Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Май 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
 
 
Архиви
Май 2019 (16)
Април 2019 (12)
Март 2019 (15)
Февруари 2019 (7)
Януари 2019 (1)
Декември 2018 (8)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Белиада. Една съвременна история, или Емил наистина ще е вечно жив…
10-05-2019, 16:56 | Автор: admin | Категория: Специални проекти / Белиада

Преди няколко дни, случайно, срещнах с един приятел, от по-късните, недетски години. Не го бях виждал почти 7 години. Разбира се, поразговорихме се, дори седнахме на по, хъм, „кафе“… От дума на дума - все тъй става около мен напоследък - стана въпрос и за НД, та той (нека да го наречем условно Иван) ми сподели, че знае за сайта и ми разказа една история за съвременните хлапета и техните  бели… Първо трябва да уточня, че Иван живее в село. Той е с няколко години по-малък от мен, има хлапе, което (също условно) ще наречем Радослав; сега е в 7 или 8 клас. Това, че живеят в село, съвсем не означава, че има някаква разлика там в технологии и прочее, даже в случая напротив - Иван се е „оборудвал“ с мощни машини, а хлапето расте освен в селска и в мега-виртуална среда. Тази бележка е необходима за последващото…

Съседи на Иван са друго младо семейство. Много условности станаха, но  - ще ти кръстим Първанови. Те пък имат щерка на същите години като Ради, да речем, Таня. Съвсем нормално е две комшийчета да са дружки, особено когато няма кой знае какъв избор…

И така. Историята е от миналата или по-мината година.

Иван е пишман-земеделец (така и не разбрах какво точно работо), но все пак - подобно на мен - обича да се грижи за  дървета. Всяка пролет е необходимо определено подрязване на круши, ябълки, сливи… махане на летораслите им.  Заедно с хлапето, Ради, те се отправят на тази важна и забавна дейност (така де, синовете трябва да помагат и учат!).  Имат си стълба. Дърветата, за които става въпрос са извън селото, примерно на половин километър. Пистигат. Таткото се покатерва на дърво, реже, после на второ, трето. Но по едно време стълбата се счупва. Той успява да се покатери на самото дърво, но слизането му е проблем. (Иван е малко едричък, а и сам ми сподели, че всъщност го е било страх да скача от такава височина - не повече от  3 метра). Разбира се, той изпраща Ради до съседите, за да вземе на заем тяхната стълба.

И Ради се отправя да донесе друга стълба…

Когато хлапето идва при съседите го посреща Таня, която, дори и странно да изглежда е ама мега-супер-ултра запалена по всякакви компютърни игри, и не - не става въпрос за Майнкрафт, а за всякакви шутери, стратегии и… бррр. Родителите и постоянно я снабдяват с такива, а тя даже си води влог в Ю-Туб как ги играе… Ради също е запален по игрите (но повече по разни техники - той е така да кажем оператор и координатор на влога на Таня - в 6 клас, представете си!).  Мога да си въобразя някакъв подобен диалог:

Таня: Здрасти, Раде! Ако само знаеш каква игра ми инстална татко!

Ради: Здрасти, Тан! Каква - нова?

Таня: Ела, ще ти покажа!

Каквото и да е станало, Ради много бързо забравя за какво е дошъл, сяда с Таня зад компютъра и в следващите наколко часа си играята.

… А през това време Иван виси на дърво. Ох, горкият!

Когато съпругата му (амии - нека да е Жана) се прибира (тя работи в Берковица и пътува до селото), обръща внимание, че нейната половинка и детето нещи ги няма никъди наоколо в дома, а вече започва да се стъмва… На масата е оставена бележка, тип „Отивам да кастря дърветата“. Тъй че без да размисля много  Жана татам-татам отива и открива половинката си. Доколкото разбрах успяла е да го убеди накак да слезе по счупената стълба…

Накрая двамата се прибират, а Иван изпитва нужда да чупи, руши и чат-пат души потомци…

Потомъкът се появява благополучно след повече от час (ок. 9).

Спокойно, не са го били или нещо подобно. А и белиадата още не е свършила. Тя продължава със следния диалог:

Иван: Абе, аз къде те пратих?

Ради: Мъъ…

Иван: Къде бяхме днес следобед?

Замисляне.

Ради: … дървета… Стъл… Стълбата!

Изведнъж се обръща и тръгва към вратата….

Иван: Къде тръгна, бе?

Ради: Отивам за стълбата!

Тъй, духът на Емил е още жив! И да ми е жив и здрав приятелят,  че има чувство за хумор и не е много строг. Пък и как да е - доколкото помня и той ги е вършил същите, даже по-беладжийски…

П.П. Не разбрах защо, но много хора, които ми разказват разни неща - явно с идеята да ги споделя  - не желаят да им се използват истинските имена (това е май осми-десети такъв случай). Странно, още повече, познатите им веднага ще се сетят за кой става въпрос!

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Зико (10 май 2019 19:40)

Емил от Лозебера. laughing

 

Добре, че има кой да подхваща още земеделската работа, че с тия компютри не се знае внуците на твоя приятел, Влади, дали ще могат да разпознаят череша от слива...grin


 
 
№2 от: kitten (11 май 2019 15:06)

Класическа беля! Точно като Трисевата барака, макар че там Емил не знае, че е заключил баща си, а тук главният герой тотално забравя за какво е тръгнал. :)




--------------------
 
 
№3 от: Svilena (11 май 2019 23:49)

Влади,твоята статия ми напомни за една случка с мен.Разликата е,че аз бях втори или трети клас тогава.Беше лято и ваканция.Към обед мама ме прати до магазина за хляб,явно тя си е била у дома.Наближаваше обедната почивка и тате щеше да си дойде за обяд.Тръгнах аз,взех хляб,но срещнах едно другарче,което живееше близо до магазина и отидохме у тях.Доколкото си спомням гледахме снимки и се забляхме.По едно време се сещам,че трябва да занеса  хляба у дома.Прибирам се гордо,гордо с хляба и мама ме посреща на вратата и...ела,че ми трябваш...smileЯдох заслужен бой!Тате милия се прибрал,а хляб няма.Наложило се мама да иска от съседите.Като се прибрах тате беше заминал на работа.После все се шегувахме за този бой,а аз до ден днешен твърдя,че е заслужен.wink

А вече в седми или осми клас...наистина има проблем...Тези компютри им промиват мозъците на децата.Днес четох една статия,в която пишеше,че в Китай лекували деца в лагери от зависимост към видео игри.Сериозни са нещата...В нашето детство си е най-хубаво!heart_eyes


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 24
Потребители: 0
Гости: 24

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!