Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2021    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930 
 
 
Архиви
Април 2021 (1)
Март 2021 (8)
Февруари 2021 (6)
Януари 2021 (9)
Декември 2020 (6)
Ноември 2020 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Стопаджийки
21-05-2011, 15:48 | Автор: a4koto | Категория: Специални проекти / Белиада
Нали знаете, мили другарчета, за вицовите ситуации на живеещите хора в съседни градове? Много примери има за габровци и севлиевци например. Аз съм пораснала в гр. Пещера, а съседен нам град е Батак. И като една истинска пещерка не обичам батачани (майтап). Ама си имам причини за това. Попаднах в една вицова ситуация, благодарение на това, че от страх реших да излъжа...

Бях в шести клас и решихме с моята приятелка да забегнем до окръжния град. Зер, големи сме вече и все чуваме оттук-оттам какви атракции и забавления имало там, а ние не сме ходили самостоятелно. Решихме и тръгнахме. Качихме се на автобуса и хайде в големия град. Прекарахме си чудесно. И сладолед ядохме, и на блъскащи колички се возихме, и момчета се закачаха с нас... изобщо - чудо. Само дето изкушенията ни похарчиха стотинките и нямахме за връщане.

Ами сега?! Нямаше тогава GSM-и, нито татковците ни имаха лични автомобили (не че щяхме да посмеем да се обадим). Приключенското ни настроение помогна да решим, че се прибираме на стоп. Представяте ли си две “пикли" по на 12 години, с роклички на ягодки (буфан ръкав), със сандалки с панделки и кариочки на главите, застанали на изхода на града и махат... И ето ти - спира един джип. Зелен, пълен с униформени мъже. Униформите им - също зелени. Качваме се ние, ама нали сме чували за разни страшни случки, държим се здраво за ръце и треперим. Чичковците, много усмихнати, ни питат къде сме тръгнали и ние в един глас отговаряме:

- За Пещера.

- Е, имате късмет. Ние сме за Батак и ще минем оттам - рече единият, който се возеше на предната седалка.

Понадигам се малко и някакъв знак на пагона, който е като листо, ми подсказва, че хората са от горското стопанство. Ама страхът изобщо не ни напуска, нито мен, нито приятелката ми. Само с поглед се усещаме.

Изведнъж ми минава "гениалната" мисъл да излъжа, че и аз съм от Батак. Тъй де, наши хора сме си, няма да си причиняваме лоши неща, я!

- А, че то и аз съм от Батак...

- От кои си, бе, чедо? - попита човекът, който седеше на предната седалка. Виждаше се, че той е началникът.

- От Никифорови - отговарям уверено.

- От кои Никифорови? - учудва се старшият.

- На Георги Никифоров съм дъщеря.

Тая беше единствената баташка фамилия, която знаех. И я знаех, защото брат ми учеше в Батак и това бе фамилията на хазяина му. Батко ми е казвал, че хазяите му имали момиченце колкото мен.

- И къде в Батак живееш? - продължи да пита чичкото.

- Ами на моста - казвам (пак от батко знам).

- Я да те видя, бе, дете? - и ме поглежда, ама да знаете как...

В този момент всички мъже, които бяха в джипа, се обърнаха, като под команда.

И всички ме загледаха, ама да знаете как! Бузите ми бяха почервенели също като ягодките  на рокличката ми. Тутакси разбрах, че нещо оплесках.

- Ха така - засмя се оня от предната седалка - хубава дъщеря съм си имал, пък да не знам?!

Лелееее... То бива да съм карък, ама чак толкова?! Да попадна точно на хазяина на брат ми!

Че като се започна един кръстосан разпит. Откъде го познавам, коя е майка ми и т. н. Додето му стана на човека ясно, ама съвсем ясно - до последната подробност. Извадих късмет.

Всички решиха, че съм го познала, та затова си правя тоя майтап. Само аз си знаех, че не е така. Стигнахме благополучно нашия град и родителите ми нищо не разбраха, ама колко "работа" съм свършила за батко, за да не ме издаде на нашите...

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Цонка (22 май 2011 08:09)
em_75 Много забавна история, Радост! em_75
Като спря джипът, направо ми прималя em_113.  Но то е, защото все забравям, че едно време в такива коли най-често се возеха милиционери, военни и пр., т. е. все от "добрите" em_108.
А при "разпита", на който са те подложили, вероятно най-важен е бил въпросът "коя е майка ти". em_75  em_32 em_75 Сигурно дълго след случката горкият човек е бил мезе на зевзеците. Колко ли весели вечери са запълвали с този разказ...
Много се смях. Благодаря ти! em_125



--------------------
 
 
№2 от: катя милушева (22 май 2011 09:07)
ама колко "работа" съм свършила за батко, за да не ме издаде на нашите...

Добре, че и "татко ти" не те е издал em_78 иначе... можеше и бой да ядеш!

 
 
№3 от: Simpra (22 май 2011 09:50)
Цитат: А4кото
- Ха така - засмя се оня от предната седалка - хубава дъщеря съм си имал, пък да не знам?!
em_75



--------------------
 
 
№4 от: regina (22 май 2011 18:49)
Много се пътуваше на стоп тогава...чак до Демокрацията. И аз съм пътувала неведнъж, и като ученичка в гимназията, и като студентка. Не че е нямало инфарктни моменти...например веднъж замръкнах на пътя София-Бургас някъде към Карлово /тогава се пътуваше оттам/, но ми спря ЦЯЛ АВТОБУС "МЕРЦЕДЕС" - празен, пътуваше за Варна да посреща някакви дипломати от летището, шофьорът много ми се кара и мина през Бургас, за да не ми се случи нещо на пътя. Остави ме на две преки от къщи - искаше да ме докара до нас, но твърдо отказах, да не видят съседите.

 
 
№5 от: катя милушева (22 май 2011 19:22)
Цитат: regina
ЦЯЛ АВТОБУС "МЕРЦЕДЕС"
  Леле, мале em_43! Аз на стоп също съм пътувала, въпреки изричната забрана, но най-интересното ми пътуване беше  натоварена с един двуметров бор (вече бях по-голяма). Татко ми беше поръчал  непременно да купя голяма елха за първата Нова година на племенника ми. И аз взех най-голямата налична, но... не успях да я кача в автобуса.em_30 И тогава на помощ ми се притече служител от пощите с една ръждивожълта Ниса.
Направо пред нас ме остави човекът, с невредимия бор!

 
 
№6 от: Simpra (22 май 2011 19:59)
Усещам аз как някой ще се вози на стоп в следващата серия на Цонето em_96 - толкова интересни истории се събират около тази статия.



--------------------
 
 
№7 от: Цонка (22 май 2011 20:45)
Брррр... em_110, Симпричкеее... Много ми е страшно на стоп. 
Засега само ще споделя набързо, как ходихме с една съученичка на гости на друга една съученичка в село Септемврийци. И как се оказа, че автобусът закъм Толбухин е късно и приятелката ми, която е от Кардам, после ще трябва да се прибира с "пиянския" влак. А тя твърдо заяви, че с "пиянския" влак няма да се прибира. Затуй решихме, в горещия летен следобед, да тръгнем на стоп от село Септемврийци, през село Белгун, да свърнем на север към Спасово, оттам да я оставим в Кардам, а аз да се прибера някак до Толбухин. Е... Какво да ви кажа. Представете си добруджанска жега, безкрайни поля... Тук звучи песента "Блян" - блесна-блесна-блеснали житата... и ний вървим... и няма край... Сам самички двечките насред обширната равнина... em_122  Пътят се опънал към север, прав като конец. И няма джан-джун нашир и длъж... По едно време мина кола и ни отведе до Спасово. В тази кола, от радост, че се е появила насред нищото, седнах на слънчевите си очила, които бях свила от татко и естествено ги счупих. По-нататък имахме щастието да ни настигне с колата си една жена с момченцето си, която се прибираше към Толбухин. Оставихме приятелката ми в Кардам, а аз се прибрах благополучно. Майко мила... Като се сетя, ми иде такъв пердах да си хвърля... Но какво пък, сега през смях разказвам как се прибрах от Септемврийци /каварненско/ до вкъщи през Румъния. За по-бързо.



--------------------
 
 
№8 от: Pavlina Iossifova (22 май 2011 20:48)
Ееееее, Радост, отдавна не бях чувала такава хубава история em_109 наистина е за филмиране. Дето има една приказка: 'най-невероятните и абсурдни истории не могат да се измислят, те СЕ СЛУЧВАТ' Неделята ми стана още по-весела.

с роклички на ягодки (буфан ръкав), със сандалки с панделки и кариочки на главите, застанали на изхода на града и махат... И ето ти - спира един джип. Зелен, пълен с униформени мъже.
  КРАСОТА! em_126

И аз като Регина се сетих колко често и спокойно се пътуваше на стоп до края на 80те. Особено като бяхме на море на някой къмпинг до близките градове или курорти на морето. Но аз никога не съм пътувала сама или дори с една приятелки, винаги все някави тумби се носехме, по бригадите, по морето. И хората ни вземаха, радваха ни се, че и ни черпеха даже.



--------------------
 
 
№9 от: a4koto (22 май 2011 21:05)
 Благодаря ви за подкрепата, мили другарчета. Ще продължа да ви пиша своите истории. Понякога се чудя как е възможно някои възрастни да не си спомнят детските си лудории. Радвам се, че ви открих!
                           



--------------------
 
 
№10 от: Dolli (22 май 2011 23:04)
Радост,
напълни ми душата!!!
Какво преживяване само!
Стопът ми е любимо приключение до ден днешен. Само самолет не съм стопирала. Но мога да се похваля, че с две деца и два куфара съм стопирала влак em_34



--------------------
 
 
№11 от: nikola13 (22 май 2011 23:49)

Много забавна историяem_11


 
 
№12 от: Айви (23 май 2011 22:00)
 Наистина, много, ама много интересна случка, Радост! em_82

 
 
№13 от: Зико (24 май 2011 17:23)
em_73 Много весела история! Благодаря, че я сподели с нас. em_12

 
 
№14 от: Anakin Skywalker (25 май 2011 17:46)
Цитат: Dolli
Стопът ми е любимо приключение до ден днешен. Само самолет не съм стопирала.


em_73  Доли, ти само ми махни по ясно и отчетливо от земята, да те забележа и обещавам да кацна специално за теб...em_12 em_44 em_73



--------------------
 
 
№15 от: Dolli (27 май 2011 13:35)
SKY-че,
то мене няма как да не ме забележиш, ама за всеки случай разучих и некои знаци с флагчета (нищо, че са морски, де. Никой още не е измислил небесни просто...).


Само обещай да не ми викаш като локомотивния машинист: "Луда ли си, ма?!", че се натъжавам

{}




--------------------
 
 
№16 от: Krista (21 юни 2012 17:05)

Прекрасна и много забавна история! Освежи ми следобеда.

Ачкото, ами то,  нали знаеш..."на лъжата краката...." wink


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 14
Потребители: 0
Гости: 14

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?