой и друг тупаник – странно, но никога не ми го е връщал!) и бързичко се изнесе през вратата към своя дом. Въпреки, че съм си доста пъргав не успях да го догоня и вратата хлопна под носа ми. Точно в този момент ми хрумна една идея, поради която станах на две стотинки и половина. Работата е там, че нашите съседски апартаменти имат обща тераса, разделена от около метър и половина преграда. Не съм я прескачал със скок, като при бягане с препятствия, само когато е имало там маса, саксии с кактуси (няколко пъти съм се набождал на пистите любими растения, но това е за друг разказ) или нещо друго пречещо на засилката и прескока. Твърдо решен да хвана негодяя :), който не си изпълнява баса се затърчах към другия познат вход към съседите, именно терасата. Всичко щеше да мине по план, ако Влади не беше достатъчно предвидлив – беше се досетил какво ще ми хрумне, тъй че докато се набирах през хола – терасата – прескок – другата тераса - в посока неговата детска стая той беше дотупуркал до там и секунди след скока ми затваряше остъклената врата. Хубаво, изпуснах го! Само че, има едно нещо наречено инерция. Аз като тяло нещо не успях да се справя с нея. Стана за секунди. Летях с главата напред и виждах как срещу мен се затваря врата. По инстинкт протегнах напред ръце и съответно стъклото на вратата стана на парчета (дзън!). И до тук добре – нищо ми нямаше. Но именно тоя инстинкт, който ми предпази главата ме накара да си дръпна ръцете, при което остатъците от  стъклата ме разрязаха. Доста. Като шурна онова ми ти червеното. Първо се уплаши съседа ми (между другото каза и нещо като: "Малии, как ще ги почистя?!" – става въпрос за петната и стъклата).  
Да знаете, като са ви срязани и двете ръце е много трудно да спрете кръвотечението, просто не знаете коя ръка кое да държи. После като ме видя сестричката – тя си беше наистина дребосък тогава – започна да плаче. Съвсем хладнокръвно (и оказа се глупаво) се опитах да си самоприложа бърза медицинска помощ. По онова време в хола ни се намираше чекмеджето с разни лекарства. Първото нещо което докопах беше голям пакет памук. Вярно, разреши до някъде проблема, ала понеже раните бяха големички сигурно и до днес е останала някоя нишка в ръцете ми :). Докато се опитвах да се памукирам, да успокоявам едновременно с това Ито и Влади, който беше вече изоставил идеята за скътаване и напълно безуспешно ми даваше лекарски съвети взе че звънна телефона. Мислите, че не съм го вдигна ли? Аааа – не познавате хлапетата. общо взето проведох 2-3 минутен разговор и дооплясках секцията. Обаждаше се моя братовчед на който му обясних горе-долу ситуацията, на него дължа разумната идея да ида до болницата – тя е току до комплекса ни. Също той взел, че звъннал на майка ми. По онова време мама работеше в центъра на града – разстоянието е поне четири пъти повече отколкото от блока ни до сградата на бърза медицинска помощ. Когато аз, героя :), барабар с Влади, Ито и Гошо пристигнахме тя беше вече там (даже ни пресрещна). Бедната ми майчица, колко притеснения съм и докарал с щуротиите си! Дано някога ми прости!
В болницата беше весело – сума време ми вадеха части от памука, позакърпиха ме и ми се караха, защото на мен ми беше много любопитно как ме шият. Лекаря ми направи забележка, че не е било хубаво да гледам.
Е, после дойдоха и малко болки, но не нещо кой знае пък какво. Но… шило в торба не седи! Въпреки, че бях бинтован не можех да пропусна ежеседмичните ни сбирки с тайфата по обучение в модерния тогава "шака-зуловски" дух. Бяхме си построили нещо като колиба в горичката под същата болница и се учехме на борба с копия (разбирай зле одялкани пръти). Борбата се състоеше в размахване на ляво на дясно на тия гьостерици, кръстосването и чаткането им. От време на време се случваха, разбира се, инциденти – плъзне се "копието" та те халоса. Ми, на мен ми се случи, че ме халоса точно върху скоро зашитата рана на лявата ръка и нещо конците не издържаха. Тоя път наистина щяха да ме бият! Та така си останах с един голям десетсантиметров белег. Успокоявам се донякъде, че поне минимално е и от битка :)
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: undo (10 юли 2010 12:29)
Влади, много кървава история А аз си мислех, че моите детски контузии са сериозни...

 
 
№2 от: Цонка (10 юли 2010 14:10)

Владиии... uuux
Така ми иде да те отупам здравата!!!




--------------------
 
 
№3 от: pasha (10 юли 2010 19:14)
А аз мислех, че си от тези, дето непрекъснато ми ги даваха за пример.

 
 
№4 от: queen_blunder (10 юли 2010 20:17)
И аз... tongue2 А то какво се оказа? Че Влади, си е бил истински юнак навремето

 
 
№5 от: pasha (10 юли 2010 20:29)
П.П. Много странно!? Непрекъснато бях въвлечена в подобни събития, но винаги се отървавах само с незначителни рани или синини. 

 
 
№6 от: катя милушева (10 юли 2010 20:48)
 Малииииии, какво ли не прави човек за едната чест... !uuux uuux  Но, юнак без рана не може!

 
 
№7 от: dani (10 юли 2010 23:25)
Кой! Влади да е бил дете "за пример"? uuux Съвсем сериозно съм му казвал, че ако ми е бил в отряда, лично щях да предложа да го изключат от пионерската организация pionerche Знаете ли, например, че на манифестация докато другите деца са викали пред трибуната с официалните лица "УРААА", Влади е крещял "КАРАМБАААА" като истински пират. Или оная история, дето се овесил на перваза на прозореца от втория етаж (в 4-ти клас!!!), за едната момчешка чест. Или за зайците на учителя по трудово - Бояджията, това даже не е за разказване. А кога халосал другарката Георгиева по главата с учебника по география (верно, че първо тя него го тупнала на същото място)... Абе Влади, как така се прочу като "дете за пример" smile24



--------------------
 
 
№8 от: рошав заек (10 юли 2010 23:48)

Владиии, мисля, че ако навремето бяхме от една махала, или училище, или и двете, голяма партия щяхме да сме с тебе като отявлени пакостници smile24 Само тая история за зайците нещо ме притеснява, не търпя себеподобните ми да страдат--- Иначе и мойта лява ръка е шита - в четвърти клас бях погнала да налагам едно добро момченце, дето само портеше на учителите и връхлетях върху стъклената витрина на шкафа, стъклата се посипаха върху ръцете ми и ми срязаха сгъвката под лявото кутре, та ме караха в болницата да ме шият, лявата страна на кутрето ми си остана нечувствителна после...
(впрочем, мен от пионерската организация не са ме изключвали, ама са ми вземали връзката - синята едва два месеца след като ни ги вързаха, червената два-три пъти, а в гимназията два пъти и поведението ми намаляха...)




--------------------
 
 
№9 от: regina (10 юли 2010 23:52)
Ох, в момента, в който витрината се затваря пред набралия инерция Владко:) направо изтръпнах... като същевременно си помислих: "Ама нали е в 1л.ед.ч, не бой се!"

 
 
№10 от: pasha (10 юли 2010 23:58)
Дани, така ме разсмя! xixi2 Чакай да си поема дъх.... xixi2 Ами, като му гледам невинната усмиФка на снимката........ xixi2
Това, с провесването от втория етаж е мой патент. Приятелките ми отдолу викат: "Ама, на една ръка не можеш." Доказах им, че мога. tongue2 По някакви неведоми пътища, всичко стигнало до ушите на майка ми. Не ми се говори за последствията. rev

 
 
№11 от: катя милушева (11 юли 2010 00:04)
 Това трябва да влезе в летописа на НаШето ДетСтво по един или друг начин,според мен най-ша му мяза на наш Венци ,да изиграе този етюд ,а...!? tongue3 tongue3

 
 
№12 от: pasha (11 юли 2010 00:15)
РОШАВ ЗАЕК, стъкло на шкаф се чупи, когато хвърляш чанта, по някой, който те дразни. Никога с ръка. Резултата, за съжаление, пак е същия: Класния изпраща бележка на майка ти. Пак не ми се говори. podsmruk

 
 
№13 от: admin (11 юли 2010 01:17)
Радвам се, че ви хареса историята. Още много подобни има - както писах в началото на идеята за "Белиада",  можем да разкажем какви ли не - хайде-хайде - само аз ли? Наистина ще е странно, ако сте ме възприели като "мирно" дете - аз бях... и си оставам човек на белите (нещата които се случват ей тъй). И се гордея с това (добре де, чат-пат ме е срам, но само щото притеснявах и притеснявам близките си хора)
Undo - осакатяванията и раните сериозни почнаха след това - туй ще да е "нормално", всъщност. Обещавам да не прекалявам с наранявания и прекютване по-нататък.
Цонка, няма проблем - но първо си помисли ти какви бели са направила като дете (е, може и да не си). Ама ако не си...
Паша, за пример съм! За пример са всички хлапета, които са били себе си, държали са се така както знаят. Та, то белята става точно  заради детския поглед. Смяташ ли, че сега се бих втурнал в такава история – да прескачам и "ловя" някой заради някакви си две стотинки (и половина). Хах! Иначе - не! Не са ме давали за пример (освен за оценки, примерно по литература и история и културно отношение към учителите, които заслужават такова – много странно, всъщност!)
Дани, ти знаеш повечето от историите -  нима не съм бил прав в естественото си реагиране? ЩЕ МЕ ИЗКЛЮЧАВШ ТИ, А? smile24 Ето това е разликата между нашата организация и предишната smile24  Давай - Карамба! Тогава не ми пукаше, та сега ли?
Зайче, никога не съм бил пакостник (добре де, прекалявам - и аз съм "приватизирал" любениц (дини) или пък съм обирам някоя и друга череша - което за мен е пакост; да, веднъж-дваж съм се подигравал с учителите ни - това за което спомена Дани - усмъртихме с един приятел - МОЖЕ БИ! - няколко зайчета (изпратиха ни да берем трева за даскала по трудово и ние я насолихме с миша отрова и пострадаха невинните животинчета) – седмица след това плаках за нещото което направихме - тоест нещо със зла умисъл! – именно за което тая история никога няма да я напиша тук пълно, защото ме е много-много.много срам.
Регина,  правилно – всички истории ще свършат с добър край. Понеже спомена "витрини" – ще взема да разкажа и за няколко такива които съм строшил с глава :)
Пак към Паша – приятелко по увисване – ей тук е разказа (частичен) за тоя ми ти спорт от мое име: http://detstvoto.net/index.php?newsid=49
Катя, нямам  нищо против – напротив – за Великата книга нека използваме истински случаи (към съответната им литературна интерпретация). Или пък Цонка да вгради в сценария както иска.
Накрая – моля ви, споделете и вие таквиз истории – сигурен съм, че имате голям запас. А лично аз много ги харесвам...




--------------------
 
 
№14 от: Цонка (11 юли 2010 14:15)
Цитат: admin
Или пък Цонка да вгради в сценария както иска.

Влади, таман снощи мислех да те питам, дали даваш малко от твоите истории... Приемам горното за ДА. Ти ще си Петър /оня от последната серия дето името му се чува на всички записи/!!! Обаче баба му ще го гледа през ваканцията, тъй че... да му мисли Петърчо отсега. girl_witch

Пък аз никакви бели не съм правила. ЧеСна пионерска! pionerche
Само простотии! От различни жанрове. tantz



--------------------
 
 
№15 от: pasha (12 юли 2010 12:20)
В детство си, бях "шило в торба". Още много малка, на 3-4 години, правих опити да покорявам дерета, от които нямаше измъкване. Паднах в шадраван.На около 6 години, прекатервах оградата на блока. След нея, започваше скалистия стръмен бряг на морето. Подпалих новогодишната елха. Търкалях се с колелото (Жабка), по стръмния склон на дола. Малко по-късно - с кънките по стълбището, с къс панталон по каменист сипей. Катерех се по дървета (и падах от тях), по покривите на блоковете, в които живеехме (от тях не съм падала). Провесвах се с главата надолу по клоните на дърветата, по гимнастическите уреди (в двора на казармите). Сигурно има още много.
Това бяха моите експерименти, предизвикателства, приключения. Това бяха моите съревнования с другите, перчене и доказване.
Проблемът е, че нищо, от тук изброените, не помня с подробности.
Много мои приятели, претърпяха сериозни контузии (и много се гордееха с тях), но аз винаги минавах между капките. Само наказанията не ме подминаваха. След всяка бела, ми сочеха за пример някое много кротко дете.
Горката ми майка, какво ли е преживяла с мен?
П.П. В училище бях почти отличничка (не, че много се стараех).

 
 
№16 от: Надя (13 юли 2010 07:44)
Аналогична беля, претърпя моята съседка Нели(Ненчи Бъля), бягайки от по-голямата си сестра в техния толкова типичен, едностаен соц апартамент. Тук става въпрос за холовата врата, с релефните стъкла, нали се сещате?
Освен ръцете, имаше и по лицето, ама да ви кажа, всички тайно и завиждаха на белезите, че даже и на факта, че я бяха оставили да спи в хола, пред телевизора и всеки и купуваше по нещо, какви деца, ццццц...

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 16
Потребители: 0
Гости: 16

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?


 
 
 
 
Ново в ПУК!