Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Август 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 
 
 
Архиви
Август 2019 (3)
Юли 2019 (3)
Юни 2019 (9)
Май 2019 (18)
Април 2019 (12)
Март 2019 (15)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Кратко практическо ръководство за скатаване от училище
14-09-2010, 13:44 | Автор: Боряна | Категория: Специални проекти / Белиада
За първи път избягах от училище /ама не беше нарочно!/ на 25-ти декември 1986г. Помня го толкова ясно, защото се случи след Бъдни вечер – навръх Коледа. В онези времена това си бяха два съвсем обикновени работни дни и съответно си ходехме на училище. У дома обаче, този празник винаги е бил на особена почит. До ден днешен се събираме цялото семейство, вечеряме на земята, татко чете молитви и прочие. Трапезата се вдига чак на другата сутрин, защото така се правило. Та за случката. Нашите излизаха много рано от къщи – към 6,30 сутринта и ме будеха за училище. Станах аз, обаче душата ми спеше – бяхме откарали до доста късно предната вечер, облякох се, закусих и тъй като бях на училище чак от 7,30, реших да подремна десетина минути. Нататък е ясно – обятията на Морфея са сладки, беше ми топличко и страшно се успах. Събудих се след час и половина и лошо ми стана. Излетях от нас като Боинг 747 и бегом към училището. Колкото повече наближавах обаче, толкова забавях стъпката. Детската ми главица рисуваше не много приятната перспектива да вляза ужасно закъсняла и да започна да се оправдавам с успиване. Направо чувах кикотенето на съучениците си и укорителния тон на Класната, с който ме уведомява, че ще се обади у нас. В момента, в който училището се показа между два блока взех РЕШЕНИЕТО – обърнах се кръгом и се прибрах. Опитах се да притъпя чувството на вина, гледайки телевизия и дълго си подготвях извинителна реч за пред нашите. Когато те се прибраха обаче думичките се изпариха от главата ми като вода на слънце. Нищичко не им казах. Изкарах една доста безсънна нощ и на другия ден излъгах Класната, че ми е било лошо. Жената го прие на абсолютно доверие и така първото ми "бягство» се увенча с щастлив край. И естествено даде началото на една доста сериозна поредица в следващите десет години.

Нали го знаете лафа, дето децата на обущаря ходели боси – при мене се получи нещо подобно. Майка ми беше лекар и разполагаше с неограничено количество от най-ценните хартийки за онзи период, наречени извинителни бележки. За зла участ работеше /и до днес е там/ в поликлиниката в Божурище – т.е. извън София и на мене не ми вършеха работа.Като към това прибавим факта, че Класната чудесно познаваше почерка на майка ми, всяко начинание с фалшификацията беше обречено на гръмък провал. За сметка на това приятелите ми от село, които учеха в София уличиха шестица от тотото. С годините така се специализирах в съставянето на документи с невярно съдържание, че повече от това – здраве му кажи! Бележка за три дни – ОВИ /остра вирусна инфекция/ или ОКГДП /остър катар на горните дихателни пътища/; за пет дни – Angina cat. /или Агина катаралис/ - с годините приятелите ми се превърнаха с децата с най-крехкото здраве в околията. Направо ме хваща срам като се сетя за един приятел, на който не му бяха признали истинска извинителна бележка от майка ми с лафа: "Аз на тая докторка почерка от години го познавам!» Размина му се някак си.

Така. Приятелите ми бяха уредени, а за извинението на собствените ми отстъствия се налагаше да вложа повече фантазия и усилия. В училище признаваха бележките от училищната сестра /помните ли, имаше сестра и зъболекар във всяко училище!/ или от близката 24-та поликлиника. Имаше едно просто правило – имаш температура – получаваш така желаното "домашно лечение». Ето тука АПЕЛИРАМ към всички ви – ако някой познава ОНЗИ КРЪГЪЛ ИДИОТ, който беше пуснал легендата, че ако изядеш един суров картоф си гарантираш минимум 37,5 градуса – да ми каже адреса му! Толкова сурови картофи съм изяла, че с тях можеш на нахраниш едно четиричленно ирландско семейство в големия глад през 1800-та година! Да предупредя подрастващите – яденето на сурови картофи гарантира единствено лош вкус в устата и неприятно усещане в корема, нищо друго. На този особено неефективен начин за измама на сестрата веднага противопоставям невероятно доброто хрумване с ВТОРИЯ ТЕРМОМЕТЪР! Просто и гениално – взимаш термометъра от вас, нагласяш го на топла вода на съответния градус и в лекарския кабинет просто подменяш термометрите. Е, изисква някаква предварителна тренировка, а и става леко неудобно, ако решат да те преслушат и трябва да се съблечеш, но като цяло опитите бяха успешни и си заслужаваха риска.

С времето се специализирахме в докарването на "болен вид». Ето някои от изпитаните средства – лимонтозу /или както там се пише/ в носа – гарантира обилно кихане, кашляне, сълзене на очите и други важни симптоми. А епохалното откритие на една моя съученичка, изразяващо се намазване на очите с крем за лице способства за добиване на "смъдящ поглед» беше като удар в десетката. По едно време всички си носехме по една кутийка за всеки случай. Заразяването с лош коремен вирус пък се доказваше в поликлиниката с уверения за обща отпадналост, регулярно повръщане, често посещение на тоалетната и гарнирано с тъжен поглед и умолително изражение. Този номер обаче скоро се изтърка и лекарките в поликлиниката рязко ограничиха раздаването на заветните листчета.

Тук следва да отбележа и факта, че почти невъзможни за симулация бяха червеното гърло и "побелелия» език. Веднъж-дваж пробвах с тебешир, но резултата е като със суровите картофи.

Неходенето на училище си беше хубаво нещо, особено ако има с кого да го споделиш. За тази цел бяха имитациите на болежки, които предполагат наличието на приятелско рамо, което да те подкрепя по пътя към поликлиниката. Ефективни за целта бяха симулирането на: бъбречна криза, гастрит, болки в лявата част на корема /О, Боже – апандисит!/ и най-любимото ми – артистично падане пред съответния учител и много болезнено изкълчване/навехване на крак. В резултат на сценката винаги накуцваш към лекарския кабинет, облегнат на рамото на най-добрата си приятелка. По едно време почти не беше останал учител, пред който да не се бях строполявала. Даже веднъж така преиграх, че викнаха линейка и се наложи да ритна яко един ръб, за да може лекарката да констатира поне "натъртване». Ръба си седи до ден днешен, а аз определено не храня топли чувства към него.

Накрая – за да се получи завършено практическо ръководство за учениците, четящи настоящото, предлагам най-зрелищното измъкване – симулиране на припадък. За целта обаче се изисква сериозна психо-физическа подготовка. Първо – не слагаш залък хляб в уста поне от предната вечер. През деня не пиеш вода /това гарантира бледност/. Стискаш силно някакъв предмет поне петнайсетина минути – това, гарнирано с адреналина, осигурява изпотяване. Следва плахо вдигане на ръка и измъчено: "Другарко, може ли до тоалетната, че нещо не се чувствам добре…» , задължителна преценка на острите предмети в близост – и – театрално "припадане». След това НАЙ-ВАЖНОТО е да не се разсмееш, докато всички се суетят, а учителката ти удря шамари. Последното се препоръчва само в извънредни и особено важни случаи – в моя беше едно много гадно класно по математика.

Ами – това е, другарчета. Надявам се да съм била полезна. Като благодарност за ръководството се приемат ПЪРЖЕНИ КАРТОФИ.
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: undo (14 септември 2010 14:10)
Лелеее, аз пък те имах за примерна, ужас em_45 Впрочем, на днешните ученици това ръководство няма да им е нужно, на тях сега им се извиняват, че ги викат на училище. em_73 Мога също така да потвърдя абсолютната безполезност на суровите картофи и тебешира - това са просто училищни легенди. Аз избягах от час за първи път чак в 6-ти клас, и то защото ако бях останала щях много лошо да сторя на останалите от класа. Е, после си стана практика да "ме няма", но това се случваше предимно заради скучни часове. Да бягам от контролни и класни считах за абсолютно безсмислено, щото така или иначе трябваше да ги правя, нямаше начин да отърва... та поне накуп със стадото беше по-добре.

 
 
№2 от: Цонка (14 септември 2010 14:12)
em_109 em_109 em_109
Абе що сте яли картоф, трябваше с него да си търкате езика, вместо с тебешир.
Пък аз нарочно изиграх апандисит в десети клас  и ме оперираха по спешност - същата вечер в 20:00 часа. Заради пустата химия. Обаче цял месец си докарах отпуска!!!



--------------------
 
 
№3 от: undo (14 септември 2010 14:14)
Що сме яли картофи ли?!? Щото така са ни казали, за пръв път чувам, че трябвало да си търкам езика с него. em_4

 
 
№4 от: gamina (14 септември 2010 14:31)
Ох, и аз съм яла картофи em_73
Абсолютно безпредметно, естествено.

Ама по химия в 9-10 клас много чудничко припаднах, дружката която трябваше да ме "води" при фелдшерката също си изигра ролята прекрасно, само дето химичката хукна да вика линейка и трябваше скоростно да се "поосвестя" на чешмите.

 
 
№5 от: bezdelnick (14 септември 2010 15:54)

Наистина, статия, достойна за уважение em_125 em_125 em_125
Аз не се славя с много бягства...в основното училище не съм се замислял какво ще правя навън, а в техникума такива виртуози имаше, че аз едва ли щях да премина през станалите "спецове" в разкриването медицински работници. Веднъж наистина бях болен, а не можах да се доредя до кабинета от симуланти и предпочетох да си лежа на чина и да дочакам края на часовете.
Обаче пък мога да се похваля, че първорто ми "бягство" ако може така да се нарече беше в детската градина.
Щяхме да правим "апликация" т.е. да лепим неща от велурени блкчета, а аз никак не си падах по изкуството. Симулирах коремни болки и помолих да си отида. Другарката си познаваше децата, em_49 та ми предложи да ми помогне с апликацията em_16 , но мен "много ме болеше корема" и си отидох в къщи.

А с определението за ирландското семейство през големия глад направо ме повали em_75 em_75 em_75


 
 
№6 от: Гергана (14 септември 2010 20:18)

И моето първо бягство беше в детската градина. em_56  Понеже бях много "послушна", един следобед другарката ме наказа вън при гардеробчетата. Аз излязох, стоях, стоях, разглеждах картинките залепени на всяка вратичка и в един момент реших, че е време да ида при мама на работа (и без това наближаваше времето, в което да дойде да ме вземе). И хванах аз пътеката em_102 . Обаче, като в приказката за Червената шапчица, мама тръгнала към градината по дългия път, а аз отивам на работата й по късия път....и се разминаваме.em_105 И като отишла мама в градината, няма да ви разказвам Моля Другарката как едва не е припаднала, като е разбрала, че ме няма. А пък аз, като видях , че мама я няма на работа, реших да се върна в градината и.....em_31 em_32 em_28 em_24 em_25  Е, не ме биха, ама.....


 
 
№7 от: катя милушева (14 септември 2010 21:23)
 Мали,а ти като поРесна стана ли лекар?Такива обширни познания по практична медицина em_83 em_83

 
 
№8 от: donaddt (15 септември 2010 10:31)
Да се включа и аз с извинителните бележки да не играя физическо, че не го харесвах. Събличай се, обличай шортите...  и ходех да се оплаквам, че ме боли ръката и не мога да играя физическо. И неотменно отговарях, че ще тласкаме гюлле. Та диагнозите са contusio mani dex (sin), съответно за дясна/лява ръка.

 
 
№9 от: Боряна (16 септември 2010 13:25)
Какъв лекар, бе Кате? Като порЕснах станах професионален лъжец...
Скъпа Undo, все си мисля, че примерните дечица в този сайт са кът.



--------------------
 
 
№10 от: shturcho (16 септември 2010 13:47)
И аз не съм яла картофи, но имаше разни други техники с термометрите, и можеше с почукване да се докара някаква малка температура, от порядъка на 37,2. Но се изискваше ловкост. Аз се измъквах с други тактики, по-рядко разчитах на медицината. На няколко пъти инициирах масови бягства от училище и си спечелих малко затегнат режим после. А когато се налагаше да използвам медицинска бележка, се изпращах после някъде, т. е. отзад написвах примерно - с молба за физиотерапия и си взимах обратно бележката, за да я представя на физиотерапевта :), един вид да не оставям следи, ако някой все пак нещо го усъмни, да няма възможност да огледа повторно бележката.

 
 
№11 от: Pavlina Iossifova (16 септември 2010 15:07)
Хаха, Борянке, пак ме развесели чудно! em_11 И всички останали историйки. Подобен случай у наше село. Мама беше медицинска сестра и по незнайна за мен причина разполагаше с медицински бележки, де да знам, може медсестрите, които са се ползвали с доверието на лекаря, с който работят, да са ги получавали от тях. Така ще да е било, щото мамините бяха с печата на д-р Николова, но тя ги подписваше. Ако знаете как мразех децата от нашата улица, които звъняха вечер придружени или не от майките си: "Лельо Сийче, много ме боли това, онова...", мама раздава аспирини, бусколизини и др. и за капак извинителна бележка "за утре". Познайте от първи път дали аз и сестра ми ПОНЕ един път сме получили такава ... докато един ден другарката по литература след едноседмично (неволно) нарушаване на учебния процес от моя страна в 7 клас, (поради шумно отделяне на секрети от носа) не ме изгони и прати директно в бърза помощ, откъдето извикаха майка ми, наругаха я и ме пратиха за цели 3 седмици в болница с диагноза остър синузит. Лошото беше, че ми биха и инжекции em_31 em_31 em_31 - 3 пъти на ден!!!
Обаче, Боби, не споделям впечатлението ти за малкото послушни деца в сайта, но няма как да се направи статистика. За себе си мога да кажа, че бях толкоз послушна и примерна, даже и като тийнейджърка, че от 20те ми години, чак до сега, все се уча на непослушание. Отчитам резултатите като среднозадоволителни... и продължавам да работя по въпроса. Затова много ти благодаря за това ръководство. Навежда ме на душевнооблегчаващи "непримерни" мисли em_12



--------------------
 
 
№12 от: Veselinka (21 септември 2010 06:32)
Наистина, не ще да сме били от кротките деца, слава богу! em_12

 Аз пък,  веднъж за да си докарам температура, натопих термометъра в горещия си чай, докато мама не ме гледаше. Естествено, термометърът се спука, добре че поназнайвах нещо за живака, макар че бях малка, та успях и да излея чая в мивката, отново докато мама не гледаше.
Ако го бях изпилаааааааа..............!?!?

 
 
№13 от: Балканец (9 ноември 2010 23:43)
До днес живеех с илюзията за картофа em_11  Мислех го за чиста истина. Понеже не съм пробвал, а го казваха толкова авторитетно ...

Помня първия път, когато избягах с приятели, за да пушим. Бяхме доста малки - във всеки случай по-малки, отколкото трябва за такова мероприятие... Завряхме се в един царевичак до нашия блок. И добре че отидохме там. Беше зловещо   Залитахме като ударен самолет... Обаче смело изпушихме и втора и трета цигара - няма начин - щом си се хванал на хорото - иначе другите ще оспорят геройството ти. Търкаляхме се из царевицата като натровени цял час, докато се освестим.

Боя за това приключение го изядох много по-късно - по изключително нелеп начин.
Бързо осъзнах, че историята опасно се разчува сред другите деца от блока - разбира се похвалихме се, то оставаше след тая мъка и да не се похвалим em_2 А в устата на враговете тая история беше опасно оръжие, ако я разкажат на нашите както те си знаят - по най-грозния начин em_11
И така - страх не страх - отидох сам си признах пред баща ми - обаче така както аз си знам - по най-невинния начин. И той ми прости, макар че много се ядоса.

След половин-една година се спречках с едно съседче и то ме заплаши, че ако не стане на неговото за нещо си - щял да каже на нашите. Аз се засмях и му казах, че нашите знаят, а той отговори: "Ще видим". Явно е бил убедителен оратор...
Още от вратата баща ми ме хвана за яката. Докато успея да обясня и той да разбере, че става въпрос за същия стар случай от миналата година - и отнесох боя

 
 
№14 от: Цонка (10 ноември 2010 07:17)
Цитат: Балканец
Търкаляхме се из царевицата като натровени цял час, докато се освестим.

Балканец
,
страхотна история!!! Така ме разсмя рано сутринта... Сега цял ден ще ми е гот! em_11
Какво се случи след като баща ти разбра, че те е напердашил за нещо, което вече ти е бил простил?



--------------------
 
 
№15 от: isi (10 ноември 2010 09:54)

Ох, Балканец, и мен ме развесели! em_11

Цитат: Балканец
 В устата на враговете тая история беше опасно оръжие, ако я разкажат на нашите както те си знаят - по най-грозния начин И така - страх не страх - отидох сам си признах пред баща ми - обаче така както аз си знам - по най-невинния начин
em_12 em_74




--------------------
 
 
№16 от: Балканец (15 ноември 2010 17:38)
Цонка,

Ами бой връщане няма...

 
 
№17 от: tivesto (14 септември 2011 23:04)

Хубаво е да си припомним пак това ръководство преди първия учебен ден! em_39




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 22
Потребители: 0
Гости: 22

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!