Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Декември 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031 
 
 
Архиви
Ноември 2020 (5)
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
На косъм
13-05-2012, 23:39 | Автор: Кот | Категория: Специални проекти / Белиада

Като малък не бях беладжия, не че сега съм де, най-вече понеже доста боледувах, а пък и си бях кротко дете, но пък малкото ми изпълнения мисля че бяха сериозни. Или пък си въобразявам?

Не ме биваше в бягането, бях най-бързият, но на късо, после изплезвах език. Обаче на няколко пъти такъв бяг съм му удрял, та чак се чудя как е било възможно.

Имах едно съседче-приятелче-съученик на име Косьо, който беше много луда глава и като бяхме втори клас се забавлявахме да хвърляме насипна мозайка с едни плочки по минаващите коли. Имаше някакви строежи наоколо и колко му е - наблизо булевард "К. Маркс", сега "Владислав" (Варна) - загребваш мозайка, криеш се зад розовите храсти и дебнеш момента. Пляяяяс! Голям кеф! Почти като хвърлянето на домати по колите пред балкона. Веднъж мина едно зелено жигули, с отворен десен прозорец, и попаденията ни бяха супер успешни. Нямахме обаче щастието да се радваме на "взривения", защото чичкото внезапно спря, изскочи от жигулито и като ни подгони... Почти като насън осъзнах, че нещо страшно става и бягай, бягай, докато можеш, а после пак! Чувахме го да тича зад нас и не се обръщахме, а гадината не се спираше! Така ще да сме изминали километър може би и по едно време установихме, че чичкото го няма. След това май не хвърляхме вече мозайка. Ако ни беше хванал, какво ли щеше да се случи? Става ми и смешно, но като си помисля, можеше и да отнесем някой здрав пердах.
Същата година ще да е било и друго изпълнение със същото другарче. Стоим до едно дърво и целим кестени с камъни. По едно време цъфва една дебела и не много възрастна циганка, с едно огледало под мишница, долу-горе колкото за врата. Последва репликата "Що хвърляте камъни вий бе?" или нещо от тоя сорт и ни подгони. Пак му хвърлихме един бяг. Преследвачът отново не спира! Но се тътри по-бавничко, слава богу. От време на време се спирахме и изчаквахме с надеждата, че тая ще се е отказала, но не би! Работата стана сериозна и се наложи да бягаме до нас, добре че беше наблизо. Влизаме във входа, а циганката набира скорост. В тоя момент вече осъзнахме, че няма да се отървем лесно и не отива на добре. Проявих съобразителност и си приготвих ключа за апартамента, докато тичах нагоре. После с невероятна скорост се скрих. Косьо обаче дали беше след мен или преди мен, не знам, хич не помня, но не беше до мен, а и не съм го мислил в тоя напечен момент. Скрих се, заключих се и треперещ като лист зачаках да видя какво ще стане, правейки се, че ме няма. После разбрах, че Косьо е тичал до последния етаж, а живееше под нас, явно не е съобразил да си отключи, или е нямал възможност. На седмия етаж живееше Ваня, съученичка, но за кутсуз по това време в тях е нямало никой. Не му завиждам на Косьо, как е чакал като лисица в бърлога! Понеже бяхме уплашени и ни гонеха, не загряхме много добре ситуацията и да се обърнем за помощ към някой. Циганката явно се умори и спря на нашия етаж. Апартаментът беше в ниша заедно с друг и тя нямаше как да знае в кой от двата бях, затова започна неистово звънене по вратите, придружено с тропане и викане. Накрая съседката отвори и циганката започна едно дъъълго обяснение, което чувах, ама от ужас не разбрах цялото.
Историята й беше, че сме замеряли една баба с камъни и сме й пукнали главата. Съседката си я доукраси и по-късно, като се върна майка ми, крайният резултат беше, че сме спукали главата на баба Жечка, дошло едно трабантче и я откарали в болницата. Бабата беше на около 80 някъде и живееше на два етажа под нас. Като как се почувствах, като се прибра майка ми, оставям на вас да си представите! Дребен проблем беше, че майка ми беше пътувала в асансьора с въпросната баба Жечка, но от стрес го беше забравила. Беше почнало да става твърде разгорещена ситуация, но по едно време майка ми се показа на терасата и на балкона на втория етаж същата баба чопли семки. Тъкмо бях почнал да си оформям завещанието :) И до днес си мисля и се чудя какво ли щеше да стане, ако тая циганка ни беше настигнала по пътя или пред входа? Ако ключът беше заял, дали щях да получа джам по кратунката?
Далеч по-безопасни занимания бяха хвърлянето на домати по колите, яйца рядко, а също и торбички с вода по разни хлапета на детската площадка. Бях съобразителен и не чаках да кажат "пляяяс", а се скривах и се наслаждавах на репликите. А те обикновено бяха доста продължителни. Впрочем торбичките не бяха вързани, а развързани, та като се треснеха нямаше спукване, а гейзер нагоре и после надолу, доста по-ефективно беше, но "колегите" не можеха да го разберат това. По-късно разни младежи започнаха да се събират под терасите на съседния вход и един приятел редовно ги заливаше с леген бистра водица. Явно в един момент им дойде в повече и за мое невероятно щастие се преместиха под нас. Банята продължи със същия успех, докато не се изместиха и оттам. Веднъж щеше да стане злополука под съседа благодарение на тая вода, защото работници бяха изнесли разклонител. Явно патардията е била сериозна, защото приятелят ми се беше уплашил, а и май бяха разказали из входа. Аз обаче продължавах да съм активен доматаджия, а поуките от предните истории ме накараха да внимавам много.
Сега се сетих и една друга невероятна глупост, макар че там никой не ни усети хич. Бяха разбили читалището в блока и с приятелчето от другия вход случайно видяхме това - отворена врата и пр. Кой клас сме били не знам, може би шести, но намерихме тиксо, лупа и пр. и започнахме да вземаме отпечатъци от дръжката на вратата. Сега като се сетя такъв смях ме напушва! След като разследвахме случая, но не намерихме крадеца, го препратихме на друга инстанция - звъннахме на шефката на читалището, или каквато се падаше там, която знаехме къде живее. За наш късмет тя отвори вратата (ние не я бяхме мърдали), после вътре нещо отваря и затваря и като дойдоха милиционерите много се разсърдиха на тая работа. Добре че не разбраха и за нашето дознание или както там се казва, или да бяха намерили отпечатъци от пръстите ни, защото не ми се мисли какво щеше да стане.
Имах и други изпълнения, като минаване през стъклена врата - половината бях вътре, половината навън, а веднъж бащата на една съседка ни гони половин километър, но ние не му се оставихме :) Защо ни е гонил точно не помня, но ще да е имало причина. Чудя си се на акъла, не бях смелчага, но явно съм бил твърде луд, или глупав, а може би и двете. Не съм си давал сметка ако не бяха хванали в някой от тия случаи какво щеше да стане.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Цонка (14 май 2012 08:26)

мина едно зелено жигули, с отворен десен прозорец

Стоим до едно дърво и целим кестени с камъни
oks

xixi2 Кот, благодаря ти за смеха! Страхотен разказ! xixi2




--------------------
 
 
№2 от: ssi (14 май 2012 09:28)

Спокойно..не си бил само ти толкова "луд", "глупав" и т.н smile24

Някои неща не мога да разказвам защото са ...мноого гадни.

 

Имахме на село един мост и отдолу имаше много бутилки. С един приятел направихме нещо като "да почистим България за 1 ден" и с 4 пълни чувала с бутилки се запътихме през гората към шосето. Как сме ги влачили и с какъв акъл.... незная. Тогава не минаваха като сега много коли, а нещо от рода на 1 кола на час (средно).

За отрицателно време покрихме 5 метра от пътя със счупени стъкла. От там БЯГ в гората и само се услушваме. Чакаме и се чува приближаваща кола..спирачкииии....и пак БЯГ. Айде сега да се мерим кой е бил по-голям ГАМЕН gyavol2

 




 
 
№3 от: Кот (14 май 2012 14:15)

malee2 wink lol  Това си е било сериозно изпълнение! Нашата мозайка ряпа да яде. Макар че вашето е било по-скоро сапьорско, а при нас живо покушение.

Като стана дума за хвърляния, под нас имаше един дядо и баба, които изхвърляха всичко през балкона - кутии с боя от тия старите, като тенекия за сирене, но цилиндрични и по-малки, с четката вътре, веднъж една бутилка от водка беше "заседнала" в предното стъкло на едно трабантче, пържат си риба и се подава накрая една ръка с тиган и си го обръща да излее олиото... Та тоя бай Марин май ни слага всичките в джоба си :) Като поотраснах станах съвестен гражданин и веднъж слязох долу и взех хлебчето, което беше изхвърлил (нещо като т.нар. земелки), качих се в нас и го метнах у тях. Вечерта гадът го хвърлил у нас :)


 
 
№4 от: Anakin Skywalker (14 май 2012 15:53)

Да разкажа една подобна беля. Помните ли онези туристически фенерчета, ламаринени с дълга като тръба дръжка в която се слагаха hum-hum  3 или 4 батерии от1,5V.        С голям рефлектор отпред. Светеха много силно като прожектори. Почти всички в махлата на село имахме такива и нощем се правехме на следотърсачи, но сега за пакостта, която сторих. За разлика от Васко и Женя, дето осветяваха в Морската градина влюбени двойки по пейките, ние тайфата седяхме на пейка на село в близост до главната улица и правехме светлинни точки по фасадите на къщите наоколо. В един момент видях фарове задаващи се от долния край на улицата и насочих светлинния сноп на моя "прожектор" xixi  към идващта кола. След секунди, колата кривна на зиг-заг, явно съм заслепил шофьора, изскърцаха спричаки и току пред нас закова една Жигула. Всички светкавично изпълнихме командата "Разпръсни се!" като войници от френския чуждестранен легион и се разбягахме във всички посоки. xixi3 Аз побягнах, покачих се близкия чинар, а на пейката останаха само двама дребосъци, най малките от тумбата. Седаха като стъписнани, в това време от Жигулето изкочи един едър силует. Огромен(и сигурно космат tongue3 ) чичко, изгледа хлапетата, сложи, ръце на кръста и изгрухтя, изръмжа заплашително:
- Де го оня посарич??? (диал.посерко) angry angry2  А мъниците глътнали си граматиката, нищо не казаха, оня се повъртя малко, качи се в колата и тръгна с мръсна газ. Ама ако беше ме докопал, ще ше да има boksyor




--------------------
 
 
№5 от: ssi (14 май 2012 17:33)

Не помня дали съм ви го разказвал, ама ще вметна пак.

Бяхме си направили смутител за телевизори. Тогава имаше само ефирна телевизия. Имаше си тример-кондензатор и от там си настройвахме на който канал искахме. Обхвата беше към 100 метра.

Само си представете:

 По тъмно няколко сенки дебнат до прозорче от където мъждука светлинката на телевизор. Дават мач. Изведнъж телевизора прекъсва мача и се чува само едно съскане, като че ли нещо се е развалил. От вътре се чуват тежки стъпки и удар.(Тук пускаме бутона) . Телевизора се оправя и мача продължава. След 2 мин пак изчезва сигнала като тук вече се чува шумна псувня, по бързи стъпки и по-силен удар. ...и така 5-6 пъти.. wink

 


 
 
№6 от: Айви (14 май 2012 21:30)

 Кот, много забавна статия! xixi И последвалите коментари - също! wink Всички сте били много изобретални в щуротиите! ok2 Аз май не мога да се похвалям с подобно нещо - моите бели бяха доста тривиални. feel


 
 
№7 от: Цонка (14 май 2012 21:52)

От събота насам съм настроена на щури теми, заради тукашните статии и коментари, естествено... Та днес, под влиянието на всички изчетени щуротии, които са се вършили навремето, се сетих за една моя... То не е беля, не е нещо особено, като се замисля... Обаче беше нещо, което много, ама много исках да извърша и накрая извърших.
Имаше разни атракции на старата автогара в града ни. Нямам спомен, на колко съм била - най-вероятно четвърти - пети клас... Та бях видяла там едно нещо, което особено силно ме привлече и закопнях да му се пробвам. Тогава не знаех как се казва. Сега проверих в нета и научих, че се казва "Силомер боксер"... Абе по нашедеЦки - виси една круша на една дръжка и ти отиваш и БАМ по крушата с юмрук, тя се прибира горе и на една скАла ти отчита силата на удара. Ей много ме владееше мисълта да измеря силата на юмрука си. И в един горещ следобед... Отидох... Сама, без никой от махалата да знае... Платих си съответната такса - май 20 стотинки, не помня... Нямаше никой из атракционите. Още по-добре! Та платих си на отегчения батко, дето разрешаваше тия работи и... Засилих се с десния прав и БАМ в крушата. Толкова силно ми се видя, че се получи... А стрелката се отмести само на 50 - първото по-едричко деление... wink Тръгнах си невъзмутимо след бомбения удар по крушата. Оттогава не съм се пробвала повече... xixi




--------------------
 
 
№8 от: Кот (14 май 2012 22:58)

Представям си те :) Но това не е беля все пак - нали си си платила. Макар че ако са те видяли, сигурно дълго е щяло да се разказва. tongue  П.п. Всъщност ти си пишеш, че не е беля де, но реално погледнато си е било страшно нарушение, хихи.

Смутителят на телевизори предизвика люта завист в мен, защото съм си мечтал за такова нещо, но за касетофон, защото съседите прекаляваха с музиката, а това май е станало традиция. А така, докато пиша това и интернетът спря! Добре де, не го ща вече :(
Спомних си една история, като съм бил още по-малък, може би не съм ходел на училище, или най-много първи клас. С майка ми и нейна приятелка, нейните син и дъщеря, колкото мен долу-горе, отиваме в една сладкарница. Отвън имаше едно такова первазче, като бордюр направо, доста ниско. Някакъв чичко културно си оставил цигарата там и влиза. Другото момче, което още не беше влязло, я погледна с див интерес, грабна я и засмука... Тая случка я помних много дълго.
Като бях трети клас пък бяхме на гости на чичо ми - чичо Тапети ("чичо ти Петър", лека му пръст) и аз се качих на втория етаж. А там бонбони, цигари, стаи без възрастни, ехее. Насолих всички бонбони и цигари и реших да опитам една - цигара де, за бонбоните не помня. Скрих се в една дълга стаичка и запалих... Е какво стана бре, някой с тиган ли ме хлопна по главата, или ме ритна кон, точно не помня, но изчезнаха субтитрите! Едвам изплюх цигарата, олюлявах се, залитах и ми трябваше известно време да дойда на себе си. Бях леко огорчен, че стана така и не успях да попуша, защото някак си това дойде изневиделица. После бая време съм бил зелен, та чак майка ми се разтревожи, още ми е съвестно. Оттогава обаче цигара не съм опитвал! Преди години гледах някакво предаване как родители си пращат децата при някакъв чичо или беше дядо, и той ги кара да пушат, още малки. След това никой от тях не пропушил, никога.


 
 
№9 от: Teya (15 май 2012 07:44)

Ние с братовчед ми пък имахме друго забавление. От капачка на бира и изолирбанд правехме часовник по следния начин - увивахме капачката в станиол от шоколад и към дъното прикрепяхме лента изолирбанд като каишка. След това слагахме "часовника" на платното и колите спираха, хората слизаха, надявайки се да са намерили часовник :) Следваха хвърляне на :часовника" и нецензурни думички, а ние с братовчед ми умирахме от смях скрити зад ъгъла wink


 
 
№10 от: ssi (15 май 2012 09:03)

xixi

Счупена луминисцентна лампа. Изсипва се луминифора на хартийка и се поставят няколко броя монети от по 5ст. След разтъркването им с луминифор те се превръщат на 20ст.(стават бели и бляскави). И такаааа...повече семки за чопленееее.. :-)


 
 
№11 от: Цонка (15 май 2012 19:29)

Цитат: Кот
... на гости на чичо ми - чичо Тапети ("чичо ти Петър"...)

Кот, чичо Тапети много би паснал на тази статия! wink




--------------------
 
 
№12 от: катя милушева (18 май 2012 22:11)

lol yeyeye ok2 Страхотна историйка!

 


 
 
№13 от: anni (20 май 2012 10:48)

Ама ,Кот, ти изобщо не си бил беладжия като малък xixi не и не ми се мисли какво ли щеше да е ,ако си бил.Момчетаааа!Благодаря ви за много смешната сутрин!




--------------------
 
 
№14 от: исанчо (28 май 2012 12:00)

А ние правехме следното нещо: привечер на село се продаваше хляб на населението.

Ние, дечурлигата, се качвахме на втория етаж над кръчмата. Това беше един празен салон, в който се правеха сватби, новобрански/по онова време/. И така. Връзвахме едно портмоне с конец, слагахме в него 1/един/ лев и го пускахме долу на пътеката, където минаваха бабичките, за да отидат отзад, където се продаваше хлябът.Някои тъкмо се наведат да вземат портмонето и ние бързо го дърпахме нагоре и се хихикахме. Ееееееее, отнасяхме и някоя друга благословия, но се забавлявахме xixi


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 12
Потребители: 0
Гости: 12

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?