Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Ноември 2017    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Ноември 2017 (1)
Октомври 2017 (3)
Септември 2017 (4)
Май 2016 (1)
Април 2016 (4)
Март 2016 (3)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Белиада: Кацнал на един паметник
18-07-2012, 23:08 | Автор: admin | Категория: Специални проекти / Белиада

Като малки, сигурен съм, сте се сърдили поне веднъж на мама и татко. И при тези сръдни сигурно сте изричали „заклинанието": „Аз вече никога няма да ви обичам", ау, дори и „Ти вече не си моя мама (мой татко)!". Децата имат свои представи, и днес – сигурен съм, са прави. Пък сръдните им, за разлика на тези на възрастните, особено за важните хора, не продължават кой знае колко. Просто така бяхме устроени (и така са устроени децата) – само си припомнете колко пъти сте казвали на близкото си приятелче (приятелка) подобни неща: „Вече не си ми приятел (приятелка)!", и след няколко дена всичко се е връщало по местата си. Според мен това е така, защото децата в по голямата си част не са злопаметни, тях ги интересуват играта със света и те нямат време да си измислят и пазят в душите си разни „кръвни обиди" и глупави недуразумения (макар, че са най-склонни към тях.).
Сега да разкажа за едно такова мое сърдене. Не помня как се е получило, нито защо. Това, което помня е, че бях „страшно" обиден и на мама, и на татко! Било е около 3-4 клас, още живеехме в блока срещу „Халите" на Берковица, който се намира почти в центъра. До тук нищо особено. Само, гдето поради тая ми ти „обида" – незнайно защо – реших, че ще се отдам на „вечно" стоене върху един паметник. До блока ни имаше (и има, всъщност) паметник на Замфир Попов, около който са насадени няколко борчета. Като деца много обичахме да се катерим по борчетата и да се „прехвърляме" върху главата на героя. Покатервахме се отгоре му, балансирахме доколкото можем и си слизахме. Някой може и да го стресне такава идея, но винаги съм смятал, че щом на гълъбите е позволено да се разхождат върху разни паметници (пък даже и други неща да правят, за които е неудобно да се говори), не виждам защо да е забранено за децата. Тъй де, едно дете да не е по-маловажно от гълъб?!
Изпокатерих се аз на главата на Замфир Попов и намусено се загледах в далечината... Разбира се, родителите ми скоро ме откриха и започнаха да ме убеждават да сляза от... главата на героя. Работата е там, че клоните на борчетата, което се простират до паметника са доста тънички и само дете може да „пролази" по тях. Сигурен съм – татко ми се опита, но те се огънаха.
Доста дълго е продължило „убеждаването" ми, но понеже не се поддавах татко ми отиде и намери някаква стълба.
Аха! Мислите, че така е свършило всичко ли? Е, не! Наистина съм бил сърдит :)! Просто се дръпвах назад по клончетата на борчето, където не можеха да ме достигнат, а веднъж дори ритнах празната стълба (докато татко се стремеше да ме „докопа" от към борчетата). По някое време на родителите ми им писна да си играят с мен и просто ме зарязаха да си „вися" на паметника.... Да, и това не е края! Изтърпях повече от 3 часа (сигурно е станало към 10-11-12 часа). Бях се съвсем удрямал – направо за падане от паметник – когато дойде мама. Не помня какво ми е казала, но нали знаете, на мама, когато говори по „ония начин" никой не може да устои и противоречи. Смъкнах се безславно (а, всъщност не!) и отидох да спя. Странно, но никой никога не ми се е карал за тази беля! За мен остава смешноватия спомен, как съм "кацнал върху един паметник" :)

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Цонка (19 юли 2012 09:21)

xixi3 Да му се качиш на главата на Замфир Попов!!! xixi2
Благодаря ти, Влади! Разказът ти, освен че ме разхили в началото на деня, ме накара да попрочета нещичко, за да се запозная със Замфир Попов.




--------------------
 
 
№2 от: катя милушева (19 юли 2012 11:36)

  но нали знаете, на мама, когато говори по „ония начин" никой не може да устои и противоречи. 
Много сърдит си бил явно!


 
 
№3 от: noviabg (19 март 2014 11:51)

Много хубаво пишеш! Благодаря!!!


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 7
Потребители: 0
Гости: 7

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!