Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Април 2020 (1)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Белиада: Лети, лети огънче
24-10-2013, 21:55 | Автор: admin | Категория: Специални проекти / Белиада

Несъмнено децата (също разни животинки) винаги се очаровани от огъня - трепкащи езичета, присвяткващи "светулчици" около тях, топлинка и красота. А пък защо само децата, нима ние като възрастни, присядайки до огнището не изпитваме очарование? Хипнотизма на огъня може би е някакъв атавизъм, но е от ония, важните и хубави.

Мъ, даа, горния пасаж трябваше да послужи за оправдание за следната ми беля, която си е всъщност май направо пакост.

В четвърти клас ми се случи да преживея едно неприятно заболяване, наречено жълтеница - много е гадно. След като ме изписаха от болницата нашите ме "заточиха" в т.н. "кухня" - до раждането на сестра ми, ние живеехме в една стая в блока на Строителната (вероятно много от вас също не са се ширили много-много); след като се роди сестричката ми отпуснаха още една (естествено в същия блок): тя се намираше току зад… помещение-умивалня (това е важно за историята). Седейки самотно в "кухнята" (помещение, което приличаше по-скоро на бокс, нещо като 3х2 м.), хранен само с картофи (без сол!), салата от плодове, рициново масло (е, това май си го измислям!) и други неядливи субстанции, иначе казано: всякаква безвкусна храна на мен наистина ми беше писнало, та даже и от игри на индианци (по това време нашите ми бяха подарили "индианска корона"). За това един ден се заех с огнени забавления.

Огнените забавления се състояха, всъщност, от най-простичко подпалване на хартийки, страници от списания и вестници, предварително малко омачкани и пускането им да летят надолу от прозореца на моя "затвор". Със сигурност много съм им се "кефел". Само си представете - нещо огнено пада, върти се, пиши… Ако не вярвате, че това е омагьосващо - пробвайте да пуснете запалена хартийка от прозореца си.

Всичко щеше да е наред, ако под прозореца ни се намираше обикновен път или нещо такова. За нещастие, обаче, точно под нашия блок бяха разположени "складове" на "Плод и зеленчук". Тоест: блокът ни бе залепен до магазин "Плод и зеленчук", а те използваха задната площ на блока за да направят навес, където си складираха щайги, понякога любеници (много пъти с ни обвинявали, че сме крали от тях, но това не е истина!) и разни други. Навесът беше застлан с асфалтова хартия (или нещо подобно).

Та, попадайки от третия етаж върху покрива на навеса, една от моите "огнени птици" взе че възпламени асфалта (асфалтовата или каквото и да е била там хартия).  Амиии… малко се паникьосах. То малкото огънче изведнъж бе станало сериозен, гоооолям огън.

За щастие водата бе на два метра. Грабнах кана (от оня вид който го ползват за вода и вино, знаете ги) започнах да наливам - притичвам - изливам - наливам - притичвам -изливам… за съжаление безрезултатно: да уцелиш огън от два-три етажа е непостижимо. А огънят се разрастваше… Вече изпаднал тотален потрес и паника просто взех да стоя и наблюдавам (скрит зад перде). Естествено, хора, възрастни забелязаха (блокът е кажи-речи на центъра) надигащото се бедствие и бързо-бързо се справиха с него. Така и не разбраха от какво се е запалило нещото. А аз: шокиран не мръднах цяла седмица от леглото. След тоя случай се отказах от желанието си да съм пожарникар и много внимавам с огъня… може би! tongue2

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: катя милушева (24 октомври 2013 22:50)

Малиииииииииии! Ти си бил Огън момче!На мен ми се случи от заплесия един тиган с олио да се запали и скоропостижно да изчезне/в барата/...:)!
 


 
 
№2 от: kitten (24 октомври 2013 23:09)

Леле, Влади, твоята беля е по-голяма от моите. wink Добре, че авторът й е останал неизвестен. xixi




--------------------
 
 
№3 от: Айви (25 октомври 2013 00:22)

 malee2 Влади! Пък аз те мислех за примерно дете...  xixi


 
 
№4 от: Polia (25 октомври 2013 01:05)

Историята в Берковица ли се случва? Щото ако да - сещам се къде, но там няма  никакви следи, че някога е имало пожар.


 
 
№5 от: Krista (25 октомври 2013 09:51)

Ахахахах, разсмях се от сърце...Но, ....сериозна пакост си е тази. Мъжът ми има подобна история от детството си, в която участва покривало за кола, но Слава Богу и тогава нещата са свършили без особени поражения. Мда, огънят е наистина привлекателен и за малки, и за големи. Колко е хубаво да разрохкаш жаравата и нагоре да полетят огнени иглици. Или пък,  да запалиш крайчето на пръчка и с огненото връхче да чертаеш фигули във въздуха. И до ден днешен, играем с моите деца на "познай написаната дума". Ехееей, как ми се прииска пак да е лято и да седим около огнището на вилата, а в огъня да пукат борини.....


 
 
№6 от: Anakin Skywalker (25 октомври 2013 12:18)

Цитат: Krista
Слава Богу и тогава нещата са свършили без особени поражения.

 

И ние през август 1983 така споменахме името божие с няколко приятелчета на село - когато при уж безобидна игра в гората за малко да запалим горски пожар uuux С моите бойни другари Иван (Ванко), Николай (Колето), Монката, Руси и Борислав (Борко по малкия брат на Ванко) си бяхме спретнали един бивак, или Базов лагер както още го наричахме xaxa2  И разбира се запалихме и огънче, после така със запалени клечки се заиграхме и докато се усетим сухата шума пламна malee2 Развъртяхме се с клони и прътове да гасим, някои отидодоха до близкото изворче (кайнак) за вода, но колко беше това за лумналия силен огън. Добре че този следобяд се изля изненадващ летен порой и загаси всичко иначе кой знае какво щеше да се случи. Изгоря само едно дърво и ниските храсти около него. И тук си казахме еднинодушно, че ни е помогнал Всевишния и вече не се смеехме на бабите ни, които казваха че Господ им е помагал в трудни моменти, които редовно ходеха на църква, кръстеха се пред иконата у дома и спазваха обредите...

 

Цитат: Krista
Ехееей, как ми се прииска пак да е лято
 

 

Krista, на кой не му се иска... oks  sun




--------------------
 
 
№7 от: tivesto (27 октомври 2013 12:05)

Подпалваческите истории са ми любими и много присърце. Разказвал съм вече за големия ми пожар, който направих на село. Отдавна обмислях да пусна статия за случката, ама пусто... Е, все някога ще му дойде времето.

Все пак ще разкажа какво направи моя син, когато беше в четвърти клас. Явно върви по моите стъпки... Зимата! Камината е запалена и той си играе на топло в хола. Аз в спалнята ремонтирам нещо. Доста съм се забавил с ремонта и не ми прави впечатление, че в хола е доста тихо. Обикновенно се разиграваха сценки и трансформърсите се биеха, стреляха и разни такива. Много хубави играчки бяха. В един момент както си работя и виждам около мен летят черни сажди. Ама ГОЛЕМИ черни парцалени сажди. Уш носът е по-напред от очите, ама първо видях, а после подуших, че нещо пластмасово гори. Хукнах към хола и какво да видя: Наследника при боя на играчките счупил кракът на единия и решил да го залепи. Понеже нямал лепило измислил със запалката да разтопи пластмасата и като се размекне да притисне двете парчета и така да ги залепи. Пласмасата обаче пламнала бързо, той се уплашил и загасил парчето в килима. Имаше прогорена дупка с големината на монета от левче, а паркета и сега си е обгорял на кръгче. Добре, че не се подпалихме изцяло. Виках, ама не бих. И без това се беше уплашил.

След две години ми се обажда един ден по телефона и ми казва, че тостера, който е върху печката гори... Успял да спаси положението. Аз недоумявах как чисто нов тостер ще се подпали. Оказа се следното: Котаракът се качил върху печката да огледа това онова. При слизането си с лапичките се подпрял на копчето на котлона и го завъртял на 6. Капака на печката е затворен и започва да се нажежава, а пласмасовия тостер се подпалва и разтапя отгоре. Добре, че сина ми е бил в къщи и от миризмата разбира какво става и потушава пожара...

Та така с пироманските истории.




--------------------
 
 
№8 от: ssi (27 октомври 2013 19:51)

Хехеее... Така си палихме и ние суха трева, докато не духна вятър и така бързо се разгоря, че не можехме да го стигнем. Точно към една кошара се насочи, ама добре, че овчаря излезе да помага. Тогава най-много съм се плашил, че губя контрол. Иначе мъхчетата на тополите като падат и се съберат на едно място....като ги палнеш са като барут.

Статията обаче ме подсети веднага за найлона , който навивахме на една пръчка и палехме. Към земята политаха пламтящи капки със звучното Врррруууу...

Не случайно им викахме катюши. Звукът е много подобен. Изгореното по кожата обаче....няма да ви казвам колко много болиииии...!


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 20
Потребители: 0
Гости: 20

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!